Отиди на страница:
Дайнов, разбира се, е гениален. Майкъл Мур, разбира се, е идиот. И най-вероятно съвсем не е американец  |
| АРХИВИТЕ ГОВОРЯГ... ИМА и друга българска /макар и НЕ професорминдявска!/ ГЛЕДНА ТОЧКА за "Америката": В. "СЕГА" -20.10.2001 г. .................................... АМЕРИКА ОТВЪТРЕ Тексаски щрихи II От престараване с демокрацията животът на хетеросексуалните се превърна в ад. Задължителната широка усмивка на янките е по-уморителна и от досадното славянско хленчене Пепа Витанова Да спориш с американец е изгубена кауза. Ще бъдеш изслушан, няма да те прекъсват, няма да ти повишат тон, но колкото и убедително да звучиш, няма да успееш да промениш съществено възгледите на събеседника си. Американецът е доста консервативен (визирам средния американец, не "редките птици", които харесват Уди Алън или Курт Вонегът). За него хубаво и полезно е онова, което е познато. Всичко останало го плаши. ------------------------------- Питам тексасци защо при толкова много слънчеви дни в годината не използват слънчевата енергия за производство на електричество или поне за отопление на водата си през лятото. Защото тексасци са горди и не биха искали да си признаят, че им се налага да мислят за икономии, отговарят. А защо, като не са по пестенето, не спонсорират развитието на един обществен транспорт, който би оживил града им? Защото са горди и независими хора и предпочитат да си карат собствените коли. А защо тогава протестират срещу увеличението на цената на бензина? И защо, по дяволите, е този абсурден закон, според който в почти всички градове на Тексас е забранена продажбата на алкохол и дори за една безобидна бира трябва да пропътуваш километри? Защото не било прието да се пие открито, лош пример се давал на децата. А по-добър пример ли е за децата фактът, че във всеки тексаски дом има оръжие? А ритуалът на публично изпълнение на смъртните присъди? И защо се прожектират само американски филми? Къде е европейското кино? Защо е тази културна изолираност, не е ли заради страха от сравнението? Защото европейските филми били твърде бавни и много депресиращи. А защо не си четат собствените автори, защо дори в елитните училища не се отделя време за Фицджералд или Труман Капоти? Сравнителен анализ американец-българин Обикновено, като срещнеш българин, той веднага започва да се оплаква от всичко - от личния си живот до работата и държавата. Заговориш ли американец, той не спира да се хвали - чувствал се чудесно, ходил на църква, напазарувал си, че и на барбекю-парти довечера бил поканен. Ако случайно някак си знаеш, че е без работа, той ще те увери, че не е така, просто отсявал предложения, може и да те излъже, че нещо работи, и цифра на заплата дори да посочи. И не прави това, за да те ядоса, а защото в това общество не бива да си признаеш, че си повален. Смята се за неприлично. Направиш ли го, дори няма да има кой да те изслуша. Ако срещнеш приятел американец и поискаш да споделиш някоя своя тревога, човекът неловко ще измести посоката на разговора или ще се извини, че бърза. Но ако някой напълно непознат го попита къде е пътят занякъде, същият този човек дори ще го закара дотам. Важното е да не се навлиза в опасната сфера на чувствата. Аз лично смятам, че това взаимно надлъгване е крайно уморително и нездравословно, дори повече, отколкото досадното славянско хленчене. И в двата случая хората живеят в измислен свят, само че задължителната американска усмивка е далеч по-непосилно бреме от драмата на вечното самосъжаление. Американката Българката е разглезено създание, фокусиращо пълните с желание погледи на сънародниците си от мъжки пол, обект е на кавалерски жестове и комплименти. Американката е онеправдано същество, лишено от живителната енергия на мъжкото внимание и ухажване. В Америка разбираш, че едва ли има нещо по-потискащо за една