Отиди на страница:
Butterfly, Благодаря ти най-искрено за чудесния превод на "Ако", който ми изпрати. Определено превъзхожда другия, който познавам. Мога да допусна, че тук има пръст Кирил Кадийски, но не си длъжна да го потвърждаваш. Този текст доказва завидното майсторство не само на автора, но и на преводача. Да защитиш от първия до последния стих похвата на "алтернативността", на антитезата, без всякакво отстъпление, е нещо близко до вълшебството. Единствената друга творба, която в моите представи издържа на този похват, е "Балада за конкурса в Блоа" на Франсуа Вийон. Спомняш си, нали: Край извора от жажда ще загина, край огъня се чувствам вкочанен... и т. н. Но що се отнася до великото "Ако", за мен по-важно е нещо друго. Проследи целият текст и ще видиш, че то е изчистено от всякакви финтифлюшки - до кокал. Текстът е привидно прозаичен - няма причудливи образи, няма сложни алюзии, асоциации и пр. Но зад видимото тече една могъща вълна от неподправена поезия, от мъдрост, достойнство и мъжество. Това стихотворение е истински плесник за ония, които си въобразяват, че поезията трябва да бъде трудно разбираема, за да е голяма. Що се отнася до подразнилото те "мъж" вместо "човек", не го отдавай на пренебрежение към жените. Все пак стихотворението е "завет" към сина. А и преводачът, колкото и да е печен, нерядко се принуждава да прави компромиси с оригинала. И в това няма нищо лошо, стига да отстои общия дух на творбата. От жени изобщо не разбирам. За мен те ще си останат пожизнена загадка. Ако си останала с впечатлението, че се пиша познавач, отдай го на "форумната" роля, която съм си избрал, както са си избрали роли и останалите. |
Kaily, то всичкото добро. Но може ли толкова крехки, дантелени, малинови уста да изричат такава скверна проза като "гурливо дзверя се" и "с гъза си стихове редя"? Ама ти съвсем си се разкрепостила! |
ПРАВО НА ОТГОВОР Моите почитания към Самодоволната и Всезнаеща Некомпетентност (наричана за по-кратко Тормозчиян)! Уважаемий, Ако те сполети отново такава ПОБЕДА над мен, каквато претърпя преди седмица, добре ще бъде тутакси да си прибереш чантичката с ръкописите и да се покриеш (казал съм ти къде), за да не резилиш форума. Ти благоволяваш да твърдиш, че с въпросното стихотворение на Н. Марангозов за дъжда си ми спретнал много хитър капан и аз най-бунашки съм нахълтал в него, като съм оплюл стихотворението, смятайки, че е твое. Скоро не съм чел по-откровена лъжа. Бог и неколцина участници във форума са ми свидетели - в предишното си послание до теб никъде не съм твърдял, че стихотворението е твое. Само допуснах подобна възможност. Казах също така, че в някои отношения стихотворението е прилично, стига да е писано в друго време при други критерии за поезия. Но ако е с днешна дата, «то е безнадеждно остаряло и намирисва на закъсняло епигонство». Не виждам къде е тук основанието ти за злорадо тържество. Стоя и зад думите си, че «с известни уговорки по този начин е писал Гео Милев«. Т. е. имам добър усет, тъй като съм визирал епохата, пък и стила на повлияните от Гео Милев тогавашни поети. А влиянието тук на големия и злощастен българин се вижда с просто око. Друг е въпросът доколко е плодоносно в конкретния случай. Все пак семето трябва да попадне на благодатна почва. Ти ме смяташ за страшно уязвим, понеже не познавам тази творба. Драги ми Ювенале, никой не е длъжен, а и не е в състояние да прочете всичко на този свят, още повече от автори, които дори в рамките на българската литература не са от първа ръка. Във всеки случай познавам по-добре от теб и нашата, и световната поезия, като се тръгне от Сафо и Алкей, та се стигне до Зевзека и Сенегалеца. Това, че стихотворението за дъжда принадлежи на известен поет, ни най-малко не ме задължава да го харесвам, още повече, че не блести с нищо особено и определено страда от словно разхитителство. Пък и най-голямата заслуга на Н. Марангозов към българската литература е, че е автор на по-талантлив от себе си син. Вече писах за преразхода на епитети, за плеоназмите, за очевидните безсмислици като «тишината набожна на някой Рембо…», за изгубената мяра в изрази като «сред мрак и тревоги, и трясък, и вой». Дори творбата да беше не на Марангозов, а на някой много по-голям, това не пречи да се видят очевидните художествени несъобразности. Да се робува на имена е форма на суеверие и закостеняло мислене. И велики поети са писали слаби стихотворения. Такова е например «Ней» на титана Ботев. Такива са някои албумни посвещения и самоанализи на късния Яворов. А да не говорим за многобройните макулатури на един Вазов. Това, разбира се, не означава, че тримата не са големи творци. Та така стоят нещата, скъпи ми Самодоволко. Освен че си слаб като писач, ти си и OUT OF DATE като литературен вкус. А тепърва да го култивираш е умряла работа. |
