Отиди на страница:
Ако ЕС иска да е уважаван трябва да ги остави на мира Иракчаните , те сами трябва да решат какво ще правят ! Стига глупости , от ваша страна БГ журналистите ! Не сте по високи от мнението на хората ! Спрете манипулациите , може и да е добре за вас ! ГУБИТЕ И ЩЕ ГУБИТЕ БИТКИТЕ , ЗАЩОТО НИЩО НЕ ЗНАЕТЕ ! Или най-малкото не знаете да го представите !  |
| Ако са последователни наричащите себе си европейци и правозащитиници, трябва веднага да скъсат отношенията с Тексас, например |
| Садам ще си го получи от новия Садам. То и СС на ООН изби непряко 2 милиона иракчани, между които половин милион малки деца, ама никой не им търси отговорност. А за Садам има си хас да се противопоставят на смъртна присъда или закрити съдебни заседания, нали ще изпорти бая народ из сащ, Европа и Русия. |
| ""Предполагам, че ако Саддам бъде осъден на смърт, протестите на Европа ще бъдат разумно премерени. Все пак той е избил хиляди хора", посочи Гийом Парментие, аналитик от Френския институт за международни отношения" ......................................... ......................................... .......................... ТОЗИ НЕ Е никакъм "аналитик", а е най-обикновен МАНИПУЛАТОР!!!  На г-н ПарМЕНТ/и/Е, като на виден "европеец", би трябвало да му е ясно, че "Все пак той е избил хиляди хора... " МОГАТ да бъдат думи- ТВЪРДЕНИЕ пред Съд !- на един прокурор, но НЕ и съдържанието на тези думи да бъде прието и обявявано за ВЯРНО, преди това да е ДОКАЗАНО в Съд, който вече е образуван, при това!!! ЛИЦЕМЕРНОТО е, че тук се приема за възможно и нормално, във връзка с ЕВЕНТУАЛНОТО признаване на Садам за виновен и осъждането му на СМЪРТ, че "... протестите на Европа ще бъдат разумно премерени. " ?!? КАК така, бе, "европеецо" и драги европейци?! НАЛИ, уж, според Демокрацията и според вас, "Човешките права са УНИВЕРСАЛНИ" и спазването им е НАД ВСИЧКО ?!? Значи, ПРОТИВ смъртното наказание сте, защото сте "демократи", ама , видите ли, ПО ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ , можете да бъдете и "разумно премерени" демократи?!? Ега си демократското лицемерие: "Принципите на Демчокрацията са над всичко!" Ама, според ЗАВИСИ...!? А в Европа и във Френския институт за международни отношения НЕ сте ли чували затова, че "ВСЕКИ Е НЕВИНЕН ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО!" ?!?...Как така "Все пак той е избил хиляди хора..."?!? Ами ако по време на процеса се окаже и докаже, че НЕ Той ги е избил тези хиляди?! И защо всички млъкнаха за резултати от ДНК-анализ - дали този е истинският Садам , или негов двойник?! И защо НЕ изпращат Садам да бъде съден в Хага, щом е обвинен в извършване на "геноцид" и "престъпления срещу Човечеството" ?!? Нали, според Демокрацията, за такива престъпление там е мястото за съдебен процес над извършителите им- да ги съдят "В името на Човечеството" НЕЗАВИСИМИ /?!/ съдии и прокурори, и пред очите/медиите/ на цялото Човечество!!! Айде , стига "демократични" МАНИПУЛАЦИИ !  Редактирано от - paragraph39 на 02/7/2004 г/ 01:13:03 |
Да бе, Садам па може и да е невинен, нали Параграфе? Тия хиляди плачещи за загубените си близки иракчани и иракчанки само го правят за пред телевизията. Всичките онези кюрди са били обгазени не от Химика Али по нареждане на Садам, ами от американците...да не говорим пък за хилядите избити по затворите и онези свитнати без присъда и следствие. Тц, тц, тц...това комунистите или са оперирани от елементарна логика или пък от желанието си да бъдат прави са готови да правят пакт с ДЯВОЛА ( фигуративно казано, де...то на дявола баш му е до коалиция с комунистите ).  |
| За Европа дали ще си затваря очите - не знам. Аз лично ще посрещна смъртта на тоя изверг с широко отворени очи. |
| Какви тъпи, та вдлъбнати парчета има, направо са като за Гинес. Не, Гяволо сос раске че си прави коалиций. |
Европата тя си го харесваше Садамчо. Удобничък някак си беше той за европейския бизнес, макар че беше насилник, тиранин и убиец на невинни хора. Кво от това, че Садамчо е бил лошо момче, тя Европата знае кога да си стиска очите и кога да ги отваря. Зависи от посоката на вятъра. Ето днеска, например, Европата ще трябва да си стиска очите. Садамчо взел та отишъл на театър без вратовръзка. Кой, моля ви се ходи на театър без вратовръзка? В театъра ще вземат да му дадат една насапунисана вратовръзка, а такава грозота Европата не може да понесе с отворени очи.  |
