Отиди на страница:
| …нещо сбъркано има у него... Должно быть от сумасбродство. Нету покоя ему, Професору нашему, Политическое и моральное - горе мыкает Он. Мыкается ту по Манго, ту по Надежде. Горе-професор, совершает любовь без любви – горе и нещастие на вершине солидных лет.  |
| Сериозно: flan = плодова пита flanning = правя (се на) плодова пита (както и да се прави това по mindiaнски  )Редактирано от - Старшината на 03/6/2004 г/ 14:05:10 |
| Представям си ЕД и неговите татуировки на Златните с магарето:Отляво китайски дракон, отдясно ирландски дракон, по средата- магаре |
....като му е излезнало име...това е същността Грациане.Сам го казваш.ЕД, поне от както ми се е закачил на вниманието/с твърдението, че ако...., ще си остриже косата и брадата, но не го направи/си е една фурнаджийска лопата.Каквото и да напише ще обира присмеха.Евалла, че можеш да пишеш толкова аналитично, на мен не ми е дадено.  |
| Нали човекът се е шпацирал там по плажната ивица бел и суров под парещите лъчи на слънцето. Поизгорял е външно, но си е останал суров. Затова според мен правилното тълкуване е, че думата е фламБиране. Така каза магарето. |
| Колегата Дайнов правилно е написал: ...социалистическият начин на живот вече не е загубеният рай, по който всички сме длъжни да роним горки сълзи. Останал е като задължение тук-таме - например, в Закона за научните звания и пр. и днес черно на бяло пише, че ти присъждат титли само ако се бориш за социализъм - но все пак не извира от всички цепнатини... По тази тема бих искала да му задам няколко важни въпроса, но това ще стане най-рано утре по това време, защото дотогава имам много работа. |
| Старшито читал - не мислил! Сипе главата с много пепел! После много споменава на разни хитри - най-близки дамски роднини  |
| "....се пак ситуацията е по-близка до Испания от 70-те, отколкото - до НРБ от 80-те." И ся к, во излиза? Туй благодарение на НСДВ или "въпреки него"? Или само на Костов благодарение? Пък последните 4 години - к, во?  |
| Sirop е прав(а)* за възрастовата група. Последният път, когато бях там, май бях най-старият посетител (явно не сме се засекли с Миндев), което леко ме притесни, но относно мен самия, а не заведението. Крумката за последното го видях на последния филм-фест и изгледаше добре като за себе си, докато Джули за последно биде засечен на концерта на Лайбах и определно не изглеждаше добре... - * впечатленията ми са за женски пол |
Forzichka
| Foreign Affairs, Flight From Freedom: What Russians Think and Want Richard Pipes Натиснете тук За втората писта или "Бягство от свободата: за какво мислят и какво искат руснаците"(със съкр) След разпада на СССР през 1991, мнозина считаха, че след избавянето от комунизма страната ще вземе рязък курс към Запад, ще осъществи демократизация на политическата система, ще предостави на гражданите отменените им права и ще се върне в редиците на международното общество. Такива бяха обещанията на Елцин, в момента на похода му към властта. След повече от десет години тези очаквания не се оправдаха. След 2000 г., когато Путин стана президент, руските демократични институции са със затворени уста, гражданските права са орязани , а сътрудничеството на Русия с международната общност далеч не е гарантирано.. В какво е причината за тези неблагоприятни тенденции. Отговорът не е толкова прост, колкото изглежда на пръв поглед. Макар действията на Путин и ко играят някаква роля, доста данни показват, че антидемократчните и антилиберални крачки на днешната администрация не само че не дразнят руския народ, но и даже се ползват с неговата поддръжка. Тези данни показват и това, че само на един от десет руснаци са му скъпи свободата и гражданските права. Deja vu Преди да анализираме сегашните думи и настроения на руснаците, е необходимо да се огледаме назад-в миналото на Русия. При всичката и прословута непредсказуемост Русия е необичайно консервативна страна, нейният манталитет и обичаи се изменят по-бавно, ако въобще се изменят, независимо