Отиди на страница:
| Ладно пусть старшина и дальше галоши ищет у него на то и пагон где надо пришит А это для простых форумцев Жил Липовецки Време на вакуум:есета върху съвременния индивидуализъм /Gilles Lipoveitsky L’etre du vide, Gallimard, 1983/ ....Еднородното общество, съставено от равни и свободни членове, в своя разцвет, не може да не бъде обект на един открит и насилствен конфликт, насочен към организацията на същото това общество. Ръководена от водещата роля на идеологията, която заема мястото на религията, като същевременно запазва нейните крайности и фанатизъм, първата фаза на индивидуализма е епоха на кървави революции и класови борбя. Отърсвайки се от свещеното, индивидуалистичпото общество връща на хората пълното владеене на тяхната общност, само като ги вкарва в конфликти, на основата на интереси наистина, но чийто механизъм произтича в още по-голяма степен от новите стойности, свързани с правата на индивида. В този смисъл героичният период на индивидуализма може вече да се сравнява с една мобилизация - политизация на масите около ценности, отколкото със затваряне в собствените си грижи. Идеологическата хипертрофия и антагонизъм са неразделно свързани с индивидуалистично-демократичпата епоха. Сравнена със съвременния период, тази фаза напомня в известен смисъл холистичните общества и върховенството на обществените интереси. Всичко стана така, като че ли елемента на социална дезорганизация, който съдържа ндивидуалистичния принцип, като че ли беше спъван от присъствието на една неизменна структура, напомняща дисциплинарната, имаща за цел да попречи на изявата на индивидуалностите, да сплоти хората около обществените дела, макар и посредством сблъсъка между класи и ценностни системи. С настъпването на индивидуализма се откриват възможности за прилагането на тотално насилие на общество спрямо държавата, чиято последица ще бъде едно също така неограничено насилие на държавата спрямо обществото или, с други думи, терорът като съвременен начин на управление чрез масово насилие е насочен не само срещу противниците, а и срещу поддръжниците на режима. Същите основания, които позволяваха на гражданското насилие да подкопава обществения и политическия ред, правят възможно отправянето на непознато до днес предизвикателство на властта към обществото, като терорът са заражда в новата идеологическа конфигурация, която произтича от върховенството на индивида: това, че избиванията, заточенията и процесите се вършат в името на народа или за освобождение на пролетариата, терорът става възможен само благодарение на лансирането на една демократична представа, което означава индивидуалистичпа за обществения организъм, дори и тона да се прави наистина с цел да се изобличи неговият упадък и да се възстанови с помощта на насилието приоритета па колектива. Така както революционната воля не може да бъде обяснена чрез обективни класови противоречия, не е ли също така безсмислено да се опитваме да обясним терора с помощта само на моментните потребности: защото държавата, и унисон с демократичния идеал се обявява за хомогенна и съответствуваща на обществото, дано тя е в състояние да се противопостави на всякаква законност опитваща се да приложи неограничени системни репресии, напълно безразлична към понятията невинност и вина . И ако впрочем индивидуалистичпо-демократичната революция има за свой корелат в продължителен период намаляване и ограничаване на трайните символи на държавната власт и появата на една добронамерена власт, власт - закрилница, тя в не по-малка степен направи възможна появата на една твърде кръвопролитна форма на властта, която можем да тълкуваме като последно съживяване на блясъка на абсолютизма, отречен от съвременния обществен ред - нещо средно между системите, характеризиращи се с традиционна жестокост и управленската безличпост на демократичната власт. Великият период на революционния индивидуализъм е към своя край и това стана пред очите ни: след като изигра ролята на катализатор на граждански войни, сега индивидуализмът допринася за унищожаването на идеологията за класовата борба. В развитите западноевропейски страни епохата