Отиди на страница:
| Сиби, Ларошфуко е един от моите най-най-любими душепатолози. По принцип човечеството би било далече по-малко хуманно без наличието на онази "фанцузкая могучая кучка" (дисектирала "хуманния натюрел" като никой друг преди и след ) - Монтен, Паскал, Ларошфуко, Лабрюер и Волтер. Човешката мисъл е изградила своя храм на базата на теренните проучвания на древнокитайските и древноиндийски душегеолози, изчисленията на шумеро-вавилонците и египтяните. Върху основите на древногръцките мислители, канализацията на римляните, точно изчислените зидарии на германската философия и изчистената от пристрастност колонада на англоезична мисъл френските майстори изографисват всички онези зашеметяващи окото орнаменти на тази имаджинарна сграда на мъдростта.  Редактирано от - Грациан на 23/8/2004 г/ 17:30:22 |
Шант си е миражоподобен като друг път, ама в жегите чак убедително почва да звучи. Например ако аз бях нимфа, сигурно щях да изскачам именно от дини, така ми се струва. Като гледам обаче по-скоро някоя диня ще вземе да изскочи от мен.  А за смяната на псевдонимите, нали е самъртайм енд дъ котън из хай, явно който не му е достатъчно скучно и с този въпрос може да се занимава.  |
Сибила, ако седнем да учим Ларошфуко, после требе и да го разучаваме.  Ти как си прогресирала досега ? |
Да, бе...гле'й как позна! Тц, тц, тц...да ти кажа на ушенце, за да не чуят другите: Аз съм дръжката на синджира* който задействува казанчето в тоалетната. (ами храмовете си имат и те "00", дето му викаха на времето...все пак човешко е и да се сере, а на човек му "иде" и кога е у храм, с'а...к'во да пра'йш )  _________________________________________ __________________________ *евтин поливинилхлориден пунтаж на слонова кост |
| Привет, Сиби! . Не е задължително всички всякога да харесват Великолепния Шант! У нас е по-трудно да харесваш, отколкото да не харесваш.По-трудно е да обичаш, отколкото да мразиш.... Шант е великолепен, слънчев, летен...закачлив  ! |
| Бодрум, аз съм го изучавала по задължение. После го препрочитах вече за удоволствие и много пъти. Щеше ми се да пусна нещо така интересно от неговите "Максими и Размисли" - "За общуването", но боя се да не ви отегча. |
| Белокрили, това е обяснимо. Оше един от великите французи/те са тежката артилерия на световната литература/ - Молиер, пък е казал: Не съм чак такъв подлец, че да се харесам на всички. На мен Шант винаги ми харесва, толкова е необикновен. Днес ми създаде страхотно настроение. |
| но боя се да не ви отегча Сибила, няма страшно, за този механизъм ooтговаря Грациан, ако се наложи де... |
| Добре, сега ще го намеря, не е копи-пейст, в нета го няма, преписвала съм го собственоръчно, и то с удоволствие. Превод на академик Михаил Арнаудов. |
| LA RAUCHEFOUCAULD . ЗА ОБЩУВАНЕТО. Нямам намерение да говоря за приятелството, както говоря за общуването; макар да стоят в някакво съотношение, те са все пак твърде различни:докато в приятелството има повече възвишеност и достойнство, най голямата заслуга на общуването остава приликата му с приятелството. Затова ще говоря само за частните отношения, които почтените хора трябва да поддържат помежду си. Би било безполезно да се изтъква колко необходимо е общуването между хората : Всичко го желят и всички го търсят, но малцина си служат със средствата, които го правят приятно и трайно.Всеки търси своето удоволствие и своите изгоди за сметка на другите; всеки предпочита себе си пред онези, с които предполага да живее, и почти винаги прави така, че другите да почувстват това негово предпочитание; тъкмо това смущава и разрушава възможностите за общуване.Трябвало би да знаем поне да прикриваме това желание за предимство, понеже то е твърде естествено у нас, за да можем да се отърсим от него; трябвало би да правим чуждите удоволствия наши удоволствия, да щадим самолюбието на другите и никога да не ги нараняваме. На разума се пада значителен дял в едно такова голямо дело, но той само не е достатъчен, за да ни ръководи в пътя, който трябва да следваме.Духовните връзки не биха могли да поддържат дълго общуването, ако то не би било установено и подкрепено от здравия смисъл, от темперамента и взаимното зачитане между лицата, които желаят да общуват.