За разлика от "отвратителния" (по свой избор) мой едноименник (зад който, подозирам, се крие бивша априлска поетеса, понастоящем посредствена журналистка, щудираща параноично старите ми постинги, но неспособна - по очевидни причини - а именно, че е посредствена журналистка - да ме изимитира с нищо по-дълго от два реда) "социологическият" опит на г. Кьосев не ми хареса много. Носталгията по реалсоца (всъщност - по младостта) у по-възрастните ни сънародници сега е почти всеобща. Ето преди седмица баща ми (инженер, прехвърлил средата на 60-те, те са от дребнобуржоазно-интелигентски произход, дядо му - вестникар, баща му - архитект), който беше уволнен от ръководна работа през 1988 г. след скарване с партийния си секретар, беше възторжен седесар през 1989-90 и умерен седесар през 1996-97), ми каза, че сега бил "комунист" и "се гордеел, че бил бивш член на БКП". На семейното тържество по случай нашата с Нели 20-годишнина и златната сватба на родителите й - бяхме и двата разширени клана на терасата на "Оазис" на Ривиера - баща ми вдигаше чаша към сватовете с "Ротфронт". Осъди войната в Ирак, "американския империализъм" и "ционизма", макар да не симпатизира и на Саддам и тероризма. Разбира се, политическите различия ни най-малко не помрачиха общата радост от клановото събиране, радостта на бабите и дядовците от порасналите им внуци, както и удоволствието ни от красивото море и от наистина образцовото "капиталистическо" обслужване на клуб Ривиера (собственост на ДЗИбанк - Росексимбанк, т.е. в края на краищата - на КГБ). * Въпреки това не смятам, че носталгията им заплашва с нещо развитието на България във вярната посока. Те съжаляват за времето, когато били млади, работили са много и са вярвали в почтеността на света. с която той отвръщал на собствената им житейска почтеност. Всички разбираме обаче, че за да възстановим почтеността на света, трябва да се европеизираме, американизираме, модернизираме, да вървим напред. На форума винаги сме показвали, че цивилизованият запад е по-оптимистичен, идеалистичен, работен, законен, почтен и социално справедлив (социалистически) не само от днешна България, но и от толкова идеализирания реалсоц, към който обаче никой от родителите ни не би искал да върне наистина. Затова въпреки, че не виждам смисъл да се впечатляваме особено, че група възрастни и не толкова възрастни празнували (екзистенциално, като годишнина от сватбата си) деветосептемврийския преврат (тяхно право при демокрацията, стига да не хвъргат бомби и да призовават към въоръжено въстание), смятаме, че датата девети септември няма реален позитивен политически (неекзистенциален) смисъл в днешна България. Има негативен смисъл, но няма да се спирам сега на него. " * Няма смисъл като "празник на социалната справедливост" (социализма), за която така се съкрушава синът на бозаджийския чирак, защото някогашните бозаджийски и халваджийски чираци при цивилизования капитализъм живеят по-добре, отколкото при реалсоца. Няма смисъл и като празник на антифашизма", защото, както видяхме и в темите за антисемитизма и антиамериканизма, комунистите всъщност в душата си дълбоко симпатизират на фашизма, увличат се и от краен национализъм, защото виждат в тях идейно оръжие срещу плутократския "Уол-стрит", "източния бряг", "кока-колонизацията", "фабриката за илюзии Голливуда", "англосаксонския иудейски либерализъм", "гнилата западна демокрация". * Девети септември е просто една историческа дата, като 9 юни, 19 май, 10 ноември. За моето поколение (40-годишните) той отдавна е обикновен ден в календара, камо ли за по-младите. Останалото е мълчание. |
