Отиди на страница:
Какво толкоз и е великото на таз реконтра!?!  Чели сме и по-велики!Безумна мешавица от илюзии, фантасмагории и думи, думи...Типична сатирическа логорея!При това напълно излишна, сатирата имаше смисъл през соца, когато казваше това , което много не смееха да си помислят даже... , а сега... запълване на страници и джобове...Не, решително не ми харесва...този път.Шантавия си е добър и... шантав... много добре, ама Хашек няма да надмине... И не го превъзнасяйте толкова , ще вземе да ви поверва и ще се чудите на акъла си тогава...  |
| Хареса ми полета на освободена градска душа в морско лятно време.Настроение.Просто и душата ти пее.. |
Да, South of Eden.  И зазвуча в мен летния горещ следобед, с един рефрен: Nowhere to go on this hot afternoon turn on the fan lay down in my room I cant believe in this town i'm still here no lover in sight, the mirage disapppears Turn down the misic turn down the bed cause the drink I had this morning, went straight to my head, and I feel like a dream И учете се от Грациан – краткостта е сестра на таланта. |
| А, и една реплика към керпедена. Градски, я се погледни кво си написал – сатирата била нужна за да бичува недостатъците на соца, ама сега, когато живеем в най-прогресивния строй, не е нужна. Мъчно е да се каже какво е повече в тия думи – дали елементарно невежество или плакатен, митингаджийски начин на мислене. Я вземи по-добре да се изтриеш! |
Здравейте, "реконтраджиите"  Здравейте, Дон, Белокрили Керпи - не е логично това, което си написал, но твое право на мнение си е. Дон е прав в съветите си към тебе, струва ми се. Мони, бодрум, снощи ви бях обещала. Ето, идваме с великия моралист и остроумник - дюк дьо Ларошфуко, изключителен, според мен. Дано ви придумам да го прочетете, аз много му се възхищавам. Из "Разликата между умовете" Красивият ум мисли всякога благородно; той създава с леснота ясни, приятни и естествени неща; той ги представя в най-добра светлина и ги кичи с най-хубавите подходящи украшения; той разбира вкуса на другите хора и отстранява от мислите си всичко безполезно и досадно. Такъв сръчен, лесен, ласкаещ ум знае да избягва и да преодолява трудностите; той лесно се приспособява, гдето се налага; знае да разбира и да следи настроението на събеседниците си и като щади интересите и, да подтикне и утвърди своите. Истинският ум преценява всички неща така, както те заслужават; той им отдава цената, която те заслужават; той умее да ги обърне към страната, която е най-изгодна за него, и държи твърдо на мненията си, понеже знае силата и смисълът им. Има разлика между полезен и делови ум; човек може да разбира нещата, без да гони личния си интерес; има хора , ловки във всичко, което не се отнася до тях, и твърде неловки в това, което има отношение към тях; има и други, напротив, които са с ограничена ловкост за това, което ги засяга, но успяват да намерят своите изгоди във всички неща. Може човек да изглежда едновременно сериозен по ум и да е склонен да говори весели и приятни неща; този ум подхожда на всички хора и на всички възрасти.Младите хора имат обикновено весел и подигравателен ум, обаче им липсва задълбоченост и това ги прави често неудобни. Нищо не е тъй трудно да се подържа, както намерението да бъде човек винаги шеговит.Одобрителните отзиви, които той получава понякога и които забавляват другите, не заслужават да се излага често на срама да бъде скучен, когато другите са в лошо настроение.Иронията е едно от най-опасните и приятни качества на ума; тя се харесва всякога, когато бива тънка, но тези, които често прибягват до нея ни вдъхват понякога страх.Иронията е позволена, когато не е примесена с каквато и да било злоба и когато самите засегнати лица присъстват при разговора. Неприятно е човек да прибягва до осмиване, без да си дава вид на шегобиец или без да владее иронията; изисква се твърде правилен усет, за да осмиваме дълго, без да изпаднем в една или друга крайност.