Отиди на страница:
| Are sega, she slushame na holandcite kompleksarskite prikazki. Qvno gi e qd momchencata che im se napylni kosharkata sys eks-jugoslavqni i turci, i tyi kato ot krai vreme ne mogat da napravqt razlika mejdu dyrjavite v tozi region, gi slagat pod obshtiq znamenatel "Teritorii na bisvshata Otomanska imperiq". Lichno holandci sa mi kazvali kolko chesto se napishkvat v gashtite kato izkyrca sys zybi nqkoi emigrantin ot bivsha jugoslaviq. Samo che da ne nadigat mnogo glas, shtoto te sa edna ot prichinite da se razrazi s pylna sila voinata v Bosnia i Herzigovina, poneje mirootvoritelnite im silichki si chesheha oniq raboti, i ne predotvratiha genozida! I sega da si svivat perchicite i da si nosqt krysta. Pyk nie da si berem kolaq za nashte pytishsta. A i nqma kvo da ni sravnqva s dyrjava, v koqto se e vodilo do skoro voina, poneje Iugoslaviq beshe pyrva po novata amerikanska programa "Pyrvo bombardirai, posle rekonstruirai". |
| До "Умничкото" и всички които по този начин защитават българското.Ме също ме боли когато ни критикуват. Но отричайки критиката, повече затъваме. Всичко е вЕрно! За Македония и Сърбия - тоже. Обърнете внимание как строят втам. Всичко е равно, бетона - гладък У нас редят каквото падне -тухли, камъни, , различни размери, едните стари, другите нови.След това мазача щял да го оправи!? А "след това" никой не си измазва къщата. В Македония няма да видите нито една неизмазана къща. Нява да видите и остъклен балкон. С изключение на някоя задна страна, и то е рядкост. И за да завърша един цитат: "Не критикувай нечестивия, да не би да те намрази, критикувай мъдрия за да те обикне" . |
| Гмуций, не става въпрос за нихилизъм или контра-оплюване. Ако холандецът беше написал нещо обективно защо да не приемем критика? Статийката обаче по всичко личи, че има съвсем различни стремежи от обективиността. "Патриотизъм-гротеска"-та е по-характерен за автора й, отколкото за нас. Помисли си кой български журналист би тръгнал да пише за "мръсотията, смрадта, грозотата, бедността, лошите пътища и калпавия народ в централна Африка" например. Поздрав. Редактирано от - Крез McDuck на 10/3/2004 г/ 10:56:41 |
Журналист прекоси Балканите с кола, най-мизерна му се видя нашата страна Прав е холандеца. Лошото е, че вместо да си приближаваме към нивото в ЕС, ние се отдалечаваме. С2 си уреди имоти като премиер. Скоро ще се върне в Испания, а ние ще му сърбаме и неговата попара.Холандски вестник: Наивници вярват, че България заслужава да влезе в ЕС |
| Крез, Кой наш журналист ще тръгне да описва? Ами г-н Дм. Иванов. Прочети днешното му есе в "Наблюдател". Там мишена е Република Сенегал. Какво е необективното в написаното. Високопоставените политици и чиновници карат ли ги от летището с лимузина направо в Шератон? Карат ги. Напудрени ли са докладите за ниски инфлации и растеж? Напудрени са. Пътищата в катастрофално състояние ли са? Са. Селата запустели и полусрутени ли са? Са. Градовете мръсни ли са? Повече от мръсни. Пък и грозни. Има ли айдуци по пътищата? Има. И катаджиите са корумпирани. Така че дали наистина това при Гоце Делчев му се е случило или го е чул от някой е все тая. То наистина е трудно да направиш разлика истински ли са ченгетата или някой си ушил дрешки. Влизайки в Сърбия от Унгария или Хърватска връхлита ли те усещане за хаос, мръсотия и несигурност? Връхлита те. Въпреки това, пътищата в Сърбия по-добри ли са от нашите? По-добри са. Готови ли сме да станем страна-членка на ЕС и да изпълним съответните критерии? Не сме. Решението ни да бъдем приети в Съюза политическо ли е? 100%. И добре, че и такова има, иначе до 2107г. няма да покрием и 15% от критериите. |
Напудрени ли са докладите за ниски инфлации и растеж? Напудрени са. Няма такова нещо. Искам да го видя кой ще е тоя дето ще се изправи да ме опровергае? Да се покаже! |
