Отиди на страница:
Как ще клюмне бе, другарю, как ще клюмне - такива зидаро-кофражистки има на пазара, ще подбереш едни бригади посменно да поддържат Седмокрилия ти; до 150 годишна възраст не мож се пенсионира... няма и да искаш . А и за младите поколения добре - по Твоя ще се упражняват, да знаят, какво им е било на достолепните поколения, дето на Бай Тодар таковата... 45 години. Това е правилният подход - с уроците от миналото към славното бъдеще, очакващо ни еди-къде си. Няма пата, няма кюта, само еленови подскоци...  |
Разбрах, другарю - отдолу сте бил като бай Тодор, казвате - с големи тезиси  Тежка е тази партийна отговорност, води до преждевременно снишаване |
| тези бригади дето фелшерчето предлага посеменно да поддържат пето... ви.. са от известно време мобилни.. от Околовръстното сега са се преместили преди Ботевград.. но вие позвънете на бригадира им.. 088 303 678.. Цанко Сопола.. от Мокреш.. |
| Не подвеждайте другаря, той е зает с отговорни дела, и няма време да върти на несъществуващи телефони. Плюс това, Сопола го "забърсаха" отдавна...шуробаджанаците му...за нелоялна конкуренция. Знае той, Др. Перемянов, кому да звънне, дет се вика - и от форума не му е нужно да излезе; все ще се намери някоя кокона с нужната професионално-техническа подготовка. |
| Имах един щуробаджанак, водехме с него две сестри, а Чехов гледаше отстрани и си водеше паметни записки. Написа книга и не ни даде нито лев за цялата история. Първоначалната му версия беше "Баджанаци", ама после се отметна и написа "Две сестри". Чехов хич не беше чех, а ходеше по цял ден по чехли върху писалището в изнемогата си да намери точните думи. Добре, че бяхме ние с моя щур баджанак, та му тикахме образите направо в устата. Чехов стана известен, а ние се изявихме като негови прототипи. Макар, че ние бяхме истинските типове. Прототип не е съвсем оригинална работа. Все едно да съществува протодевственица. Ма как ще е протодевствена, като това означава, че за тоя след тебе тя вече ще бъде девствена? Те, жените, затва всеки път викат, че си им втория, та да минат за девствени. И цял живот си карат девствени по тая логика. Ама на мен тия не ми минават, откак Чехов ни измами. |
| Мен ако питаш, другарю, девствеността при жените е чисто и просто предразсъдък, отживелица от миналото и тесногръдие на мисълта у мъжете. Девстевността трябва по методи на тгенната инженерия да бъде отстранявана още при фетусите от женски пол... За какво ти е тая девственост? В гроба ли ще я мъкнеш? Народът мъдро е казал: "девственост къща не храни, зетствеността, обаче, храни две." Зетствен бъди, не девствен - тогава всичко ще ти е през самолетоносача. Но това вече сме го коментирали...  |
| От "зев", нали? Аз, тогава, ако имам право на избор, предпочитам зевственост от по-малък калибър, сестро, мерси |
| Ами да хванеш девственица си е жив трофей, бе, докторе.Навремето, ти помниш това добро старо време, в махалата се разхождахме като индианци с препаски от свалени химени на съученичките. Играехме на индианци, помниш ги тези хубави игри, вместо скалпове, което беше далеч по-жестоко - сваляхме направо химените. Съученичките ридаеха, по-скоро тетрално, колкото да се оправдаят пред техните, че са паднали на някой магарешки ... трън. Иначе се връщаха за по още един път. Влизах в къщи, баща ми ме потупваше с гордост по крехките рамене, а аз едва си мъкнех трофеите. Още ги пазя, хербаризирал съм ги за поколенията, които сега от компютри не могат да вдигнат ... глава. Какви глави вдигахме някога, докторе, като есенни тикви. А сега са едни кратуни с теа компютри. Цялото ми мазе е пълно с трофеи от детството и събират влага там, могат пак да се употребяват, без да ти ощавят темето. Докторе, теа сега никакво детство немат, ограбени са, не знаят откъде да си разкопчаят панталоните и се кичат с обички по ушите. Как накичвахме препаските, пфуй, мамка му! |
| Така беше, другарю. Тогава обаче и храстите бяха по-буйни, и дърветата - по-високи, и химените - по-жилави, а пък за нашите ... глави, да не говорим -какъв чугун бяха. Чугуньови глави, ей, чугуньови - а на днешното поколение ако не силиконови цици, силициеви чипове са им в главите... Но така е, така тръгна, още кога на Бай Тодар взе да му капе перчема, а той все си мислеше, че играе табла в кръчмата в Говедарци...Хан-Татар ли беше... |
| Ние тази зевственост никога не сме я губили, сестро, и от отговорност по тази линия никога не сме бягали, но не е удобно сами да се хвалим - нека сестрите (от системата на здравеопазването) и секретарките (от системата, в която служи др. Перемянов) хвалят делата ни... Нали, другарю? |
| Ти са ме светна, докторе, за връзката между буйната растителност в София и жилавостта на химените от онова незабравимо време. Сега нема кьораво дърво, всичко се застроява, а химените им падат, както си ходят. Колко ми се гъна прътът първият път, то жилаво, жилаво ... Бе, брезентът за покривалото на москвича ни да беше, щеше да заприлича на марля по некое време, толко жилаво. То затва нема нищо девствено вече, защото от тия криви плочки по улиците, две-три спъвания - и доде разкопчаеш ципа, тя, ципата падне. Ципокрил да си, пак не можеш да кацнеш навреме. Времето лудо тече, за кво е таз надпревара, да нема човек време да извади пищова. |
Нали? И аз туй думам - пукат ти цепелина тия гадни дупки-софиянки, няма ципокрил, няма птеродактил... А не беше така при кмета Двуречки, не беше...  |
Голямата зевственост и малката зевственост, брате доктор, в съчетание, не са за радост голяма, както и обратното, хе-хе.  |