Отиди на страница:
МЕТОДЫ ВЕРБОВКИ Пока человек в штатском советовался с руководством, я попросил знакомого подполковника Управления контрразведывательных операций (УКРО) ФСБ прокомментировать историю Тамары. «Практика, когда нужных людей вербуют на компре, на сексуальных контактах с женщинами, используется во всем мире и ведет свое начало чуть ли не со времен египетских пирамид. Меняются только методы, совершенствуется техника... В арсенале КГБ-ФСБ всегда использовались три главных метода вербовки: деньги, шантаж-компромат (как в случае с Тамарой) и, как считалось, самый действенный - идейный (когда девушка становилась агентом из любви к Родине). Еще проще было работать с проститутками: им давали «зеленую улицу» в интуристовских гостиницах, а те время от времени выполняли «особые поручения». Если необходимо, агента посылали на «курсы повышения квалификации». Все зависит от того, чем увлекается объект вербовки, и, когда только одного знания иностранного языка, ума и великолепной внешности не хватит, из агента сделают хоть балерину. Ведь работали не только по дипломатам и потенциальным шпионам, но и по меценатам, артистам, миллионерам, крупным ученым. Я, например, знаю случай, когда объект, очень известный на Западе человек, гомосексуалист, увлекался рыбалкой. Подобрали мальчика в его вкусе, неделю тренировали на Истре держать удилище, насаживать червя. Клюнул гей как миленький! В 80-е годы в борьбе за агентуру и КГБ не брезговал ничем. Например, мы с помощью агентов-проституток специально заражали иностранцев венерическими болезнями, чтобы затем шантажировать. Встречаешься потом с таким: вы, мол, заразили нашу гражданку. По законам СССР это уголовное преступление. Наш долг поставить об этом в известность ваше посольство. Как правило, большинство из них шли на контакт без лишних разговоров... Или самый классический метод. Устанавливали в гостиницах и на квартирах наших агентов подслушивающе-записывающие устройства. Проститутки устраивали оргии, а мы записывали и потом вербовали. Система, передававшая на экран телевизора все, что творится в постели, называлась «Татьяна». Подслушивающая - «Сергей». Насколько я знаю, сейчас арсенал секс-отделов ФСБ, специализирующихся, скажем, на США или Англии, мало чем отличается от тамошних. Усовершенствовалась только техника, немного изменилась тактика. Интеллектуалы-чекисты и их секс-контингент, девочки-мальчики «высшего пилотажа», также «работают» по дипломатам - потому что там работа нужна ювелирная, операции готовятся месяцами. И тут уж кто кого. Андрей КОЛОБАЕВ «Секс-контингент защищает родину», «СОВЕРШЕННО СЕКРЕТНО» №1 1999 г. http://mwclub.narod.ru/hardgirl.htm БОЛГАРИЯ. Деятельностью агентуры в Юго-Восточной Европе, как отмечал в своих мемуарах бывший нацистский посол в Турции фон Папен, руководила русская миссия в Софии. Папен считал ее лучшим центром Москвы по сбору разведывательной информации5. В 1937-1939 гг. военным атташе и резидентом в этой стране был полковник Александр Иванович Бенедиктов, имевший за плечами шестилетний опыт работы за рубежом. Его преемниками стали новички в стратегической разведке: майор (потом полковник) Иван Федорович Дергачёв (1939-1941) и его помощник майор Леонид Андреевич Середа, исполнявший обязанности руководителя разведки в марте-июне 1941 г.6 Им удалось создать ряд эффективных разведывательных организаций в этой стране. Большой заслугой Бенедиктова Центр назвал привлечение к сотрудничеству с военной разведкой в январе 1939 г. генерал-майора болгарской армии в отставке Владимира Заимова (Азорский"  , которому удалось создать за первые два года работы сильную организацию с источниками информации не только в Болгарии, но и в Германии, Турции, Греции, Румынии7. Заимов неоднократно передавал "Директору" сведения о продвижении немецких войск к границам СССР. А в начале апреля генерал срочно вызвал своего связного на встречу и сообщил ему, что в июне Германия нападет на Советский Союз8. "Красный генерал" и многие его соратники арестованы в марте 1942 г., а 1 июня того же года Владимир Заимов был расстрелян. Спустя 30 лет ему присвоено звание Героя Советского Союза9. В конце 1939 г. стараниями полковника Дергачева создается и впоследствии расширяется разведгруппа, во главе которой стояли писатель Крыстю Белев ("Август" (1939-1941) и известный адвокат Александр Пеев ("Боевой" (1941-1943). Заместителем "Боевого" был генерал-майор Никифор Никифоров ("Журин", начальник военно-судебного отдела Военного министерства Болгарии, член Высшего военного совета. Среди членов группы видный болгарский дипломат, посол в Албании, Египте, а потом и Японии Янко Пеев ("Тан". Многочисленные знакомства позволяли "Боевому" получать нужные сведения также из Берлина, Бухареста и Стамбула. Среди переданной им информации особо отмечаются сообщения о надвигающейся войне, о том, что болгарская армия не будет в ней участвовать, о том, что немцы не собираются нападать на Турцию, а японцы на СССР. В апреле 1943 г. Александр Пеев, как и ряд его сотрудников, был арестован и в ноябре расстрелян. В 1966 г. А.Пеев награжден советским орденом Ленина и болгарским - Георгия Димитрова10. В год начала второй мировой войны формирует и возглавляет разведывательную организацию видный партийный работник БКП Стефан Богданов ("Арбатов", ставший сотрудником советской военной разведки в середине 30-х годов. Организация получает название по его псевдониму – группа "Арбатов". Подразделения группы, центром которой становится София, созданы в Варне, Русе, Тырново, Горн о Оряховице, Пловдиве и других районах страны. Ценная информация в Москву передается с помощью 3-х раций. Несмотря на отдельные аресты, организация "Арбатова" успешно работала до Сентябрьского восстания 1944 г., после которого Богданов возглавлял болгарскую контрразведку (1944-1947), был репрессирован по делу Трайчо Костова (1949) и реабилитирован в 1956 г.11 Среди ряда других болгарских групп следует отметить деятельность Каприела Каприелова (1940-1944) и Гиню Стойнова (1940-1943), награжденных орденами Ленина, Зиновия Зиновьевича Христова (1940-1944), Антона Макаровича Прудкина (1939-1941), Пантелея Сидерова (1937-1942)." http://web.referent.ru/nvk/forum/archive/ 228/228557 -------------------------------------------------------------------------------- "Димитров выражал сомнения в непогрешимости Сталина, однако он не был Тито. Его хребет был уже сломан долгими тридцатью годами пребывания в Москве, где он, как Генеральный Секретарь Коминтерна должен был разделять каждый извилистый поворот линии и молча смотреть, как его соратники и друзья один за другим бесследно исчезают. Он собственными глазами видел смертельные последствия любой самостоятельной мысли, любого малейшего следа неудовольствия на лице Сталина. Он уже в Москве знал, что его личный телохранитель и шурин Вылко Червенков был завербован НКВД и имел задание следить за ним. (см. Wolff 1970, c. 384)[10]. Третий москвич Вылко Червенков с самого начала не рассматривался, как возможная жертва. В конце концов он был доверенным лицом советской тайной полиции, как в в Москве, так и в Софии. Хотя после своего возвращения на Родину он и был избран в Политбюро, однако Берия дал ему указание оставаться в тени своего знаменитого шурина и ему пришлось удовольствоваться третьестепенным постом председателя Государственного Комитета по вопросам науки, искусства и культуры. Антoн Югов, oрудие Берия в тайной полиции, сыграл основную роль в организации процесса Костова. Он руководил комиссией госбезопасности, которая вместе с МВД и Червенковым составляла список жертв и производила аресты. Хотя в конце июля ему и пришлось сменить пост министра внутренних дел на пост заместителя премьер- министра, он остался членом правящего "внутреннего секретариата". Сценарий, разработанный в Москве, наметил контуры грядущего сфабрикованного процесса: Костов должен был "признаться" в том, что он принимал участие в титоистском заговоре, целью которого был отрыв Болгарии от Советского Союза и передача ее империалистам через образование южнославянского Союза. Он должен был "разоблачить" Тито, как орудие и шпиона англо - американских разведывательных служб. Разработка подробностей была поручена Червенкову, Югову и группе советских "советников" и генералов, усиленной экспертами по троцкистским сфабрикованным процессам. Они также получили задание составить список членов "банды Костова", подлежащих аресту." http://www.neystadt.org/moshkow/win/POLIT OLOG/HODOS/processy.txt В |
| адислав Биттман, бывший заместитель начальника службы дезинформации чехословацкой разведки (Восьмого отдела), перешедший на Запад в 1968 году, отмечает, что этой же цели подчинена вся работа разведорганов коммунистических стран. "В первое время мы получали директивы и указания через советников КГБ, работавших на всех руководящих уровнях. Обычно от нас требовалась выработка программ действий по дискредитации Соединенныx Штатов и стран Западной Европы, по разжиганию противоречий между членами НАТО и созданию трудностей во взаимоотношениях США с развивающимися странами. Наша группа собиралась вместе и подготавливала определенное количество оперативных планов в соответствии с полученными инструкциями: Но, прежде чем перейти к их практическому осуществлению, мы должны были получить одобрение прикрепленного к нашему отделу офицера КГБ. Все контакты, которые я с ним поддерживал, носили строго профессиональный характер. Я был обязан узнать его мнение, и он мог внести какие-то изменения или дать свои рекомендации. С другой стороны, мы знали, что он мог и запретить любой из наших проектов. Как правило, я должен был с ним встречаться каждый день". http://www.x-libri.ru/elib/woltn000/00000042.htm Шесто управление "Със заповед N I-3728 от 17 ноември 1967 г. на председателя на Комитета на ДС се създава Шесто управление-КДС като ново структурно поделение. Заповедта е издадена на основание на утвърдено предложение от военния отдел на ЦК на БКП и Разпореждане номер 67 от 1966 г. на Министерски съвет. В мотивите към предложението за създаване на новата структура в рамките на КДС се изтъкват обединението и координацията на усилията и средствата на многобройните разузнавателни, идеологически и пропагандни институти, разгърнали широка дейност срещу социалистическите страни, и констатираната "тенденция на активизиране на контрареволюционните елементи в страната и увеличаване на националистическите и сепаратистки прояви". Отчитат се и трудностите в междупартийните и междудържавните отношения с "Китайската и Албанската народна република". Необходимостта от създаването на управлението се обосновава и с организационни и структурни положения в КДС, създаващи затруднения за изпълнение на задачите, произтичащи от Решение на ПБ на ЦК на БКП от 18 октомври 1966 г. за "Борба срещу идеологическата диверсия на противника и враждебните прояви на контрареволюционните и националистически елементи". Има се предвид, че борбата "срещу различните нелегални и полулегални организации и групи, националистическата и сепаратистката дейност, терора, измяната на родината, идеологическото разложение сред интелигенцията и младежите, дейността на задграничните религиозни центрове и организации се води от контраразузнавателното поделение, чиято основна задача обаче е да се води борба срещу шпионажа". Така се обосновава централизирането на работата срещу идеологическата диверсия, контрареволюционните и националистическите прояви, подобряването на превантивната дейност, а силите на контраразузнавателното управление се съсредоточват и насочват за противодействие срещу разузнавателните служби на противника. За Шесто управление-КДС са отпуснати 175 щатни бройки." http://www.segabg.com/28022001/p0050006.a sp "Основна насока на дейност на Шесто управление-ДС през този период е разкриването на нелегални групи и организации на протурска националистическа основа." ръководство - Антон Мусаков - началник на Шесто управление-ДС, 1985 -------------------------------------------------------------------------------- Първи отдел Според автора на книгата "От Шесто за Шесто" о.з. подполк. Бончо Асенов ДС се интересува от писателския съюз още от 9 септември, но вниманието се засилва със създаването на Шесто управление през 1967 г. Неговата основна задача е да се противопоставя на идеологическата диверсия. 