Отиди на страница:
| Като прочетох написаното от един уважаван форумец по-горе и се сетих за двама известни хора. Уинстън Чърчил: "... и никакъв спорт!" и Джейн Фонда - постигнала с много зор инфаркт. Грациан да пише - ние да четем и да коментираме... |
 И аз така мисля за повечто научни писания по въпроса. Но нали трябва да си вадят хората субсидиите и стипендиите. Ние пък не сме длъжни да им обръщаме внимание. ПЪРЖОЛКИТЕ обаче са заклеймени отдавна - поне от преди 3500 години, откогато датира 5-тата книга на Стария Завет (от Моисей) (Deut. 14:4-21, по долу) "...4Ето животните, които бива да ядете: говедото, овцата и козата, 5елена, сърната, бивола, дивата коза, кошутата, дивия вол и камилопарда. 6Всяко животно между четвероногите, което има раздвоена нога и разцепено на два нокътя копито и което преживя, тях да ядете. 7Но да не ядете от ония, които само преживят, или които само имат раздвоено и разцепено копито, като камилата, заекът и питомният заек; понеже те преживят, но нямат раздвоено копито, те са нечисти за вас; 8и свинята, понеже има раздвоено копито, но не преживя, е нечиста за вас; от месото на тия да не ядете, и до мършата им да се не допирате. 9От всички що са във водите, ето кои да ядете: всички, които имат перки и люспи да ядете; 10но да не ядете никои, които нямат перки и люспи; те са нечисти за вас. 11От всичките чисти птици можете да ядете. 12А ето тия, които не бива да ядете: орела, грифа, морския орел, 13пиляка, сокола, съпа по ведовете му; 14всяка врана по видовете й; 15камилоптицата, бухала, кукувицата, ястреба по видовете му, 16малкия бухал, ибиса, лебеда, 17пеликана, лешояда, рибаря, 18щърка, цаплята по видовете й, папуняка, и прилепа. 19Всичките крилати пълзящи са нечисти за вас: не бива да се ядат. 20От всички чисти птици можете да ядете. 21Никаква мърша да не ядете; (на чужденеца, който е отвътре портите ти, можеш да я даваш да я яде, или да я продаваш на чужденец); защото вие сте люде свети на Господа вашия Бог. Да не вариш яре в млякото на майка му..." |
| Драги дебеланковци, харесвайте се, тъпчете се, правете с тялото си каквото си щете. Това си е ваше право. Но понеже затлъстяването е проблем на младите хора по Америка и Канада, някои елитни колежи и университети са намерили много хитър начин да премерят теглото на студентите си. Има едни индивидуални масичка със стол, само един размер, в която можеш да влезеш само ако си под 80 кила. Sorry, дебелаците да седят на пода. Ама той Грацко нема сега да става студент, я. Макар, че ако се разходи по St George на UofToronto ще види пъргави посребрени елегантни лимончета пеша, на колелета или jogging по всяко време на годината. То затова и не сме се засичали с него все още наживо. Modo vivendi, дет се вика. |
Леле Граци, как съм те упущила на 01 март 2004.  Ми така е като не чета никога После. Я виж как те зърнах веднага като те пуснаха в Наблюдател. Сега знам дори колко си висок - от снимката с Брани. |
| Лельо, баската бибитка рече да си ногу отслабнАла .. сигур е от т'ва тичане по мангатънските нетклубове.. па той и Мангатъня бая голем иде |
Латина, таквази дискриминация на дебелите по нас е немислима (и наказуема) - срв. борбата с "ейджизма", "лукизма" ; освен туй теглото се мери в паунди, а под "латина" разбираме само хиспаник смуглянка (до чернокожа) и асоциираме с "бонита" |
(четиво само за хора на които горепубликувания текст им е харесал и искат да видят неговия първообраз ) Връщам се късно днес от работа и гледам стотината постинга под "кулинарно-хорорната ми експресийка". Брех...трогнах се от вашите топли окуражения. Ей на, честно, насълзиха ми се очите от умиление, даже. Сигурно съм много сантиментално копеле, в края на краищата. Е, разбра се, имаше и "другарски критики", както и грозни и дори и изпълнени със сарказъм надменни секири, но пък това си е напълно в реда на нещата. Аз, в края на краищата не съм нито Сталин, нито Мао, та да бъда харесван от всички, нали? * Първо искам да благодаря сърдечно на всички виртуални другарки и другари за топлите думи! Няма да споменавам никого поименно, тъй като ме е страх да не пропусна някого, но вие си знаете кои имам предвид, нали?  