Отиди на страница:
20-07-2004 Online от 1 юли 2002 Начало Либертариум Знание Клуб Документи Галерия Проектът Правила Контакт 20 юли 2004 15:10 Лицемерието на "новите" световни леви Цончо Цончев* Дълго време бе модерно не само в България, но и в целия цивилизован и не толкова цивилизован свят да бъдеш прогресивист, т.е. да имаш леви убеждения, да минаваш за интелектуалец, за пацифист, да си политически "ангажиран", да познаваш идеите и да цитираш с причина или без причина популярните леви философи и писатели. Накратко, в близкото минало изповяданият "прогресивизъм" автоматично те причисляваше, ако не физически, то поне духовно, към така наречения световен "културен елит". Разбира се, тази мода не е отминала и сега преживява истински ренесанс благодарение на войната в Ирак и на проблемите, свързани с глобализацията. Проявите на тази мода обаче не са така ярки, колкото преди няколко десетилетия. Сега, когато някой критикува дясното, когато напада "неоконсерватизма", защитава антиглобалистки позиции, говори за империализъм и глобално затопляне, наред с познатия патос прозира и тънката нотка на гузна съвест и лицемерие. Историята принуди левите да намалят критиката си към принципите на дясната политика. Рухването на комунизма и износването на континенталните европейски икономики направи още по-несигурни основанията на високите данъци и активната държавна намеса. Що се отнася до глобализацията, глупаво и "непрогресивно" би изглеждало да се обяви бойкот на интернет или да се лишиш от кабелна телевизия, въпреки че това са едни от големите й символи. Историята наистина даде няколко сериозни урока и мигове на отрезвяване, проблемът е там, че левите въпреки тези уроци, не се научиха да критикуват правилно и да се занимават с истинските проблеми на съвременния свят. Те продължават да вървят по утъпкания път на движенията от ХХ век, да използват тяхната пропаганда и да се осланят на остарялото левичарско мислене. Вместо да създава истинска либерална критика, така нареченият "прогресивен елит" днес предпочита да прави хитри вербално-смислови фокуси из медиите, да лудува по улиците с антивоенни плакати, да атакува изтърканите от пропагандна употреба McDonalds и Coca Cola, да продължава да се надува с интелектуалното си самочувствие и да се кичи със символите на едно отминало време. Разбира се, ако въобще се замислят, прогресивистите биха разбрали, че е някак неадекватно да гонят с остарели марксистки заклинания и с модерни супербогати NGO чуждите компании от бедните страни. Лицемерно и безотговорно е да стоиш отдалеч и да говориш за бедите на работниците в развиващите се страни, като за алтернатива им предлагаш робството на далеч по-лошите местни "бизнесмени" - не "капиталисти", а направо бандити. Също толкова лицемерно и безотговорно е да си "пацифист" и да изразяваш тази си вяра по най-елементарния, безопасен и изтъркан начин, т.е. прикрит зад пацифистки или либерално-демократични лозунги да ругаеш за щяло и нещяло Съединените щати, без да виждаш кой стои от другата страна на барикадата. Колко често чуваме двулични и несериозни твърдения от типа: "Аз обичам Америка, но мразя Буш" или "Режимът в Ирак беше отвратителен, но войната не бе оправдана - иракският народ сам трябва да се освободи по пътя (колко непрогресивно!) на еволюцията". Проява на лицемерие е да критикуваш активната политика и същевременно да не забелязваш пасивното, безотговорно отношение на европейските държави спрямо диктаторските режими, както и добре премисления китайски изолационизъм. Очевидно днес на "прогресивния елит" му липсва не само морал, но и идеи. Днешните борци за справедливост са също толкоз привлекателни за широките псевдоинтелектуални маси и също толкова безотговорни, колкото и преди години, когато величаеха комунистическия експеримент и постиженията на сталинисткия режим. Съвременните леви икони като Чомски, Видал и Мур изглеждат някак гротескно. Аргументите на Чомски, който според един британски журналист е най-цитираното име след Маркс и Библията, биха били далеч по-убедителни, ако професорът-лингвист не стигаше до абсурдни твърдения, като например, че "американският либерализъм е форма на рационален фашизъм". Мнението на Видал, от друга страна, би било много по-авторитетно, ако го изчистеше от популизма, от цинизма и фантастичните подозрения за конспиративни заговори. Мур би бил много по-симпатичен на нас традиционно "прогресивните" българи, ако например не ни бе замесил в атентатите от 11 