Драги Параграфе, забравих да ти честитя персонално светлия празник! Правя го сега - на патерица. Знам те като мислещ човек, вероятно юрист. Ще прощаваш, но в някой логически вериги на мисленето, правиш интересни лупинги. Направо висш пилотаж!.... .... Според спомените на др. Тодор Живков, още 1..2 год. преди Превратът осъществен от "Прогресивните сили" - знаеш кой, когато Тато е бил болен, огромни суми пари са изнесени от др. Андрей Луканов (Бозепочившии). Разбира се той не е бил сам - познай кой са другите другари?! Спомни си КОЙ създаде, клонира от собственото си служебно-партиино тяло, т.н. Опозиция? Спомни си моля те, кой са тези много способни другари, който пестейки от училищните си Кифли успяха да натрупат по шепа парици за да направят "Банките". Ами Пирамидите? - Нали знаеш КОЙ бяха зад тях?... Малко късно се сещат някой другари за Римското право: - Невинен, до доказване на противното! Забрави ли другото "Право", това на другарите ни: - Всеки е виновен, докато успее или му позволят да докаже невиността си! .... Пък и не виждам, с твое позволение, голяма разлика между ДВАТА Преврата: - Този срещу законното правителство на Алиенде. И Другият - така скъп на нашите сърца, използван напоследък за поредната димна завеса и за объркване на т.н. електорат! Пък и по идеология и действия и двете шайки превратаджии са си направо еднояйчни близнаци. Спомни си защо беше инкриминирана книгата на Жельо Желев - тогава. И т.н. и т.н. ... чак до дребните Разсилни сега: - Мутрите. Да , вярно е: Мъртвите са си мъртви. Червейте който са ги оглозгали също са прах. Прасетата - изядени. Неподсъдните Подсъдими - кой умрял - опнал петалите, кой доизживява отново младенческата си фаза - чака да ги опне - да са живи и здрави. Поне нахалството и наглостта да е в поносими граници. Но ... ... Да спи зло под камък. Пък и: - Лозето не ще молитва, а мотика! Бъди здрав: Твой Айсблок (член на БКП /центристи/) |
Здравейте за тая вечер , нема ме ама карай ! първо Параграфа ще подпукам , та параграфе виж какво си писал сам и моя въпрос после : paragraph39 БЕЛИЯТ НЕГЪР, КРЪВТА е винаги ЧЕРВЕНА ! НЯМА значение ЧИЯ Е кръвта! ПРОЛИВАНЕТО НА КРЪВ на НЕВИННИ хора е ВИНАГИ "ЧЕРНО ДЕЛО" !!! И АЗ НЕ РАЗБИРАМ: защо трябва 15 години вече постоянно да се питат НЯКОИ българи: защо други българи постоянно си честват "9-ти септември 1944 г." ?!? Аджаба не веднаж сме говорили за атентата на БКП във СВЕТА НЕДЕЛЯ ! ПРИЗНАВАШ ЛИ ГО КАТО ЧЕРНО ДЕЛО БАРАБАР СЪС ВСИЧКИТЕ РАБОТИ ОКОЛО ИЗБИВАНЕТО НА ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ ДАЖЕ И ОТ ПАРТИЯТА НА БКП ????? И АЗ НЕ РАЗБИРАМ ЗАЩО 15 ГОДИНИ ВИ ТЪРПИМЕ ВСЕ ОЩЕ !?!?!!? ПП- поздрави и на 5-ър , НАУМ бе сите дето имате мозък във главите си ! Редактирано от - nesnaecht на 11/9/2004 г/ 21:46:17 |
Както Наум го цитира и то не случайно лично му благодаря ! ПП - на днешна дата е починал ГЕОРГИ МАРКОВ ! 1978 г. Умира Георги Марков – български писател, журналист и драматург. Предполага се, че е убит от агенти на комунистическата Държавна сигурност с т. нар. Български чадър в Лондон, на моста “Ватерло”. Причината за смъртта му е отравяне с рицин, попаднал в тялото при убождането с чадъра. През 1992 г. генералът от КГБ Олег Калугин прави разкритие за помощта, оказана от КГБ на българската Държавна сигурност за убийството на Георги Марков. Досието на писателя в ДС е унищожено и истината за убийците му остава неизяснена. Георги Марков е автор на книгите "Цезиева нощ. Повести" (1957), "Победителите на Аякс. Научнофантастичен роман" (1959), "Анкета. Новели" (1961), "Между нощта и деня. Разкази" (1961), "Мъже. Роман" (1962, 1963, 1990), "Портрет на моя двойник. Новели" (1966), "Жените на Варшава. Разкази и новели" (196. Пише пиесите "Госпожата на господин търговеца на сирене" (1963), "Последният патент" (1965), "Да се провреш под дъгата" (1966), "Кафе с претенция" (1966), "Калай" (1967) и др. По-късно излизат негова пиеса в Лондон, както и негови книги, свързани с публицистичната и журналистическата му работа в медиите: "Литературни есета", Париж (1982), София (1990), "Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България" (1991). Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в с. Княжево, София. Емигрира от България на 15 август 1969 г. Живее в Италия, а след това в Лондон, където работи в българската секция на ББС. Сътрудничи на радио "Дойче веле" (Кьолн), на Радио "Свободна Европа" (Мюнхен), където звучат в ефира "Задочни репортажи за България" (1977-197, издадени в Цюрих през 1980-1981 г. и в София 1990 г.. В България е осъден е на 6 години лишаване от свобода. В началото на 2001 г. Георги Марков е награден посмъртно от президента Петър Стоянов с ордена „Стара планина“ - първа степен, който е поднесен на неговата съпруга Анабел Маркова. Редактирано от - nesnaecht на 11/9/2004 г/ 21:44:35 |
Забранено за индианци!* Из послесловът на мемоара КОМУНИЗМЪТ И УГРИЗЕНИЯТА НА ЕДИН ПО НЕВОЛЯ ВИНОВНИК от Златко Ангелов Натиснете тук Димитър Калев Един българин карал каруца със сено и наближил моста на една река. Отнякъде изскочил Дяволът и му рекъл: "Ако не кажеш, че си мой човек, няма да те пусна да минеш". Българинът отговорил: "Дяволе, аз съм твой човек", но щом преминал на другия бряг, се обърнал и извикал: "Дяволе, аз не съм твой човек". После, колчем наближавал моста, отдалеч още започвал да вика: "Дяволе, аз съм твой човек", а когато стъпвал отвъд, крещял с цяло гърло: "Дяволе, аз не съм твой човек"... Този фолклорен анекдот от 19 век е записан по нашите земи от българския етнограф Димитър Маринов. Поуката е в това, че да се разговаря толкова двусмислено с едно толкова сериозно същество като Дявола е възможно само край реките на България. Или край източноевропейските реки въобще. На Запад, на брега на Елба например великият немски реформатор Лутер замервал Дявола с мастилницата си, докато пишел И този мемоар е написан край река, но вече чак в Северна Америка. А в реките има тъжна безвъзвратност, защото приличат с нещо на нашето съзнание... Защо все пак този български селянин постъпвал на единия бряг по един начин, а на другия бряг по друг? Все едно да се питаме какво ни ползва физичното познание, че подковообразният магнит е двойно ориентиран. И за какво ни е в края на краищата да разбираме, че битието е двубрежно? Помислете само какво чудовищно несъответствие: мисълта, че мисленето не притежава ценност, завладя с невиждана категоричност умовете на толкова нации в Източна Европа и Азия! Но аз съм възприел една фантастична хипотеза и искам да я употребя в този послеслов: ако комунистите знаеха, че, произнасяйки думите "класова борба", се опитват да замаскират скритата в глъбините на душата им тъга по свободата на мисълта, те щяха да се преродят. По пътя от безсъзнателното към съзнателното (от стоката към принадената стойност - все едно) този стремеж към свобода на мисълта се превърна в своята противоположност. И това се случи само върху мостовете на реки, на единия бряг на които е позволено да се твърди, че си човек на Дявола, а на отсрещния бряг - че не си. Реки, на единия бряг на които може другият да е твой класов брат, а на отсрещния - да е твой класов враг или доносник. Комунизмът не е политическа система. Комунизмът се случва там, където процесът на преминаване от безсъзнателната към съзнателната свобода на мисълта протича в народи с двойно ориентирана душевност. Комунистическата плът е егоистичен стремеж да се присвои цялата принадена стойност, т.е. да се обсеби цялата свобода на мисълта. Комунизмът е тъжна фаза на амбивалентното съзнание. Казват, че комунизмът се е родил от социалдемокрацията, т.