Отиди на страница:
| Контактите на БСП в Ирак били невъзможни без знанието на лидера Иракският диктатор Саддам Хюсеин с посредничеството на британския магнат Робърт Максуел е препирал пари чрез две български банки - Банката за земеделски кредит и Кооперативната банка. Това твърди в интервю за Би Би Си британският журналист Гордън Томас. България била важно звено от мрежата на Максуел, създадена с тази цел. Освен двете банки тя обхващала българските "Жълти страници", "Болкан филмс" и други наши компании. Парите на Саддам са оставали в съответната банка кратко време, понякога само няколко часа, и после са превеждани на по-сигурни места. Тези сметки са били част от мрежата от фирми на Максуел, известна като "Централно и източноевропейско партньорство". Седалището на мрежата е било в София. С благословията на комунистическия режим в България по онова време тези фирми са имали правото да търгуват със западноевропейски компании и банки. За да направим проверка, е необходим сигнал от компетентен орган, все пак не можем да проверяваме всяка публикация в медиите, коментира шефът на финансовото разузнаване Васил Киров пред Дарик радио. Финансовите контакти между БСП и Ирак са невъзможни без знанието на нейния лидер. Той не участва пряко в тях, но всичко е под негов контрол. Така бившият червен функционер Александър Маринов коментира "Иракгейт". Нито една стотинка от получените пари обаче не е влязла в партийна каса, категоричен бе той. Парите са се ползвали целево. Маринов намекна, че с тях може да са купувани и медии. |
Изглежда на журналистите, социолозите и политолозите 4-годишния мандат им се вижда много дълъг, та им се щат избори по-начесто! И не за друго, ами хляб да имат... Пък и скуката и досадата си казват думата....  То и без това се видя вече 14 години, че оправия няма, ама поне емоции и скандалчета да стават и пари от прогнози да падат...  |
| In November of 1991, maverick media mogul ROBERT MAXWELL went sailing near the Canary Islands. (His yacht, the Lady Ghislaine, was named for his daughter.) Maxwell was last seen about 4:30 on the morning of November 5th; later that day, when the yacht arrived at the port of Los Cristianos, the crew found that Maxwell had disappeared. A search ensued, and Maxwell's naked body was discovered floating 20 miles off of Gran Canaria island. A judge ruled out foul play but did not rule on whether Maxwell's death was accidental or a suicide. Investigators discovered that Maxwell's businesses were on the brink of financial collapse, adding to speculation that he may have committed suicide. |
| Robert Maxwell, aka the Bouncing Czech, demonstrated that you can have a lot of fun in publishing ... especially if you are using other people's money and aren't inhibited by ethics or concern about legality. subsection heading icon early history Ian Robert Maxwell was born in Czechoslovakia in 1923 as Jan Ludwik Hoch. He moved to the UK in 1940 and fought with the British during the 1939-45 War, changing his name at that time. During the occupation of Germany he became the sole UK and US distributor for the Springer Verlag scientific publications. In 1951 he paid £ 13, 000 for Pergamon Press, a publisher of textbooks and scientific journals that had been established in 1948 as a joint venture by Springer Verlag (later part of the Bertelsmann empire) and Butterworths. Maxwell was elected to the UK Parliament in 1964 as a Labour member. In 1969 he was severely censured by the English High Court as unfit to run a public company after a failed attempt to sell Pergamon to US finance group Leasco. He did not stand at the next election and lost control of Pergamon. In 1973 a report by the UK Department of Trade & Industry declared that he was "not a person who can be relied on to exercise proper stewardship of a publicly quoted company". He was thwarted his attempt to buy the News of the World, which instead went to Rupert Murdoch. subsection heading icon comeback Bizarrely, he was able to borrow enough money to repurchase Pergamon in 1974. Pergamon is often regarded as the prototype scientific