| И понеже Крез твърди, че никой български журналист не се занимава с мизерни негърски държавици предлагам на вниманието му труда на Къдринка Къдринова от съботния брой на в-к "Сега". Дето се вика "присмел се хръбел на щръбел". Политекзотика Бая, банда, манджа, ЦАР - звучат познато, но значат друго По улиците на столицата Банги малки амбулантни търговци на всяка крачка се опитват да изкарат по нещо за прехрана. Снимка: Интернет След епопеята с императора-канибал Бокаса, сега Централноафриканската република се прочу пак покрай въдворяването в нея на сваления хаитянски лидер Аристид Къдринка Къдринова Има една малка слънчева страна в Африка с дълго име, което на български лесно се съкращава и още по-лесно се помни - ЦАР. Но няма нищо общо с нашенския достолепен смисъл. Просто е абревиатура от Централноафриканска република. Най-многобройните племена сред разнородното й 3, 8-милионно население също звучат познато за ухото ни - бая, банда, манджа. Макар наименованията да идват от специфични местни наречия, аналогиите сами се натрапват. Защото бая банди са се изредили да си делят манджата в държавицата, славеща се като една от най-бедните в света - въпреки впечатляващия износ на диаманти. Най-шумна слава донесе на ЦАР легендарният й император-човекоядец Бокаса I, вече покойник. След свалянето му, зрелищния процес срещу него и смъртта му през 1996 г. екзотичната република вече почти не влизаше в новинарските емисии. До тази седмица. Когато пак се прочу покрай въдворяването в столицата й Банги на сваления хаитянски президент Жан-Бертран Аристид. --------------------- Първоначално бе съобщено, че събореният от масов бунт в родината си Аристид е потеглил към ЮАР и само пътьом кацнал за презареждане в ЦАР. После се оказа, че дружно намесилите се за въдворяване на ред в Хаити американски и френски войски доста са му помогнали за напускането на страната, за избора на маршрут и за спирката в Банги. Накрая самият Аристид се оплака по мобилен телефон на свой приятел в САЩ, че всъщност бил отвлечен от двайсетина американски морски пехотинци, които насила го натоварили заедно с родата на самолет и го закарали в столицата на ЦАР - и тя бивша френска колония като Хаити. Там компанията била затворена в стая без телефон и телевизор, а през прозореца се виждали само френски и африкански войници, които охранявали сградата. Аристид алармира приятеля си, а чрез него и света, че бил жертва на преврат. Точно в ЦАР това му откритие едва ли ще разчувства някого. Преди година разположената в самото сърце на Африка (както и следва от името й) република също бе жертва на преврат. И то далеч не за първи път в историята си. Бунтовете и насилствените смени на управляващите са нещо като национален спорт в бившата френска задморска територия Убанги-Шари, която получава независимост от Франция през 1960 г. под името Централноафриканска република. Само 6 г. по-късно полковник Жан-Бедел Бокаса грабва властта с преврат. 10 г. я държи като президент, но през 1976 г. му хрумва, че може да бъде и нещо повече - и се обявява за император. Заради кръвопийските му маниери в общуването с опонентите и откритите по-късно в хладилника му запаси от човешко месо, Бокаса също е свален от преврат през 1979 г. Впрочем, рокадата става с подкрепата на Франция, която вече не може да преглъща славата на говорещия френски император канибал. За да възстанови доброто име на бившата си колония, Париж дава рамо на наследилия Бокаса начело на ЦАР Давид Дако. Той въвежда нова конституция, организира парламентарни избори и, разбира се, ги печели. Противниците му обаче, събрани в четири оформени на племенна основа партии, отказват да го признаят. Следва... Точно така, преврат. Оглавява го главнокомандващият армията ген. Андре Колингба. Него Париж също се опитва да вкара в демократични релси и той поддава - през 1993 г. провежда президентски избори. Печели ги обаче не Колингба, а Анж-Феликс Патасе, бивш министър от кабинета на Бокаса, осъден междувременно на доживотен затвор. Именно него си харесва Франция за фаворит и така предизвиква гнева на противниците му за явната си подкрепа. Най-ядосан е на косъм разминалият се с победата съперник на Патасе - Абел Гумба. Макар и общо взето да спазва поне привидно демократичните процедури, Патасе е нетърпим кам опозицията и критиките в пресата. През 1995 г. създава и своя лична президентска гвардия, която да внушава необходимия