6-о преценява, че писателите трябва да бъдат наблюдавани поради изключителното им влияние върху обществото. Наблюдението се извършва от I отделение на 1-и отдел на 6-о управление. По проверени данни агентите-писатели в отделението са били 5 човека при оперативния работник, двама при началника на отделението, още 2-3 при началника на отдела и началника на управлението. Т.е. става дума за десетина агенти, използвани в даден период от отделението. -------------------------------------------------------------------------------- Трети отдел Особено силна подкрепа в своята, по същество антицърковна дейност, комитетът получава от прословутото VI управление на ДС. В него е създаден специален отдел „Трети", който има за цел да работи по направление на духовенството. Според капитана от ДС Бончо Асенов - експерт по времето на премиера Виденов в Дирекция по вероизповеданията - основни задачи на ДС са: "Изграждане на агентурен апарат от средите на църковните служители, преподавателите и студентите от Духовната академия. Предотвратяване ангажирането на църковните организации и духовенството с опозиционна дейност. Подпомагане на БКП в дейността й за намаляване влиянието на религията в страната". http://www.pravoslavieto.com/docs/shte_iz lezeli_tsarkvata_malvina.htm Шести отдел на Шесто управление на ДС "Отдел 06 е възникнал през 1967 г. като отдел 04 в структурата на Шесто управление-КДС на базата на оперативна група от Второ управление-КДС, която е изпълнявала задачи по участниците в т.нар. "Заговор" от 1965 г. За част от тях е имало данни, че контактуват с разузнавачи на дипломатическо прикритие в посолствата на Китай, Албания, Гърция и СФРЮ. В отдела са били изградени отделения за наблюдение на тези връзки на посолските резидентури. През 1978 г. от отдела са били иззети функциите по наблюдение на лицата, свързани с резидентурите в горепосочените посолства, и върнати обратно във ВГУ-ДС. Отделът получава нова номерация - 06 и се оформя направлението му на дейност: разкриване и наблюдение на лица, извършили, извършващи или замислящи престъпления по чл. 95 - опит за преврат, бунт или въоръжено въстание, чл. 96 - централен терор, чл.108 - противодържавна пропаганда и агитация и чл. 109 - противодържавни групи и организации, съгласно действащия НК. Преобладаваща част от тези лица са били членове на БКП, със социално положение, даващо им възможност, водени от различни кариеристични, авантюристични или идеологически (просталински, промоаистки, проалбански и др.) мотиви да замислят, подготвят и провеждат престъпна дейност по указаните членове от НК. По-късно започват да се получават данни, че редица лица от управляващия партиен и държавен апарат използват служебното си положение за лично облагодетелстване. Сред тях има представители на висшия ешалон на БКП, държавното управление, действащи служители на МВР, съда и прокуратурата. Това налага създаването на ново направление в дейността на отдела: "борба с корупцията и разложението в държавния апарат". Началници на отдел 06 последователно са били: Петър Стоянов, Боян Велинов, Ангел Ценов, Велико Върбанов, Цоло Георгиев и Димитър Иванов. Първоначалната структура на отдела е включвала началник отдел, титулярен зам. началник отдел и четири оперативни отделения както следва: - първо отделение - работа по сигнали и дела за лица, засечени в т.нар. "Заговор от 1965 г." - второ отделение - работа по сигнали и дела за лица, засечени в т.нар "Заговор от 1968 г." - трето отделение - работа по сигнали и дела за корупция и разложение в държавния апарат - четвърто отделение - информация и анализ, деловодство, архив и наблюдение върху обкръжението на сградите на МВР. В последните години съществуващата специализация в работата на отделенията се е нарушила и те са започнали да изпълняват приоритетно задачи, свързани с разкриването на престъпна дейност по чл. 242, 250, 301-307, 108 и 109 от НК (последователно контрабанда, валутни престъпления, подкуп и противодържавни групи). Общата численост на състава на отдела не е надвишавала 25 бройки. Той е бил подчинен на началника на бившето Шесто управление и пряко на ресорния му заместник. В тази връзка за оперативния състав са се отнасяли всички правила за вземане на решение, включително утвърждаване на съответните документи от разпоредените нива на управление - началник отдел, началник управление, първи зам. министър, министър на вътрешните работи. По същия команден ред са били свеждани за изпълнение всички заповеди и задачи. Върху дейността на отдела се е осъществявал пряк контрол от страна на ръководствата на Шесто управление-ДС и на МВР. За отдела са били валидни действащите вътрешноведомствени актове на МВР - заповеди, наредби, инструкции и разпореждания като: министерски заповеди I-20, I-58, I-3900 и др. Оперативната работа е била по конкретни лица и за конкретна тяхна дейност, като се е осъществявала основно под формата на сигнали и дела на оперативен отчет. За решаването на конкретни задачи, възникнали по тях, са придобивани секретни сътрудници, но на оперативните работници е било изрично разпоредено да не вербоват такива без доказана необходимост. Съобразно това, оперативният състав е работил с минимален брой секретни сътрудници с тактическо предназначение. Във връзка с поставените задачи, ръководството на отдела е информирало по команден ред висшестоящите нива на управление - ръководството на Шесто управление-ДС, ръководството на МВР, а в някои случаи и ЦК на БКП (секретариата и отдел "Военен" . (Тук липсва страница от доклада.)" |
| Dragi, Viktore, Tova za koeto pishesh sigurno e taka (tia podrobnosti gi nauchavam ot Teb), to obache ne e osnova na problema s razuznavaneto ni sega. Ne viarvam nito CCCP da se varne, nito socializma. Drugo stana vremeto. Kakto za edno choveshko tialo sa neobhodimi vsichkite dadeni mu ot Gospod organi, taka e i razuznavaneto na edna darjava v konteksta na darjavnoto i ustroistvo v saotvetnoto politichesko, ikonomichesko i ne dai Boje voenno vreme. Ot Istoriata moje da se uchime, no ne biva da ia polzvame sliapo i revanshiski. Badi zdrav. |