journal publisher that pays authors nothing, pays editors a pittance and increases prices at a significantly greater rate than the cost of living. In 1980, using borrowed funds, he acquired the British Printing Corporation (BPC), subsequently renamed Maxwell Communications Corporation. In 1984 he bought Mirror Group Newspapers (MGN) - owner of the tabloid Daily Mirror - from Reed International, taking them downmarket in an unsuccessful war with Murdoch's News group. In 1988 he bought the US book publishing company Macmillan (independent of the UK Macmillan headed by former UK Prime Minister Harold Macmillan). In the following year he sold his childrens' book publishing interests. His BPC and MGN holdings by then included - * the Mirror group of national and regional newspapers (including the Daily Mirror, Sunday Mirror, Daily Record, Sunday Mail, The People and Sporting Life) * the UK's second-largest printer * Nimbus Records * Collier books * Maxwell Directories, including Official Airline Guide (bought from from Dun & Bradstreet and later sold to Thomson) * Prentice Hall Information Services * Macmillan (US) publishing * the Berlitz language schools * Pergamon Press * 50% of MTV in Europe * 20% of UK Central TV * 12% of the French TFI television station * Maxwell Cable TV * Maxwell Entertainment, a major provider of European television programming The late eighties saw a giddy purchase and disposal of stakes in other media groups, paper producers, printers, banks, insurance and leasing companies and even Christian Dior. It is unclear whether the 'churn' generated substantial profits and whether it was driven by Maxwell's ego rather than speculative gains. subsection heading icon collapse During 1991 he sold Pergamon and Maxwell Directories to Elsevier for £ 440 million, floated MGN as public company and bought the tabloid New York Daily News. In October 1990, as his new European newspaper bled money, an investigative journalist had explored apparent manipulation of the pension schemes run by Maxwell’s businesses. Despite letters from concerned scheme members, there was no action by UK or US financial regulators. During May 1991 it was reported that Maxwell companies and pension schemes were failing to meet statutory reporting obligations. Maxwell died while cruising off the Canary Islands, found floating in the ocean. His death has variously been attributed to natural causes, suicide, covert action by the secret services of sundry agencies and even aliens. Maxwell's shareholders presumably wished that he'd stuck round. It was belatedly discovered that hundreds of millions of dollars had been looted from the group to finance a lavish lifestyle and unsuccessful corporate expansion. subsection heading icon aftermath Maxwell's companies filed for bankruptcy protection in 1992. In 1995 his sons Kevin and Ian and two former directors went on trial in one of the UK's largest fraud cases. Mirror subsequently merged with the Trinity group, becoming the UK's second largest regional and national newspaper operator. subsection heading icon studies For a detailed account of misappropriation, expansion and churn see the 382 page Mirror Group Newspapers PLC report by UK Department of Trade & Industry in 1995. Most of the literature on Maxwell has centred on his colourful lifestyle and death - including speculation about a KGB, Mossad or mafia 'hit' - rather than serious study of how the empire operated, why the watchdogs slept and why financiers handed over the cash. Two examples are Robert Davies' Foreign Body: The Secret Life of Robert Maxwell (London: Bloomsbury 1995) and From Bevan To Blair: 50 Years' Reporting from the Political Front Line (London: Pluto Press 2003) by Geoffrey Goodman. Tom Bower's Maxwell: The Outsider (1992) and Maxwell: The Final Verdict (London: HarperCollins 1996) and Roy Greenslade's Maxwell's Fall (New York, Simon & Schuster 1992) are serviceable acounts. Maxwell: A Portrait of Power (London: Corgi 198  by Peter Thompson & Anthony Delgado is uncritical but more detailed than Nicholas Coleridge's