Отиди на страница:
| Ми аз искам нещо да променя и опитвам всякак да го правя. И непрекъснато се водя от оная народна приказка, дето давали акъл на бръмбара да се не жени за стоножката, щото не можел да и купува по сто чифта обувки. Ако почна да слушам всички, ще седя в разкрачена поза и като буридановото магаре. Ти опитваш ли някак? Или опитваш да даваш тон за песен как точно трябва? |
| О, не смятам, че съм в състояние да давам акъл на другите. По-скоро мога да се опитвам да давам факти за допълнителен размисъл. Поради това абстрактните промени в стил "искам нещо да променя" не са ми по вкуса. Още по-малко пък - да се опитвам "всякак" да го правя. Сещам се за оня, дето яхнал коня и препуснал във всички посоки едновременно. За народните приказки знам, че винаги ще се намерят поне по две за всяка ситуация, като двете ще твърдят противоположни неща. Поради това гледам да не се водя по тях (което не ми пречи да ги слушам с кеф). В този аспект - при случая на бръмбара и стоножката у мен предизвиква съмнения по-скоро плодотворността на подобен брак от гледна точка на поколение; другото (за стоте чифта обувки) са по-скоро икономически аспекти на брака, които не са маловажни - но не са водещи в моето разбиране за брака. И, разбира се, опитвам се да слушам всички, които имат какво да кажат, но се опитвам в крайна сметка да вземам решенията си самостоятелно. И много ми харесва мисълта на Троцки - "сравнявам лъжите, които ми се поднасят, и се опитвам в това сравнение да намеря истината". Което не означава, че съм троцкист. Още по-малко се опитвам да давам тон за песен - което не ми пречи често да си тананикам непознати за останалите мелодии... Поздрави. |
| Ми аз мисля, че важното е да има протест по някакъв начин. Народен. И не е задължително тоя протест да се изразява непременно в критична маса човекотела на площада. Недоволство от политиката на управляващите се показва не само с човекотела по улиците. Примерно един вид недоволство е да спреш да изпълняваш задължения, вменени ти от държава на корумпирани тикви. За теб какви начини има само възможни за изразяване на народно недоволство? |
| Тук май не ставаше дума за интелигентна и неинтелигентна форма на протест, а за почтеност и порядъчност, и отсъствието им. Интересното при почтеността и порядъчността е това, че човек не може да бъде почтен и порядъчен от време на време и според случая. А ако някой смята почтеността и порядъчността за овчедушие, толкова по-зле за този някой. Кайли, пак си писала големи глупости. |
| Симпли, за теб всичко, което пиша, са глупости. Ма аз от това не смятам да си разплета чорапите. И освен това, въпреки че съм по-млада от теб, явно имам по-големи практически опитности, та знам, че с почтеност и порядъчност корумпирани гьонсурати не можеш да оправиш. Тук важи само принципа око за две и зъб за чене. Ако си толкоз почтена и ефирна, не си трепи хлебарките дома на принципа-на хлебарките път прави. А освен това в почтеността влиза и принципа-Не съдете, за да не бъдете съдени. Нещо пак не си усвоила урока като хората. Не е лошо да учиш повече и по-малко да пишеш. Доне, аз теб не те бъркам с Митко пъпеша. Навсякъде ли си толкова бърз? В заключенията имам предвид. |
| Кайли, опитай нещо просто, мисля, че ще има ефект. Опитай се да не бъдеш толкова категорична. Всяка ситуация е бременна с безброй възможности, и ако избереш по-лежерния подход, ще можеш да се впишеш по-адекватно в нея. |