| Не е добре за нас да го бесят, преди да са ни върнали дълга, да върнат парите на държавата, пък да правят с него, каквото народа им пожелае, ние да не се бъркаме в арабски бъркотии, че Либийските бакии стоят на дневен ред! |
| Незнайко Понеже винаги нищо не знаеш тук ще ти обясня как се чете една статия. -Първо се чете заглавието. -След това автора. -След това, от кое издание идва (ако е чуждо). -Чак тогава се чете съдържанието. -И накрая се пише във Форума. Ако беше следвал този ред още на втората точка щеше да разбереш, че статията не е писана от журналист на Сега. |
| ЗиВЗЕК Садам беше най-удобен на САЩ, особенно на семейство Буш. Ама не ги слуша достатъчно и виж какво стана. Те много си го обичаха, като водеше война с Иран. Затваряха си очите като обгазяваше шиити и кюрди. Обаче, като им се опъна за Кувейт и виж какво стана. Единственната му грешка беше, че спря да ги слушка. Съшата грешка направи и Милошевич. Инак и досега да си стоят и двамата и да си колят народите. САЩ се сещат, кой какъв сатрап е бил само ако той им се опъне. Така беше навремето и с Нориега. Как си го дундуркаха в ЦРУ. Ама като им се опъна за Панамския канал и да видиш колко голям наркопласьор излезе. Не, че не беше такъв, ама дотогава никой не се сещаше за това. |
Никсън изби 1 млн. виетнамци и му направиха паметник за възхвала а Садам ще го обесят за 300 хиляди?  |
| Сложен юридически казус за иракчаните и арабския свят. Ще осъдят ли на смърт доскорошния си президент , па бил той сатрап, диктатор, терорист и прочие измишльотини на "демократите", като че ли е само той такъв в арабския свят. Когато мечката играе у съседа, чакай я у вас. Прецеденти в Европа и в България дал бог, но в арабския свят раздават правосъдие с атентати. Може пък да го убият при опит за бягство. Американците, ако и да са арогантни не си го позволиха, но арабите са непредвидими, справка Либия и българските медици. Едно е обаче сигурно, тази политическа дъвка ще я дъвчем доста време. |
| Броят на непровокираните военни нападения на САЩ над чужди страни от 1947-1948 г. до 2002 г. е над 250. Според други данни в периода от края на Втората световна война до началото на 80-те години САЩ са участвали в 199 военни интервенции като 81 от тях са били в Латинска Америка. От януари 1946 г. до май 1975 г. те 215 пъти са използвали военна сила в различни региони на света, а от март 1981 г. – още 38 пъти. Няма друга страна, която да е била инициатор и участник в толкова военни конфликти и насилия в света с цел в свой интерес да промени или запази политическото статукво в една или друга държава. Ето само някои от примерите в това отношение през ХХ век: 1910-1940 г. – Последователни военни интервенции на САЩ в различни страни на Централна и Южна Америка, които водят до смъртта на около 50 000 души. 1945-1949 г. – Намеса на САЩ в Китай с цел възпрепятстване победата на ККП в революцията там. 1946-1949 г. – Морски пехотинци на САЩ с поддръжката на военно-морски сили и авиация участват в гражданската война в Гърция и налагане на монархията там. 1947 г. – Морската пехота на САЩ участва в смазването на въстание в Парагвай и установяването на военна диктатура. 1948 г.-1953 г. – Американски войски помагат на правителството на Филипините да смаже въстанието в тази страна. 1950-1953 г. – Участие на американците в корейската война като използват широко напалм, бактериологическо и химическо оръжие и прилагат тактиката на “изгорената земя” – загиват около 4 млн. корейци и 300 000 американци. 1954 г. – Подготвени от ЦРУ наемници при поддръжка на американските военновъздушни сили свалят в Гватемала демократичното правителство на Арбенс и установяват военна диктатура. Висш служител на Държавния департамент изтъква публично, че “Гватемала се превърна в растяща заплаха за стабилността на Хондурас и Салвадор. Нейната аграрна реформа е могъщо пропагандно оръжие. Мащабната и социална програма, предполагаща подпомагане на работниците и селяните в тяхната борба срещу висшите класи и големите чуждестранни компании, много се харесва на населението в съседните централноамерикански страни, където условията на живот са подобни”. 1958 г. – Морската пехота и сухопътни сили при поддръжката на Шестия американски флот се намесват военно в Ливан. 1961 г. – Американски наемници предприемат опит за въоръжено нахлуване в Куба в района Плая-Хирон, за да свалят правителството там. 1964 г. – САЩ, заедно с Англия и Белгия предприемат военни акции в Конго, за да отстранят от власт съществуващото правителство. 