септември. Как да му се възхищават сега нашите "леви", как да го възхваляват по Фаренхайт? Със своето лицемерие лицата на днешните леви икони са далеч по-гротескни от лицата на Че, Кастро и другите романтични бунтовници от втората половина на ХХ век. Не твърдя, че от ляво мислене и критика няма нужда. Напротив. Но твърдя, че днешното световно ляво е като лявото от близкото минало - някакво извращение на модерността, някаква реакция на пресищане от благата на модерната цивилизация. Това не е "лявото" на Бентам, на Джон Стюард Мил, на Маркс и на част от фабианците. На модерното ляво му липсва разумът и болезненото, а не лицемерно чувство за справедливост. На него му липсват сетивата, с които да открива адекватните цели за критика. А основания за критика към политиката и събитията в съвременния свят има. Световната левица подобно на нашата левица се нуждае от дълбока реформа. С изключение на няколко либерални движения в шепа държави реформацията в мисленето и целите на левицата не е започнала. Парадоксално, но точно прогресивистите днес не могат да схванат прогреса с неговите плюсове и минуси. - - - - - - - *Авторът е политолог и редактор на електронното издание Media Times Review Начало Горе -------------------------------------------------------------------------------- © 2002-2004 Още Инфо |
| Пикуик, съвсем приятелски и добронамерено искам да ти кажа нещо за Америка. По-точно за две неща. Едното е за къщите, другото е за колежите. Не те агитирам, че са по-добри от българските. Добро и лошо е въпрос на предпочитание. просто мисля, че ако има нормален диалог във форума, който не предизвиква непременно анти-, то може да се кажат много неща, които да дадат по- точна представа за Америка. Все пак, българите най-много се интересуват как е там, за да си сверят часовника или за каквото и да е. Та за къщите. В началото, когато пристигнах в Америка и видях къщите им от какви материали са направени се изсмях. Дори изпратих снимки в България да се посмеят на къща в груб строеж- само рамки от гредички. На къщите им се смях, докато те не станаха мой бизнес. Уверявам те, тези къщи са много по-функционални, с по-добра изолация , по-удобни и всичко по- от нашенските. Много лесно се преустройват и ремонтират. Много бързо се строят. Животът им не е много по-къс от на нашенските панелни блокове. Всъщност, никой не е живял в една къща толкова дълго, че да му се срути на главата. Всяка къща има климатик и отопление. Ти само регулираш желаните градуси температура. За кухненско оборудване да не говорим. Едната спалня задължително е със самостоятелна баня и тоалетна. Квадратурата многократно надвишава нашенските. Тук никой не иска къща за внуците. Никой не иска да остане да живее цял живот на същото място. Всеки иска да живее в новозастроения квартал. В старите квартали имотите поевтиняват, заселват се разбойници, зачестяват кражбите. Американецът непрекъснато мигрира. Повечето хора след петата година продават и купуват ново жилище. Това, което ти се струва недостатък за къщите им, тук се има за предимство. И не са от картон или мукава. За колежите. Нямаш представа каква свобода има за избор на колеж, специалност, за колко години да я завършиш, да се преместиш в друга специалност. Студентът съм си прави програмата. Но в същото време, не може да отсъства от занятия. След третото отсъствие и си аут. Можеш да ходиш сутрин, следобед или вечер на занятия или в събота. Но не можеш да отсъстваш. Можеш да прекъсваш, можеш да учиш на стари години. А какви библиотеки имат! Книжарниците им са колкото "Метро", всяка с кафе, фотьойли, столове, маси, детски кътове. Не е задължително да купуваш. Избираш си, сядаш и четеш. Пожелавам ти да дойдеш и поживееш тук. Много нашенци са озлобени, поради трудната адартация. Не е лесно. Не е за всеки. Тук е добре за тези, които са се родили тук. За имигрантите естествено е значително по-трудно. Пък и този пусти английски лесно ли се учи? Тук е просто друг свят, различен от нашия. Но не по-лош от нашия. |
| Не бе, Муктада, не ги познаваш добре - не им иде отвътре. Тоест, точно отвътре им идва, но в по-друг смисъл... Да го кажа така - с еднаква лекота биха написали подобен по своя дух материал, славословещ ... друга държава и друг ред, включително тотално отричащ американския, стига да са съответно мотивирани. Been there, seen that. А Pickwick пише от сърце, за това я харесвам, дори когато не е права. |