на революциите с приключила; тя се инсти-туционализира, вече не е насочена към прекъсване на историческия процес, революционните партии са напълно безпомощни и навсякъде преговорите заменят ожесточените сблъсъци. Втората индивидуалистична „революция", предизвикана от процеса на индивидуализация, води след себе си едно пълно отдръпване от републиката и най-вече от политическите идеологии: след идеологическата хипертрофия последва безразличието към идеологическите системи. След появата на нарцисизма идеологиите и техният манихеизъм са изпратени в забвение. Всичко, което предлага универсални рецепти и крайно противопоставяне, вече не върви и атмосфера на крайно променлив и толерантен индивидуализъм. Строгият ред, дисциплината налагана от идеологията, станаха несъвместими с дестабилизацията и с хуманизацията соо1. Умиротворявансто засегна цялата общност и цивилизоването на социалните конфликти продължава в междуличностните взаимоотношения.... Все пак имаше умни хора и след комунисти |
Олеле, каква беля стана!  Църни, тази задявка по-горе хич не беше за теб. Тези, които се познаха в "комуниста" си замълчаха. Ако смяташ, че това не се отнася за теб (поне според мен е така), помисли си дали не си от обратният тип хора - които наричат себе си "комунисти", без всъщност да разсъждават като такива. И аз мога утре да се декларирам като "фундаменталист", "лейбърист", "хомосексуалист", ... но все същата консервативна, хетеросексуална кратуна ще си остана. Нито себе си, нито теб намирам за "несамоосъществили се". |
| А, кстати о птичках Винаги има какво да научиш тук, във форума Ето - комформист. ? Это тот кто живет в комфорте, а? |
| ЕЙ, моткащия се......... пий 2 лексотана и се обади на gp -то си.Ако нямаш ще те уредим и ние имаме връзки.При вас нали така ставаше? |
Register, особено ми хареса Хуан Карлос!КакъвPR си направи-изведнъж така страстно залюби Формулата!  Да не се налага наш Симеон да става любител на надбягваня с камили.  |
| Е, с това съм напълно съласен Крезе. И комунистите, и деМУТРАтите не са МОНОЛИТ. Точно така, както народите, държавите и обществата не са. Лейбъристите са юпита, провеждащи по-дясна политика от консерваторите в момента. И така нататък. Нека не опростяваме за радост на пещерняците. Всъшност цялата Щатска авантюра в Ирак е резултат от опростенчеко("комунистическо" по твоему) мислене. Нека се учат. Може и да прихванат нещо. |
| Абе темата не беше ли за това, че на 500 българи им се пекат яйца на гъзовете за тоя що духа? А Смотаният-оттук-оттам-че-и-в-главата скоро ще се вдъхнови и от телефонния си указател. |
| А ето ви малко и за победилия К О Н Ф О Р М И З Ъ М от същия Жил Липовецки “С постмодерното общество характеризираме историческия обрат в целите и начините на социализацията, който днес се води от открити и плуралистични механизми. Това е също така едно определение за това, че индивидуалният хедонизъм е станал легитимен и вече не среща съпротива и още, това е начин да кажем, че епохата на революциите, на скандалите, на футуристичните надежди, които са неделими от модернизма, вече е завършила. Постмодерното общество е това, в което цари масовото безразличие, в което чувството за застой и за преситеност е доминиращо, където личната независимост с нещо съвсем естествено, където новото се приема както старо, където нововъведенията са нещо банално и където бъдещето не се свързва непременно с неизбежен прогрес. Модерното общество беше завладяващо, с вяра в бъдещето, в науката и техниката, то бе установено след като разби наследствената йерархия и свещеното управление, като наложи традиции и особености в името на универсалното, на разума и на революционните промени. Това време вече отминава и нашите общества се изграждат малко в противовес с тези футуристичпи принципи и поради това носят белега на постмодерното. Те са жадни за утвърждаване на собствената самоличност, за налагане па различията, за самосъхранение, за отмора и за незабавна изява на личността. Доверието и вярата в бъдещето постепенно се размиват. На обещанията за светло бъдеще на революцията и прогреса вече и не вярва отсега нататък, хората искат да изживеят