1964 г. – Американските войски се разправят с населението в зоната на Панамския канал за това, че иска ликвидация на военните бази на САЩ на територията на Панама и напускане на чуждестранните войски. 1964-1975 г. – Война на САЩ във Виетнам с използването на химическо оръжие и напалм, при което са избити няколко милиона виетнамци. 1964-1975 г. – Интервенция в Лаос. 1965 г. – Интервенция в Доминиканската република. 1970-1975 г. – Интервенция в Камбоджа. 1971, 1973 г. Военни преврати в Боливия, Чили и Салвадор, извършени при прякото участие на ЦРУ. 1982 г. – Дебаркиране на морската пехота на САЩ в Ливан. Обстрел от страна на авиация и кораби на САЩ на населението и политическите сили в Ливан. 1983 г. – Интервенция против джуджето Гренада за сваляне на нейното правителство. Гренада е обявена за “военна заплаха” за САЩ, независимо от факта, че нейното население е 2500 пъти по-малко, а територията й 27 000 пъти по-малка. Обявява се, че американските граждани там са “заплашени” при положение, че никой не им пречи да влизат и излизат от страната. Пропагандно се обявява, че чешки кораб вози към страната опасно за САЩ оръжие, но след това се оказва, че цялата история е измислица за да се получи подкрепа на общественото мнение. 1986 г. – Военно нападение срещу Либия. 1989 г. – Нападение срещу Панама и арестуване на панамския президент генерал Нориега. 1991 г. – Войната “Пустинна буря” срещу Ирак. 1994 г. – Интервенция в Хаити 1998 г. – през август САЩ бомбардират фармацевтичен Завод в Хартум, Судан с обвинения, че произвеждал химическо оръжие, които се оказват неверни.. 2000 г. – Войната срещу Югославия по повод Косово. 2001-2002 г. – Войната срещу Афганистан. 2003 - Ирак 2 2005 - ??? |
| Точно така, фиделчо, добре, че Америката въртеше тоягата тези години. Те набиха канчетата на варварите и отърваха западната цивилизация от заплахата на тоталитаризма. Ако не го бяха направили, щяхме да ходим още по ленински съботници. . Жалко, че ваш"та пасмина в БГ отърва садамовата съдба. Колко щеше да е гот през 1989 да ви изловят като мустакатия чичка и после в пандиза. Сега щяхме да сме много по- чиста страна с много по- добри перспективи... Така че, фърляй [sic] капа, че теб не са те изловили. |
| На няколко пъти вчера гледах явяването на Садам пред съда, каквото и да е това, което в случая се нарича "съд". Този човек се държа достойно! Колко от тук изказващите се могат? А колко са го правили поне веднаж през живота си? Мижитурки, такива ...  |
| Американските лидери говореха, че започват война срещу Садам Хюсеин, за да покажат, че големите страни трябва да бъдат възпирани от агресия спрямо малките страни, но самите САЩ в 1952 г. под натиска на “Юнайтед Фрут Къмпани” свалиха полковник Арбенц – левия лидер на Гватемала, нахлуха също в Доминиканската република, Панама и Гренада, водиха кървава война срещу Никарагуа и участваха в гражданската война в Сан Салвадор. Или да вземем многогодишната незаконна окупация на Намибия от страна на Южна Африка, която САЩ негласно подкрепяше, докато само по времето на Рейгън и Буш (1980-1988 г.) южноафриканското насилие причини щети за около 60 милиарда долара и смъртта на повече от милион и пололовина души в съседните страни. Репресиите в Чили, Аржентина, Бразилия, Колумбия и други латиноамерикански страни, подкрепяни изцяло от американските служби са причина за смъртта на 150 000 човека. Навлезлите в Кувейт иракски войски доведоха до смъртта на няколко хиляди души. В отговор само за няколко дни по време на “Пустинна буря” американските войски избиха 100 000 иракски войници. Тези хора не са убити чрез “наказателни взводове” както по време на Втората световна война, не са невинни жертви на “червения терор” по време на революцията, а ликвидирани с помощта на най-модерни компютърни системи и с мащаби и скорост, които нито в Аушвиц, нито в Гулаг някой е можел да си въобрази. Между 1990 и 1999 г. повече от 1 млн. и 150 000 иракчани са умрели заради международните санкции, наложени на Ирак след войната в Персийския залив. Техният брой е по-голям от числото на загиналите от оръжията за масово унищожение през ХХ век. При това оправданието днес на подобни акции, както бе и с войната на НАТО в Югославия, е “хуманитарно”, но при всяка такава “хуманитарна акция” спасяването на определени животи става чрез унищожаването на множество животи на други хора, които се разглеждат като недостатъчно ценни. Разстрелът на няколко десетки или стотици спекуланти по времето на революцията в Русия, когато