жена от факта, че погледите на мъжете преминават през нея, без да изразят нищо. Никой не й отваря врата, никой не й държи палтото. Ако жената е с по-секси излъчване и облекло, положението е още по-отчайващо - мъжете бързо извръщат глави от страх да не нагазят в опасното. Никой гинеколог не се осмелява да преглежда пациентки без присъствието на медицинска сестра в кабинета заради случаите, в които едно изпищяване "Ах, изнасилват ме!" превръща пациентката в жена без финансови проблеми и съсипва кариерата на лекаря. В тази страна, в която крайните феминистки превърнаха в добър бизнес обвиненията в sexual harassment (сексуално преследване), животът на нормалните хетеросексуални хора изгуби живителните си сокове и в известна степен се превърна в ад. От толкова много социални забрани и неестествени задръжки на природата явно й е писнало в един момент. Само така мога да си обясня защо въпреки усилията си да изваят скулптурни тела във фитнессалоните и да достигнат съвършенството с помощта на пластичната хирургия, на американките някак си им убягва сексуалното излъчване. Мускулите по крайниците и широчината на усмивката е в повече, няма ги женствената крехкост и загадъчното излъчване. Сякаш природата си отмъщава за толкова много вмешателство. Обществото се е постарало да противодейства всячески на естествените нагони с неписания закон за лишения от женственост стил на обличане - нищо впито, нищо като къса рокличка или предизвикателно деколте. Главно шорти и широки тениски, маратонки или чехли на нисък ток. Ако си сложиш нещо по-така, неминуемо ще се почувстваш некомфортно, просто Америка не е мястото за експерименти с дрехите. Дори във фитнесзалите има изискване триката да не са впити и да няма открити пъпове. Около басейните и океанските плажове свалено горнище на бански няма да видиш, а долнището не е от типа бикини. Даже младежите, които са приели философията на вид протест, изразяващ се в приемане на наркотици и странни многоцветни прически, не си позволяват пробиви в консервативните канони на обличането. Едно не може да се отрече на американките - педикюрът им е безупречен, косите им блестят и зъбите са в перфектен вид. Излъчват здраве и - както се казваше при комунизма - жизнерадостност. Не може да не се признае и удобството на американската непринуденост в обличането - в тази страна просто си почиваш от напрежението винаги да следваш модата, винаги да си секси, да не сваляш високите токове, да изглеждаш фатално. Бюрократизъм по американски Трудно е да убедиш един българин, че бюрокрацията в страната, символ на свободата, често бие всякакви рекорди. Уж под формата на ред и за облекчение на гражданите, но тук знаят добре как да ти вгорчат живота. Винаги когато се опиташ да се свържеш с определено място - било то държавна институция, лекарски офис, салон за подстригване или киносалон, не попадаш на човек, а на телефонен секретар, който те насочва към дузина опции, натискаш съответната цифра, отговаряща възможно най-точно на потребностите ти, отново изслушваш предългите обяснения на "секретаря", който пак те препраща към опции. След 15-минутни упътвания най-после уцелваш желаната опция, само че пак разговаряш не с човек, а с машина, която те приканва да оставиш съобщение с описание на проблема си и да посочиш телефонния си номер, след което ще те потърсят и ще получиш отговор. Записваш се и чакаш да ти върнат обаждането. Понякога въобще не ти го връщат. Ти си никой повече отвсякога. От страх мнозинството да не потъпче малцинството в страната е в ход една твърде криворазбрана демокрация. След дълъг обществен дебат обикновено става това, което група фанатици желае - "не" на абортите, "да" на смъртното наказание, зелена улица на многобройните секти, "не" на продажбите на бира в гастрономите, "да" на свободата да си закупиш оръжие. Текст под снимки: (личен архив) 1. По американските плажове има табели, които наред с другите забрани не допускат изпиването дори на една бира. 2. Тези красиви момичета са манекенки, артистичните им прически и облекло нямат много общо с вида на типичната американка. 3. Фермер от Париж, щата Тексас. Обратно на представата, че американците пътуват много, не е рядко явление да срещнеш хора, които никога не са излизали извън родните си градчета и селца. ......................................... ........................... JUST FOR РАЗМИСЪЛ !!!     |
