Отиди на страница:
| Iezuit, Все пак до чак такива простотии не се е стигало, което подсказва, че сме в Европа, каквото и да си говорим. Буквалното четене е присъщо за едни други култури и други епохи... Аз не си поставям за цел да описвам непосредствената действителност. В литературта винаги трябва да има дистанция. Лично на мен ми трябваха две години, за да се отдалеча достатъчно от средата, която описвам. |
| SIT, имал съм пред вид "през ключа на Бай Ганьо". Което ще рече да виждаш в книгата само този пласт, който се занимава с културната несъвместимост на балканеца в европейския контекст. За мен това не е централна тема, макар че се забавлявах, докато описвам за този феномен. |
Значи не приемате раманът като оръжие за социална промяна.  Жалко. А според вас имали такова оръжие и кое е то? Много хора имат усещането, че днешните деца се раждат по-умни от вчерашните или че се раждат научени, аз не вярвам в ни едно от двете. Според мен, така изглежда, защото с развитието на комуникациите се увеличава количеството информация, която децата синтезирано получават. Но колкото и да са умни едни или други деца, то те трябва да получат от някъде нещо - информация, знание. Знаете ли според мен литературни произведения, от който и да било жанр, са изиграли съществена роля при формирането на характерите на много хора векове наред, дали авторите са целели да влияят или тази социална промяна е била стихийна, не искам да коментирам, но определено вярвам, че ненапразно литературата се изучава и в училище. Аз мисля, че всеки автор трябва да си дава сметка, какъв би бил резултата от влиянието на произведението му, в крайна сметка това различава сапунените романи от Литературата според мен. Просто сапунките биват писани само за да носят пари на писачите им. А другото е социално-отговорна позиция, която трябва да е осъзната. така мисля аз, а Вие? |
| Г-н Попов, Бих поспорил за това, тъй като и при бай Ганю има и други пластове разглеждащи освен сбъсъка на две различни култури, но и проблемите породени от този сблъсък за различни личности с различен манталитет. Но все пак нямам намерения да се вживявам, като критик в ситуацията. За мен е по-важно внушението, което цели едно произведение. А приомите за постигането му изцяло зависят от автора. |
| Спирам Рамщайн-а... между другото, тъй като сме на граматическа вълна, Лисича дупка не се слага в кавички. |
Е, знам аз какво се слага в подобен случай, но нямам черевена точка за подрастващата аудитория  Това малко прилича на такава  |
| Ау, изпуснала съм хавата. Ма той госта пич явно.... с една забележка-Альооооу, чукчи писатель бе, чукчи да не ти е не читатель.  Он че ми кае на мене  |
| Thanks za linka, oIo. Interesen, makar i ne osobeno originalen stil. Sadarzhanieto e tvarde realistichno za da bade cheteno bez pognusa. |
Пукам се през гърба, че оттървах разговора с Алек. И друг път съм казвал-той си ми е фаворит от младите български автори  |
| За съжаление не съм чел романа, но авторът сам се е зачертал с това, че не е отговорил на Талейран. Трябваше да му отговори по точки - впрочем още не е късно. Симпатизирам на предполагаемите нравствени позиции на автора, но те трябва да се аргументират професионално и в никакъв случай да не се провокира популистко читателско изхвъргане по адрес на "враги народа", дето "децата им изходили от Лондон до Полски Тръмбеш на държавна софра". Авторът, като повечето "специални" гости, отговаря повърхностно, поемайки само по-лековатите реплики, затуй дискусията е загинала преждевременно. |
| Николае Скаличански, Тъй като понякога следя с интерес постингите ти бях неприятно изненадана от последният ти : Айдее Талейранчо засегнатия дипломат. Ами ти бе, що не ни разкажеш за своите заложби и приложби! Защо не кажеш как си станал допломат? А дали жена ти не лети с Луфтханса редовно да събира точки? А дали децата ти не обиколиха Париж и Лондон на държавни разноски? А къде учат сега? А как? А как допринесе за по-доброто име на България в чуждите държави? Защо се заяждаш тук с човека? Поне е имало полза от пребиваването му тук или там, а ползата от твоето пребиваване къде е? * 1. Въпросите на Талейран бяха много, ама много уместни (независимо дали той ти изглежда засегнат бивш комунист или е просто честен човек). Не случайно неизвестният ми до днес г-н Попов не им отговори, което ме кара да мисля, че едва ли е бил назначен на дипломатическа служба с конкурс, едва ли има необходимите документи за владеене на езици и едва ли е минавал през 6-те изпита за служител на Външно. Ако не съм права ще го помоля да ме опровергае по някакъв начин. От сега знам, че това няма да стане.  * 2. Летенето с Луфтханза не е въпрос на престиж, а нещо обикновено - подобно на това да си купиш 5 дъвки Риглис за 25 цента (уупс, вече станаха 30 цента). Ако под набиране на точки разбираш програмите им за мили (километри) не виждам нищо лошо в това да пътуваш 5 презокеански полета с Луфтханса, а на 6-я път да ти дадат безплатен билет. Това е нормален инструмент на маркетинга им. Ти кво сега, да не се обявяваш против "гадните капиталисически " компании? * 3. 15 години след 1989 хиляди български деца летят, слава богу, не само до Париж и Лондон, но до Виена, Рим, Неапол, Берлин, Франкфурт, Амстердам, Брюксел и това не е нещо...екстраординарно. Те имат редовни паспорти в джоба си - нещо недопустимо и непостижимо за нас, децата чиито баща не бяха от ЦК, преди 1989.* 4. Не видях каквато и да е полза от идването на г-н Попов тук. Спокойно можеше да не се появи и никой нямаше да забележи това. Полза има от политически грамотни хора, които могат да ти кажат нещо ново и премислено. За съжаление случаят май не е такъв. * Поздрави. |