хиляди хора, умират от глад, се разглежда от критиците на комунизма като израз на “безчовечността на комунистическата идеология”. Сега убийството на хиляди хора или унищожаването на материални богатства, с които връщаш цяла страна десетилетия назад, се разглежда като триумф на демокрацията. Преди ембаргото срещу Ирак там е имало 30 хиляди болнични легла, построени допълнително след национализацията на петрола в 1975 г, а детската смъртност е 24 на 1000 деца. В резултат на недостига на храни, лекарства, стоки след ембаргото детската смъртност скача на 92 на хиляда деца и всеки месец започват да умират средно по около 7500 деца под пет годишна възраст и около 9000 – над петгодишна възраст. Когато в 1996 г. американският държавен секретар Мадлин Олбрайт коментира смъртта на половин милион иракски деца в продължение на пет години в резултат на действията на САЩ срещу Ирак, отговорът й бе, че “ че цената за това си струва”. Смъртта на половин милион деца изглежда струваща си цената на това, което прави страната хегемон в условията на глобален капитализъм. В условията на глобален капитализъм най-модерните оръжия и най-модерните стратегии са по същество оръжия и стратегии на масовите убийства. В Доклад на Програмата на ООН за околната среда през 2002 г. се дават резултатите от проучване на радиоктивното заразяване в резултат на използване на бомби с обеднен уран срещу Югославия след продължилата 78 дни война срещу нея от самолетите на НАТО – той съобщава за райони в които радиоктивността е опасна за човешкото здраве, особено с попадането на съответните частици обеднен уран от почвата във въздуха или в подпочвените води. През 1993 г. стрелба на американските войски, извършена в резултат на небрежност, доведе до смъртта и осакатяването на 7 000 – 10 000 сомалийци, две трети от които бяха жени и деца. Цялата тази история беше замазана и изключена от дневния ред на световното обществено мнение, но когато сомалийците убиха 34 американски войника, това бе превърнато от американците в страшна трагедия и доведе до бързо извеждане на техните войски от Африка. При войната на НАТО по повод Косово през 1999 г. с идеята да се накаже един човек като Милошевич бяха нанесени поражения, връщащи Югославия с петдесет години назад и ставащи драма за няколко поколения сърби. От гледна точка на международното право бомбардирането бе акт на агресия, тъй като югославското правителство не бе направило нищо извън границите на своята страна. Тази намеса бе израз на факта, че националният суверенитет няма никакво значение в реалния свят на политиката, когато става дума за силови отношения между държава от капиталистическия център, особено хегемонна държава и държава от полупериферията на световната система. Този принцип има значение преди всичко, когато съответства на интересите на великите сили, но не и когато се разминава с тях. В ход бе нискоинтензивна гражданска война, каквито протичат с десетки всяка година в света и в нея САЩ и страните от НАТО се намесиха с морални аргументи за защита на човешки права като посредници в полза на едната страна. Такива бяха нарушавани, обаче и от двете страни, това става и във всяка гражданска война. В тази война на Балканите не се бяха случили неща, които да са кой знае колко по-различни от ставащото във всяка гражданска война, която винаги създава предпоставки за значителни жестокости от всяка от страните. При това положение не бе ясно защо САЩ не се намесват в други случаи по света, където се водят граждански войни по това време – в Сиера Леоне, Либерия, Северна Ирландия или в Чили по времето на Пиночет, в Индонезия, когато Сухарто направи преврат. Във всички тези случаи имаше нарушени права и зверства, но там интересите на хегемона обаче не бяха намеса, но от тук следва, че моралните аргументи при намесата са параван на нещо друго. Това друго бе изтикването окончателно Русия от Балканите и подчиняването им на геополитическата воля на САЩ и оправдаването на съществуването на НАТО, както и бъдещото му разширяване като един от инструментите за контрол на американците над Европа. Войната бе провеждана със “свръхточните” и “свръхумни” ракети, а непрекъснатите атаки срещу бежански колони, посолства, мирни граждани и обекти с огромни разрушения и множество убийства бяха наричани с безобидни фрази като “колатерални” или “съпътствуващи загуби”, “компютърни грешки” и други от този род, които никак не се различават от известната Сталинова фраза “лес рубят, шчетки летят” или “покрай сухото гори и суровото”. В същото време е факт, че всеки етап на развитие на войната през ХХ век увеличава количеството на убитите невинни граждани. Мащабите на загубите на Югославия са около 30 милиарда долара, т.