Отиди на страница:
| Какво стана като ДС се обяви за мръсна дума и изгониха огромен брой хора от там - появиха се разните му там ВИС, СИК и други подобни, т.е за появата на мутрите най-голяма вина имат тези, които ги изгониха от МВР. Всяка една държава има структури подобни на ДС. Без тях - виж какво става в България от 1990 г. насам. Интерес да няма ДС имат главно мафията и другите държави, защото България става (и стана) разграден двор. * Много е лесно да се вика "долу" и да се руши. В България сме царе на тази работа, ама като трябва да се направи нещо - никакви ни няма. Матова сега повтори неща, които отдавна се говорят и знаят, но викащите "долу" са все още прекалено много и прекалено силни, имам предвид мафията. |
| Жалки вопли на ръждясали лелки. Чак скърцат! Ще и се на нафталинената генералка! Не ги е срам. Не спряха да се мъчат да живеят по старому. Смрад! |
| Защ о са ни разните му там 6-то, агенти и прочее щуротии, като си имаме Цар. Негово Величество затова е Цар на всички българи за да бди над тях. Терористите почитат царете. Така, че генералшата няма защо да се страхува. Да си кротува под крилцето на Височайшата Особа и дано да доживее до дълбоки старини! |
Правилно е закрито, то ограничаваше свободата на гражданите. Има разлика между отдел Терор на 6 управление и Международен тероризъм сега. Отдел терор е деиствал по време на възродителния процес и агентите муса знаели само руски и турски. За борба с междунардния тероризъм трябват по-начетени люде с арабски и английски. В един от старите броеве на Сега писаха, че се създава полиция, която ще следи чуждите граждани в България, но сигурно ще се наложи даги следи и в чужбиина. Споко. Има кой да мисли за сигурността на държавата.  |
| Това е "държава" в държавата и във всяка нормална страна съществува такава структура, която да защитава интересите й. Това, че 6-то не съществува е само в загуба, за бедната ни страна. |
| Наистина беше споменат Фичо. Не е лошо внимателно да прочете мненията на гражданите под тази статия, които до довечера ще бъдат над 100. Надявам се, че ще схване колко безнадеждна за реализация е идеята му за лустрация и да я преформулира. Положението е неспасяемо и изглежда още по-рисковано, поради безрасъдното предложение на г-н Първанов в 'тронното му слово". Носталгията е всеобхватна и неминуемо ще рефлектира върху отношението на българите към членството ни в ЕС. Лек приживе срещу нея (носталгията) на практика няма. Хора, Вие нормални ли сте? |
| Всичко се повтаря. Припомням ви стар виц от преди 20 години: Попитали радио Ереван: - Колко вида хора има в България? - Само два вида - доволни и недоволни. С недоволните се занимава ДС, а с доволните - Стопанската... Та каква беше преди и каква е сега организацията: Преди 10 ноември 1989, структурите за сигурност и обществен ред бяха съсредоточени в МВР.Изключение бе Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ ГЩ) на Българската народна армия. Опазването на реда и борбата с престъпността беше задача на милицията. Централно звено бе Дирекцията на народната милиция (ДНМ). Събирането на информация, наблюдение и разследването на потенциални противници на властта, противодействието на чужди специални служби се извършваше от поделенията на Държавна сигурност (ДС, КДС). Основните звена бяха шест и се наричаха управления. - Първо главно (ПГУ на ДС) - разузнаване. - Второ главно (ВГУ на ДС) - контраразузнаване и вътрешна сигурност. - Трето - военното контраразузнаване (ВКР), бе съставна част на ВГУ на ДС. - Четвърто - бе икономическото управление (а също така обединяваше всички оперативно-технически служби.) - Пето - Управлението за безопасност и охрана (УБО). - Шесто - управление за наблюдение и информация за лицата, потенциални противници на БКП, включително в самата партия. Оперативно звено имаше и в Гранични войски, съставна част от МВР, известно като разузнавателно отделение (РО). След 10 ноември 1989, започна преструктуриране на звената за обществен ред и сигурност. С Указ №152 на Държавния Съвет на НР България от 5. 2. 