| "Надявам се, че ще схване колко безнадеждна за реализация е идеята му за лустрация и да я преформулира." Каруцар здравей, Не искам да коментирам искането на НОНКА. Не защото, го казва, а защото не може да формулира правилно мисълта. Просто да си гледа мушката и мерника и да остави тези сериозни въпроси за нас форумците. Та на изведеното от контекса на твоята мисъл. Като всяка идея в БГ свързана с ограничаване на свободата на личността/Закона АНТИПАНЕВ/, идеята за лустрацията с най-голяма вероятност ща са превърне в нов лов на вещици/чиски по политически причини, кариеристични и др/. Според мен правилната политика е публично посочване на доносника и то само на тези които бяха на Шесто у-ние и доказано, че не са работили за държавата, а за лични изгоди и кариери придифинирано през призмата на времето в което са осъществявали "дейността" си. Имаше такава мисъл "Да прочетем преди да затворим страницата". Само че, в БГ разлистването продължава вече 15 години и сигурно още 15 ще се затваря. От друга страна, осъщественото преди 15 години по линия на разконспирирване на агентурния апарат нанесе огромна вреда в борбата с престъпността. Съгласи си, че нямо разуснавателна или контраразузнаветелна служба в света/ЦРУ/ФБР, МИ6/МИ5 и др./ която да не ползва или придобива информация от такива източници. И когато си компрометирал този апарат, като резултат се получава вокум, за който трябват страшно много пари за да запълни информационната празнота. А понякога пропусната информация може да окаже фатално отражение върху сигурността на страната ни. Решението на този проблем за съжаление е елементарен но е свързан с политическите сили, тяхната воля и желание да го решат. Всяка политическа сила дошла на власт осъществява "реформи" в спец службите - смяна на висш ешалон, преструктуриране на дейност и др. "активи". Решението е всички спец служби/без полиция, гранична и пожарна/ да бъдат на подчинение на Президента, а шефовете им с мандат от 7 години. Само при това положение, до някъде ще се елиминира партийността в тях, но във всички случай ще е по-добър вариант от сегашният. Вярно, президента получава страхотна власт, но е избран пряко от народа и може да се предположи, че контрола осъществяван от него над службите ще бъде един вид обществен. И така има и други интересни виждания, но засега толкова.  |
Проблемът с ченгетата е същия като с бездомните кучета в София. Мерне ли се неоглозган кокал до кофа за боклук и глутницата е налице- в пълен състав, виене до небесата, ръмжене в хор, докато не видят тоягата. Та, този проблем се решава само с ...евтаназия  Правят го по цял свят и добре си живеят хората. И болестите по-малко, и национални катастрофи ич, и никви кучки с генералски лампази  не препикават лачените чепици на незнайния воин  Пуснах някой неща за ДС в хубавата рубрика на Hauptmann за Россия, та викам и тук да ги постна, за просвещение на комунягите и ченгетата  , ако такъв процес изобщо е възможен !?!Комитетът за държавна сигурност (КДС), известен повече като абревиатурата ДС, е създаден в годините след Априлския пленум като копие на една от най-могъщите спецслужби в света КГБ. На върха на българските секретни служби след 1944 всъщност винаги е стоял високопоставен съветски разузнавач – през годините резидентите на КГБ в София са ген. Филатов, полк. Мешчериков, полк. Кисчулин, ген. Савченко, ген. Фьодоров и се стигне до последния ръководител на руската резидентура по тоталитарно време у нас – генерал-майора от КГБ и посланик в България Виктор Шарапов. Ген.-майор Шарапов получава назначението си в София като кандидат-член на ЦК на КПСС и шеф на сектор „България“ в КГБ. Една постоянна група от 15 високопоставени служители на КГБ и ГРУ (Главно разузнавателно управление на ГЩ на СССР) са присъствали неизменно на колегиумите на МВР, на военните съвети на ГЩ и оперативките на РУМНО (Разузнавателно управление на министерството на народната отбрана). Във всички отговорни държавни ведомства у нас е имало специална стая и за служителя на съветските тайни служби, независимо дали е действал като офицер, търговски представител или дипломатически служител. Защо българските и съветските тайни служби са действали в такъв синхрон и координация, не е трудно да се отговори, след като София бе сочена от Запада като най-близкия сателит на Кремъл, а и общият „враг“ бе един – САЩ, НАТО и прогнилата западна цивилизация. Този „враг“ определя и характерните за всяко едно управление на ДС функции, копирани под индиго от съответните служби на „Лубянка“ 22. Първо главно управление (ПГУ), външно разузнаване: пълната подчиненост на ПГУ от Москва определя и приоритетите на София пред външния свят – за главен и основен противник на режима в България са посочени САЩ. Като подзадачи на ПГУ са формулирани и проникването до секретни документи на НАТО и щабквартирата на пакта в Брюксел, събирането на разузнавателна информация за двата натовски съседа на София – Анкара и Атина, както и активни мероприятия на тяхна територия за събиране информация за ядрените средства на „противника“. В края на 80-те години приоритет за ПГУ стана Великобритания заради непрекъснатите издънки на съветската агентура в Лондон. Неслучайно Лондон бе поставен във фокуса на българското външно разузнаване и там бяха извършени убийствата на писателя дисидент Георги Марков и емигранта В. Симеонов, които създадоха имиджа на София като световен терорист. Заради скандалната смърт на Георги Марков последният шеф на ПГУ ген. Владо Тодоров получи 11 месеца ефективна присъда с обвинение за унищожаване на част от досиетата на писателя. Последният шеф на ПГУ по тоталитарно време излежа присъдата си и днес се подвизава като председател на асоциацията на разузнавачите от запаса. Второ главно управление (ВГУ) с последен шеф ген. Аначков, Трето главно (ВКР), или военното контраразузнаване, с началник ген. Добрев, Четвърто главно (икономическа милиция) с последен шеф ген. Величков и Пето главно (УБО), или управление за безопасност и охрана, с шеф ген. Милушев през всичките години на своето съществуване са разполагали със свои секретни бюджети и са водили „борба“ срещу „враговете“ вътре в държавата. Второ главно – с контрола върху изтичане на информация от всякакъв характер и събиране на информация също от всякакъв характер, е водело „битката“ срещу чуждите шпиони у нас. ВКР контролираше изцяло армията и милицията и не допускаше влиянието на чужди елементи върху двата силови стожера на партията държава – военните и милиционерите. УБО бе пък „квачката“ на партийния и държавен актив, която с разперени крила