живота си в настоящия момент, тук и сега, да останат млади и не желаят да творят бъдещия нов човек. Постмодерно общество означава в този смисъл да се съкрати общественото и индивидуално време като все по-настойчиво се изисква да се планира и организира колективното време, като се изчерпва напълно модернистичният порив към бъдещето, като се засилва разочарованието и отегчението от новото. Това е задъхващо се общество, успяло да неутрализира в апатията това, което го изгражда - промяната. Солидните опори на модернизма като революция, дисциплина, светско поведение и авангардизъм отстъпиха място на хедонистичния индивидуализъм. Изчезна опиянението от науката и технологиите, а многобройните научни открития се съпътстват от свръхвъоръжаване на различните военни блокове, от съсипване на околната среда и от все по-нарастващото усамотение на хората. Никаква политическа идеология вече не е в състояние да увлече тълпите. Постмодерното общество няма идоли, нито табута, нито героична представа за себе си, нито пък велики исторически проекти, способни да мобилизират обществото. Отсега нататък вакуумът е този, който ни ръководи, но това е вакуум лишен от трагичното и апокалиптичното. Да, наистина, трябва да започнем от света на потреблението. С ненероятното си изобилие от стоки, картини и услуги, с хедо-низма, който то въвежда, с еуфоричната си атмосфера на изкушение и близост, потребителското общество разкрива много ярко значението на стратегията на съблазънта. При това тя не се свежда само до вида на изобилието, по-скоро тя се отъждествява с огромното количество варианти на избор, което това изобилие прави възможни и със свободата на действие на хората, потопили се в един прозрачен, отворен, предлагащ все по-големи възможности за индивидуален избор и комбинации свят, който позволява свободно движение и селекция. И това е само началото, тази схема ще се прилага неизбежно все по-широко, колкото технологиите и пазарът ще предлагат на клиентите едно все по-голямо разнообразие от стоки и услуги. Днес /80-те години на миналия век/ на места кабелната телевизия в САЩ предлага 24 специализирани канали, без да се броят програмите „по поръчка". Изчислили са, че около 150 програми са необходими, за да се задоволят потребностите на зрителите в близките 6-7 години. Самообслужването и човешкото съществуване „по поръчка'" вече показва всеобщия пример за начина на живот в съвременните общества, които са свидетели на главозамайващо разпространение на информационните източници и на невероятно разнообразие на стоки в търговските центрове и супермаркетите, които са особено привлекателни, както и в магазините и специализираните ресторанти. Такова е постмодерното общество, характеризиращо се с общата тенденция към ограничаване на авторитарните и ръководни отношения и същевременно към увеличаване на възможностите за личен избор и към осигуряване предимство на разнообразието и предоставяне на концепции за „независими програми", и то още сега, в областта на спорта, на психоаналитичните методи, в туризма, в непринуденото облекло, в човешките и сексуални контакти. „Независимостта е черта от характера, но и начин да пътуваш според своя собствен ритъм, според своите желания: това означава, че можете сами да организирате „Вашето" пътуване. „Предлаганите в нашите Глоб-тротърс маршрути са само внушения, които позволяват различни комбинации и промени в зависимост от вашите желания." Тази реклама казва цялата истина за постмодерното общество, което е отворено, многообразно, съобразяващо се с желанията на отделните хора и увеличаващо тяхната свобода на избор. Това е живот без категорични императиви, живот, който се променя в зависимост от личните мотиви, гъвкав живот във времето на комбинации, на избора, на предписания за независимост, станали възможни при неограниченото предлагане... ...