1990 - Първо главно беше изведено от МВР и бе създадена Националната разузнавателна служба. - Другите звена на Държавна сигурност бяха обединени в Национална служба за защита на Конституцията (НСЗК), като структура на МВР. През 1991 Великото Народно Събрание прие Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). -Полицейската дейност стана правомощие на дирекцията на националната полиция (ДНСП) и на нейните териториални поделения. - Националната служба за защита на Конституцията (НСЗК) се преструктурира в: - Национална Служба „Сигурност” (НСС) с дейност контраразузнаване, вътрешна и икономическа сигурност ; - Централна служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП) и няколко самостоятелни оперативно-технически служби. С Постановление №151 на Министерския Съвет от 5.8.1992 беше приет Правилник за устройството и дейността на Национална служба за охрана (НСО) при Президентството, на базата на Пето управление на ДС (УБО). -Военното контраразузнаване премина към Министерството на отбраната и понастоящем е Национална служба „Сигурност, военна полиция и военно контраразузнаване“. -Военното разузнаване също е структура на Министерството на отбраната като служба „Военна информация“. Каквото и да се промени, егрека и стадата имат винаги нужда от овчар и кучета...иначе - вълци ги яли. Редактирано от - Doctora на 26/1/2004 г/ 12:03:50 |
| Каквото и да има в сегашната ситуация в България е глупост.Нали започмахме да ядем хамбургери , пием кола и гледаме тъпи екшъни.Малко се караме на Германия и Франция, и повечко на руснаците. За арабите- незнам, Иван Славков беше гост на Вучков - паднах от смях - бил два пъти на рожден ден на Садам. |
| Виолетке, Виолетке, Какъв руски език , ма? Всички наши разузнавачи работиха против "дивия запад" и знаеха отлично най-малко английски!!!! Нискочелие тъмносиньо! Огромна загуба за България , докарана от Костов и американската му партия хрантутеница , под диктовката на големия ни американски брат! Загубихме и унищожихме най-добрите си разузнавачи! Разградихме си държавата!!! Поради липса на Контраразузнаване с кадърни и подготвени кадри, сега не можем да направим елементарно виждане за новото геополитическо място на България и да вземем ново решние за нейната външно-политическа ориентировка в 21 век!Това не е обикновена загуба-това е катастрофа!!!!!!!!  |
| Днеска са им пуснали материал да се преброят. Зла съдба ги запокити да се скитат немили - недраги по форуми вместо като левове да борят Осама за по 100.000 долара годишно. |
| Не само това е грешката през последните 15 години... Нонка да я направят маршал на Народната република! |
Колеги форумци, някой може ли да ме светне в нашето Отечество колко генерала има, че да ги раздела на глава от населението ? Може би тогава ще стане ясно защо толкова често се изхождат по различни въпроси.  |
| A zachto ne e proizvedana vav chin "GENERALISIMUS" Stalin, Beria. Mao. e ima i drugi ama ne se sechtam ????? A nekoi da znae sluchaino. dali ne e bila i tia tam u 6 -to na DC kato satrudnik . a ne kato potarpevch , zachtoto imam chuvstvoto che nechto e zagubila ????? Iazak che ia proizvedoha po vremeto na NDSV . a ne predi tova. zachtoto chteche da ostane vav nemilost kakto e i sega mejdu vprochem ! Zaebi ne mi se misli . nazdrave za da e dobre   |
| Със структури като ДС лошо, без тях още по-лошо. Пример: България от 1990 г. насам. А Матова, че може да е объркала кое управление с какво се е занимавало - още по-добре: значи не им е била сътрудник. Който го интересува освен да вика "Долу ДС" и това с какво се е занимавала ДС тогава и как е сега, да чете Doctora по-горе. |
| Niama nepolitichesko razuznavane, bilo vanshno ili vatreshno.No..., kadeto go ima samo. V BG za sajalenie pochti go niama veche. Shte Vi pripomnia, che BG v minaloto beshe edinstvenata soc. darjava , koiato polzvashe Motorola kato baza za elektronikata si v razlichnite i prilojenia, na principa `` ako ne im go dadem, te shte si go vzemat``. Sega sa malko tia deto mogat da vzemat takova parche, ikluchvam hakerite, koito ne sa oficialno razuznavachi. Ima oshte mnogo i mnogo primeri s tova kakvo rabotim sega , kolko ot nas rabotiat, kakvo prodavame i na koi..., ta ne mislete samo za 50tina choveka realno onepravdani ot niakakvao vatreshnopolitichesko razuznavatelno tialo, zveno i t.n., i kakto i da se naricha - 6to, 7mo... Nie Bgrite sme ustroeni da se razgranichavame ot tova v koeto lichno ne uchastvame, nezavisimo dali go razbirame ili ne i mnogo lesno davame ocenki za vsiako neshto samo po niakakvi grubi vanshni harakteristiki. Kolkoto do Matova, ako ne beshe general - polovinata ot mneniata gore shtiaha da lipsvat, a za smislennost da ne govorim. Badete zdravi. |