го пазеше от „народната любов“. Наред с охраната на елита УБО организираше и спокойното битуване на върхушката – грижеше се за снабдяването на другарите от специални магазини с благата на отхвърляния „прогнил западен капитализъм“ – като се започне с марковите питиета и мезета и се стигне до „упадъчната“ западна козметика и мода. УБО контролираше и организираше и цялата домакинска дейност в домашния бит на другарите – чистене, готвене, пране, почивка на море и планина у нас или в чужбина, доставки на леки автомобили, електроника, битова техника и всичко, от което Западът пращеше в изобилие... УБО не бе само персоналната охрана, но и персоналният параван на управляващата върхушка от народа. УБО осигуряваше както душевния комфорт на другарите в неизградения още комунизъм, така и битуването им в условията на лукс, какъвто дори западният елит не би могъл да си позволи... Безспорен фаворит на ДС и негова „галена рожба“ обаче е вездесъщото Шесто управление, създадено след 1966 с цел да не допусне организирането на опозиционни и антикомунистически организации на територията на НР България. Шесто управление, с последен шеф ген. Антон Мусаков, бе разделено също на 6 отдела: за борба с дисидентите, за контрол на младежта и студентите, за творческата интелигенция, за борба с религията, антитерористичен и не на последно място – политическата полиция. Хората на ген. Мусаков работеха по две главни насоки: Външно – за агентурно проникване в чуждите специални служби и разкриване на тяхната агентурна мрежа в България, и Вътрешно – за разкриване на „вражеските елементи“ в страната чрез тотално подслушване, наблюдение и следене на българските граждани. Шести отдел на Шесто управление всъщност изпълняваше и ролята на политическа полиция за преследване на своите съграждани само заради политическите им убеждения. Хората на последния шеф на Шести отдел полк. Димитър Иванов, бивш вицепрезидент на Мултигруп и настоящ ръководител на консорциум „Европа“, всъщност определяха класово-партийния подход както по отношение на безпартийните българи, така и на членовете на БКП. В услуга и на подчинение на Шесто управление на ДС работят „независимите“ съдебни, следствени и прокурорски органи в страната. А под „подривна дейност“ на български граждани се разбира: недоволството, критикуването, отхвърлянето, подлагането на съмнение решенията на БКП или тяхното осмиване и окарикатуряване, както и възхваляването на западния начин на живот, слушането на чужди радиостанции, връзките и контактите с чужденци и т. н., и т. н. Практически всеки българин на базата на получен сигнал или донос е ставал „контингент“ на шестаците, а съответният оперативен работник е получавал права извън действащите у нас закони, за да се добере до „вражеския елемент“ – да подслушва телефонни разговори на граждани и организации, да фотофилмира техни действия, да чете лична или служебна кореспонденция, да обискира тайно дома или службата – и после цялата събрана информация да бъде използвана в съдебните процеси. Не може да се каже обаче, че в България е нямало опити за съпротива срещу властта. През 1969 Л. Собаджиев заедно с още няколко лица създава нелегална младежка организация, която да води борба срещу еднопартийната система на БКП. Групата разпространява във Варна позиви на Работнически младежки съюз, осъждащи политиката на БКП, като си поставя за цел да бъде сменена еднопартийната власт у нас. Шесто управление на ДС влиза по дирите на „вражеските елементи“ и много скоро четирима от тях получават различни срокове затвор заради подривна дейност срещу държавата. През 1971 Димитър Петков от Велико Търново разпространява антипартийни позиви в София, Варна, Габрово, Русе, а също така на два пъти замазва с боя барелефите на Бузлуджа и Черни връх. Пипнат и осъден на 6 години затвор. Един от малкото опити за създаване отвън на дисидентска група е разкрит от ДС през 1978, когато са арестувани лицата Антон Кръстев и Валентин Кръстев, хвърляли антипартийни позиви от сградата на Студентския дом в центъра на София. Антон Кръстев е емигрант от 1973 и се завръща нелегално с фалшив паспорт у нас през 1977 с цел да разпространява „Декларация-78“ за погазените човешки права в България. От останалите управления на ДС особен интерес представлява Десето, или отдел „Архив“ на ДС с последен шеф ген. Нанка Серкеджиева. Именно тя издава една от последните заповеди преди разтурянето на българските тайни служби – на 7 февруари 1990 ген. Серкеджиева заповядва в строго секретно „указание“ как да се унищожават делата по оперативния отчет и архива на ДС. В строго секретната заповед всъщност има една-единствена точка: „Да се назначат комисии в централните и териториални поделения на ДС, които да прегледат и се произнесат за унищожаването или съхранение на действащите и архивни оперативни дела и агентура.“ Какъв архив и колко досиета са унищожени според заповедта на ген.-майор Серкеджиева, днес е трудно да се установи, но очевидци твърдят, че направо на полето са горени цели камиони с архиви. За обема на писмовната дейност на оперативните работници от ДС говорят следните цифри: през 1974 органите на ДС (без ПГУ) са вербували за секретни сътрудници 131 600 души, като техният брой в края на 1989 е надхвърлял цифрата 350 000. Управлява ли и до днес „дългата ръка“ на Кремъл в София чрез трансформираните в икономически групировки бивши управления на ДС? Кой направляваше 6 години юздите на държавата, за да я докара почти до трета национална катастрофа? Какви тайни ще изскочат от разсекретените архиви и досиетата? Това са само част от въпросите, които обществото си задава вече седма година в условията на прохождащата демокрация. Отговори трудно могат да се дадат, защото пред същинската дейност на тайните служби отдавна е спусната плътна завеса. Съпоставянето на някои събития в София и Москва преди 7 години обаче дава някои косвени отговори на поставените въпроси. Например разформироването на управленията на ДС през 1990 удивително съвпада с едно строго секретно решение на КГБ от март същата година, описано в документалната книга на Игор Бунич „Златото на партията“: „Налага се срочно да се формират групи от строго доверени лица. На тях ще се възложи изпълнението на програмата за ефективно използване на партийната собственост...“ Нещо да напомня тази директива с бума от началото на 90-те години и роенето на кредитните милионери? Или раждането от нищото за 2–3 години на мощни икономически групировки, каквито по нормалните икономически закони се създават за 2–3 поколения? Едно е сигурно – причините за проваляния досега български преход в пазарната икономика формирането на гражданско общество трябва да се търсят в неразградените още структури на ДС, само трансформирали идеологическата си власт в икономическа |