Още в книгата „Самотната тълпа" Райсман наблюдава тази тенденция като отбелязва как наложената сърдечност, индивидуализацията в трудовите отношения и в услугите постепенно измества служебната обстановка и дисциплината. Нещо повече, свидетели сме на увеличаване броя на техниците в областта на комуникациите и на психоте-рапевтите в предприятията. Премахват се преградите между отделните бюра, работи се в широки отворени пространства, навсякъде изискват съгласуване на усилията и участие. Опитват се също тук и там, дори и само експериментално, да хуманизират и реорганизират ръчния труд: разширяване броят на задълженията, високо платен труд, независими работни екипи. Навлизането на електрониката в бъдеще, все по-големият брой работни места, свързани с информацията, позволяват да се направят някои предположения за бъдещото развитие: децентрализация на предприятията, разширяване броя на заетите с надомна работа, „електронни фирми". Още днес наблюдаваме по-гъвкава организация на работното време: плаващо работно време или с перфокарта, прекъснато работно време. Освен специфичните черти на тези механизми се очертава и една и съща тенденция, определяща процеса на индивидуализация: смекчаване строгостта На организациите, заместване на тромавите и еднообразни модели с по-гъвкави, преимуществено развитие па комуникацията пред принудата. Този процес навлиза в нони сфери и ще получи развитие, каквото все още ни е трудно да си представим, с помощта на новите технологии, използващи микропроцесорите и полупроводниците. В образователната система вече наблюдаваме: независима работа, системи за свободен избор, индивидуални програми и подпомагане с персонален компютър, а в по-далечно или по-близко бъдеще - осъществяване на диалог с помощта на компютъра, самооценка и боравене с информационните продукти. Масмедиите претърпяват реорганизация всъщата посока и освен кабелните системи, независимите радиостанции и компютърни връзки ние сме свидетели на бум на видеото и видеокасетите, което индивидуализира достъпа до информацията и до филмите. Видеоигрите и хилядите варианти, които те предлагат, разширяват и персонал из ират възможностите за участие в игрите и контакт с компютрите (предвижда се всяко четвърто семейство в САЩ да бъде оборудвано с апарат за видеоигри). Микроинформатиката и видео галактиката отбелязват нова вълна на съблазън и са новата насока в ускоряване процеса на индивидуализация на човешките същества след знаменателния период на леката кола, на киното и па електродомакинските уреди. Видеомагията не се дължи само на привличането от новите съвършени технологии. Тя се вписва в стремежа ктьм очакваната независимост и индивидуалност и към възможността всеки да разпределя както му е удобно собственото си време, по-малко зависимо от нормите на тромавите организации. ...Понастоящем всички сфери са увлечени все по-бързо от един многостранен процес на индивидуализация. В психотерапията също се появяват нови методи: анализ на основата на междуличностните отношения, първороден вик, биоенергетика, които тласкат напред индивидуалния подход в психоанализата, считана досега за твърде „интелектуална". Отдава се предпочитание на бързото лечение, на „по-хуманните групови терапии", на прякото освобождаване от чувствата, емоциите и вътрешната енергия. Медицината познава подобно развитие: акупунктура, апарати за разглеждане на вътрешните органи, естествено лечение с билки, хомеопатия, „нежните" терапии все повече се налагат като поставят акцента върху субективния характер на болестта и накрая поемане на грижата за собственото си здраве от страна на пациента, изучаване на тялото като противопоставяне на болничния ред. Болният не бива повече пасивно да понася своето състояние, той е отговорен за своето здраве, за своите защитни сили благодарение на възможностите, които предоставя психическата свобода. Успоредно с това в спорта се прилагат дейности, които са далеч от хронометъра, от противо- поставянето, от състезанието и се осигуряват големи възможности за индивидуалните тренировки по поръчка, за усещането за летене, за вслушване в гласа на тялото (джогинг, сърф, лека гимнастика и т. н.). Спортът намери отново своето място като психологизира тялото, като се съобрази с пълното осмисляне на човека за усещането за себе си и осигурявайки пълната свобода на увлечението по ритъм, избран от всеки поотделно. Нравите също така претърпяха сериозни сътресения в контекста на процеса на индивидуализация. Духът на времето отдава предпочитание на различното, на фантазията, на непринуденото държане. Стандартното и претенциозното вече не се котират. Култът към спонтанното и културата тласкат човека да бъде „повече" самия себе си, да „чувства", да се самоанализира и да се освобождава от ролите и „комплексите" си. ....