| Но може ли някой да ми обясни (защото аз самият не мога да си го обясня) защо комунистите държат такава линия на поведение? Защо увъртат и сучат, но ни една лоша дума не казват за бившия, окъпан в кръв, иракски режим и ако може ей тъй, да стоим по-далеч от Америка. Ами че децата им нали все там тичат да учат? Нали и сред тях са бол тия, дето правят-струват, ама ако може, без много шум да се преселят я във Флорида, я в Калифорния. Тъпият антиамериканизъм не е вече политика даже на Русия. Може ли заради тъп антиамериканизъм да се иска да подвием опашка пред касапи от рода на йорданеца Заркауи! Впрочем защо от БСП никога не се е чул и звук по въпроса за Чечения? Терористи ли са чеченците, както казва Путин, или са нещо друго? Нейсе. Предлагам следното: ако или когато друг наш шофьор на ТИР, или друг нещастник бъде похитен, ревностните миротворци на брой четирима депутати от БСП да се кандидатират да идат при касапите, за да ги убедят (нали бликат от дар слово) колко незаслужено се готвят да заколят още един българин. Ако имат тупето, разбира се. Пък да видим дали ще се върнат с главите на раменете си. Петко Бочаров, ПРо/Анти, 22 юли 2004 |
| Др. Pickwick, прочетохме темата и желанието ви да емигрирате. Руското посолство се ангажира да издаде на Вас и Вашето семeйство безплатни визи и ЖП билети в срок от 24 часа. Русия е по хубаво място за емиграция от USA, уверяваме Ви. |
| Gasparini, по какъв въпрос ми отправяте съвет? Това някакъв довод ли е, аргумент ли, кво? Или просто сутрешната е дала фира? |
| Не мога да не призная - дискусията наистина ме развесели. * А иначе сериозно - прочетох внимателно едно младо момиче тук, по дух съвсем дете - kayli. Умили ме с размишленията си за човека, който "дух-душа и тяло с ум", с използването на думата "хамериканци" (детинско, но и до някъде пошло), а също с въпроса си "Ти какво четеш, като си в къщи или в библиотеката-това ми кажи". Кейли, ти четеш още в библиотека, между часовете в СУ? В Кирил и Методий, в 4-та прашясала читалня, под изкуствения фикус? Все още ли няма сапун да си измиеш ръцете след пипането на книгите?  Виж Кейли, моя милост чете главно на компютъра, както повечето хора от форума, предполагам. Е, също сутрин в метрото, и вечер в рейса, а в събота и неделя дори в книжарниците (които са ни тукашните библиотека ) На 42 улица, в тамошната библиотека, влизам много, много рядко.Сега за твоите "хамериканци" : ти в кои книжки си прочела, мила моя, че те ядат макдоналдс, пият перси кола с аминлъвуитю, зяпат плоски филми и тъпи шоута и да се тупат в гърдите Кажи ми заглавията на тези книжки от библиотеката, Кейли, много те моля. Има ли смисъл да ти казвам, че почти нямам приятели, колеги, родители на децата ми, самите деца, които да ядат Макдоналдс и да пият пепси? Искаш ли нещо честно, научи го от мен - децата ми, (и техните американси приятели), най-вече ядат пица (плейн, т.е. само с кашкавал), паста (макаронени изделия със различни сосове) и бейгъли (гевречета) с крийм чииз (сирене Крема, по български). Почти всички обичат суши, мразят индийската кухня, обожават боритос, не се отказват от гирос. Целта на родителите е да ги научат да ядат салати (под салата тук се разбират стотици разнообразни неща по салат баровете) и повече плодове. Успяваме, донякъде. Пак те, децата ни, ако пият кола пият не Пепси, а Кока (ама с толкова лед, че след броени минути става просто на ледена вода), но наблягат далеч повече на изворна вода. Не, не минерална, изворна - тук тази е най-разпространена. * BTW, какво значи "аминлъвуитю"? И още нещо - не гледам телевизия, не знам за какви плоски шоута и филми говориш. За новите американски филми научавам от този форум, от прехласнати разговори за американски артисти и то точно от хората, които най-много псуват Америка. На това аз му викам лицемерие. А да, половината от децата в оперния хор тук нямаха телевизор в къщи (това не снобизъм, а начин на живот) и когато родителите ми казаха това ги погледнах изумена. Все пак не съм чак толкова крайна. Беше ми обяснено, че времето за TV се използва за разходки, четене. Една майка допълни - и плетене. Нейното момиченце в 6-ти клас плетеше много професионално. Отбелязвам го с интерес, защото аз и досега не притежавам това умение - на нейната възраст, обаче бродирах неповторимо. * Като каза Макдоналдс, та се сетих, че една приятелка от София миналата година, ми каза, че еди-кой-си от националната телевизия мога да го видя да си пие кафето в Дънкин-доунътс. Зяпнах и я запитах - и защо ходи на това кофти място, а тя