chatty Paper Tigers (London: Heinemann 1993).Joe Haines' Maxwell (London: Macdonald 198 was an 'authorised' biography. Brian Cox's 2002 'The Pergamon phenomenon 1951-1991: Robert Maxwell & scientific publishing' in Learned Publishing is - for us - similarly indulgent.A Mind of My Own (London: Sidgwick & Jackson 1994) by his widow Elizabeth Maxwell is self-serving; we suggest instead Flash! Splash! Crash! All At Sea with Cap'n Bob: My Astonishing Adventures with Robert Maxwell (London: Mainstream 1996) by Mike Maloney & William Hall or Nicholas Davies' The Unknown Maxwell (London: Pan 1992). The Assassination of Robert Maxwell (London: Robson 2002) by Gordon Thomas & Martin Dillon suggests that Bad Bob was murdered by an Israeli government agency; one of our clients blames the CIA or creatures from outer space. For the Mirror see Hugh Cudlipp's Walking in The Water (1976), Cecil King's Strictly Personal (London: Weidenfeld & Nicolson 1969) and Ruth Dudley Edwards' Newspapermen: Hugh Cudlipp, Cecil Harmsworth King & the Glory Days of Fleet Street (London: Secker & Warburg 2003). There's a broader account in Charles Wintour's The Rise & Fall of Fleet Street (London: Hutchinson 1989), Northcliffe's Legacy: Aspects of the British Popular Press 1896-1996 (New York: St Martins 2000) edited by Peter Catterall & Colin Seymour-Ure, The Mirror: A Political History (London: Hamilton 1966) by Maurice Edelman and The Market For Glory (London: Faber 1986) by Simon Jenkins. For Springer Verlag - unrelated to the Axel Springer group - see Heinz Sarkowski's Springer-Verlag: History of a Scientific Publishing House (Berlin: Springer 1997). |
| history This chronology is indicative only. Context is provided by the broader communications and media timeline on this site subsection heading icon beginnings 1818 Butterworths founded 1848 Springer Verlag founded 1915 Rothermere launches Sunday Pictorial (later Sunday Mirror) 1923 Jan Ludwik Hoch born in Czechoslovakia 1940 takes name Robert Maxwell 1946 becomes sole UK and US distributor for Germany's Springer scientific publishers 1947 Harmsworths float Daily Mirror 1949 Maxwell founds Pergamon Press 1951 buys Butterworth and Springer interests in Pergamon 1955 month-long national press strike in UK. Daily Record acquired by Mirror Group 1964 becomes UK Labour MP for North Buckinghamshire 1964 Purnell & Sons merge with Hazell Sun to form British Printing Corporation in response to bid by News of the World 1968 Maxwell makes unsuccessful bid for News of the World 1969 financial scandal over attempted sale of Pergamon to Steinberg's Leasco Data Processing. Maxwell censured by government, loses Pergamon and seat in Parliament 1970 establishes Maxwell Foundation in Liechtenstein 1973 UK Department of Trade & Industry report declares that he is "not a person who can be relied on to exercise proper stewardship of a publicly quoted company". 1974 regains control of Pergamon 1980 buys 29.5% stake in British Printing Corporation (BPC) 1981 gains control of BPC, which is renamed British Printing & Communications Corporation - later Maxwell Communications Corporation (MCC) 1981 chair and chief executive of Maxwell Communications Corp 1982 buys Odhams Printers from Reed 1982 Odhams merged with Sun Printers 1982 buys 85% of Hollis 1983 unsuccessful bid for John Waddington printing, packaging and games group subsection heading icon newspaper mogul 1984 buys Mirror Group Newspapers from Reed International for £ 93m 1984 buys Bishopsgate Trust 1984 buys 10.5% stake in Fleet newspapers 1985 sells Fleet stake to United Newspapers 1985 buys 90% stake in British Cable Services 1985 buys stake in Central TV 1985 buys Thomas Forman printers, United Printing Services, Pulman Webb Offset, Leagrave Press and Soman-Wherry Press 1985 buys new stake in Fleet 1985 buys stake in Britannia Arrow (formerly Slater Walker Securities) 1986 buys Orbis Book Publishing 1986 buys 24.6% stake in Extel 1986 buys Philip Hill Investment Trust 1986 buys Webb printing group and Providence Gravure in US 1986 increases Central