| LUBOPITKO, ИМАШ ЕДИН БЕЗПЛАТЕН СЪВЕТ от мен: КОГАТО ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРИ СИ ГИ МЕРЯТ- ИЗБЯГВАЙ ДА СЕ ВРЕШ С ГОЛО ДУПЕ МЕЖДУ ТЯХ! МЕЖДУ МАЛКИТЕ КИТАЙЦИ-"АМЕРИКАНСКИ ГРАЖДАНИ"- МОЖЕШ !!! |
| Хубав пътепис. Бих го озаглавил - "До кенефа и назад". Със ситни червени букви под заглавието ( за по съвременно звучене) бих написал: Бест-ебър!!! Автора когато е надничал под дъската към съседната демократична клетка от ляво, одма забелязал космат ташак и кур обрязан, га па се огледал в дясно, гол ташак без кур (отрязан). НОВ поглед към БГ политиката. Граби народе. Редактирано от - Нептун на 05/8/2004 г/ 06:15:06 |
Сибила,  .Кърт Вонегът би им казал това, което Гор Видал и Чомски казват постоянно. Но тук някои във Форума като чуят за Гор Видал се обриват и го наричат комунист, а Чомски според тях си е направо отявлен болшевик. Не за друго, а защото са срещу Буш и войната МУ в Ирак. А Женята Дайнов агитира за войната. Защото дълбоко вярва, че с война най-бързо се установява демокрация. Ами да почваме Третата Световна бе Миндя. Тогава ще настъпи една Световна Демокрация за чудо и приказ. Някои биха казали Нов Световен Ред ама то си е същото. Ред трябва да има. |
| paragraf39, Сполай ти за щедростта! Само дето не мога да различа ПАРАграф39 от ПАРАпитек, та да се пазя, както ме съветваш безплатно |
| параграф [имг]хттп://форум.скъцоде.цом/имг/тхуп.ги ф[/имг] Рядко кратко и точно описание на средностатистическата американска идиосинкразия, погледната през БГ очи Ето и първата част, а Фичо да мълчи, не става въпрос за Манхатън Тексаски щрихи В Далас живеят 70 хиляди милионери. Тук пластичните хирурзи никога не остават без работа, а ресторантите и търговските комплекси са главните средища на светски живот Пепа Витанова Преди седем години за първи път видях Америка, имах невероятния шанс да я пропътувам цялата. Обиколих мечтаните градове, открих още по-хубави, тръгвах си от тях в мига, в който ги обиквах, от страх нещо да не помрачи чувството. Пет години след това съдбата ме отведе отново в Америка. Този път не пътувах, а се установих в Далас. Споменът ми от Америка като турист няма нищо общо със спомена от преживените две години в тази страна. Това са като две различни Америки. В няколко поредни съботни броя на в."Сега" ще се опитам да разкажа как изглежда Америка отвътре, когато живееш живота на средностатистическия американец от най-типичната Америка, тази от вътрешността, не от океанските крайбрежия, където начинът на живот и духът на хората са по-близо до европейската традиция. ----------------------------------------- ---- В Тексас намразваш слънцето. Онова неповторимо усещане на българското лято - да търсиш слънцето и блажено да притвориш очи срещу лъчите му, да седиш на балкона по бански с книга в ръка и да събираш тен, просто го забрави. Тук слънцето насълзява очите, опърля за секунди кожата, а влагата превръща въздуха в сауна. Едва след полунощ, когато асфалтът вече е избълвал поетата жар, навън става поносимо. Разходката е възможна единствено през ранните утрини. Така е от май до края на октомври. Молиш се лятото да свърши, копнееш за дъжд, за красотата на един истински проливен дъжд. От ноември започват дъждовете и ветровете. Тексаските бури са оглушителни, гръмотевиците са доста