таралеж абсолютно си прав  .Въпроса е ще прочетем и затворим ли книгата. Изводите са ясни. Какво следва от тях и какво следва да се направи. Те това ми беше думата. |
| Ето и малко повечко данни за прословутото Шесто на другарката нонка и другаря димитър иванов. Сега вече им викат иначе -"госпожо генерал ментова" или "честния бизнесмен" гусин иванов, т.е. пременил се Илия па в тия. С мухлясалите гънки в празна кратуна и графиня пищольова да я кръстят, се тая. То, като гледам напоследък тука стана модерно комуняги, мутри и ченгета да вадят и притензии за "синя аристократична кръв", поради дългогодишен допир до каскета и мотиката може би, та знае ли човек... Ето го инструмента на смъртта, още известен като Шесто главно на ДС, по който графинята на червените кюлоти, херцогинята на бабината жартиера, генералката Матово-помътнена, лее горко лицемерни отровни сълзи, които тихо капят като киселинен дъжд в изстрадалите циментови сърчица на родните комуняги... За Шесто – като за режисьор на 10.ХI.1989 20 г. политическата полиция служи на БКП и КГБ Шесто управление – това бе сърцето на най-репресивния апарат, създаден и съществувал някога в българската история – Държавна сигурност. Шесто управление – това бе месомелачката на честта, достойнството, правата и свободите на българските граждани няколко десетилетия наред. От дистанцията на годините след 10 ноември днес вече не е трудно да се направи изводът, че ДС всъщност е неотменна част от БКП, а мозъкът на „партията-държава“ ЦК на БКП бе на пряко подчинение и контрол на своите кремълски господари. Създадени като „щит и меч на революцията“, ДС и в частност Шесто управление, са всъщност атиконституционни по най-малко три члена от Живковата конституция от 1971 г.: „Чл. 34, ал. 4 – забранява се проповядване на ненавист или унижаване на човека поради расова, национална или религиозна принадлежност; чл. 48 – гарантират се свободата и неприкосновеността на личността; чл. 50 – всеки гражданин има право на защита срещу незаконно вмешателство в личния му и семеен живот и посегателство върху неговата чест и добро име.“ Колкото и невероятно да звучат тези текстове от конституцията на Живков – на практика Шесто управление е преследвало българските граждани Именно заради техните убеждения и затова наименованието на отдела като „политическа полиция“ на БКП покрива най-точно и безпристрастно структурата, за която са се изписали и ще продължават да се пишат томове книги. Кога и защо е създадено Шесто управление на ДС? Отговор на този въпрос може да бъде открит в точното наименование на закритата със заповед К-36 на 9 януари 1990 г. структура: „за борба срещу идеологическата диверсия, контрареволюционни, националистически и други противодържавни прояви в страната“. Самото създаване на Шесто управление като структура в Комитета за държавна сигурност (КДС) датира от 17 ноември 1967 със следните мотиви: „необходимост да се организират още по-добре задачите, произтичащи от решенията на Политбюро на ЦК на БКП от 18 април 1966 г. в борбата срещу идеологическата диверсия на противника“. За пръв началник на Шесто е назначен ген.-майор Борис Миланов Манов с дата 17 ноември 1967 и заповед I 3728. Със същата структура Шесто управление остава близо 20 години в системата на ДС – от 24 декември 1969 до ноемврийските събития през 1989 и разтурянето му след няколко месеца през януари 1990. Още от самото създаване на политическата полиция в България пред нея се поставя една основна задача: провеждане на агентурно-оперативни мероприятия за оказване помощ на партията и правителството в борбата им срещу идеологическата диверсия. В тази формулировка е събрано всичко: когато се каже ДС, се разбира партията, и когато се каже партията – се разбира ДС. Тази теза е призната и от един от дългогодишните работници на ДС Бончо Асенов, изявил се като литератор в книгата си „От Шесто – за Шесто“: „Фактически тя (политическата полиция – б. а.) защитаваше не националните интереси на страната, а партийните интереси на БКП и лично интересите на партийния вожд“... Разбира се, темата за агентите и доносниците на Шесто, за архивите, вербовките, активните мероприятия, връзките с КГБ и други сродни тайни организации от бившия Варшавски договор не може да бъде обяснена или изчерпана в една статия, но погледът върху някои фундаментални „разработки“ на Шесто през годините дава облика на политическата полиция. Всяка година в архивите на Шесто са били влагани на отчет „справки“, „доклади“, „лекции“, „мнения“ и т. н. за заниманията на близо 300-те служители на политическата полиция към 1990. Какво говорят архивите на Шесто близо четвърт век назад? 1973 – Информация за взаимодействието и сътрудничеството между спецслужбите на главните империалистически сили. 1974 – Справка на отдел II за работата на български граждани, посещаващи капиталистически и развиващи се страни, във връзка с подривната дейност на противника. 1975 – Отдел V докладва за установяване на вражеския контингент и изпращаните вестници, списания и бюлетини от вражеската емиграция. 1976 – Отдел II докладва за задачите, произтичащи от ХI конгрес на БКП, и антиобществените прояви сред чуждестранните студенти. 1976 – Лекция на тема „Бивши хора, фашистки организации, опозиционни партии, проявите на вражеските елементи и задачите на ДС в борбата срещу тях“. 1977 – Справка за подривната дейност на САЩ, за заподозрени английски агенти у нас. 1978 – Справка за 17-ия международен семинар по български език у нас и за чехословашките учени българисти. 1979 – Информация за политиката на СФРЮ, за смъртта на писателя Георги Марков, за обстановката в Кипър и за интересите на Китай към Института по източно европейски изследвания. 