е. сръбският народ насилствено е върнат с десетилетия назад в своята история. От бомбардировките са загинали 6500 души, от които 1500 цивилни, а са ранени 18 300 души, от които 8300 души цивилни. Общо 100 000 души са напуснали Югославия. В същото време вследствие резултатите от победата на НАТО и под егидата на НАТО в Косово се стигна до най-голямата етническа чистка в Европа след Втората световна война като в Косово по същество не бяха оставени сърби, а толерираните от НАТО албанци пренесоха войната след това и в Македония. Така “хуманизмът” се проявява в опустошаването на икономиката на една страна за десетилетия напред и избиването на голям брой граждани. При това факт е, че НАТО предприе своята “хуманитарна акция” срещу Югославия за действия, които в никакъв случай не са по-значими от тези, извършвани в продължение на много години срещу кюрдите на територията на една натовска държава каквато е Турция. Не кой да е друг, а Европейския съд за човешки права нарече натовския член Турция, “отговорен за изгарянето на селища, нечовешко и деградиращо човека отношение и ужасяващи провали, които изискват да се разследват твърденията за злоупотреби от силите на сигурност”. В резултат на войната срещу кюрдите, ръководена от подготвени в САЩ турски офицери, е извършена етническа чистка, при която между 2.5 и 3 милиона души са принудени да избягат от своите родни места. Разрушени са около 3 500 селища, което е седем пъти повече от цифрите, които клинтъновата администрация съобщава като разрушени селища в Косово, където тя се намеси за да “предотврати хуманитарна катастрофа”. До 1989 г. употребата на кюрдски език в Турция се третира като престъпление, а след това кюрдските радио и телевизия, възможността кюрдският да се учи в училище или възможността родителите да дават кюрдски имена на децата си е забранена, но тази страна е най-близкият съюзник на САЩ и за много по-малко провинения в Югославия тя раздава правосъдие за “неспазване на човешките права”. Нейната собствена война срещу кюрдите в продължение на 15 години е довела до отнемането на живота на над 30 хиляди души и е струвала на Анкара над сто милиарда долара, които е могло да бъдат дадени за социални цели. Всяка година през 90-те години около 20 000 души – главно деца на бедни селяни – са убивани или осакатявани в Северен Лаос от неизбухнали бомби, хвърлени от американски самолети в 1968 г., които тогава хвърляха безразборно стотици милиони бомби над Камбоджа, Лаос и Виетнам. Между 20 и 30 на сто от тези бомби са неизбухнали и очакват през тези десетилетия поредния допир близо до тях, за да продължат да убиват. Става дума за специален вид бомби, които са далеч по-лоши от прословутите “наземни мини”, които бяха забранени с международна конвенция и тяхната специфична задача е да убива и осакатява. Убийствата на хиляди хора, започнали през 1968 г., продължават и до днес, но САЩ не са направили нищо, за да предотвратят и компенсират това, което са започнали преди повече от три десетилетия и е резултат от техните усилия и до днес. По същество всяка година през всичките тези години те са убивали в Лаос много повече хора отколкото в Косово, където се намесиха с “умните си бомби”, за да свалят Милошевич. В различни граждански конфликти през 90-те години след “края на комунизма” в условията на глобализация на капитализма са убити около четири милиона души като около 90% от тях са били обикновени граждани, а 80% – жени и деца. Така глобализацията на капитализма навсякъде ражда противоречия и насилия, локални сблъсъци, конфликти, войни. Опитите за глобални войни от страните от капиталистическия център, с които те да бъдат ограничени не само, че не водят до намаляване на насилието, но допринасят за неговото разрастване. “Единият вид война подготвя сцената за другия. Единият вид извлича основанията си и потвърждението, че “правото е на негова страна”. Глобализиращите войни не премахват вероятността от нови войни, породени от глобализацията. Вместо да неутрализират различията, те ги засилват и правят неизбежно изригването на междуобщностна вражда (щом се появи такава възможност). От друга страна, постоянстващата междуобщностна вражда предоставя все нови и нови основания за по-нататъшни глобализиращи войни.” |