от режима на властта. Едва 75 години назад над 80% от руснаците са били заети в селското стопанство и населението е живяло в села, съществуващи на принципа на натуралното стопанство( в страната е имало два големи града, в тях населението е било отново от напуснали селата си бивши селяни). В такива преимуществено селски общества социалното единство, което жителите на Запада приемат за задължително в страните си, било развито слабо, Русия е била не толкова общество, колкото събиране на десетки хиляди отделни селски заселения. Всичко това е довело да слабо развито чувство за национална принадлежност с изключение на моментите, в които страната е ставала обект на външна агресия. До неотдавна руският селянин се е чуствал повече християнин, отколкото руснак. Царското самодържавие, съществувало в Русия до 1917 пресичало всеки опит за участие на поданиците за политическия живот, то изглеждало в техните очи някаква далечна сила :властта събирала данъци и изпращала хората войници, но не им давала нищо в замяна .До 1861 болшинството селяни са били крепостни., в рамките на имението стопаните са можели на законно основание да подлагат селяните на телесни изтезания, да ти гонят или дават за войници, на тях е било забранено да се оплакват на властта за злоупотреби. Правата на човека са били съвършенно непознати. Частната собственост и правосъдие в страната също били неразвити: и едното и другото възникват късно и в достатъчно несъвършен вид. Ако в Англия земята е стока в тринайсти век, то в царска Русия до 18 век земята принадлежи на короната и само дворянството е имал права на поземлена собственост... Много малко селяни са имали пряка собственост върху земята. Съдебната система е от 1864. Но и тогава доста дела, класифициранаи като политически престъпления, са се решавали в рамките на произволни административни процедури, а не в съда. Два пъти в едно столетие - в 1917 и 1991 г. - действащият режим в страната е разрушен едва ли не мигновенно, при очевидното равнодушие на народа към неговата съдба. Всички тези фактори - отсътствие на социалното и национално единство, неосведоменост за правата на човека, отсъствието на реална частна собственост и неефективна съдебна с-ма, подбуждали руснаците да дават предразположението си за силна царска власт.При неразвитието на хоризонтални социални връзки, те разчитали, че държавата ще ги защити един от друг. Те искали да видят властта силна и жестока -в руския език тези качесва се обединяват в понятието грозен. Опитът научил руснаците да отъждествяват слабата власт; а демокрацията се счита за слаба власт, с анархията и беззаконието.. Такова е културното наследство на Русия: от неговото съвкупно въздействие руснаците и в съвременната епоха остават най-малко обществено активния и политизиран народ на европейския континент Руснаците са по асоциални и аполитични, отколкото жителите на западните страни, те предпочитат да избягат във вътрешния си свят, където се чувстват уверени. Те говорят, че се чувстват в окопи, в постоянно обкръжение от врагове. Сравнявайки отношението на гражданите на Русия, САЩ, Великобритания, Германия и Швеция към собствените им правителства, социолозите от ''Validata'' дошли до извода , че най-много на държавата се доверяват американците, а руснаците изобщо не се доверяват за нищо.Те, както и прадедите им, изпитват отчуждение както от държавата, така и от обществото като цяло, те вярват на роднини и приятели-изобщо на тези, на които се обръщат на ти. Доверието към чужденците, лежащо в основата на западната демокрация в Русия отсъства. Политическите партии също не се ползват с голяма популярност и болшинството руснаци биха живяли в условията на еднопартийна с-ма.. При едно соц. проучване, 82 % считат, че нямат влияние над правителството и 78% мислят, че не могат да влияят и на местната власт. Руснаците се отъждествяват с малката родина . На въпроса какво означава нашата страна, 35% казват-"Мястото, където съм се родил и израсъл", а само 19 % са избрали вариант държавата, в която живея. Мнозина разглеждат демокрацията като лъжа: преобладава мнението, че политиката е приватизирана и се контролира от влиятелни кланове.. 