| Органите за сигурност се изграждат под ръководството и контрола на съветските тайни служби. Последните наблюдават и пряко се намесват в разправата с "враговете на революцията". С влизането си в София и други градове поделения от съветските окупационни части поемат охранителни функции и участват в издирването и задържането на бивши държавни служители, стопански дейци, хора със свободни професии. КГБ създава към "Отделение Б" на ДС специална група, ръководена от подполковник Александров, за издирване и обезвреждане на агенти на Гестапо. Съдбата на задържаните по тази линия граждани е неизвестна. Много от висшите служители на бившите режими, преди да бъдат съдени от Народния съд, престояват известно време в Москва. В началото на 1945 г. по искане на ЦК на БРП(к) съветското правителство изпраща "съветници" по организацията и дейността на Народната милиция и Държавна сигурност. Техният брой непрекъснато нараства. По време на процеса срещу Тр. Костов те са внушителна група. Името на ръководителя им, генерал Филатов, оставя тягостно впечатление сред българските му колеги. По негово искане се извършват арести и разследвания на висши държавни и партийни ръководители." "Дейността на органите на Държавна сигурност се регламентира с укази на Държавния съвет на НРБ номер 1467 от 16 юли 1974 г. (строго секретен) и 1670 (обнародван в "Държавен вестник", бр. 65 от 20 август 1974 г.), както и от издавани от министъра на вътрешните работи правилници, инструкции, заповеди и други подзаконови нормативни актове. Указ 1670 в съответствие с конституцията на страната определя в чл. 1 Държавна сигурност (ДС) като специализиран орган на управление предназначен "да обезпечава сигурността на НРБ и да защитава социалистическия обществен и държавен строй от престъпни посегателства". ..В указ номер 1467, обявен с министерска заповед номер I-2470 от 1 август 1974 г., наред с организацията, методите и средствата е записано, че Държавна сигурност осъществява своята дейност под ръководството и контрола на ЦК на БКП, респективно Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП и в изпълнение на решенията на ЦК на БКП, законите и другите нормативни актове. Министърът на вътрешните работи отчита дейността на ДС пред ЦК на БКП, респективно Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП." Как говорится в одном пособии, предназначенном для офицеров КГБ и рассмотренном американским конгрессом в 1980 году, "дезинформация является средством, полезным при выполнении разного рода заданий в интересах государства, и имеет целью ввести противника в заблуждение по следующим вопросам: 1) основные направления национальной политики; 2) экономическая и военная обстановка; 3) достижения СССР в области науки и техники; 4) политика, проводимая некоторыми империалистическими государствами в отношениях между собой, а также в отношении других стран; 5) специфическая контрразведывательная деятельность органов госбезопасности". http://www.x-libri.ru/elib/woltn000/00000042.htm -------------------------------------------------------------------------------- Что же касается методов их осуществления, то в общих чертах они мало отличались друг от друга. Советские спецслужбы распространяли многочисленные фальшивки в надежде, что какой-нибудь печатный орган проглотит наживку. Неважно, что вместе с ним на крючок попадется и определенный круг читателей. Как только ложная информация будет опубликована, ею сразу же воспользуется огромная советская пропагандистская машина, с тем чтобы, подтвердив ее истинность, еще больше усилить свою дезинформационную работу. Кроме ложных сведений и