Отиди на страница:
Няма да се учудя, ако се появи постинг на Бела Дона, а вътре с мораво-червено е изписано ПОСТИНГ НА СТЕФАН ЦАНЕВ. Без майтап, ше се напикая от смях.  |
Хубаво е да се държи на думата, но както всички разбираме, позицията на Сапатеро за изтегляне от Ирак е удобна за негова конюнктурна вътрешнополитичека консумация, но абсолютно безxаберна, непълнолетна и безотговорна в международен и дългосрочен план. Сапатеро сякаш не се интересува какво ще стане в Ирак. Но дали какво ще стане в Ирак няма значение за бъдещето на Испания? Безпосрно има. На какво се надява тогава Сапатеро, кой ще извади кестените от огъня в Ирак? Надява се на Америка. Сапатеро ни казва, че от Испания нищо не зависи, всичко ще се реши от пълнолетна Америка, а за него е по-добре да спечели малко червени точки у дома. Американците няма да го бият зер. * Същото малолетно безxаберие се долавя в думите на Проди, и в коментарите на ирландcкия външен министър вчера за плана Шарон. Тези хора говорят невъзможни неща. Да оставим изтеглянето от Ирак, което е пълна глупост и безсмислица, да вземем прословутото право на завръщане на палестинксите бежанци. Както обясних, това е технически невъзможно. То е равно на отричането на правото на Израел на съществуване като еврейска държава и демокрация или на увековечаването на израело-палестинския конфликт. Но ирландския министър настоява от името на ЕС за правото за завръщане. Следоватeлно той настоява за края на Израел или за увековечаването на израело-палестинския конфликт. Вярва ли той, че едно от двете ще се изпълни? Готов ли е да защити следствията от думите си? Разбира се, че не. И Проди, и ирландският министър не искат да кажат това, което казват. Те искат да кажат: ЕС е политически лилипут, от който нищо не зависи. Оставете ни, моля, да си понапечелим малко червени точки у дома. * “Венерианска” Европа ще има значение за победата над тоталитарния национализъм на Близкия изток, третата тоталитарна заплаха пред човечеството за последните 70 години, колкото имаше значение и за победата над нацизма и сталинизма – т.е. почти нулево значение. Европа даде на Хитлер сърцето на Европа – Чехия и сетне му се даде почти цялата почти без “ох”. Европа в лицето на великите европейци Пикасо, Елюар и Арагон възпяваше Сталин. Европа сега симпатизира на убиеца и крадеца Арафат и за пореден път след ВСВ, когато с готовност изпрати своето еврейство в нацистките лагери, отрича правото на близкоизточните евреи, спасили се в прародината си от европeйски геноцид, да за защитят от геноцидалния терор на арабите, следователно отрича правото им на живот, макар да не е готова да го признае. * О, слабост – твойто име е Европа! (Frailty, thy name is Europe!) * За щастие Европа добре разбира дълготрайните си интереси си и в решителни моменти винаги застава на правилната страна. Видяхме го в случая с Осама миналата седмица. Въпреки това огорчението от двуличието й си остава и то очертава проблемното поле на утрешната ни политика в ЕС. |
| А стига бе Фичо, нъл беше кастриран. Къв го дириш тук? Напърчен? Редактирано от - Нептун на 20/4/2004 г/ 04:30:23 |
| Къде са сите правозащитни организации?!? Във форума се е появил отявлен антиевропеист, този човек е против мен и децата ми, искам защитааааааааааааааааа! ........................ Чичо Фичо [Златен] от USA Общо мнения: 4488 Скрий: Име, IP Хубаво е да се държи на думата, но както всички разбираме, позицията на Сапатеро за изтегляне от Ирак е удобна за негова конюнктурна вътрешнополитичека консумация, но абсолютно безxаберна, непълнолетна и безотговорна в международен и дългосрочен план. Сапатеро сякаш не се интересува какво ще стане в Ирак. Но дали какво ще стане в Ирак няма значение за бъдещето на Испания? Безпосрно има. На какво се надява тогава Сапатеро, кой ще извади кестените от огъня в Ирак? Надява се на Америка. Сапатеро ни казва, че от Испания нищо не зависи, всичко ще се реши от пълнолетна Америка, а за него е по-добре да спечели малко червени точки у дома. Американците няма да го бият зер. * Същото малолетно безxаберие се долавя в думите на Проди, и в коментарите на ирландcкия външен министър вчера за плана Шарон. Тези хора говорят невъзможни неща. Да оставим изтеглянето от Ирак, което е пълна глупост и безсмислица, да вземем прословутото право на завръщане на палестинксите бежанци. Както обясних, това е технически невъзможно. То е равно на отричането на правото на Израел на съществуване като еврейска държава и демокрация или на увековечаването на израело-палестинския конфликт. Но ирландския министър настоява от името на ЕС за правото за завръщане. Следоватeлно той настоява за края на Израел или за увековечаването на израело-палестинския конфликт. Вярва ли той, че едно от двете ще се изпълни? Готов ли е да защити следствията от думите си? Разбира се, че не. И Проди, и ирландският министър не искат да кажат това, което казват. Те искат да кажат: ЕС е политически лилипут, от който нищо не зависи. Оставете ни, моля, да си понапечелим малко червени точки у дома. * “Венерианска” Европа ще има значение за победата над тоталитарния национализъм на Близкия изток, третата тоталитарна заплаха пред човечеството за последните 70 години, колкото имаше значение и за победата над нацизма и сталинизма – т.е. почти нулево значение. Европа даде на Хитлер сърцето на Европа – Чехия и сетне му се даде почти цялата почти без “ох”. Европа в лицето на великите европейци Пикасо, Елюар и Арагон възпяваше Сталин. Европа сега симпатизира на убиеца и крадеца Арафат и за пореден път след ВСВ, когато с готовност изпрати своето еврейство в нацистките лагери, отрича правото на близкоизточните евреи, спасили се в прародината си от европeйски геноцид, да за защитят от геноцидалния терор на арабите, следователно отрича правото им на живот, макар да не е готова да го признае. * О, слабост – твойто име е Европа! (Frailty, thy name is Europe!)* За щастие Европа добре разбира дълготрайните си интереси си и в решителни моменти винаги застава на правилната страна. Видяхме го в случая с Осама миналата седмица. Въпреки това огорчението от двуличието й си остава и то очертава проблемното поле на утрешната ни политика в ЕС. Създадено: 20.4.2004 г. 03:44:13 ........................ А това дето е в червеничко е върхът на Чичовото "творчество"!  |
| Фичлер, ти по едно време се хвалеше, дека синчето ти говорело като нигер. Земи го питай защо в конкурса за Черна Мис Америка състезателките са само 49 (Липсва Черна Мис Айдахо). |
Газ пикае обратната захапка за коригираното решение на новия испански премиер. Още повече газ ще пикае на 1 май , когато стария континент докаже способността си да се обединява. Не е зле отсега да почне да тренира хапане на собствен гъз отзад.   |
| Мнозина бъркат "антиевропеизма" с "антисъветизма". Преди седмица председателят на еврокомисията Проди каза, че ЕС “нямало да преговаря с престъпниците” от Ал-Кайда по повод предложението на Осама за “сепаративен мир” с Европа. Завчера Проди похвали Сапатеро за решението му да дезертира от Ирак под натиска на терористите от Ал-Кайда и осъди Израел за екзекуцията на терориста, масовия убиец Абдел-Азиз Рантиси, многократно осъждан на затвор от израелски и палестински съдилища, с поне 377 цивилни еврейски жертви на съвестта си, чието арестуване бе невъзможно заради въоръжената охрана и заради нежеланието на палестинската власт да го извърши. * Европейската комисия се назлъндисваше цяла година, преди да публикува (и то без първоначално предвидения предговор от висш еврочиновник от комисията по расизма и нетърпимостта на ЕС) поръчания от самата нея доклад на берлинския институт по антисемитизма за тревожно нарасналия брой на антисемитските