ми отговори, че не било кофти, ами дору йоще престижно. Кейли, разбери, представите ви (на теб, и на онези от националната телевизия) за Америка и американското са се разминават с реалността точно като две съвършенно успоредни линии в безкрайността. Абе кой нормален човек тук може да си пие кафето си в този боклук наречен Дънкин-Доунътс? Това е несериозно. * Питаш какво е свободата на духа и после се отплесваш по учебникарски определения от прахоляка на национална библиотека София. Свободата на духа е Кейли не да пише за чуто-недочуто, ами да изпита сама нещата, които громи така наивно-детски. Свободата на духа е да седна и прочета това, което желая, а не някой от канцеларията на същата национална библиотека София да ми дава/или да не ми дава право дори да го зърна. Чакала съм 30 дни да получа еди-какво си от обменната библиотека, а после още ден-два за да ми позволят да копирам нужните ми неща (при това имаше лимит от 10 или 20 страници). Ти живяла ли си в такова общество, Кейли? Ако не си, научи го от мен- така беше преди 1989 в България. Докато бяхме студент в СУ единственото място, където ни пуснаха по света беше летния обмен за един месец в Московския университет - за това ни бяха издадени специално паспорти, които на връщане, на границата веднага ни бяха събрани грижливо, сакън да не побегнем на някъде. И знаеш ли какво правеха колегите ми в Москва? – с часове всеки ден ксерографираха литература, която я нямаше в България. Гладът за информация беше неимоверен, 65 аудитория се пукаше по шевовете, когато вървяха лекциите (наш спецкурс в който бяхме записани само 10 човека) на Исак Паси за немски философи. * Та, смятам, че свободата на духа включва също да мога да чета това, което пожелая (а не някой да не иска да ми напише резензия на дипломната ми работа на основание на това, че в цитираната ми литература имало автори от корчуланската школа - ми прави бяха хората да се съмняват, как така една девойка ще чете неща, които са забранени, и не-съществуваха в Тошева България, ама-ха) и да напиша каквото мисля, без някой хлапак без висше (като администратора на този форум) да ми спира достъпа на основание, че част от тълата не харесвала постингите ми. Свобода на духа също е да не ходиш в коловозите на мама и тати (нещо което мнозина българи практикуват и до сега), да не гниеш цял живот в БАН или Външно, когато си рабрал какво предствляват (това се научава постепенно, не сме родени научени), да не използваш семейните кланово-партийни връзки, да не живееш дори в един град с тях, да не си зависим от помоща на баба/дядо за децата, а да поемеш самостоятелна грижа за това, което си създал, да не живееш при родителите си до пенсиониране, та тази свобода на духа няма нищо общо с въпроса за пуканките (лично аз не ги харесвам, но казват, че действали противоканцерогенно за стомаха), колата (веднъж на месец и аз я пия - много добре ми действа  ), и филми. * Кейли, научи се да получаваш удовлоствие от работата си и няма да се терзаеш от проблема за цикъла "работа-консумация-работа". BTW, аз нямам време да “консумирам” поне до 4 следобед и съм на една изворна вода, а после все пак обядо-вечерям иначе няма да имам сили да си направя любимия ми 5 километров преход до в къщи пеша. Един вид, необходимост, удоволствието да се върви иска съответни калории, само на чиста вода не става Признавам, че преди 2 седмици, една събота, дори съгреших - след редовното плуване ми се прииска да изям една голяма пържола (без кокал) по италиански и се стоварихме при Анджи, дето е на 200 метра от нас. И тогава чух един от най-добрите уроци по американска история - от същата тази Анджи, която ми разказа, че е от едно много малко германско село в Дакота, че макар дядо й да е първия заселник тук всички наоколо говорели само на немски. Попитах я дали няма връзки с тукашния немски квартал на 86 улица, на което поучих отговор, че онези били от високите класи - били протестанти и с висше образование. А тя, и родата й, е от селски произход, защото са католици. Речта й беше толкова гладка и така добре описваше детайлите от истрията на Ню Йорк, Дакота и немскте заселници, че ми се прииска всички български “селяни” да са такива като нея Извинения за отклонението, въпросът беше за съгрешаването с пържолата. Кейли, тук хората мислят твърде малко за храната като такава. Съдейки по този "честен" форум, и разговорите за пиене и тъпчене, американците около мен са направо...