TV stake to 20% 1987 buys stake in US printer RR Donnelley 1987 fails to gain control of Extel, sells stake 1987 British Printing & Communications Corp renamed Maxwell Communications Corporation 1987 takes stake in French tv station TF1 1987 bids for Harcourt Brace Jovanovich 1987 buys Standard Catalogue Co 1987 launches London Daily News as a 24-hour newspaper 1987 buys Diversified Printing Corp in US 1987 buys Oyez Press and Aberdeen Uni Press 1987 buys stakes in Elsevier, BP, Midland Bank, Singer & Friedlander 1987 buys stakes in Henry Ansbacher, Hachette, Warburg, Quebecor, Sainsbury, Storehouse, Bell and Wolters Kluwer 1987 buys stakes in Bell Resources, Bell & Howell, Norton Opax, Guinness Peat, Nova Pharmaceuticals 1987 buys 14.9% stake in De La Rue printing group 1987 buys stake in Donohoe pulp & paper for C$157m 1987 buys United Trade Press 1987 buys Nimbus Records 1987 buys Columbia Computing Services 1988 increases stake in Norton Opax to 23.6% 1988 buys Evan Steadman Communications for £ 5.2m 1988 buys Science Research Associates 1988 buys stake in Christian Dior 1988 buys stake in Societe Generale for £ 44m 1988 buys stake in Control Data and in National Computing Systems 1988 buys Home & Law Magazines buys 10% of Canal 10 1988 buys Armed Forces Journal International 1988 buys 67% of Imprimerie Francois 1988 buys stake in Banco Commercial Portuguese 1988 buys stake in Havas 1988 buys stake in Euris investment trust 1988 buys AGB Research for £ 134m 1988 buys Official Airline Guide (OAG) from Dun & Bradstreet for US$750m 1988 buys US Macmillan for US$2.6bn 1988 appoints self as chairman and chief executive of US Macmillan 1989 buys stake in Paramount 1989 sells Macdonald Children's Books, Macdonald Educational, Beehive, and Purnell to Simon & Schuster 1989 buys Sphere Books from Pearson's Penguin for £ 13.75m 1989 buys Prentice Hall Information Services 1989 buys Merrill Publishing 1989 Pergamon sells educational publishing arm of EJ Arnold to Thomson's Nelson 1989 buys stake in Scottish Investment Trust 1990 launches European 1990 investigative journalist explores allegations that Maxwell-controlled pension schemes have been fiddled 1990 sells 21% stake in De La Rue for £ 74m 1991 buys New York Daily News 1991 sells Pergamon to Elsevier for £ 440m 1991 sells Maxwell Macmillan Professional & Business Reference Publishing Division to Thomson for £ 33m 1991 floats MGN as public company 1991 Maxwell goes overboard subsection heading icon aftermath 1992 Maxwell's companies file for bankruptcy protection in UK and US, remaining stakes in other groups sold 1997 Mirror Group buys Midland Independent Newspapers for £ 297m 1999 Trinity merges with Mirror Group Newspapers in deal worth £ 1.3bn |
| A.P. E МНОГО УМЕН МЪЖ, ЗНАЕ ЧЕ НАБЛИЖАВАТ ИЗБОРИ И ПАК ЩЕ ПРАВИ ПРОГНОЗИ. ТА ИСКА ДА КАЖЕ ЧЕ НАШИТЕ ПАРТИИ СА В НЕПОСТОЯННО КВАНТОВО СЪСТОЯНИЕ ПОРАДИ КОЕТО СА НЕПРЕДСКАЗУЕМИ КОИ В КОЯ МОЛЕКУЛА ЩЕ СЕ СЪЕДИНЯТ. ЗНАЧИ ТОВА ЗАВИСИ ОТ ВИСШИТЕ ЕНЕРГИИ, Т.Е. ОТ БОГА. |
| Че БСП разля кацата с л...та, е повече от осезаемо... Др. Райчефф размахва обаче пред носовете ни мускалче розово масло и вика: "Вижте колко хубаво мирише..." |
| Според мен, г-н Райчев е прав с прогнозата си, за която междудругото не е нужно да си социолог, но бърка със сроковете. Няма да влезем в ЕС с обединено дясно, тъй като има политически лидери, които ще искат да се пробват сами, а до 2007-ма година има само 2 пъти избори. |
| Че др. Райчевц баламосва - видно е никой не се съмнява. Къде да се търси дясното и какво да прави лявото? Кога свършил прехода и през колко етапа минал? Това, че Райчев баламосва много по-ловко от Дачков, Дайнов, Божидар Димитров не променя целта на занятието. А целта на занятието е черната дупка където постоянно да се набутва т.н. “дневен ред на обществото”. Какво ляво, какво дясно като червени, сини, жълти в крайна сметка правят едно и също – как да насочват паричните потоци към себе си, как да си ги разделят и как да не се получават утечки – та белким да не тръгнат да текат за обществено напояване. В същото време електоратите, без значение на боята са еднакво опърпани. Или има САМО ЕДНА паразитна политическа класа и паразитиращи пък върху нея проповедници като г-на Райчева. Всичко друго е на автопилот |
