Отиди на страница:
| Нека да го оставим на мира. Преди 10-ти ноември беше много, след това нищо. |
| Да, поклон. Включително и затова, че ПРЕДИ 10 ноември "беше много", както пише в първия коментар. Тези, които тогава бяха нищо, сега са много, в този форум - също. |
| И след 10ти се опита да бъде "много", но явно демократичната деспотия беше много по-деспотична... Само с добро... |
| В далечните ми вече детски години, прочетох "Люти чушки".Вуйчо ми беше успял да скрие книжчицата.Не трябваше да казвам на никого, че съм я виждала даже.От тогава е възхищението ми към този напевно говорещ, но с бърза и смела мисъл човек. Shake-разшейкай се малко  , посочи един човек, които отказа всички парични и предметни награди, които се опитаха да му пробутат.ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ! Няма да му е лесно на Господ горе на небето. |
| Дядо Димитър беше състудент на баща ми И преди Десети, а особено след Десети беше много.... Вечна му памет. |
| няколко пъти съм го засичал у трамвая, а прехвалени скулптори и всякакви помиярстващи субекти се возят у лимузини.... R.I.P. |
| Поклон пред паметта му! Добре е че в."Сега" се сети най-после да отбележи кончината му... За мен винаги е бил много... |
| Осиротява и оредява гората. Едно по едно падат високите дървета , които обираха мълниите и пазеха гората. Няма кой да пази гората и да не се огъва пред вятъра. След Радой, няма кой! Бог да го прости! |
| Величието на Радой Ралин се състои в това, че той без да е велик, се радваше на великата любов на целия български народ, на всеки българин, от низините до най-високите върхове, от всичките слойове на нацията, от овчаря до гения. “Славеят си пеел и славел живота, според призванието си. Налетял го сокол, сграбчил го, за да го изяде. „Сега ще му изпея най-хубавия си химн, за да му въздействувам естетически, и той ще ме пусне“ — мислел си славеят. Но у сокола естетическата подготовка не била на висота. Тогава славеят опитал с логически аргументи: — Колко птиче съм аз, с мен едва ли ще си задоволиш апетита. По-добре хващай едрите, големите птици, те са къде-къде по-питателни... Преди да го сдъвче, соколът му отговорил: — Аз и тях ще ги хапна. Пък тебе те гълтам, за да не си въобразявате много вие, славеите, че като имате талант, заради него трябва да се лишаваме от принципната си жестокост.”  |