Ако понякога се среща съгласие между хора с различна настройка и идеи, това се дължи несъмнено на връзки от друго естестество, които не траят дълго. Може да се дружи и с лица, които превъзхождаме по рождение или по-някои лични качества, но тези, които имат това предимство, не бива да злоупотребяват с него:не трябва да позволяват то да се чувства и да не си служат с него, освен да помагат с напътствия, така да направят, че другите да допуснат да бъдат напътствани, и да ги водят при това чрез разум, като се съобразяват колкото е възможно с техните чувства и интереси. За да стане общуването удобно, всеки трябва да запази свободата си, като се среща или не с човека, с когото общува непринудено, за да се позабавляват или да поскучаят заедно; трябва да можем да се разделяме, без да предизвикваме кой знае какво сътресение; трябва да можем да минем едни без други, ако не искаме да се затрудняваме взаимно, и трябва да помним, че често сме неудобни за другите, макар да смятаме, че никога не притесняваме никого.Трябва да допринасяме, доколкото можем, за развлечението и удоволствието на лицата, с които желаем да общуваме; но не трябва да се чувстваме непременно задължени за това.Съобразяването при общуването е необходимо, но то трябва да си има граници:то се превръща в робство, когато е прекалено:най-малкото то трябва да изглежда свободно, така че като споделяме чувствата и идеите на нашите приятели, те да бъдат убедени, че са същевременно и наши. Трябва лесно да извиняваме нашите приятели за недостатъците, които им са вродени и които са по-незначителни от добрите им качества.Трябва особено много да се предпазваме те да не забележат, че сме открили тези недостатъци и че са ни изненадали неприятно, но същевременно трябва да направим така, че те самите да ги забележат, за да им предоставим заслугата, че са се поправили сами. Има един вид вежливост, необходима при дружбата между достойните хора:тя ги прави способни да разбират от шеги без да се обиждат и без да обиждат другите със сух и остър начин на говорене, до който се стига често без умисъл, само защото се поддържа с жар някое мнение. Отношенията между почтени хора не могат да се поддържат без известно доверие, което трябва да бъде проявено еднакво и от двете страни; всеки трябва да изглежда надежден и дискретен, за да не дава никога повод на другия да се бои, че неблагоразумно се е доверил. Трябва да има разнообразие в мисли и настроения:хора с абсолютно еднаква насока на духа не могат да с харесват дълго.Може да имаме различни мнения, да не се застъпват еднакви гледища, да не се проявяват едни и същи склонности, стига да си доставим УДОВОЛСТВИЕ при общуването и да спазим същата точност, каквато различните гласове и инструменти спазват в музиката. Понеже е трудно много лица да имат еднакви интереси, необходимо е, за да бъде възможно общуването, тези интереси да не бъдат поне противоположни.Трябва да предвиждаме кое може да се хареса на приятелите ни, да търсим средства да им бъдем полезни, да им спестяваме огорченията, да ги споделяме с тях, когато не можем да ги избегнем, за да ги заличим незабелязано.Можем да говорим с приятелите си за неща, които се отнасят до тях, но само дотолкова, доколкото те позволяват, като проявяваме такт и усет за мярка.Белег на вежливост е и понякога на човечност да не навлизаме по-дълбоко в тайните на сърцето им; често е мъчително за тях да ни разкриват всичко, което са изстрадали, и още по-мъчително, когато се опитваме да проникнем в това, което още не са изживели.Макар общуването между почтени хора да довежда до фамилиарност, при което се говори искрено за безброй неща, никой не притежава достатъчно примиреност, за да преглъща много мнения, необходими за поддържането на общуването:хората искат да бъдат информирани, но само до известна степен, не и за всичко, тъй като изпитват неприязън, възприемайки някои истини.. Бележка :когато Ларошфуко говори за предимства по рождение, трябва да имаме предвид аристократичното му потекло: . Francois VI-Duc de la Rochefoucault, Pair de France. |
| Благодаря Сибила, Може да ти е интересно, Кант, Observations on the Feeling of the Beautiful and Sublime. Малко несериозно, но, дето се вика, философ човек, лакът акъл, сигурно е видял нещо. |
| Нещо не ми харесват развиваните тезиси. Мисля, че колкото по-усърдно, по-изкусно се опитваме да контролираме, прецизираме, "облагородяваме" начина си на общуване с околните, то толкова по-очевидно би било двуличието в дълбочина. Струва ми се, че разкриването на истината е неизбежно след определен период. Колкото по-продължителен е бил периодът на заблуда, толкова по-трайни и по-абсолютни ще са негативните впечатленията на нашите събеседници /често на неосъзнато равнище, но в крайна сметка неизменно възникващи/ Според мен, следва да приемем нашата същност, и да общуваме без да мислим много много защо го правим /било то удоволствие, грижа за ближния, взаимна полза и т.н./ и как точно следва да протича това общуване. |