1982 – Докладна записка на Шесто управление за съществуваща възможност да се проведе компрометиращо мероприятие по отношение на ЦРУ и президента Рейгън. 1983 – Справка за оперативната обстановка в редакциите на в. „Труд“ и „Отечествен фронт“. 1984 – Справка за сценичната механизация на Народния театър и за смъртните случаи в клиниката на д-р Чирков. 1985 – Справка за изпълнение на съвместните мероприятия с КГБ... Подобни „справки“ за отношенията ДС-КГБ са отчитани почти всяка година в архивите на Шесто. Какво пише за съвместната дейност между тайните служби на София и Москва, днес обаче широката общественост у нас все още не знае. И продължава да се пита – режисиран спектакъл ли бе 10 ноември и платени актьори ли бяха първите дисиденти у нас? Отговорът на този въпрос едва ли е един и едва ли е еднозначен. Съпоставката на някои факти обаче ще накаравсеки трезвомислещ човек да поразсъждава около събитията в последните тоталитарни и първите демократични години за България. На 25 март 1988 в София е назначен за посланик генералът от КГБ Виктор Шарапов – отговорник за България в ЦК на КПСС, смятан за доверено лице на Горбачов. Още с пристигането на генерала в БКП се активизира прогорбачовисткото крило и само след половин година се пръква тъй нареченият Клуб за гласност и преустройство. Рождената дата на клуба е 3 ноември 1988 и една от първите му инициативи е изпращането на поздравителна телеграма до Михаил Горбачов по повод 7 ноември – деня на ВОСР. Активисти на клуба са доста чести гости на съветското посолство, а визитите там са организирани от тогавашния шеф на Шесто управление ген. Антон Мусаков, за което има и живи свидетели. С какво се занимават основно активистите на клуба Желю Желев, акад. Шелудко, Николай Василев, Кирил Василев, полк. Борис Спасов и още ред бивши и настоящи комунисти? В най-общи линии дейността на клуба се свежда до следната схема: събрания, на които се критикуват несъвършенствата на политическата система в България, призиви за повече гласност и преустройство от московски тип и не на последно място – създаване имиджа на новите „дисиденти“. Неслучайно клубът нито веднъж не подкрепя усилията на Вацлав Хавел в Чехословакия и на Лех Валенса в Полша за не просто ПОДМЯНА на системата, а ПРОМЯНА на тоталитарните режими с демокрации от западен тип. Що се отнася до някаква реакция от страна на клуба към т. нар. възродителен процес, първото протестно писмо по повод убийствата на български турци в разградското село Тодор Икономово е от юли, докато световните радиостанции разтръбяват за инцидента още на 20 май 1989. Любопитна е и една друга дата от „раждането“ на дисиденството в България – 26 октомври 1989, когато пред „Кристал“ МВР разгони протестно шествие на еколози, като сред битите бяха Петър Слабаков, Александър Каракачанов, Димитрина Петрова, Деян Кюранов. В същия ден обаче милицията събира по домовете и квартирите им и изселва за няколко дни от София Николай Колев-Босия, Любомир Собаджиев, Христофор Събев и още няколко души, за които се е знаело, че със сигурност ще се присъединят към протестите. Изниква логичният въпрос: как така едни изядоха по няколко шамара и станаха дисиденти с близо 9-годишна биография, а други имена потънаха в блатото на политическия водовъртеж? Отговорът идва като на филмова лента с последвалите събития и главните действащи лица в тях: дворцовият преврат на 10 ноември; първите лидери на новороденото СДС; невижданият ентусиазъм и готовността на хилядите на пометат на 14 декември 1989 не само чл. 1 от Живковата конституция, но и цялата БКП; първото демократично правителство на България, свалено с операцията „боянски ливади“ и „депесарски шутове“; безвремието на Беровия кабинет, когато всъщност проработи схемата за разграбване на държавата и т. н. Къде са днес „героите“ от 10 ноември? Къде са Желю Желев, Петко Симеонов, Георги Спасов, Стефан Гайтанджиев, Румен Воденичаров, Димитър Луджев, Ахмед Доган, Константин Тренчев, Стоян Ганев, Анжел Вагенщайн и още плеяда „опозиционери“ от първите дни на демокрацията у нас? Отговорът на този риторичен въпрос все повече може да бъде отнесен към рубриката „Ние пак сме тук и пак сме същите“. Невъзможно е, абсурдно е да се мисли за Шесто на ДС и като за структура, отговорна пред нацията или пред националните интереси. Защото самото планиране, зачеване и раждане на Шесто са предопределени от една дългосрочна стратегия – запазване не само идеологическия, но и тоталния икономически монопол над „8-те милиона мишлета“. Самата структура на Шесто и произтичащите от нея функции на стотиците щатни и хилядите неявни сътрудници също показват, че дисиденти – бели лястовици, са били допускани, но организирана опозиция – никога. Което пък логически доказва, че за Шесто трябва да се мисли като за един от режисьорите на 10.ХI.1989, а оттам идеята, че Шесто е разградено от случайно долетяла баба Яга на вражеска метла е пълно менте за наивници... Те пак са си тук, пак са същите, а ще изчезнат със смъртта си. Да сте чули рак да се разгражда - НЕ! и обикновено загива със смъртта на нещастника, който е яхнал. Същата работа е с ченгетата - за да оцелее България, трябва да се реже до здраво, иначе синца ни чака онова място злачно и прохладно...откъде връщане няма! |
| Генерал Матова е умна жена. Казва Шах и мат на псевдополитиците от Прехода. Тя говори за 6 управление това, което се отнася до всички структури и отрасли на държавата: министерства, съдища, стопанство, култура, спорт, просвета и т.н. Беше необходим плавен и безболезнен, най-важното градивен преход от тоталитарен начин на живот до ефективен и цивилизован, демократичен начин на нов живот. Това беше възможно, ако не бяха изискванията и диктата на САЩ за превръщане на пепел и пустош всички досегашни достижения и успехи на българския народ, както и да се ограби всичко лично що има всеки българин. Имено покровителството на САЩ и импорта на техните задокеански ценности са главната причина, която промени българския ЕГРЕК и го превърна в свърталище, от гангстерския им цивилизован тип, за кучета и вълци, и продажните овчари, които без свян грабяха посред бял ден (защото и в Америка е било така) за да станат за 1 ден милионери. |