аскети Честно. * И за завършек част от твой постинг : Нов компютър, мобилен телефон, интелигентни перални, печки, какво ли не измислят-важното е да се купува, като се купува, се произвежда още повече и т.н.... А Христос само рекъл-вижте тревичките и бог се грижи за тях...кому е удобно да създава тая надпревара и за какво Да, нов компютър трябва - тук всеки си има свой, защото всеки пише или чете в едно и също време. Пералните са част от битието - повечето манхатанити перат навън, в специални перачници, които са на всеки ъгъл. Кво сега искаш да кажеш - мръсни ли да ходим? Или сал с по една власеници? А ти да не би да переш само лятос на реката и с домашен сапун от мас и сода каустик? Мобилен телефон? Да, абсолютно е необходим. След 11 септември желая да имам винаги връзка с децата си. Това не е глезотия, а част от родителските ми тревоги. Иначе не отричам свободата на твоя избор да се оставиш Бог да се грижи за теб. Тук, в Америка, представителя на Бога (грижата му, де) можеш да видиш е лицето на "соушъл секюрити", те имат повече уши и очи от него, а парите се взимат от моята заплата (и от заплатата на милиони други) и се грижат за много души, които подобно на теб буквално приемат "Евангелето" по Матея. * Поздрави. |
| Отчайвам се! Ако тази енергия се вложи за защитаване и отстояване на неща, които наистина обичаме и ценим, и да не станем Америк/аз не го искам това/то поне ще се живеетук с по- голямо достоинство!Не си представям американци да се пенят така за или против "вкусотиите" в Б-я, ама нали са с "тесен" мироглед..какво им пука на тях за нас та да ни мислят..Що ние не мислим така за нас си както за всичко останало извън границите ни!! |
| Нали искаше да емигрираш? Беше ангажирала целия форум да ти дава информация. Какво се правиш на ритната? |
| Две неща имам да допълня по темата и спирам, защото стана олеле майчице. Първото, това, което ме подразни от статията на Дайнов е следното, изразено в цветни илюстрации: Чуждата еуфория не е еуфория за всички. С други думи, наскоро бях в Париж и имах щастието да прекарам една незабравима сутрин. Около 30 минути от нея си бяха само мои, съпроводено от други неща, които няма смисъл да изтъквам тук. През въпросните 30 минути имах чувството, че пълното щастие не е химера и се изпълвах с ентусиазъм и еуфория както рядко по принцип. Давам си сметка обаче, че подобни впечатления бих могла да споделя с приятели и познати с цел да им кажа, абе пичове, аре догодина да не ходим 2 седмици на море, а само една, пък другата да идем в Париж. Да опиша обаче впечатленията си от Париж и да ги публикувам на широката общественост какво би й казало? Какъв смисъл има аз да споделям на хиляди хора как съм се чувствала в мига, когато ме е сполетял наркотичния кеф? Та, искам да обадя, че еуфоричните изживявания на Дайнов категорично не са тема за вестник и трудно биха били споделени от повечето читатели. Защо? Ами защото нищо не казват освен това как добре се чувства авторът. Второ, по темата добре ли е в Америка или не е, Кайли много добре обясни, че в живота не е важно дали ще поддържаш биологичната си система луксозно или не. Много по-важно е да откриеш смисъла на живота си. Проблемът се състои в това, че човешкият живот е прекалено кратък, за да може индивидът да осъзнае нищожността си на фона на Вселената и нейния ход. В този смисъл темата за пътуванията във времето е изключително полезна, защото показва без много айнщайновски термини, че всяко едно наше действие носи последствия столетия след нас. Най-тъжното е, че ние живеем толкова кратко, че нямаме възможност да осъзнаем как например пребиването на мургавото съучениче в 5-ти клас, е довело до някакви събития след като отдавна са ни се разсъхнали кокалите в гроба. За щастие има хора, които без да се налага да живеят като костенурките по 300-400 години, успяват да проумеят, че животът не е само две коли и къща с пет липи отпред, а е нещо доста по-колосално. Осъзнавайки това, всеки индивид има правото сам за себе си да определи каква точно е неговата функция в живота. Според мен, Кайли се опитваше точно това да покаже - осъзнайте функцията си. Ако вашата функция е "да изядем и изсерем света", то нашата е "не става, този свят е и наш". А, и още нещо за завършек по темата, не ме апострофирайте - знам, че съм права.  |
Нидялке , казано е "А когато постите не бивайте унили, като лицемерите ; защото те помрачават лицата си , за да ги виждат човеците, че постят.Истина ви казвам : Те са получили вече своята награда"  /Матея 6/16/ |