| Доне, не знам дали прочете всичко, но аз просто давам други гледна точки, категорична е единствено Симпъл. И тук и групата на малоумниците вече разбра, че не съм Ина, а ти защо още не? Абсолютно си прав, че към всеки проблем има всякакви гледни точки и е редно да се огледа този проблем от всички тези. Примерно освен непочтеността, безпаричието, високите цени, своеобразна форма на протест. Освен това има хора всякакви, не можеш просто еднозначно и първосигнално да теглиш чертата и да отсъдиш. Бях казала, че Симпъла е добра по анализите, но то за анализ трябва първо да умееш да разбиеш цялото на детайли. Тя явно и това не умее. Та ако разбиеш гратисчиите по видове, ще получиш една картина. Ако разглеждаш гратисчиите в тяхната връзка с цялостното управление на транспорта и държавата, можеш и да усетиш полъха на идеята-Е.ал съм им майката, те окрадоха държавата и нагло се мотаят с луксозни лимузини, усмихнатият акъл дава и си развява пеша, аз пък ще им плащам. То е много лесно симпъл да отсъдиш и да кажеш-бе кой какво прави, не го гледай него, навирай си главата у песъко и си копай. Нещо много мирише такъв едностранен първосигнален подход. |
| Лесно е да си почтен и порядъчен в един подреден и охолен свят. Трудното е да останеш почтен и порядъчен във време на изпитания. |
| Доне, интересно ми е, че няколко човека ме объркаха-ти, Круелка и Зую примерно. Нещо трудно се отказваш от едноличната си собствена правдица?  Не е коректно да казваш, че изглеждам като Ина. Коректно е да кажеш, че НА ТЕБ ти изглеждам като Ина. Разлика огромна, автор си се пак, длъжен си да бъдеш тънък в наблюденията и коректен в изказа.  Задавам ти въпрос, ще благоволиш ли да отговориш или ще не ще, щото изглеждам като Ина? Да го формулирам така-Смяташ ли, че единствената форма на протест може да бъде критична маса човекотела по площадите и улиците, масови размирици и прочие? И смяташ ли, че на българите по им отива като манталитет да изразяват протеста си чрез това, което им е природно присъщо? Или предлагаш сутрин да търчат да се осигуряват, а да стачкуват следобяд?  Редактирано от - kaily на 27/9/2004 г/ 00:17:51 |
| Симпли, лесно е да реагираш първосигнално. Трудно е да реагираш адекватно. Седи грей се. Когато си почтена, е важно да си отговориш и към кого си почтена. Към кого? Много основен философски въпрос. Почтена ли си към обеднелия народ или към държавата, или към търтеите, които създават закони, за да способстват краденето им. Когато си почтена към дявола, това същото ли е като да си почтена към бога. Какво значи тая дума почтеност? Как я дефинираш? как я разбираш? |
| Мило момиче, товарът на годините не само тежи на плещите ми. Той ми дава и една увереност, че съм изстрадал убежденията си. Едно от най-важните е от тях е, че революциите не решават нищо. Почтеността в отношенията може и да не се възнаграждава непосредствено, но определено ти създава етичен комфорт, което е ценна придобивка в този жесток свят. Виждам, че на теб ти липсва и това ме натъжава. Редактирано от - Don на 27/9/2004 г/ 00:29:02 |
| Мили Доне, забелязала съм, че там, дето често стачкуват и надигат глас, живеят по-добре и се съобразяват с тях. И съм забелязала, че българинът е твърде търпелив, та чак търпението му се превръща в овчедушие. И не само аз, ми мнозина вече смятат, че положението трябва да се промени и не може да се чака безкрайно. Защото от това чакане българите се наредихме на първите места по брой инфаркти, отрицателен прираст и прочие убавинки. Ако твоята философия е да чакаме кротко и да си изпълняваме стриктно непосилните задължения, пък оцеляването не е важно, моята не е точно такава. Щото явно ти наблягаш на чакането? Това, което сме правили в последните 600 години. |
| Симпли, благодаря за което. Първосигналните ти реакции почнаха да ми тежат. Лепни се да поучаваш друг.  |
| Не на чакането. А на способността да заплатиш за услугата, която си ползвала. Защото ако не я заплатиш, това означава, че някой друг трябва да я плати. Не е много справедливо, нали? |