подтасованной информации, "активные меры" включают в себя деятельность так называемых агентов влияния, видных общественных и политических деятелей, которые, используя свое социальное положение, связи, занимаемую должность или заслуженное доверие, оказывают определенную помощь (правда, не всегда законными путями) некой иностранной державе в достижении ею своих целей. Особенно скрытые и трудные для обнаружения операции такого рода могут выполняться как завербованными по всем правилам и действующими по прямому приказу агентами, так и некими "доверенными агентами", которые хотя формально и не завербованы, но готовы добровольно служить какой-нибудь стране. Можно, наконец, воспользоваться услугами некоторых лиц таким образом, что те даже не догадается об отведенной им роли. Социалистические страны не являлись единственными, кто прибегал к услугам "агентов влияния", но они гораздо активнее, чем остальные, стремились закрепить свои отношения с ними какими-то договорными обязательствами. Во Франции, как мы увидим позднее, в этом плане особую активность проявляли советские и румынские спецслужбы. Журналист, действующий по чьей-то указке, является идеальным "агентом влияния" (или доверенным агентом) благодаря своим многочисленным контактам, а также эффекту, который могут вызвать его публикации в том органе массовой информации, где он работает. "КГБ особенно интересуют обозреватели, прекрасно разбирающиеся в политических, экономических и военных вопросах, - объяснил Станислав Левченко, бывший офицер КГБ, занимавшийся "активными мерами" в Японии, перед тем как перебежать на Запад в 1978 году. - Четверо из агентов, которыми я руководил в Японии, были достаточно известными в своей стране журналистами. Они поддерживали отношения с лидерами социалистической и либерально-демократической партий, а также с высокопоставленными чиновниками и министрами. Кроме того, эти журналисты добывали мне секретные документы и сведения из правительственных источников. Я им также поручал различные операции по оказанию давления на некоторых влиятельных политических деятелей". Завербованный журналист не должен выступать простым рупором советской пропаганды, чтобы не быть быстро разоблаченным и, следовательно, обезвреженным. Левченко уточняет, в каких условиях он работал со своими агентами, чтобы добиться умелого распространения советской пропаганды в японских средствах массовой информации: "Я им давал лишь общие указания, лишь основные темы; я снабжал их только общей информацией. Но они всегда должны были сами писать свои статьи. Мне казалось неловким навязывать им заранее составленные тексты. Причина тому была проста: у каждого журналиста есть свой стиль, своя собственная манера представления фактов. В этих условиях статья, написанная мною или кем-то другим в Москве, неизбежно привлекла бы внимание японской контрразведки. В общих чертах я представлял лишь направление, тему, определял цель. Впрочем, я мог дать некоторые советы, как лучше достичь намеченной цели..." Деньги, убеждения, шантаж и особенно лесть (с целью создать у "агента влияния" впечатление, что он играет основную роль в поддержании мира) - вот лишь некоторые из методов, обычно использовавшиеся советской разведкой и спецслужбами восточноевропейских стран с целью добиться согласия на сотрудничество (сознательное или неосознанное) от некоторых журналистов. Вербовка "агента влияния" осуществляется теми же методами, что и "обычных" агентов. Но гораздо труднее доказать предательство какого-нибудь журналиста, политического или профсоюзного деятеля, тайно пропагандирующих просоветские идеи, чем предательство шпиона, переправляющего секретные документы на Восток. Ведь, если не считать фальшивок, дезинформация по своей натуре неосязаема: никому не запрещено заявлять, что СССР является свободной страной, а в Соединенных Штатах царит диктатура. Некоторые, впрочем, так и поступали, хотя и не являлись советскими "агентами влияния" в том значении этого термина, каким мы его определили. http://www.x-libri.ru/elib/woltn000/00000042.htm -------------------------------------------------------------------------------- |