Твърде авторитарното преди образование стана доста либерално, обърнато към желанията на деца и юноши, а навсякъде хедонистичната вълна освобождава от чувството за вина свободното време, окуражава хората да се изявяват без задръжки и да увеличават времето си посветено на развлеченията. .....Езикът също е повлиян... Край на времето на глухите, на слепите, на сакатите. Сега ги наричаме незрящи, иечуващи и нетрудоспособни. Старите вече се наричат хора от 3-та и 4-та възраст, слугините се превърнаха в домашните служителки, а пролетариите станаха социални партньори, неомъжените майки - самотни майки и т. н. За хулиганите се говори като за проблемни деца или за социални случаи, а абортът се превърна в доброволно прекъсване на бременност. Дори подложените на анализа станаха анализиращи. ...Какво е останало днес от всичко това, когато врявата в училище вече не съществува, когато в града утихват „виковете" и шегите на търговците и шарлатаните, когато домашното кино измества кварталното, когато музиката в дискотеките заглушава гласовете и когато дискретна камерна музика озвучава ресторантите и големите магазини? Защо толкова силно пи впечатляват вълните от веселие, ако не защото вече сме отвикнали да чуваме искрен смях, толкова често срещан в предходните времена? Колкото повече децибелите завладяват града, толкова повече заглъхва смехът. Тишината населява човешкото съществуване и може би само децата не са засегнати, засега, от тази учудваща дискретност. Изводът се налага: след смеха по време на празници изчезват и изблиците на смях и ние навлизаме в период на дефицит на смеха, който съпровожда появата на неонарцисизма. Посредством отдръпването от социалните ценности и чрез самоизявата, превърнала се в култ, постмодерната индивидуализация затваря индивида вътре в него самия и пе само обезлюдява обществения живот, но и в края на периода засяга дори частния живот, който е завладян от депресивни състояния и нар-цистични неврози. Процесът на индивидуализация завършва с индивида-зомби, който е ту непринуден и апатичен, ту лишен от усещането, че съществува. И как да не констатираме още сега, че безразличието, масовата демотивация, екзистенциалния вакуум и постепенното изчезване на смеха са паралелни явления. .....Представлението и неговата схема за прилагане на измамата, съблазънта и използването на зрителя, което то предполага, не могат да съществуват в системи, отхвърлящи всякаква база или външно въздействие. Навсякъде наблюдаваме един и същ процес на независимост, на разрушаване на трансцендентните модели за подражание. С установяването на капитализма и на пазарните отношения, производството се освобождава от старите традиции, похвати и контрол, а с появата на демократичната държава и издигане на принципите на народа-суверен, властта се отърсва от някогашните си свещени принципи. С появата на модернистичното изкуство формите отхвърлят показното привличане, измамата и откриват своята разбираемост не извън тях...” |
| Диана............ , да си виждала монарх да си прави PR ? и КАКВО ЛОШО има в надбягването с камили? Когато марширувахте пред мавзолея Царя си пиеше кафето с шейховете. Нали? |
| И намен ми се печат яйцата, ама ми плащат. И си кютим. Кво толко са се разсмърдяли? Да не съм ги пратил аз там?  |
| СТАРШИ , аз съм виновен !!!!! Нямаше какво да правя сутринта и задаох 1-2 въпроса ей така -и гледай какво стана!!!!!!!!!!!!! |
| наистина започваш да съжаляваш за семейството, та дори и за попето имаха известен шарм дори и в никовете си, имаха и клониниги А тук различни никове не крият нищо освен оскърбената мизерия на плоскоумие. А с каква грация тези умствени дюстабанлии "репликират" Нищо. Всичко минава. не минава само глупостта. Вродена е и безсмъртна Айде поздрави на администрация - успехът е впечатляващ! И нищо лично  |