е. че в него са съединени социалност и демокрация, въпреки че те са противоположни едни на други. Поне такива са рефлексиите на тризначното ни битие в социалния организъм. Излиза, че социалното може да бъде отнесено само към икономиката, а демокрацията - само към държавно-правовото. Истински духовното пък се отнася само към индивидуалността и е негова съкровена идентичност. Така че в думата социалдемокрация е пропусната свободата. Инак би трябвало да се нарича индивидуалистична социалдемокрация. Но тогава комунизмът въобще нямаше да се състои. Целият комунистически светоглед стои под знака на икономическите отношения, целият е пронизан от икономически мисли и представи, за него действителни са само сетивно-физическите сили в човека. Затова комунизмът не е партия, а тъмно брожение в амбивалентни темпераменти, обсебени от сетивните си души. В социалната структура на комунизма живеят дълбоко антисоциални инстинкти, колкото семантично противоречиво да изглежда това. За комуниста целият духовен живот е идеология, защото цялото знание трябва да идва отвън - от политическата държава. И такова знание наистина е само идеология. Така комунизмът без да ще съвършено отрича едно - възможността да се стигне до науката за свободата. А може би съвсем преднамерено я отрича и в такъв случай трябва да му се препише и демонизъм. За мен комунистическият демонизъм не е толкова в сталинските лагери или в криминалното битие на секретните служби. Демонично е всичко това, което действа в противопоставянето между сетивното знание и свръхсетивната догматика. Ще познаете демоничното по усилията му да изолира човека от свръхсетивната духовност и да го остави да преживява илюзията на всеобщността в себе си. Досещате се, че демоничното първо ще се захване със свръхсетивното битие на морала; досещате се, че демоничното ще обсеби най-лесно амбивалентните души. Твърдя, че мемоарът на Златко Ангелов запокитва мастилницата срещу Дявола. Може би, защото е писан на брега на много далечна река. В един от романите на Кундера героят сравнява комунистите с митичния цар Едип. Едип не знаел, че е убил баща си и че спи с майка си, и въпреки това, когато узнал истината, не се чувствал невинен, не могъл да гледа причиненото от своето незнание нещастие, избол очите си и сляп напуснал Тива. "Как можете да гледате всичко това - пита героят комунистите, - как може да се чувствате невинни, зрящи ли сте изобщо? Ако имате очи, трябва да ги избодете и да напуснете Тива." Постмодерната етика е толкова изкушена от митологичните архетипове, че защо да не опитам да ги психологизирам докрай. Едип убива свободата на Аз-а в себе си, който е бащата на човешкото съзнание. Живее в прелюбодеяние с чувствено-сетивната си душа, а тя пък е майката на съзнанието. Не съзнава етичните измерения на делата си, затова е амбивалентен и трагичен. Когато ги разбира, избожда очите си и така веднъж завинаги затваря илюзията на сетивата си. Остава във вътрешната си самота, озарен от свободата на мисълта. Слепецът напуска Тива и скита, воден за ръка от дъщеря си Антигона. Накрая потъва в гората на Евменидите... Ако все още сме способни за митологични внушения, поуката е следната: докато е амбивалентно, битието на всеки народ или човек е комунизъм. Когато майката на съзнанието остави мъдростта на битието свободно да се влива в нея, тогава човек става идентичен със себе си и морален към другите. В противен случай той тръгва на война с всеки и всичко, което, струва ми се, е цялата тайна на комунизма. * Четивото не е препоръчително за хора с нисък IQ, комуноиден манталитет и по малки от 14 години |
Науме , избиваш рибата без динамит ! ПП- интересна ми е ситуацията да има празник и никой не ги бръсне за червива слива ( същото като ЛЬО ПЕН във Франция , всички уважават 1 май а него го турят на оная си работа макар че и двата празника са на един и също ден ) ?!?!!? Заеби кефим се на глупости ! |