респект у управляваните. Единствено волно продължава да се шири корупцията. Заради нея през 1995 г. международните финансови институции започват да свиват помощите си за ЦАР. Резултатите не закъсняват. Парите в държавата свършват и Патасе спира заплатите на военните Естествено, започва бунт. И пак на помощ се притича Франция, която отделя средства, за да се плати на униформените и да се укротят. Не се укротяват обаче нароилите се въоръжени бунтовници, които горещо желаят свалянето на Патасе. За да им се опълчи, той пък намира външна опора в Либия и Конго, което е сигнал за Франция, че вече не може да разчита на него. След серия кървави кланета се налага посредничеството на съседни франкофонски африкански държави и през 1997 г. е скърпено хилаво примирие. За укрепването му на мястото на дотогавашния френски контингент в ЦАР пристигат 700 войници от Буркина-Фасо, Габон, Чад, Мали, Сенегал, Того. Противниците на Патасе обаче не спират да кроят как да го свалят. Предпоследният им опит е през октомври 2002 г., когато начело на бунта застава бившият главнокомандващ Франсоа Босис. Патасе успява да се удържи, макар и за броени месеци. На 16 март 2003 г. Босис използва отсъствието на Патасе, който е заминал на международна конференция в Нигер, и атакува Банги с артилерия. Столицата бързо е превзета и радостното население с песни и танци разграбва двореца на Патасе. Босис се обявава за президент и обещава избори "след 18 месеца". Извиква от изгнание и стария противник на Патасе Абел Гумба, за да го направи премиер - въпреки че постът е само церемониален и целта е всъщност феновете на Гумба по-лесно да преглътнат новия режим. Половин година по-късно ООН алармира за назряваща хуманитарна криза в ЦАР. Заради несекващите сътресения 1, 5 милиона от нейните 3, 8 милиона жители са напуснали домовете си и или се скитат из вътрешността на страната, или са бежанци в съседните държави. Да се чуди човек защо се оплаква Аристид, след като са го въдворили на толкова сходно с родното му Хаити място. Карта на Централноафриканската република. Преди да го свалят, Патасе успя да се увековечи, като издигна насред Банги Монумент на мъчениците. Снимка: Интернет Анж-Феликс Патасе беше обвинен от новия режим във военни престъпления, но процес едва ли ще има, защото той просто няма намерение да се връща в ЦАР. Снимка: Ройтерс |
| Щом е Орден, да му дадат "Стара планина" с панделки и розички и да помолят друг някой да докладва за България. Тоя юдеин ни мрази, не може да докладва добре за нас. Оттук паси, оттам Орден, разпродадоха ни бе, братя! |
Каруцаря  ,Статията е тъжна, но е истина, за нещастие. Най-смешно е обаче реакцията тип "А вие защо биете негрите". Значи човека написал, че пътищата лоши, а Misho вика, може и пътищата да ни са лоши, ама в Холандия ядат гадни фрикандели  и им са ниски заплатите .Misho, много германци работят в Холандия (може да обичат ниски заплати хората  ), обаче много малко холандци работят в Германия. Сигурно не обичат високите заплати. Чувал ли си, че големината на заплатата няма никакво значение, важно е при едни и същи разходи колко остава накрая на месеца. Така направи сравнение между Холандия и Германия. Ще останеш учуден от резултата. |
| За справка на питащите - автора се казва CEES VAN ZWEEDEN. Вестника е De Gelderlander (Де Хелдерландер), а не Дер хиндерландер. http://www.gelderlander.nl |
| Съгласен съм с почти всички от форума. Само с вожда не мога да се съглася и с неговата краставица - царя та царя. Вождът да си седи в Мексико, а Царят - в Испания, и да оставят България на българите. Разбира се, че предпочитаме сами да се оплюваме, отколкото някакви недерланци и романци. Както и не мога да простя на бившия руски външен министър за изявлението за бъдещето на Костов. |
