---

Култура, Брой 16, 9 април 2004 г.

Натиснете тук

...терористите вероятно ще успеят да върнат световния часовник назад, но не с пет хиляди години, а с двеста. Защото най-големият ефект, който ще постигнат с адските си машини и жестоките атентати, няма да е смъртта и страданието. Най-големият ефект ще дойде от мерките, с които западните правителства ще реагират на терора. Тези реакции може да означават край на някои институции, възникнали в Европа и Северна Америка през двете столетия след буржоазните революции.


Широко разпространеното подозрение, че войната срещу тероризма потенциално е по-опасна от самия тероризъм, на мен ми изглежда напълно оправдано. Защото, ако преките последици от терористичните актове са всичко, от което би трябвало да се страхуваме, няма основание да приемем, че западните демокрации не биха могли да преживеят експлозията на атомни бомби в метрополиите си. В края на краищата природните бедствия, които носят сравними по мащаб разрушения и смърт, също не биха били в състояние да застрашат демократичните институции. Ако например тевтонската плоча до брега на Тихия океан се размести и изпосъбори небостъргачите, това ще означава сигурна смърт за стотици хиляди хора. Но едва ще са погребани жертвите, когато ще започне възстановяването на сградите. А и пълномощията заради извънредното положение ще бъдат ограничени във времето.


По съвсем друг начин стоят нещата в случай на терористично нападение. Политиците, които залагат всичко, за да предотвратят по-нататъшни удари, ще бъдат изкушени да прекалят с твърдостта и да предприемат мащабни мерки. Мерки, които биха могли да доведат до края дори на правовата държава. Когато не силите на природата, а действията на хората причиняват неизразими мъки, това предизвиква гняв, който ще накара обществото да одобри тези мерки.


Резултатът положително няма да е фашистки преврат. Резултатът ще е каскада от мерки, които ще доведат до обрат в социалните и политическите условия на живот на Запад. Съдии и съдилища ще загубят независимостта си, а местни военни за една нощ ще се облекат в авторитет, който преди са имали само чиновници на изборна длъжност. Медиите от своя страна ще се видят принудени да заглушават протестите срещу решенията на правителството.
Страхът от подобно развитие на нещата е много по-разпространен сред американци като мен, отколкото сред европейците, защото само в Съединените щати правителството твърди, че сме в състояние на постоянно военно положение. Есеистът Кристофър Хичънс се подиграваше, че левите в Америка се страхували повече от правния министър Джон Ашкрoфт, отколкото от самия Усама бин Ладен.


В действителност аз принадлежа точно към тези хора, за които говори Хичънс. Първата ми мисъл на 11 септември 2001 беше, че "правителството на Буш ще използва това по същия начин, както нацистите подпалването на Райхстага". Това опасение не се сбъдна изцяло, но отчасти се потвърди. Белият дом веднага поиска извънредни пълномощия и много от тях му бяха дадени от Конгреса.


...Макар че наистина гледам на Джон Ашкрофт като на мрачна фигура, не вярвам, че правителството на Буш се състои само от алчни за власт скрити фашисти. И на британското правителство не гледам по този начин. Смятам обаче, че както в САЩ, така и в Европа, краят на правовата държава може да настъпи почти неволно, единствено чрез институционалните промени, които се предприемат в името на "борбата с тероризма".


Ако има други атентати срещу европейски столици, армията и отговорните за националната сигурност бюрократи във всички държави от ЕС внезапно ще получат невиждани досега пълномощия. Обществеността ще приеме това като, общо взето, правилно. Правителството ще подложи на изпитание нейната патриотична решителност и ще прокара закони, които ще напомнят на старата немска забрана за упражняване на професията. Следващият ход на правителството ще бъде да заклеймява всяка публична критика като подкрепа и одобрение на тероризма. ...