Тъй като знам, че само вие ще посетите отново тази тема, искам да ви поднеса в жест на благодарност оригиналната версия на горепубликувания текст. Знаете нали, че доста "парчета" се зараждат в дълги и мъчителни "джем сешъни"? Понякога оригинала е двойно по-голям от крайния резултат и е изпъстрен с фриволните импровизации на автора/авторите. Вият се жици, безкрайни триолни барабанни сола гърмят наоколо, като пуканки в "пукалник", певеца извива гласа си в причудливи вокални каденци, басът грухти и изобщо всичко е по-малко организирано, но пък от друга страна по-примитивно естествено. Когато продуцентът чуе "демото", той казва нещо от сорта: "Скрати интродукцията и вместо 16, я направи 8 такта, органът е прекалено оранментиран - свири по-семпло и дай само най-необходимото! Това не е олимпияда на органисти а произведение, което трябва да има интегритет, презентивност, мяра и най-вече трябва да не надхвърля 3 и 1/2 минути форматът, приет за стандарт в индустрията! Кой нормален човек ще слуша по-дълга песен, без да се начумери! Музикалният бизнес си има вътрешни закони!!! Предполагам, същото е и с вестникарския. Тъй като, в края на краищата тук става дума за компилиран продукт, който трябва да се поднесе за консумация на читателя, то и индивидуалните съставки на този продукт трябва да се съобръзяват с хармонията на цялото. Предупреди ме, разбира се, съвсем добронамерно, любезния редактор, да спазя лимитациите на СТАНДАРТА. Дори и ми определи границите - толкова и толкова думи, толкова страници - и туй то. Аз, разбира се, имах най-доброто намерение да се впиша в границите на тази стандартна конвенция, ама пусто, нали ме знаете...като се отплеснах, като зачатках тия ми ти клавиши и докато се усетя...бях вече някъде с текст най-малко два пъти по-голям от препоръчителното...ами, какво да правиш...уливам се и туй то. И тъй като, аз самият нямам изградени редакторски рефлекси и око за това кое трябва да остане и кое трябва да се ампутира, дадох "зелен семафор" на редакцията ( по точно на един неин уважаван член ) да прави с "това ми ти масивно тяло" каквото иска. От една страна, някак си ми е гадничко сам да кастрирам собственното си творение, тъй като, честна дума, от една страна нямам никаква представа кое би трябвало да се окастри и кое да остане, а от друга нали си е мое "чедо" и някак си ми е жал да го "привеждаш във вид удобен за логаритмуване" самия аз. То нали за това са и редакторите. Те, все пак, имат практиката, имат и окото за оформяне на крайния продукт. Та, онова което четохте е санирания продукт ( в интерес на истината, с изключение на "малко шибаното заглавие", аз лично, съм доволен от крайния резултат! Оставено е същественното и е орязана тлъстинката, неподходяща за "хартиен вестник". Благодаря и на редактора!!! И както ви обещах, в следните три поста ще публикувам само за най-любознателните ( и разбира се най-толерантните ) свои виртуални приятели bootleg ( демек, пиратската - предназначена само за фанове версия на творбата ). В края на краищата, наистина е доста дълга за хартиен вестник, ама за поредица от три постинга става. Приятно четене!  |
| ВСИЧКИ СЛУХОВЕ ЗА КРАЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО СА МАЛКО ПОПРЕСИЛЕНИ (според мен, разбира се ) I Светът е изпълнен с толкова противоречива и понякога смразяваща кръвта информация, че често ние-нормалните хорица се чудим какви радикални решения да вземем не само за нашето егоистично оцеляване, но и за далече по мелодраматичното ОЦЕЛЯВАНЕ на ЦЕЛИЯ ЧОВЕШКИ РОД. Четейки научно-популярни брошурки, памфлетчета, статийки, изследвания и дори цели томове посветени на опасностите при провеждането на това магическо нещо наречено ЖИВОТ, човек понякога просто остава озадачен от мисълта, че не само че все още има възможността да се движи, диша и яде, но дори и (представете си! ) да се занимава с такива неважни за оцеляването на човечеството активности като игра на билярд, свирене на валдхорна, оглед на витрини в търсене на подходящ бански костюм или подстригването на космите в ноздрите и ушите. Въпреки постоянните усилия на творителите на конспиративни теории, предсказвачите на мегакатастрофата, тълкувателите на скритите послания и весталките на близкия край, ние все още успяваме ( някои от нас де ) да сме щастливи