Отиди на страница:
| Мойта радост и същевременно мъка е случай първи, брате, ти кажи дали се фаля или оплаквам. Редактирано от - Сибила на 30/8/2004 г/ 14:13:08 |
| нема страшно Зевс да дойде щото беше уличен за употреба на допинг поради което се укрива на Олимп.. не разбира се Кътев.. но Честит хИмен Ден е старославянски поздрав с който древните в промеждутъците от две вдишвания в тръстиката са здрависвали осмелилите се моми.. и аз не знам те дали са се радвали или са плакали.. или пък са плакали щото са се радвали.. Сиби може да каже.. |
| Дървенофилософско заключение: Когато коментарите са по-кръшни и смехообразуващи от дискутираната творба, твърде вероятно е творбата да не чини. Особенно ми харесаха "заиграванията" с другаря Тодор Живков, неговата буйна младост и възкресяването на неговото славно театрално минало. Забравено е само да се спомене за неговата проникновенна игра в ролята на Чорбаджи Мано. Доколкото си спомням, в спомените на другарката Мара Малеева, бяха обрисувани доста забавно тези светли за всеки български театрал моменти. Незабравим спомен в мен останаха от същата книга и онези пасажи в които тя обясняваше как когато другарят Живков е бил по важни партийни задачи и следователно извън семейното огнище, другарката Мара си пускала на радиограмфоня плочите с неговите речи и хола се затоплял от мекия тембър на вожда, някак си. Не знам получавала ли е оргазми или не при тази аурална терапия. Виж за това не пише жената, ама все пак трогателно, нали, да еба?  |
Другарко Глина, хименно за това идеше реч - за старославянския език.| Тази хименно тема не очаквах да бъде подложена точно тук на дискусия. Тя е толкоз поетична и интимна. Пабло Хименес е писал още в 18 век, повече романтично, отколкото готически: Седя във щръкналата кула, озъбен съм като акула, ако искаш идвай ти, твоят мил се облекчи. |
 Г-жа де Кокон е на обичайната висота като поет на бригадно-кофражистка тематика; видяхте ли, г-жо глИна - не му трябва на Другаря да вършей из ботевградско! И г-н Грациян е на обичайната си висота... |
| Японците си имат народна носия - химоно. Под нея си крият самурайските мечове. Най-впечатляващото било т.н. сепуко с тях, което правилно било превеждано у нас като секуро. Това представлявало интересен ритуал, където японецът стои вързан пред пищна 48 килограмова гейша и през това време с меча разрязва химоното - и неговото и на стоящата пред него гейша от близо метър разстояние и й го забива на три метра с въртеливо движение, изписвайки с йероглифи химето си. През това време реве като облекчен слон. Толко били дълги мечовете по японския БДС. и волим да живим цепим всеки пичи косъм тако волим я да ливим. Исиоди Исисака |
| това е донос дакторе.. не съм насочвала господина към ботевградско.. нито да вър шей нито пък с фък шуй да се захласва.. макар че ако реши да следва правилата на фък шуй учението следва да му напомня че в долната си част не бива да пъха предмети с продълговата и твърде обемна форма.. топките може да разположи в някой ъгъл но бастуна си следва да държи в хоризонтално положение за да осигури протичането на положителната енергия.. растителността не бива да е прекомерна за да може да открива малките неща които търси без това да води до загуба на йони.. огледалото да разположи в килера на северозапад.. а бидето в банята.. тоалетната чиния да не бъде до готварската печка.. а слиповете си да не оставя върху телевизора.. от статичното електричество има опасност да му щръкне наелектризирана мъжествеността.. чак до следващото пряко включване.. но това разбира се ако е любител на древни учения.. |
Какви станаха времената  Едно време само като се споменеше хименът ставахме на крака. Дори училищния химен пеехме прави и дръзновени. Сега се подиграват с него. Всеки химен обаче заслужава уважение. И на най - малката островна държава дори.  |
| >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<< <<<<<<<<<<<<<<<<> Много ми харесва насоката в която се развиват нещата около телевизията. Мрем да гледам записа. слънчо >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<< <<<<<<<<<<<<<<<<<<<<< |
| Да, япоците наистина се славят като хименити хименоотделители, но не по-малко занимателни в тази насока (азиатски обезчестителни техники ) са наблюденията които напласти нашият виден поет-хименолог Чевръстко Клецов при неговите кръстоски из Хималаите в началото на 19 век. Ето и едно от неговите безсмъртни произведения: СТАРА ХИМАЛАЙСКА ЛЕГЕНДА Хименее млада хималалйка, трепти като куха балалайка очакваща да я засвирят момците що куряги вирят. С рог някой някъде просвири и хималайката зацвили. Eдин младеж с оранжеви одежди задоволи тъй нейните надежди: Повдигна той младата булка и заголи нежната и втулка "Хряс" и дето викат... те се единиха с нежен поглед гали булката жениха прощавайки се със химена си навеки с "омммммм" оглася селските пътеки. И девойката (жена станала вече) стана бавно, после се облече и каза: В чест на туй върховно забавление ще лиша аз планините от забвение и от днес стохилядници райски вас ще ви наричат ХИМЕНАЙСКИ (но поради грешка на куректора) ние знаем кат' ХИМАЛАЙСКИ. |