| Крез, Доколкото ми е известно в момента в Холандия има доста негативно отношение към емигрантите. Дори ако не се лъжа или наскоро приеха или се канят да приемат закон, който да ограничи емиграцията. България, Румъния с приемането ни в ЕС стават потенциална заплаха за увеличаването на емиграцията в Холандия. Предполагам, че Сърбия и Македония все още имат визов режим с Холандия така, че представляват по-малко заплаха. Като следствие на това статията изглежда на мястото си. Отделно в статията има смущаващи факти - край Гоце Делчев на път за къде? Спрели ги фалшиви полицай и ги почерпели с хляб и сол. И освен това, явно авторът много обича да пътува. Дали не е пътувал и в Гърция? Защото там има места по-нищо неразличаващи се от нашата действителност. А Гърция са в ЕС, дали ако поптъва там авторът няма да поиска да изключат Гърция?!А освен това като е видял "някои" села, дали не е видял и други села? Какво ли щеше да си помисли ако директно от границата беше попаднал на Свети Влас например? Или в Бояна? |
| Къдринка пак ме е изненадала. Прекалил съм с това "никой" каруцарю, и ти си попрекалил с оценките. Излишно обобщаваш. Кой път е разбит? Горно надолнище - Долно нагорнище или Пловдив - Бургас? Мизерия, мръсотия и корупция има в България, но има и навсякъде другаде, дори в Холандия (аз лично в този форум съм писал за преживавания от Белгия). Разликита м/у "нас" и "тях" не са разлики от типа черно-бяло. В случая обаче става дума за едно провокативно, изопачено представяне на нещата. Със сигурност от последните 15 години могат да се съберат достатъчно факти, които да опишат България като най-черната от черните. Удачно ли е обаче да се сглобяват в един образ, който да се приложи към нас сега? Вярно, че през 1997 инфлацията беше 600%, но сега е 6%. През 1992 икономическия растеж е -13%, но след 2000 не е падал под 4% (колко ли е в Холандия?  ) Вярно че има много автоджамбази, но се сещам по време на "аферата Паскова" каква любопитна статистика излезе: през 2002 тристата хиляди българи, пътували през FYROM са имали 3 инцидента с полицията, а тристата хиляди македончиньа, пътували през България - нито един. За това кой е возен с лимузина до Шератън не се наемам да коментирам. Сигурно съответния "високопоставен политик или чиновник" се вози с Yugo в ЕС. |
| Имам един въпрос към форумците! От 1979 г. имам кола и пътувам сравнително редовно по магистралите тръгващи от софия! ---- Та някой от Вас да помни някога да е минал по тези (две) магистрали без да е имало участъци в ремонт? Редактирано от - Zaro на 10/3/2004 г/ 12:49:59 |
| Крез, Щом твърдиш, че околовръстното на София е междуселски път между Левуново и Козар-Блене, заради нашето приятелство няма да споря. Както и пътя Видин-Монтана, за ферибота Оряхово, пътищата в Делиормана(имам предвид между областните градове), София-Перник и т.н. и т.н. Понеже знам, че симпатизираш на настоящия премиер ти напомням въпроса, който той зададе на 3-ти март при посещенията си на ГКПП-тата Кулата и Златарево. Та въпреки сдържаността си той изумено попита"Това ли е първото нещо, което един чужденец вижда, влизайки в България? Това ли е лицето на страната"? Имаше предвид състоянието на пътищата, започващи от ГКПП-тата. За улиците по градове и паланки да не говорим. По едно столично радио в момента тече конкурс "най-голема дупка в София". Инфраструктурата ни е трагична и то не само пътната. И това, че пътя от пристанището Игуменица в Гърция е калпав не ме грее. За процентите инфлация, безработица и разтеж не желая да коментирам. Само ще напомня, че по Канал 1 съобщиха, че гарантирания социален минимум се увеличава с 50%. Чак после разбрах, че въпросната сума се увеличава от 40 на 60 лева. разбира се в рипорта, който ще представим по съответната преговорна глава ще бъде записано 50% и същата сума ще бъде отчетена като разтеж. |
Ваи ваи, какво толкуз Пощракляхте бе , форумни-шилета.Че да не е излъгал чиляка, А???.Е верно , че преди това е требвало да посети Албаня, тъи де.  ! |
| Крез, приятелю, хайде да спрем с надуването на балона - "ИКОНОМИЧЕСКИ РАЗТЕЖ", ще се спука! И само не ми се позовавай на Института по стъкмистика! Щото царствени икономисти вече успяха да обяснят колко сме богати и по тази причина си позволяваме да имме отрицателно външнотърговско салдо! разтеж ще има, когато промишлеността се "събуди"! Ако е останало нещо от промишлеността? А оная песен за старите, енергоемки производства и т.н. вече сме я обсъждали с теб! лека работа! |