и да гледаме оптимистично към утрешния ден на планетата. Въпреки конспирациите, отровите дебнещи от всеки ъгъл и никоганеспящите врагове ние дишаме, пием, ядем и дори си позволяваме да показваме кукиш на КАПАЦИТЕТИТЕ пророкуващи края. Особенно ефективно сътворителите на този род (както обичам да я наричам )"научна хорор литература" работят върху най-базичните емоционални "G spots" на тълпата - хранене, пиене, дишане и секс. Просто върху всички неща без които ние не можем да съществуваме физически, се поставя сянката на безусловния край, стига да не направим ТОВА И ТОВА (обикновенно тезата на автора на хорора) , като промиването на мозъците на четящите се изпълнява бавно и методично. Един малък съвет за неопитния читател: Четива от този десен могат да бъдат разпознати много лесно по категоричния тон с който авторите им ръсят безкомпромисни сентенции от рода на: ТРЯБВА ДА СЕ ДЕЙСТВУВА СЕГА!, ПОСЛЕДЕН ШАНС ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО или НЕ Е ЛИ КЪСНО ВЕЧЕ? Нека погледнем първо новите кулинарни табута и всички онези "модерни" теории за изхранването: Въпреки че родата ми от към бащината ми страна е изпълнена с индивиди отдаващи изключителна важност на това което поставят в устата си, аз по всяка вероятност съм натоварен с повечко от авантюристичността и непокисността на гена идващ откъм майчината ми страна. Докато баща ми, чичо ми Ботьо ( Бог да ги прости) или братовчед ми Оги ще изчетат тонове с литература относно полезността, ефективността и изобщо всичките там странични ефекти от консумацията на това или онова, аз най-рисково и безумно ям само онова което ми е вкусно и приятно, разчитайки не на изследванията на мастити диетолози, еколози, биолози, микробиолози, гастроентереолози, природолечители, суровоядци и всякакви там експерти по ПРАВИЛНО ИЗХРАНВАНЕ, а на най-наивистичната презумция че щом нещо ми се е дояло, то значи организмът ми има нужда от него, па дори и от най-епикурейска гледна точка. Тъй де, каква е тази ми ти вековна еволюция, ако не е успяла да регулира гените ни да пренасят закодирани подсъзнателни сигнали до рецепторите ни и да ни насочват подсъзнателно към онова което в действителност би било най-рационалното за подръжката на двигателя? Ами, пикал съм и на еволюцията, дето има една дума, ако не може да определи кое е добро и кое не е за мен самия. Нали? Тъй де, от какъв зор трябва да се измъчвам с броене на калории, ядене на изключително безвкусни деривати на реалните храни, само защото имали там някакъв "fat free", "cholesterol free" или там "незнам си к'во фри" етикет. От какъв зор трябва да се лишавам от удоволствието да поставя сочен дресинг на салатата си, да изцеждам мазнината от бекона си или даже да достигам до такива крайности като отказа от пиенето на газирани безалкохолни напитки, да речем. Ако нещо ми вреди, организмът ми с положителност ще ми даде необходимия иширет и ще ми подскаже по свойски да не го измъчвам повече с такива глупости. Ето да речем, аз обичам варени яйца, но си позволявам да ги ям само по Великден, не заради нещо друго, ами защото ме спукват от киселини. Организмът ми ме шляпва по нервната система и в края на краищата, какво по категорично: НЕ! да чакам? С положителност знам, че червеното вино ми вдига и без това високото кръвно…ами какво по-лесно от-това да мина на бяло? Е, разбира се, от време на време, ако попадна на нещо изключително мога да си пийна чашка, чашка и половина , в края на краищата, стига разбира се да знам къде да поставя спирачите. Сурови домати мога да ям в неограничени количества, но само една люспа от сготвен домат може да ме докара до цялонощен дискомфорт…ами след като го знам този факт, от какъв зор трябва да експериментирам постоянно с разни яхнии и подобни…просто не ги ям и толкова. Съвсем по сталински:Няма дразнеща храна - няма проблем. Да не говорим, че не слагам в устата си никакъв продукт на животно със студена кръв - включая гущери, змии, риби, раци, миди, скариди и всякакви други такива гадинки( не че нещо би ми станало, предполагам, ама това е цяла друга дълга история, която не ми се ще да започвам ). Самият мирис при приготвянето на този вид “храна” ме влудява и когато членовете на семейството ми обичащи тези (най-често) "морски дарове", аз кротичко излизам или на двора или в гаража, докато всичките онези съпътсвуващи този род храни миризми изчезнат от къщата. Виждате ли колко е просто, а? Прав ли съм или не, виж това не знам, но със сигурност мога да ви гарантирам че все още съм жив и петдесетте години през които съм се движил до сега (а и все още се движа, макар и не толкова енергично колкото когато бях по-млад ) по тая планета са били ( а и все още са) изпълнени с незаменими кулинарни спомени и преживявания, като изключим, разбира се, двете години в родния концлагер (наричан лицемерно по онова време "Строителни войски" ), както и някои епизоди от двуседмично летуване на море с 40 лева* в джоба през 1970 година. _________________________________________ ___________________________ _________________________________________ _________________________________________ ____ * 5 лева отидоха за куверт в "Клуб 69", а с 10 лева си закупих две много актуални по онова време "двойки" от диск-джокера на заведението - John Lennon & Plastic Ono Band - Instant Karma and The Move - Curly. Като пъпчив тинейджър, разбира се, бях измамен подло от оня хасковски тарикат, кото накара "еквивалентът на тогавашни мутри" на вратата да ми ги отнемат на излизане…тъй като същото лято останах и след тия две седмици, но вече работещ като пиколо, на края на сезона успях да си ги взема от него, макар и гадничко изподраскани. |
| ВСИЧКИ СЛУХОВЕ ЗА КРАЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО СА МАЛКО ПОПРЕСИЛЕНИ (според мен, разбира се ) II Да не говорим пък за апокалиптичните картини рисувани ни от противоречивите твърдения на най-различни експерти тласкащи горките хорица желаещи да живеят колкото се може по-здравословно от единия край на спектъра до другия. Представям си изражението на техните лица когато научат, че в действителност те са се тъпкали с ония безвкусни треволяци залудо, че са дъвкали тия ми ти глупави ерзаци на реалното без никакъв видим ефект за тяхното здраве, а внякои случаи дори и че са си навредили много повече, отколкото ако бяха слушали не мнението на професор Едикой, а на собственния си генетичен зов. Живелите по-дълго могат да си спомнят някои табута от вчера и да ги съпоставят с новите, просто за сравнение: Спомняте ли си времената когато лекарите препоръчваха на всички взимането на антибиотик да бъде непременно съпроводено с консумацията на кисело мляко и вие религиозно нагъвахте половин кофичка с "Биомицина" си? Да де, но изведнъж после други лекари едва ли не заклеймиха предишните лекари, като "откриха", че в действителност било крайно ВРЕДНО да се взимат антибиотиците заедно с кисело мляко. Ами лимоните? И до сега си спомням, че да се отиде на визитация на болен без съответния цитрусов плод беше проява , най-малкото, на лош вкус. След време се оказа, че яденето на цитрусови плодове било ВРЕДНО. Кажете ми като стане дума за пълноценна храна, не е ли млякото онова което ще е едно от първите неща които ще ви "светнат" в съзнанието? Да, ама - не. Млякото се оказа че било вредно. Да изреждам ли още? Добре. Дай сега да погледнем и в кошницата на НАЙ-НАЙ-НАЙ-ЗДРАВОСЛОВНИТЕ НЕЩА на тая планета, така долюбваните от вегетерианци и вегани ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ. Ще кажеш - ами…тук вече няма за какво да се хванеш! Така ли? Ами знаете ли, например, че уж обикновенния на пръв поглед морков съдържа каротатоксин, който е пагубен за нервната система. Най-редовия градниски лук пък съдържа фуран деривати, които са доста яки мутагени…а, като сме на мутагени, дай да споменем и едни от най-потентните - афлатоксините, които си битуват мирно и кротко из разните невинни на пръв поглед лешникови, бадемови и орехови ядки . Лима бийнс ( онези гигантските бобени зърна ) пък при дъвчене отделят цианид! Броколито ( едва ли не, една от най-култовите здравни храни) съдържа увреждащи тироидната жлеза вещества, (като гоитрин ) плюс за десерет и разни глюкозинолати. Градинският домат е свърталище за животинските канцерогени - куерсетин и водороден пероксид, както и на томатина, който е познат в средите занимаващите се с тия работи с отрицателното си въздействие върху нервната система. Да не говорим пък за Цар Картоф, който