| Statiyata si zaslujava cheteneto, razbira se sravnenieto s principa na Pauli e neudachno no nachina po kojto e izkazano. Nie, fizicite (v sluchaya razbirashtite) sme nayasno, che e neudachno, zashtoto naistina DWA fermiona ne mogat da zaemat 1 quantovo systoyanie. Kakyv e smisyla ot podobno sravnenie, ako e kazano neskoposno, kakto zabelyaza nyakoj po-gore? |
| Физиката, която г-н Райчев се е постарал да ни сервира, познава и други принципи. Като принципа на симетрията, например. Според този принцип, ако изведнъж някой много могъщ и знаещ смени всичките частици във Вселената със техните симетрични частици, светът ще си остане същия. И аз от снощи си играя, като се опитвам да заменя думата "дясно" в статията с "ляво", а имената на произволно избрани политици "от дясно" със също така произволно избрани политици "от ляво". И знаете ли, получава се. Също толкова интелигентна, обоснована и аргументирана статия. Основната идея е, че ние всички сме толкова различни (като електроните :-)), поради което и топологията на политическото пространство-време (искам патент за думата) си остава, или е осъдена да си остане фрагментирана. Все пак има и хубав край. Именно благодарение на принципа на Паули са възможни практически безкрайните комбинации от атоми. Хубавите жени и доброто вино, например, са възможни само защото този принцип е реалност. Да благодарим, прочее, на човека и физика Фолфганг за големите и красиви молекули полегнали в основата на Райчевия интелект. |
Сибила 06.2.2004 г. 23:57:12 Любопитно четиво. И много забавно. Въобще - хубаво написано! Ми , съгласен съм, обаче не мажах да я чатна тази мисла на Райчев, дето казва , че Царот щял да ни изненада със съюзниците си. Ако е в смисъла на туй , дето ми идва веднага на акъла-сакън Ваше премиерско Величество! Аман от изненади! Задниците ни каиш фанаха от изненади! Стига ! Щото току виж сме свикнали да ни изненадват и тогава.... жална ти майка Царю! |
| Е на това му викам аз ефектно и ефективно ловене на съюзници - да свалиш НДСВ и ДПС от власт и после веднага и тутакси да се коалираш с тях... |
Я без тебе всi дни у полонi печалi Може десь у лiсах ти чар - зiлля шукала Сонце Руту знайшла та i мене зчарувала * Червону руту не шукай вечорами Ти у мене едина, тiлькi ти повiр Бо твоя врода, то е чистая вода То е бистрая вода синiх гiр * Бачу я тебе в снах у дiбровах зелених По забутих стежках ти приходиш до мене I не треба нести менi квiтку надii Бо давно уже ти увiйшла в моi мрii * Червону руту не шукай вечорами Ти у мене едина, тiлькi ти повiр Бо твоя врода, то е чистая вода То е бистрая вода синiх гiр.  |
| Адрюха, касата с бира не отговаря на сана ти - на толкова се обзалагат пияндурките от гаражното кръчме в махалата... Залагам ТИР с финландска водка, че през 2007 (ако тогава ни вземат на разклатка в ЕС!) няма да има обединено дясно... Не виждам как един Костофф ше се "обедини" с "помияра, който се навърта около царската трапеза", или Надка - с бившия си патрон, на когото ше резне тиквата на 23 февруари... |
Като норода не следва политиците, политиците трябва да слязат при народа. Търси се българският Мария Аснар, който да ни изведе в ЕС.  |
| Наддаването вече започна – каса бира, контейнер уиски, тир финладска водка – вярвам ще има още. С една дума без значение ляво или дясно все ще се напием. Но трябва и нещо да се уточни : – Ако БСП /нафта/ спечели през 2005 год, това не означава, че през 2007 ще влезем с БСП /нафта/. Има достатъчно време още веднъж да се осерат и да ги изхвърлят от Бардака ако и да са мазни. Ако все пак се задържат до 2007, това не означава че през 2007 ще влезем в ЕС. Най–вероятно е да сме на трупчета /замразени/ и размразяването ще стане чак след като дойде не–БСП/нафта/ парти или обединение. Та какъв е облогът – че с БСП/нафта/ ще влезем в ЕС въобще или точно през 2007 г. ??? Аз залагам контейнера уиски за това, че с БСП/нафта/ няма да влеземе въобще в ЕС. |