страховити за несвикналото ухо. Този суров климат е оформил и съответен начин на живот - можеш с часове да не видиш жив човек навън, хората се качват в колите си направо от прикрепените към къщите гаражи, паркират после пред офисите, ресторантите или големите търговски комплекси и като си свършат работата там, обратно в колите. Дори и през малкото хубави дни с нежно галещо слънце, никой не се разхожда по улиците (обикновено те са дори без тротоари), ресторантите нямат масички на открито, прозорците на къщите са затворени, щорите спуснати и дъни климатик. Изключение е да срешнеш някой да тича за здраве в парковете, тук тичат предимно на пътечките във фитнесзалите. Имаш чувството, че хората се страхуват да живеят извън колите си. А те стават все по-големи, по-скъпи и все по-важни в живота на американеца. Снобизъм е обхванал всички - ако имаш "Мерцедес" или БМВ (в САЩ тези коли струват стотина хиляди долара), минаваш за успял човек, но ако си със старичка кола, и работа трудно си намираш, а и съседите ти някакси бързешком те отминават. Далас Далас, градът, в който бе убит Кенеди, има славата на най-снобарския американски град. Даласчани могат да си позволят ексцентрични снобски залитания, а една скорошна статистика отчете, че в града живеят 70 хиляди милионери. Той е важен технологичен център, заради централното му местоположение в него са разположили главните си офиси едни от най-мощните петролни и телекомуникационни компании. В Далас пластичните хирурзи никога не остават без работа. Силиконът тук е много популярен, около 5 хиляди долара е нормалната инвестиция в един красив изкуствен бюст. Независимо от адската жега даласчанки не си показват носа, без да е покрит с огромно количество фон-дьо-тен. Почти всички имат персонални треньори, твърде високо платени, просто понякога жал да те хване, като виждаш как някоя женица си пръска парите без видим резултат. Не искам да иззлобявам, но е факт, че в едно отношение хората тук не са сноби - не им пука за интелектуалния им хоризонт. Единственото нещо, което болшинството чете, са менютата в ресторантите. Далас минава за града, в който хората най-често ходят на ресторант. Има една улица - "Белт лайн", на която се конкурират над 100 ресторанта - от мексикански, през китайски, японски, италиански, бразилски, ливански, гръцки, френски, до американските заведения за бързо хранене. Всъщност в Америка храненето винаги е бързо - масата е пари и сервитьорите те пришпорват още със сервирането: "Аре ъоу стилл wоркинг?" (Още ли имаш работа?), питат и придърпват чинията ти, преди да дочакат отговора. Този абсурден израз много точно показва принизяването на яденето от пиршество на духа и общуването със сътрапезниците до едно елементарно излапване на блюда, поставени на маси без бели покривки (да не говорим за вазички с цветя или свещи). Пазаруване Първото впечатление от провинциална Америка (отвъд Ню Йорк, Бостън, Сан Франциско, Сиатъл и донякъде Лос Анжелис и Вашингтон) е, че животът е спрял. Улиците са безлюдни, вечер хората са в къщите пред телевизорите, телефоните и компютрите, няма градски площад, на който да се обменят клюки, няма шумен обществен резонанс от нерешени битови проблеми. Изглежда така, сякаш пазаруването е най-ярката форма на съществуване. Търговските комплекси с хранителни стоки, стоки за бита или с дрехи са най-привлекателните и оживени места. Там лицата на хората изглеждат най-одухотворени, вероятно не само от тръпката, че ще си купят още нещо, а и от факта, че пазаруването (заедно с ходенето на ресторант) са едни от малкото възможности за светски живот. Както в ресторантите хората са обсебени главно от храната, така и в магазините те са изцяло погълнати от вещите. Купува се в огромни количества, купеното после се отнася вкъщи, там му се търси точното място и ако не се намери, вещите отново