може да се каже, че е миниатюрно Илиянци за вредни за човешкото същество гадости, като соланин, изофлавони, чаконин и разни други нещица с още по-заплетени имена, които освен че могат да навредят на нервната ти система и на гастрочревния ти тракт, могат ( като нищо )и да мимикрират активност на женски хормони. (ах, недей! ; )) Да не говорим пък, че съдържат и арсеник! Ако човек се зачете сериозно из всичко написано в хилядите изследвания на разните капацитети и корифеи и благодарение на техните ценни съвети параноично започне да отбягва всички онези храни които са потенциални носители на здравеопасни нещица, то той най-вероятно би умрял от глад ( ако преди това не умре от ужас, разбира се). Господата учени, обаче не се спират само до храните които поглъщаме, те настървено атакуват и питиетата. Преди около петнадесетина години на един семинар за продажба на пречиствателни филтри за вода, аз имах честа да изслушам лекция, обещаваща ми бавна и мъчителна смърт, ако продължавам да пия непречисена (и то най-вече от филтрите на компанията изнасяща лекцията ) така наречената "чешмяна вода". Дай да не се разсейвам тук с подробности относно "пирамидалната схема" за дистрибуция на последните.Важното за тях беше слушателя да абсорбира констатацията, че питейната вода в чешмата съдържа повече елементи и от Менделеевата таблица.Да се стресне и стане член на “пирамидалното семейство”. Продаваш няколко филтъра на свои познати, които пък от своя страна продават на свои и от всяка продажба ти ПЕЧЕЛИШ. Ясна ви е картинката, нали? Докато рекламите: "Пийте мляко и яжте млечни продукти" заливат ефира, разни научни конници на Апокалипса ти пророкуват че Адът ще просъществува за теб, точно тук, на Земята, само ако изпиеш дори и още една чаша прясно млеко. Мой любим приятел се кълнеше, че чаша с "Кока-Кола" успявала да "разствори" в себе си за по-малко от денонощие цяло бръснарско ножче ( по всяка вероятност "Ремингтон" или "Жилет", тъй като съветските "Нева", доколкото спомените не ме лъжат, не само че бяха с дебелината на отварачка за консерви, но притежаваха и подобна ефективност при бръснене...нека оставим настрана неприязността която всяка уважаваща себе си съветска стомана би изпитала към една толкова дискредитирала моралността си западна напитка ). Стигне ли се пък до алкохолът, едва ли не презумпцията е, че ако си ежедневно на "ти" с чашката, то черния ти дроб е безвъзвратно обречен най-малко на цероза. И тук става дума не за оливане или експерименти с политурни лакове, парфюми или царкирови ракии, а за най-обикновенно аперативче или чаша вино (бира) с ядененто. Преди няколко години, все пак плахо се появиха научни констатации от сорта: Едно малко уиски на ден е полезно! После стана въпрос за виното, после и за бирата и като се почна, сега едва ли не ще излезне, че дори и битовия алкохолизъм е полезен за здравето. Е, аз не бих отишъл чак толкова далеч, че да започна да пропагандирам ежедневно “омагьосване” с ферменти, но смятам че всеки разумен човек би трябвало да прецени колко, кога и какво би било полезно не само за неговото лично здраве, но и за онова на околните (особенно ако пиещият притежава автомобил). |
| ВСИЧКИ СЛУХОВЕ ЗА КРАЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО СА МАЛКО ПОПРЕСИЛЕНИ (според мен, разбира се ) III Изключително популярни в последно време са и апокалиптичните предвещания за превръщането на планетата Земя в бълбукащ Ад. Глобалното затопляне и разтопяването на ледените полюсни шапки е още една вълнуваща и без това натоварените с достатъчно много фобии жители на планетата. Четейки тези страшни предсказания, описани с библейска кръвожадност, аз неволно се сещам за едни други такива НОСТРАДАМОВЩИНИ предричани ни само преди тридесетина години. Не знам, но тези от вас които все още помнят СЕДЕСЕМДЕСЕТТЕ години на миналия век не могат да не се сещат за твърде популярните по онова време “научни хорори” които ни обещаваха пък диаметрално противоположното. Не само, че вещаеха превръщането на настоящите пустини в интериора на хладилник “Мраз”, но също така и края на света. Няма да се очудя, ако някои от тях не са същите които предизвещават днешните пъклени переспективи предоставени ни от глобалното