престъпления и др. прояви в страните на ЕС след 2000 г. Въпреки, че в последните месеци Ширак, Рафарен, Фишер и други европейски политици признаха магнитуда на антисемитизма в днешна Европа и го осъдиха, европейското обществено мнение продължава да бъде гузно и амбивалентно по въпросите за тероризма и антисемитима. * Европа, икономически гигант, е лилипут в политическо и военно отношение, тя е политически непълнолетна, несамостоятелна, дължи следвоенното си възкресение на Америка. Дори и икономическият гигант има много сериозни проблеми с държавата на благоденствието, създадена с помощта на Америка след ВСВ. * Европа е гузна пред евреите - тя изпрати близо 6 милиона от тях - не само Хитлер и Айхман ги изпратиха, но също други европейски режими, начело с Франция, изпратилa над 90 хил. в лагерите; хиляди европейски политици и чиновници, неговорещи немски, стотици хиляди обикновени европейци участваха с желание или пък безучастно гледаха изтреблението на европейските евреи, техни съседи. Срещу 100 хил. спасени в Дания и България евреи стоят милион и сто хиляди изгорени само в един от многото лагери в Полша, недалече от Краков. Срещу няколко хиляди, спасени от добри eвропейски чиновници като Раул Валенберг, стоят няколко хиляди, изгорени в един плевник само за един ден, в един малък полски градец, изгорени от полските си съграждани, а не от немците. В “Доктор Фаустус” Т. Ман описва как един американски генерал накарал жителите на Ваймар - културната столица, града на Бах, Гоете, Шилер, да минат покрай пещите на Бухенвалд, дето били изгорени десетки хиляди жени и деца. Ваймарци усещали миризмата на горяща плът всеки ден. * Европа е колониално-гузна и пред арабите - само преди 40 години Франция изтреби един милион от тях в Алжир. Британия, още от края на ПСВ и Балфуровата декларация, също заемаше проарабска позиция в Палестина, ограничаваше еврейската имиграция, дори когато слуховете за “крайното решение” бяха плъзнали по света. До ден днешен ББС поддържа умерено проарабска линия. Европа е заложница на арабите - дори и само демографски. Застарявaща Европа се нуждае от голям брой нови имигранти, за да поддържа броя на работещото си население в необходимите пропорции. Основният приток имигранти в Европа е араби и мюсюлмани (в Америка - латиноамериканци - испански говорещи католици - и все повече протестанти сред тях). В Европа арабите и мюсюлманите почти не се интегрират - в Америка латинците се интегрират още с първото поколение, родено в САЩ. В Европа се шири ислямофобията, “национални” партии печелят по 20% на президентски избори - в Америка и след 11 септември няма нищо подобно. Европа говори надълго и широко за “европейските отбранителни структури”, но на практика най-често бяга от отговорност в борбата с тероризма, както сега Сапатеро, косвено признава, че ималo и “добри терористи” - палестинските, които се борели за “свобода”. * В Европа се шири антисемитизмът - отново е мода в лондонските “парлори”, в карикатурите на миланските вестници. Беше време, когато сталинизмът, маоизмът и т.п. играеха ролята на някогашния антисемитизъм за европейските “интелектуалци”. “Антисемитизмът, казва един европейски публицист, днес е антисемитизмът на европейските интелектуалци”. * Икономическият гигант Европа, интеграцията с когото е абсолютно решаваща за икономическото и общественото ни развитие, в полититическо и политико-културно отношение засега често е неадекватна на съвременността. Нашето влизане ще й бъде в тежест икономически, но може да й бъде полезно политически. Ние, благодарение на опита ни от сталинизма и неосталинизма днес, имаме по-ясни (от Хабермасовите) сетива за добро и зло. Незамъглени от американската кислородна палатка, в която Европа живя половин век. Форумното ни упражнение за антисемитизма е преди всичко упражнение за утрешната ни политика в ЕС. |