Има държави на света, които си нямат Девети. И техните пенсионери не ходят по митинги, а по екскурзии в чужбина. Същите не затварят лютеници и компоти, а си гледат живота. Не дават пари на деца и внуци, защото последните не се нуждаят от техните пари. Не копаят на село, не гледат прасета, крави и кокошки, а ходят на кино и на театър. И това е защото си нямат Девети... Затова празнуват други празници... |
...Е те последния постинг на Круела е нещо уникално. Иначе не че няма тъпи постинги във форума. Обаче тоя наистина заслужава номинация. Сички пенсионери на Запад одат по театри, концерти и екскурзии!... И то щото немали 9 септември. |
Удоволствието от образцовия социологически етюд на преподавателя Кьосев се удвои от гледката на днешните гърчове на червенушките, които всуе хабят сили в жалки опити някак да го омаловажат, отрекат, оплюят. Кьосев пише рядко, защото за разлика от Райчев, Дайнов, Пантев, Божидар Димитров и прочие некадърни колонкаджии, не пише текстовете си “на коляно”, а ги обмисля и изпипва от всички страни. И днешният етюд е безупречен и непробиваем откъдето и да било, затова дотук няма нито аргумент по същество срещу обрисуваната от автора картина – само мъгляви и общи мрънкания. Форумните му опоненти не могат да прибягнат и до любимите си аргументи ad hominem, защото очевидно не знаят нищо за автора. Което, разбира се, не им пречи да го подозират в какви ли не грехове. Напразно, но хайде, засега ще ги пожаля и няма да ги осведомявам кой е Кьосев, защото не знам дали ще издържат на утроената болка, която ще ги порази. А иначе етюдът е насочен точно срещу безсмислените политически боричкания (аплодирани от все по-рехавите агитки), към които всеки мислещ човек може да се отнася само с презрение. Освен прекрасния хумор, ценното в него е, че той безмилостно реалистично предава фантасмагоричната атмосфера – полуфарс, полукошмар, в която протича животът на българите днес, с отпратки към жалкия и мизерен живот в миналото на един винаги примирен народ, който съвсем скоро все тъй тихо и безропотно, в упойката на алкохолния унес ще изчезне от историческата сцена. |
Докажете ми че болдваното не е така ! Имам време , разбира се със бира във ръка за празника ! На 9 септември в България се установява режим, който отхвърля парламентарната демокрация, каза Веселин Методиев 11 септември 2004 | 20:20 | Агенция "Фокус" София. “Това, което се случва на 9 септември е военен преврат, извършен от висши офицери, обединени в ОФ. Това са хора, отдалечили се доста от идеята на демокрацията, така че самото събитие е преврат. Фактически през лятото на 1944 г. в страната действат две опозиции - едната е в Народното събрание, а другата не признава принципите на парламентарната демокрация, води се от комунистическата партия и е обявила военната съпротива за постигане на целите си”. Това заяви в предаването на БТВ “Сеизмограф” Веселин Методиев, зам.-председател на ДСБ. Според него политическата оценка на тази дата към момента е заздравяване на политически редици на БСП. Методиев заяви също така, че на 9 септември 1944 година в България се установява режим, който отхвърля парламентарната демокрация, която елиминира партиите и това е добре посрещнато от народа. “Ако продължим и днес да оспорваме парламентарната демокрация, това може да доведе страната ни само до много лошо положение”, каза още Веселин Методиев. “Антифашизмът няма да бъде намерен в средите на българското управление през 30-те години. Ще бъдат намерени само прогермански настроения, които са обвързани с мечтата за Санстефанския идеал”, допълни още Методиев. “Ние наистина сме задължени да поправим доста от злините нанесени от стереотипите в нашето общество”, заключи той. |