биват върнати в магазина със запазената касова бележка. Това е повод пак да попаднеш в обществото на купувачите, най-често откриваш нещо ново за купуване, пробваш го, оглеждаш го, отнасяш го вкъщи, отново го връщаш в магазина. Един от най-големите шокове за американците след фаталния 11 септември е свързан с опразването на търговските комплекси. Застрашената от призрака на терористите безметежност на пазаруването срина вътрешния баланс на този народ, за който пълната със стоки метална количка е един от символите на живота му. Задълбочената от терористичните акции рецесия в момента нанася финалния удар върху този символ. Небето над Тексас Преди 11-ти то беше с по-натоварен трафик и от магистралите. Поне такова впечатление се създава, вероятно защото колите в Америка не са така шумни и отеква главно тътенът на прелитащите самолети, смесен с писъка на предупредителните сигнали на преминаващите влакове (според един стар закон, задължаващ влаковете да озвучат пътя си през населените места). Самолетният шум бе първият звук, впечатлил сина ми - при всеки по-нисък прелет той извръща глава нагоре и сочи с пръст: Пиии (негов си вариант на плейн). В София детето бързо пренасочи показалеца си към колите по улиците: Пиии, казва гордо, сочейки поредното трабантче. Една от неприятните изненади за чужденеца е обслужването в американските авиолинии. От години медиите периодично предъвкват проблемите с полетите - с техните вечни закъснения от най-малко един час или с отлагането им в последния момент. И хич и не си мисли, че след това се реваншират с глезотии в самолета - единственото, което получаваш, е безалкохолна напитка и миниатюрна опаковка със солетки. Ако е по-дълъг полетът - сандвич. Затова пък цените са солени. Преди 11-ти, ако не си се подсигурил със самолетни билети поне 2 седмици предварително, ти излизаше още по-солено, при положение че изобщо успееш да откриеш свободни места. Сега е друго. Налага се самият президент Буш да лети с рекламна цел до Чикаго - за да демонстрира кураж и да върне загубеното доверие на американеца в сигурността на авиолиниите. |
| Параграфе , ами няма лошо бе брат , говориш за жълти лентички па китайци па ненам си к`во ! Ами защо забравяш червените лентички ???? А ????? Нищо аз ще ти кажа че има два вида 1 вид е на комунисти социалисти 2 вид е на болните от СПИН И двете са червени , но се връзват по различен начин ! Иначе са си червени лентички те и китайците със дръпнатите очи им е почти всичко във червено ! Значи , за мене си е ташак работа това , че китаеца не е индиянец ! А и какво значение има след като на контитента името е дадено от ЕВРОПЕЕЦ ! Те имат това което ние не че го нямаме а не знаеме какво е ! СВОБОДАТА ! Като се научиме какво значи , може да стане и по-друго мисленето ! Знае ли човек ?!?!?  |
| Salieri, Добре дошъл във форума!! Коментар: - Чакам с огромен интерес продължението. Повярвай ми , има голям смисъл да го направиш. Последно време острите форумни пера се ползват само за хакане на задници. И за това са цапани. ДАВАЙ свежа сило! |
| http://infowars.com/print/iraq/iraq_tortur e_archive.htm Женя, здрасти бе. Надявам се, че четеш тоя форум. Айде, поздрави. И не заравяй да провериш горното адресче. Click here Edited by - pi6le on 05/8/2004 г/ 06:53:42 |
| Нептуне, Това е първата част на един пътепис на Пепа Витанова в СЕГА от преди около 3 години, втората е постната по-горе от параграф. Бих искал да съм го написал аз, но не съм. |
| Свежа сило, пак браво за препратката Тук съм като у дома си - тоест често дълдисвам и понякога не помня някои от гостите си. Хай Незнай! Цяла нощ бисери шлифовах и сега се поотбих тук за речника си. Не че мамата - мамата не върши форумна шлифовка.  |
По принцип сите бисери се шлифоват със бира , ама нема кой да слуша ! К`во да праиш такъв е живота , кой със какво може !