| Истината е, че държава, която не мисли за националната си сигурност във формата на профилирани и квалифицирани служби е, меко казано "безгрижна" към суверенитета си. Информационният хаос около злощастните събития в Кербала го доказа - един имал информация, друг нямал данни, трети предупредил, четвърти не получил потвърждение... Ами така е, като неямаш собствено читаво разузнаване, разчиташ на чуждото. А в разузнаването, да разчиташ на "другия", пък бил той и "съюзник" е равносилно на самоубийство. |
| Не пей ми се, работата е проста - ако искаме да оцелеем ще бъде или те или ние. Да облагородяваме комуняги, дето викаше бате Джони Пенков, е същото като да култивираме ....сифилиса. Имената на партийните членове, щатни и нещатни ченгета, мутри по списък да се проверят от прокурата за имущество, следва пълна конфискация на движимо и недвижимо имущество и ликвидиране на националния дълг за 24 часа. Остатъка от общата сума да отиде за пенсионния фонд дето го задигна оная смрад луканов и за здравеопазване. Просто е като медсестричката ани младенова дето кърпеше калцуните на тошо правешки, нали... |
| "Същата работа е с ченгетата - за да оцелее България, трябва да се реже до здраво, иначе синца ни чака онова място злачно и прохладно...откъде връщане няма!" ............ Ма ние сме си там. Що мислиш иначе. А кой ще определи здравото. Щото, те децата си имат родители, да кажем съпричасни с гореописани събития. И кво правим тогаз. Умирга ме. Давай го по-конструктивно. |
| "Да облагородяваме комуняги, дето викаше бате Джони Пенков, е същото като да култивираме ....сифилиса." Бат Джони си беше едно галено по главата от партията дете, дето само на маса се е ежил и е показвал колко е ербап. Щото неговата специалност, поне това което съм гладал по кинохрониките преди филма/ така беше едно време преди филма - кинохроника/ е интелегентната пародия на БИТОВИЗМА и социалистическия сюреализъмв БГ. |
| Hubavo e edmna dwrzava da ima zdravi taini sluzbi ! Bez takiva tia e zagubena ! No takiva li beha nashite ? kolko aferi stanaha po vreme na razvitia socializwm ? pocti vsicki biaha razkriti po signali na KGB ili drugi sluzbi i cuzdi grazdani 1 |
| Taka -! Niakoi ot mnogobroinite zastitnici na DS vwv Fpruma da mi kaze : -aferata s Bratia Traikovi i brata na Svetla Daskalova koi ia razkri ? -TEKSIM-more ot spekula i mrwsotia ! koi gi razkri ! -etiopskata afera -tuk ima varnalii-aide de ! -Aferite na BulgarGeomin 1!- aferite po soltashaka nam-r Kalcev -loveshkia kelner ot Burgas ? aferite po vreme na 1300 godishninata -Popovi ! -Bultarg Libia -more ot krazbi 1 Bultarg Berlin ! -NaneVutevite izcepki krwcmarski ? -Lukanovia zaem za Maxuel -? -vsicko sled 10 11-89! TNTM-to ! Oreon ! vie ste prodwlzite -no ne propuskaite Belite Brezi -briliatni akcii-Lulin Bania Lozenec ehehehhheeee! i drugi znaini i neznaini "geroi ! |
| Verno -mnogo prestwpleniabivaha razkriti v probvinciata i Sofia -ot stopanskata milicia -no tova ne e 6-to ! Niakoi momceta vwrsheha fantasticna rabota -samo ce postradaha drebnite ribi -krainite polzvateli -ili s rang na CK ili brat v DS se izmwkvaha -vse pak -strah loze pazi ! Dokato beshe ziv Zdravko Georgiev -imashe podbor -sled nego shopite okakaha vsicko ! Da si cenge e gordost -no cestno cenge ! A razuznavac ili kontrarazuznavac -ogromna otgovornost i strahotna kvalifikacia se iziskvat -tova ne stava za pari ! i ne vsiaka maika razda razuznavac ! Rwkovodstvoto na tezi organi e vissh pilotaz -Tova ne stava za edin den 1 No korumpiranite cengeta -mwrtvi cengeta ! Tolkova ot men ! |
| Таралеж, нищо не можете да направите, освен да сумтите злобно. Дръпнат ли се американците, ще ви разкажат играта. Много демократично. Затова вървете да врещите при Пардю, ако те нещо направят, да вържат ченгетата, а вие да ги колите, може и да стане както си мислиш. Ама и на тях им трябват ченгета, а не сополанковци, които само врещят. |
| Predi godina v CA dve cengeta deputy sheriffi -sled dwlga gonka hvastat dokazan i oswden bandit -v bwrzinata ednoto cenge izialo sandvica na bandita ! da ama drugoto dokladvalo ! Nisto ce sa rabotili zaedno dve godini , Onzi ne bil ial cial den -niama znacenie -4k dollara globa ! dava mu se vtori chance ! Kak taka ste iadesh sandvica na grazdanina ? toi ne e tvoi ! 6 sluziteli ot EM Largo predi 6 godini dokladvat ce tiahnata kompania lwze dwrzavata s milioni pri izpwlnenie na dwrzavna porwcka na voenni radari -10miliona edinia ! Izvolneni zaplashvani -ima sred tiah i deputy CEO zam glaven scetovoditel i planovil za materialite -drugite sa swsto otgovornii strashno dobre plateni sluziteli niamasti nisto obsto s FBI ! Onzi den gi priznaha i im dadoha po 250k dollara na covek -dva pwti po-malko ot parite koito sa zagubili -napraviha parti bez alkohol -tazi USA az obicam 1 ima i takiva hora ! |
| Един стар виц.Кум4о вал4о влиза в Софя посред бел ден.По миризмата са запутуил кум халите.На светлофара едно 4инге го спира и иска да го глоби.Ах за6то не те иядох когато бе6е ов4ар в гората та да видиме сега 6те може6 ли да ме глобява6.За какви изгубени таланти ми говорите когато по4ти вси4ки беха ов4ари.Моляви се не си правете та6ак с народната милиция..... |
| Темата за предателството винаги е била болезнена за българина ( хората по света). Но и винаги се забравя, че предателството е ситуация от тип триъгълник, т.е. има поне три страни. А именно: - предаден - предател - потребител на предателството. Всяка една от тези страни има свои интереси и "тези", защитаващи нейните интереси. Т.е. всяка една от тях се счита в правото си да извърши съответното действие. Общо взето нещата напомнят на търговска сделка с посредник (предател) и две страни по нея, едната не желаеща да я сключи (предаден), а другата напротив. Естествено не е приятно да си в ролята на предадения, най малкото, защото не си запознат с естестеството на сключваната сделка и не можеш, поради това, да извлечеш изгода от нея.... Имам известна информация, не претендирам за пълнота, че не малко хора, обикновени и не агенти, са спомагали за ниското ниво на престъпността. Пример: Виждам вратата на съседа полуоткрехната и се обаждам в полицията. При това аз не се чувствам нито агент, нито доносник. За съжаление полицията тогава не направи нищо. Но това е друга тема за разговор. Уфф... нещо май много се разписах |