Д-Р ТОРМОЗЧИЯН, ВСЕ ПАК, Кьосев акцентува върху ЧЕРВЕНИТЕ български "бабички" и "дядовци" и техните МИТИНГИ днес!!! ВСЕ ПАК, преди 10-ти Ноември митингите бяха 3-4 в годината/на 1-ви Май, на 9-ти Септември и на 7-ми Ноември/, а ДНЕС митингите, демонстрациите, протестите, бденията, "граждански неподчинения" и т.н. са почти ВСЕКИ ДЕН ?!? ВСЕ ПАК, при Демокрацията ВСЕКИ е свободен да прави каквото си пожелае- стига да НЕ пречи на другите и те да правят, каквото те си пожелаят! ВСЕ ПАК, да се иска днес, при Демокрацията, връщане на КомунизЪма НЕ е забранено- значи Е ПОЗВОЛЕНО! ТОГАВА, какво ТОЛКОЗ- та чак и нЕкой си Кьосев да твори "маTRIALче" в "СЕГА"?!? |
NEZNAESHT, При Демокрацията, имаш ПРАВО да удряш "шамари" на КомунизЪма, но НЕ и на комунистите! Имаш право да НЕ харесваш една Идеология, но НЯМАШ право да удряш "шамари"/дори и на снимка!/ на хората, които харесват Идеологията, която ти НЕ харесваш ! Като /ако?!/ дойде НЕдемокрация- тогава ще можеш да удряш "шамари" на всекиго !!! И другите- на теб! КАЗАХ! И пак ще повторя: ......................................... ......................................... ................................... ВЪРХЪТ НА ДЕМОКРАЦИЯТА Е ДА НЯМА ДЕМОКРАЦИЯ, ЩОМ ПОВЕЧЕТО ОТ ПОЛОВИНАТА НЕ ИСКАТ ДА ИМА ДЕМОКРАЦИЯ !!! ......................................... ......................................... ................................... АКО ПОВЕЧЕТО ОТ ПОЛОВИНАТА ИСКАТ "КОМУНИЗЪМ"- ТРЯБВА ДА Е КОМУНИЗЪМ!!! Ако повечето от половината искат НЕкомунизъм - НЯМА да е Комунизъм! ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО /при Демокрацията/ !!! Пак КАЗАХ! |
Параграфе, Къде точно Кьосев говори за "червени" бабички и дядовци. Той говори с ирония за всички вкопчени в миналото и сляпо придържащи се към някакви неосмислени, механично следвани традиции, само и само да имат утъпкан коловоз за живота си. Извън коловозите за тях е страшно, немислимо да живеят. Преди Десети нямаше митинги, а манифестации. А времето на всекидневните митинги, протести и пр. отдавна отмина, дори и в София. Не е позволено при демокрацията да се иска връщане на комунизма, фашизма, нацизма; изобщо всякаква пропаганда на каквато и да било тоталитарна идеология е забранена. Сам си потърси съответния закон и параграф. И защо 15 години вече все не се събират тия повече от петдесет процента да поискат връщане на комунизма? И никога няма да се съберат, хич не се надявай. Чак толкова луди в България няма. |
Моя шестнайсетгодишен дъгалак кът видя гюролтията по Девети ма пита: “Тия пък кво искат?” Той учебника по история уж го е чел отгоре-отгоре, ама телевизии с дискусии хич не обича и се превключва на музика или спорта. Викам: “Комунистите празнуват победата над фашизма” “Чакай, бе – сопва се оня- нали фашизма е съборен на Девети Май. И що комунисти празнуват победа над фашизма, кът са биле дупе и гащи през 39-та?” Взех да му обяснявам като как някои са се освобидили от фашизма, а на нас ни било писано от фашизъм направо в комунизъм да скочим и за тва сме на тва дередже сега и други такива работи. Пък оня ми вика, моля ви се: “Чи кво му е на дереджето?” |
Параграфе няма лошо, преди последния ми постинг те питах как приемаш атентата във СВЕТА НЕДЕЛЯ като бяло или ЧЕРНО ДЕЛО както сам казваш за посегателствата върху невинните ! Не ми отговори но ме атакува че ти казах за снимката и комуниста ! Барабар със по- следващия постинг ти показах и други хора какво мислят и казват по случилото се около 9/9 ! То и на тоя постинг не намери какво да кажеш ! Значи слаб 2 , на днешния урок по история ! Както е да е , твоите убеждения са си твои не мои , но това не пречи да противопоставям моите по-силни на твоите ! |