78% заявили, че демокрацията - това е фасада, прикриваща властта, контролирана от богатите и могъщи клики. Само 22% отдали предпочитанието си за демокрацията, а 53% заявили, че се отнасят към нея с явна неприязън Поощрението на личната свобода и укрепването на гражданските права не се ползва с особена поддръжка При избор между ''свободата'' и ''реда'' 88% от запитаните въвв Воронежката област отдали предпочитание на реда, неразбиращи, че едното не изключва другото, а в западната демокрация тези понятия се подкрепят едно-друго. Само 11% заявили за нежеланито си да отстъпят свободата на словото, печата и придвижването заради стабилността. В това време 29% били готови да се откажат от гражданските свободи просто така, без всякаква компенсация, защото тези свободи за тях не са никакви ценности. През зимата на 2003-2004 г. 76% от руснаците били за възстановяване на цензурата върху СМИ. Отказ от граждански права Съдебната с-ма се явява обект на презрение за корумпираност и прислужничество пред държавата. Особено след идването на Путин В август 2003 г. ''Financial Times'' съобщи, че най-големите руски корпорации създали собствена система на арбитраж, за да избегнат съда, който обвиняват в зависимост. Съдебните решения, заявил един бизнесмен, се определят от местните власти, правителството или частни компании, които ''"просто проплакват" за нужната им заповед . "У нас , в Русия се появиха ''"съдебни аукциони" - който плати повече-печели делото." Отношението на руснаците към частното предприемачество и правата на собственост също не се отличават с позитивност. Тук преобладава равнодушието, цинизма и откритата враждебност.-84% заявили, че в сегашна Русия има огромно и незаконно имуществено неравенство, като болшинството обвинява за това несправедливия икономически строй. Единственият проблясък в тази мрачна картина се явява доброжелателното отношение на младото поколение към частното предприемачество и капитала, натрупан от тази дейност, в сравнение с по-възрастните руснаци. Само една четвърт руснаци разглеждат правото на частна собственост като едно от най-важните човешки права. Според руски аналитик причината е в неравномерното й разпространение-само 3, 9 милиона владеят собственост, достойна за каквато й да е грижа. Твърде малко имат какво да защищават, твърде много искат да присвоят чуждото. Повече от половината руснаци смятат, че неплащането на дълговете или сметките в магазините са напълно приемливи. Духът на предприемачество е толкова слаб, доколкото стремежът към безопасност се пресилва от честолюбието. Само 9% отговарят с да на въпроса "Искате ли да заемете ръководен пост", а 63 % отговарят" Не, в никакъв случай". Примерно 60% предпочитат неголям, но гарантиран доход, и само 6% са готови да отидат на риск, свързан с частен бизнес. Всяка година се увеличават броят на тези, които се застъпват за вмешателство на државата в икономическия живот... В 1999 г. 72% заявили, че частната инициатива в икономиката трябва да се ограничи...(1/4). Образът на Русия в очите на собствените й граждани е противоречив.. При отговора на въпроса (без споменаване на др. страни), "Как те се отнасят към себе си и собствената страна" , руснаците буквално се препълват с гордост. Говорят за драматичната си история, за богатата си култура, за дружбата, честността и откритостта, за емоционалността и спокойствието.Особено им харесва победата във втората световна война и овладяването на космоса. Картината обаче се сменя радикално, когато се сравняват с друга страна. Те страдат от остро усещане за собствена непълноценност, имат най ниската от пет страни самооценка. Подобни резултати могат да намерят убедително обяснение за последните тенденции на руската външна политика: загубвайки след 1991 чувството си за нац. идентичност, Русия с всички сили се стреми да създаде нова, в основата на която стои смес от царизъм, комунизъм и сталинизъм. Централно място в тези усилия е факта, че хората се асоциират със силната власт-както в страната, така и навън. А силната власт е свързана с военна мощ, която извиква в чужденците уважене и може би страх. Двойственост на мисленето. Много руснаци считат по старому, че страната им е заобиколена от врагове.