Отиди на страница:
| Подсказвам. Улица Рачо Димчев е на 30-40 метра от Бай Генчо и е много къса улица. Редактирано от - XYZxyz на 19/7/2004 г/ 17:45:44 |
| Като застанеш на входа на "тенекиите", излизайки от двора, пред теб малко надясно имаше голям блок, в най-близкия ъгъл на който бе "кафе-аперитив Луна", известно като "Ливърпул". На ъгъла на улицата, която сега се казва "Арх. Йордан Миланов" и пл "Велчова завера". |
| Попското беше готино...... Сервираха студено бяло "Ркцители" с бяло сиренце, поръсено с лют червен пипер за мезе. Професоре, методиката за оценка на гроздовата, които емпирично съм разработвал през годините, се свежда до следното: 1. Първо подушваш да не мирише на мухал. Мухливото грозде или кофти буре оставят специфичен непрятен дъх. 2. Отпиваш без да гълташ. Задържаш в устата и леко придъвкаваш като се опитваш да усетиш аромата. Както и при вината гроздето трябва да остави лек плодов аромат. 3. Ароматът се подчертава от дъха на бурето. Хубавото дъбово буре усилва аромата. Ако усещаш метален или пластмасов дъх ракята е менте, хич не гълтай ами плюй. 4. Като глътнеш ако я усещаш да пари значи не е отлежала. 5- годишната ракия придобива вече мек вкус. Наздраве. |
| XYZxyz, ако е до Бай Генчо, значи ще да е около Малките пет кьошета... Не, преди тях, не се ли казва сега "Струмица"? |
| Сетих се за "Рачо Димчев" ! Съединява "Раковски" с "Гладстон", нали ?! Инакомислещ, Щом си сигурен, няма да споря, макар че живея много по-близо до "Бистрица", отколкото до "Раковски" и "Крум". Аз не бях от редовните клиенти на бай Генчо, така че може и да греша. |
| Май трябва да подскажа още един път. Почти като във вица: как е малкото име на Тодор Живков? Рачо Димчев е нещо като продължение на Г.С.Раковски, там където завива между Патриарх Евтимий и площад Славейков. А пекарната беше съвсем в началото. |
| И аз подсказвам. Върви се по "Раковски" отдясно - от "Граф Игнатиев" към "Патриарх Евтимий". Първата пресечка е "Хан Крум". Втората отдясно (точно на чупката на "Раковски"  - въпросната "Рачо Димчев".Мисля, че не бъркам... |
| Я па си спомням, че имаше ментовка, оранжада...хоремаг...А някой да помни за кво идеше реч в статията? |
| Сега да ви върна пак в миналия век - 60 и 70-те години - в досендовия период така да се каже. Едно двойно шкембенце, с хляб, люти чушки и бира Светло = 50 стотинки. Влизаш и дебелата леличка те пита какво и как да бъде, кълца го пред теб на шубера, хайде в тенекиената копанка и на масата. |
| Бай Хасане, В статията иде реч за глупости. А да си спомни човек младите години е винаги приятно. Ха, наздраве ! |
| Дааа... А в щастливите дни на финансов възход, човек можеше да си поръча дори и "двойно шкембе", което струваше (май ?) 12 ст. И люто на корем, че да поеме поне 5 филии хляб ! Сега остава да почнем да изброяваме любимите шкембеджийници - на "Графа", срещу 6-о, на "Ботев", до 5-те кьошета... |
| Пелинчето и червеното от Асеновград, които имах пред вид, бяха от бай Генчо на "Крум" между малките "петте кюшета" и "Раковски", по-близо до "Раковски". Бай Генчо почина, лека му пръст. |
| Инакомислещ, По-нататък по "Раковски", посока към пяката с "Неофит Рилски", имаше още една кръчма, по-реномирана от "видинска среща", която по-къзно стана ресторант "Корона", а сега е нещо поиталиянчено. Но не мога да се сетя как й беше името. |
| Вече започнах сам да си правя превъзходна шкембе-чорбичка. Правя си я сам, защото моите синове още не са дорасли за някои дребни, прости кулинарни капризчета, а жена ми никога няма да дорасне.  Варят се агнешки чревца (или телешко шкембенце, зависи какъв е сезонът), а тънкият (според мен) номер се състои в това, че се прибавя половин опаковка шкембе-чорба на ""Maggi". |
| Ей , а помните ли кое питие / по сегашнему дринк/ беше най популярно около 1970 год. ? Облак се казваше / мастика + мента /- ка удареше човек 3 - 4 облака струваше му се че е на луната. Ех , младост наша...- то се не врати , казват чехите. |
| 128, Моята "тайна" за добрата шкембе чорба е съвсем проста - не бива да миеш шкембето много грижливо. Иначе никога няма да получиш оня незабравим вкус, който ни предлагаха дебелите лелки зад шубера  |
| Пиячи и пиячки, вие кои мензи посещавахте, и кои ученически столове - спомняте ли си ги още, 50 ст. купончето, мама и татко дават пари за менза, а те отиват по друго предназначение > аз ходех по неволя в мензата на консерваторията, по рядко в стола на Стефан Караджа. А като ученик - в 33- то училище, онова дето Софиянски го ампутира. |