Полека-лека този процес ще запуши каналите, по които общественото мнение влияе върху политиката. В края на този процес демокрацията ще бъде заместена с нещо съвсем друго. Не с военна диктатура, не и с oруеловски тоталитаризъм, а с просветен абсолютизъм, който ще бъде наложен от една номенклатура. Този вид властова структура надживя Съветския съюз и сега, при Путин и бившите му другари от КГБ, отново се заздравява. Същата структура като че ли се излюпва в Китай и в Югоизточна Азия. В държави, които се управляват по този начин, ако ще и да са двойно по-просветени, общественото мнение има малко влияние върху решенията на правителството. При този вид феодализъм избори продължават да се провеждат, но те нямат никакво значение - както последните избори за руската Дума. И понеже съдилищата и следствените органи са сравнително слаби, на бизнесмените може да им се стори разумно да си плащат на полицията или на толерираните от нея банди. И ако гражданин се оплаче от корупция или от чиновническа злоупотреба, за него може да стане опасно.
И не само това. Високата култура няма да има никакво политическо значение - както беше в Съветския съюз и както е все още в Китай. Няма да има нецензурирани медии, нито пък студентски протести. И практически никакво гражданско общество. Това би означавало завръщането към ancien regime, като ролята на Версайския двор ще се поеме от истаблишмънта, който отговаря за националната сигурност.


Ако този мрачен сценарий стане действителност на Запад, за големи части от света животът не би се променил. Защото в бедните държави обществото все още е организирано по феодална схема. В Североизточна Бразилия или в селата на Екваториална Африка и Централна Азия никой няма да разбере, че светът се е променил и че една светлинка е угаснала. Обаче в страните, които са преживели най-големия морален напредък, всичко ще потъне в застой. И няколко поколения по-късно шепа замечтани читатели ще скърби над старите книги за утопичните фантазии на отвореното общество.
Може би тази прогноза е прекалено песимистична. ...

Толкова за страховете, които измъчват мен и много други. Който ги намира за убедителни, ще се попита дали гражданите в западните демокрации могат да направят нещо, за да не се стигне дотам, един ден внуците им да живеят в нещо като неофеодализъм. Могат.


Първо, трябва да поставят под въпрос маниакалната политика за пазене на тайна. Трябва да изискат от правителствата си да разкрият с какви количества оръжия за масово поразяване разполага държавата и да поискат информация какво смятат да правят, ако други държави или криминални групировки като Ал Кайда употребят атомно оръжие.


И това не е достатъчно. Гражданите могат да изискат от правителствата си да направят усилия за промяна на международното право и на законите за международното наказателно съдопроизводство. Много юристи са прави да смятат за недостатък, че международното право се прилага само към действия на държави. А наказателното право се отнася само към действия, извършени от гражданите на дадена държава вътре в нейните граници. Промяната, между другото, би дала и удобна възможност за съгласуване на многостранни споразумения, както и повод да се помисли за структурна реформа на ООН.
С една дума, ако западните правителства бъдат принудени да разсекретят плановете си за действие при бедствено положение, на разни авторитарни и демагогски политици ще им е по-трудно да използват евентуалното извънредно положение за свои цели. Колкото повече дискусии се водят в обществото за бъдещи кризи, толкова по-малка ще бъде институционалната промяна, която те ще предизвикат. Така че няма основания правителствата на Франция, Великобритания, САЩ и Израел да не информират гражданите си колко атомни глави притежават, колко ще бъдат създадени в бъдеще и при какви обстоятелства биха се използвали. Няма основание и да се премълчава истината за разработването на химически и биологични оръжия и да се крие от американците защо с парите им от данъци се произвежда "аналогичен на оръжие антракс". И защо бюджетът и задачите на Националната агенция по сигурността на САЩ и британския й аналог се пазят в тайна?


...Прогресът, който е направило човечеството през XIX и XX век, се дължи преди всичко на ролята на критичната общественост и влиянието й върху политиката. Обаче мерките за запазване на тайна, които въведоха правителствата през последните 60 години, предизвикаха възникването на нова, съмнителна политическа култура. Ръководната класа в САЩ и в Европейския съюз свикна с мисълта, че може да гарантира националната сигурност само ако изцяло скрива действията си от обществеността. 11 септември още повече засили това й убеждение, а други терористични актове вероятно ще доведат тези елити до увереността, че за да бъде спасена, демокрацията първо трябва да бъде разрушена. Ако все пак се стигне до възможно най-лошия обрат, тогава историците ще трябва един ден да разказват на хората защо златната ера на Запада е траяла само 200 години. И в най-тъжните откъси от книгите им ще се описва как гражданите на демокрациите сами, заради страхливостта си, са допринесли за катастрофата.

---