- На въпроса "Има ли Русия врагове" 78 %отговарят да, назовавайки финансово-промишлените кръгове на Запад, Щатите, НАТО, руската олигархия и банкерите, демократите и ислямските терористи. Както обясняват руските анализатори, на хората им е нужен враг, доколкото той е единствен източник на нционално единство: идеалът на свободата, показват тези данни, не може да играе ролята на психологически цимент. Да бъдат разбити плановете на тези врагове настояват 78% от руснаците. Русия е длъжна да бъде велика държава Това желание се проявява по най различни пътища. Когато в 1999 г. на анкетираните задали въпрос да назоват десетина от най-известните и велики хора на всички страни и народи, в списъка се оказали 9 руснаци и един чужденец- Наполеон, вероятно защото претърпял поражение на руска земя.. Първите пет места били заети от Петър Велики, Ленин, Пушкин, Сталин и Юри Гагарин . С изкл. на Пушкин, всички тези исторически личности са обединени от едно: благодарение на дейността им Русия станала държава, с която се съобразявал целия останал свят.. На въпроса защо харесват Сталин, мнозинството отговарят :"Той вдигна страната" Не е изненадващо, че през октомври 2003 г. на въпроса "Как биха реагирали на комунистически преврат", 23% заявили, че активно биха го поддържали, 19 % щели да си сътрудничат с въстаниците, 16 % щели да емигрират, и само 10 % щели да му се съпротивляват активно! Носталгията по СССР при много от тях е свързана с убеждението, че в този период Русия е велика държава на световната арена. и по нататък този статут бил загубен. На въпроса "Как биха искали да видят страната във възприятията на други народи за нея", 48% отговарят-могъща, непобедима, несъкрушима, велика световна държава, само 22 % искат да изглежда изобилна и процъфтяваща, 6% образована, цивилизована и културна, 3% миролюбива и дружелюбна, а само 1% законопочитаща и демократична Западът, за руснаците е враждебен-12% се усещат европейци, а 56% отговарят на въпроса "Усещате ли се европейци" с Не, никога! С особена неприязън се ползват САЩ.-в основно за това, че са станали световен хегемон, нещо, което преди са били принуден да делят с Русия. Всяка тяхна акция на световната сцена или Космоса се интерпретира от руските СМИ като пореден опит за господство. Бойните качества на американските войници предизвикват насмешка..Даже след бързата иракска победа причините били в подкупването на иракската армия, а не в качествата на американците.. Изводите не внушават оптимизъм. Западните коментатори с ужас наблюдават, че Путин бавно и целенасочено установява еднопартийна система, но те забелязват още едно по-зловещо явление-че това се ползва с одобрението на значително болшинство от руснаците...Разбира се, победата му на изборите 2004 отчасти се дължи на подтискането на опозицията, но той действително се ползва с популярност-именно за това, че възстанови традиционния модел на управление: автократична държава, където гражданитеса освободени от отговорност за политически решения, а за укрепване на изкуственото единство се използва въображаем външен враг. Единственото желание, което още не е удовлетворил е да възстанови статуса на РУСИЯ В КАЧЕСТВОТО НА ВЕЛИКА ВОЕННА ДЪРЖАВА. Но ако вземем за пример неговата реакция на останалите обществени нагласи, то и това пожелание ще се удовлетвори с времето... |
Е, все пак цветята не се ценят заради слонската им памет...| Чувствам се ужасно, но съм длъжен да попитам: Какво означава "фланираме си". И такъв срам доживях, да не съм наясно за смисъля на некоя българска дума, а тя сигурно е важна, щом е сложена в началото. |