затопляне. Най-фрапиращото в поднасянето на тези предсказания и пророкувания е убедителния тон с който капацитетите се опитват да ни наложат своето ВЕРУЮ. Чертаят се координатни системи, събират се статистични данни, които чинно се подреждат в стройни таблици, цитират се “светила” в съответната област и разбира се прилагат се резултатите от наблюденията направени при експерименти с животни (примерно). Аз разбирам, че има известни данни които могат да се извлекат от едни такива статистични наблюдения. Разбирам, разбира се, че те са необходими в много сфери от нашия живот: козметичната индустрия, хранително-вкусовата, фармацефтичната. Когато обаче тези опити се правят, интересно ми е, дали експериментиращите дами и господа отчитат всичките онези субективни фактори които по всяка вероятност могат да алтерират до неузнаваемост крайните резултати. Какво имам предвид, ли? Ами ето, следният пример: Представете си, че Вие самият, сте опитно животно в ръцете на някакви си същества с големината на паметника на Альоша в Пловдив. На всичкото отгоре тия същества са облечени в бели престилки с прозиращо под тях облекло много наподобаващо сценичните костюми на “Дан и Кора” от времето на развитото социалистическо общество. Представете си след това, че сте заключени в еквивалента на боксониера в “Надежда” и единственния достъп до околния свят е остъкления ви балкон през който съществата с белите престилки ежедневно ви пълнят с...хммм...айде да не е рибено масло, “Златна котва” или някаква си друга гадост, ами нещо против което нямате нищо против, като сутлияш например или супа топчета. Единственното условие обаче е, че всичко това става ежедневно и вие нямате никаква друга връзка с останалия свят. Нито телевизия, нито интернет, нито вестник “СЕГА”, нито приятели, нито спортуване, нито дори музика. Нищо. Само четири стени, остъклен балкон през който гигантските научни труженици Ви тъпчат със сутлияш (или респективно супа топчета) и толкова. В края на краищата, Вие сте опитното животно и на никой не му дреме за вашите чувства, настроения, поведенчески патерни и т.н.т. Вашата функция е предопределена “отвън”. Вие сте само един от групата “ядящи сутлияш” ( или съответно - супа топчета ) и толкова. Не знам за вас, но аз едва ли бих издържал и месец...виж... дали ще пукна от еднообразната храна, от липсата на пълноценен живот, откъсването от натуралната заобикаляща среда, от гола скука или от погнуса от вида на водещите експеримента гигантски същества от гореописания хипотетичен БАН – е... виж... за това си нямам и представа. Те обаче ще си отчетат там чинно: екземпляр Х – умрял на 24я ден. Ето ти – статистика. За анализиралите същества човекът е умирял от ядене на сутлияш ( съответно супа топчета) на 24я ден и толкова. Фактът, че е бил лишен от любов, съчувствие, нормална за диетата му разнообразна храна, движение и хилядите там други второстепенни нещица които той е извършвал, често дори и механично не играят никаква роля за статистиката и това число - 24 остава в аналите на изследователите. Съседът живял в боксониерата под Вас умира на 54я ден, онзи вляво на 33я, в дясно- на 45я и т.н.т. Убиват се стотици такива като Вас и накрая голата статистика прави там средни аритметични, следва разни криви и населява пицообразни графики за да установи ФАКТА. И от този факт всички онези изпитатели с обема на хипотетичния пловдивски Альоша декларират компетентно: СУТЛИЯШЪТ (ТОПЧЕТАТА ЧОРБА) УБИВА ХОРАТА. Прави ли ще са? Ами, разбира се…самият John Maynard Keynes казва: IN THE LONG RUN WE'RE ALL DEAD". |
| Круелка, като едновремешен историк на философията (да ме извинява д-р Една размишляваща, която е историк на античната, а моя скромност се занимаваше само със съвременната "аналитична" си позволявам да забележа, че хедонистът Епикур разбирал "удоволствието" като невъзмутимост на духа (т.е. умереност, отсъствие на болка, страст, суеверие, страх от смъртта и от боговете), живеел рационално и почти аскетично ("не насладата от риба, не удоволствията с момчета и жени правят живота приятен"... - по памет) и най-високо от всички земни блага ценял приятелството. Епикурейците карали главно на хляб и вода, когато някой приятел им прател и парче сирене, си правели пир. |