Отиди на страница:
| Чак сега случайно прочетох текста на Джимо от 2005 .Пиша тези редове, които никой няма да прочете. Заради Хайнер. През юли 1995 година го срещнах отново в Берлин, тъкмо след края на последната му постановка в Берлинер ансамбъл. Даваше пресконференция, после се видяхме за около час в бюфета на театър в една тъмно ъгълче и мисля, направих една от последните интервюта с него. Той умря на 30 декември 1995. Имах щастието да го срещна в София в началото на 70-те, той беше женен за една интересна българка- Гинка Чолакова и няколко пъти се виждахме в една малка компания заедно с Димитър Гочев. Веднъж бяхме на нейната вила някъде през октомври 1977, всъщност тогава една барачка на Бункера, аз чаках дете, лежахме си на моравата, той четеше и си говорихме. Не познавам по мъдър човек от него, доловил главните контури на нашето битие и дълбината на недоразвитото ни съзнание, неизкушен от нищо. Да ,беше най-големият драматург на Европа, поет, но най-точно - мислител.По-късно като гледаше една негова снимка и огромното му чело , моят син каза: той е в редицата Гьоте, Шилер... Последно в Берлин, той ми каза много неща, но и това, че в очите на българите вече няма радост. За Хайнер мога да пиша безкрайно, в библиотеката на Гьоте институт в София, след смъртта му, прочетох и неговата Автобиография. Благоговение е точната дума с която се изпълва душата ми, когато изплува името му - той просто беше гений. |