Присмехулността е един вид веселост, която завладява въображението , карайки го да вижда нещата откъм смешната им страна; настроението прибавя тук повече или по-малко мек или остър тон. Има присмехулност-тънка и ласкателна, която се прицелва само в недостатъците, за които притежателите си признават. В такъв случай похвалите се прикриват под формата на укор, недостатъците се показват откъм добрата им страна. Тънкият ум и остроумието са две съвсем различни неща. Тънкият ум се харесва винаги:той е проницателен, мисли изтънчено, вижда най-неуловимото. Остроумието не върви никога направо-то търси странични и обиколни пътища, за да постигне целта си:но това поведение скоро се забелязва, то вдъхва опасения и не всякога води до нещо значително. Има разлика между пламенния и блестящия ум:първият вниква по-бързо и по-силно; вторият се отличава с живост, привлекателност и точност. Умереният ум се отличава с приветливост и сговорчивост; той ни харесва винаги, когато не е блудкав. Вникващият в подробностите ум следва ред и правила, които разкриват всички особености на предмета, но които обикновено го ограничават в малките неща; този ум не е обаче съвсем несъвместими с по-широки гледища и когато двете качества се слеят в един и същи ум, те го издигат безкрайно над дугите. Злоупотребява се с термина красив ум; макар всичко, което се казва за разните качества на ума, да подхожда и за красиви ум, все пак, понеже това качество се приписва на безброй лоши поети и други скучни лица, с него си служат по-често за да осмеят, отколкото да похвалят някого. Може човек да бъде глупав с много ум и не глупав с много малко ум. “Да имаш много ум” е двусмислено означение:то може да обгръща всички видове ум, за които говорехме, но то може да не улучва никой вид поотделно.Човекът с много ум е твърде често неудобен и избягван. Макар проявите на ума да са безбройни, срува ми се, че може да се различат по следния начин:има неща тъй-хубави, че всички хора са способни да ги забележат и да почувстват хубостта им, има неща хубави, които ни навяват скука, има хубост, която всички оценяват макар естеството й да не им е съвсем ясно; има неща тъй-изящни, че малцина са достойни да схванат цялата им красота; има най-сетне други неща, несъвършени, но изказани с толкова умение и прелест, че предизвикват заслужено възхищение. Редактирано от - Сибила на 23/8/2004 г/ 15:24:48 |
| ДОН, цитирам Керпеденя: "сатирата имаше смисъл през соца, когато казваше това , което много НЕ СМЕЕХА ДА СИ ПОМИСЛЯТ ДАЖЕ... , а сега... " и мисля, че е прав - сега нито брилянтната ирония и сарказъм на Шант, нито директните критики и осмиване имат някакъв резултат.Всичко е пари и т.н. сатира не може да въздейства, а само да предизвика отвреме навреме усмивка или смях, но не заради същността на осмиваното явление, а заради умението на пишещия Редактирано от - hamer на 23/8/2004 г/ 15:36:23 |
Брате университетски,  .Аз даже доста го посъкратих  Дюк дьо Ларошфуко, все пак - 17-ти век, отчети това. Зодия стрелец, забележи. |
| Тъй както копчето за изключване е най-великото изобретение в радио-телевизионната техника, така и бутонът “изтрий” е висшият пилотаж в програмния скелет на СкайФорума. Да им ся славят имената! |
| Bodrum, спомням си като малък четох един доста вълнуващ разказ за "Янко музикантчето" и някак си по индукция името Янко задействуваше положителни причинно-последственни връзки в съзнанието ми. Като поодраснах разбрах, че Янко е било партизанското име на виден(най-видния тогава ) български държавник. Връзките нещо се поолаби'а и дори се скина'а. Та затова и до днес приемам с доста смесени чувства компоти с името "Янко" на етикета.  * Айде сега излезна че и Ерофеев съм бил търсил ( сякаш някога се губил?). Още малко ще ме изкарете, че и за Димчо комшията съм се разтъгувал. * Дончо, талантът има и братовчед и шурей и баджанак... * Сибила, изключително проницателни наблюдения!!! за ЛаРошавФукльо ( пародия в стил "реконтраджия"...тип "вилерова естетика" ). |
| Дончо, гледам в последно време използуваш думата логорея по-често и от агитпроп думата другари. Културен си, значи. Интелигентен. Бравос. |
| Дон, да не си се объркал нещо? Ти на туй нещо отгоре сатира ли му викаш? Границата , между оригиналниченето и откровената глупост е една запетая. Продължавам да твърдя , че от такова нещо нямаме нужда.Още повече по митинги... А, иначе така си схванал , така си изкоментирал. Да съм го написал по- разбрано. |
| hamer, значи съм прав , че при добро желание може да се схване какво съм искал да кажа без чужда помощ ...Нейсе , ще тренирам с оригиналните изразни средства... |