| >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<<<< <<<>>>>>>>>>>>> Ъндерграунд, любезно те моля да изпратиш на слънчо (ОНЗИ) превод, щото той не е виждал никакъв, въобще!!!! За собствено кефене е превеждал Вийон (последните му стихове) и за негов си ужас ги забутал някъде от близо 35 години. С нагласа за предварителна благодарност: твой слънчо6 (на слънчо пощата не му работи, та стана 6) >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<< <<<<<<<<<< Беда! |
А сега поредното съботно меню - позастаряла пародия от ерата на Великото Синьо Отлюспване. АЛТЕРНАТИВНА (САТИРИЧНА) АНТОЛОГИЯ Четете да знайте, що съм аз писАл - кога мъдра притча, кога чист масал. НА ЧАШКА С ДЯВОЛА по Христо Смирненски В живота си даже не бях и помислял за точно такъв прецедент: споходи ме старият дявол Мефисто с визитка на бивш дисидент. Загладил бе дяволът острия профил и просто личеше от раз, че не е разчитал на боб и картофи под знака на новата власт. Поръча Мефисто бутилка уиски, сърдечно се чукна със мен и махна с досада: «Лъжата ми писна - ще бъда веднъж откровен! При Оня режим се оправях чудесно - напредвах, но кротко, без шум, бях вече доцент, поработвах за Шесто, е, падах бунтар но… наум. Предвидих дори на Системата края, но как ме извозиха, как! - уж аз бях бунтарят, макар и потаен, а други развяха байрак. Възпламнах от ревност и тъпа омраза за своята стъпкана чест, с отлюспване куп опоненти погазих и ето: пръв лидер съм днес! На думи за синята правда живея, но бидейки дяволски лих, великата (скив ми окото!) идея в имоти и власт осребрих. Презряха ме някои, вярно е, братко, но други ми струват поклон, а две реститутки ми казаха сладко: «Елате у нас на купон!» И ето ме - важен, блестящ, елегантен, полегнал във нов мерцедес… Да, знам, демагог съм, играч амбулантен, безчестник… Но туй е то чест!» И дяволът млъкна, наля за последно, облази ме с поглед пиян и тръгна със стъпка привидно победна да люспи пак синия стан… |
ЗА СЛЪНЧО АКО Ридиард Киплинг Ако можеш да видиш граденото цяло живот срито и без дума да кажеш, да почнеш отново градеж, или в миг да загубиш богатство , в игра придобито и бедата със смях да презреш ; ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно, ако можеш, когато си силен, да бъдеш и мил и когато те мразят-без капка омраза честта си да си все пак достойно спасил. ако можеш да чуеш ти своите думи нелепо променени в устата на този и онзи кретен, и да слушаш безбройни лъжи, ала в никаква степен да не бъдеш с лъжа опетнен; ако можеш да бъдеш почтен и когато си властен, а когато без власт си-да бъдеш все тъй ненадвит, да обичаш ти всички приятели свои по братски, без да имаш сред тях фаворит; ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш немалко, без да станеш след време рушител и дребен злобар; ако бъдеш мечтател, но без да превръщаш най-жалко ти мечтите си в свой господар; ако знаеш да бъдеш ти строг, ала никога гневен, ако можеш да бъдеш в бой храбър, но не дилетант, ако можеш да бъдеш разумен и чист по душевност, ала не моралист и педант; ако ти си дочакал триумфа след много провали и дочуваш все още на своята смелост гласа ако ти си могъл да запазиш главата си цяла, а пък тези край тебе не са- о, тогава царе, богове и Съдба ще те следват, ще обърнат вживяно към тебе лице изведнъж и ще бъде най-хубава именно тази победа: ще си станал ти, сине мой, мъж. Трябва да благодариш на Бътерфлай. Бъди здрав! |
Ъндърграунд [Златен][212] 28.9.2004 г. 16:19:48 Ветеринарю, виж окаяните си упражнения по изящна словесност в предишния брой на "Сега", па тогава се опитвай да бъдеш критерий за другите (справка - "Дъжда" ). Един съвет: откажи се от яловите си авантюри в областта на словото и се върни към кравите и биците. Там ще бъдеш далеч по-полезен. Isn`t it nice to finally have a choice? Ти благоволяваш да твърдиш, че с въпросното стихотворение на Н. Марангозов за дъжда си ми спретнал много хитър капан и аз най-бунашки съм нахълтал в него, като съм оплюл стихотворението, смятайки, че е твое. Скоро не съм чел по-откровена лъжа. Бог и неколцина участници във форума са ми свидетели - в предишното си послание до теб никъде не съм твърдял, че стихотворението е твое. Услужлива е човешката памет, особено когато трябва някак да преглътнеш дори и тъй малко поражение. Лошото (за теб) в тоя форум е, че има архив.  Като психотерапевт бих казал, че с толкова болезнено честолюбие не е препоръчително да влизаш в тоя форум, още повече толкова непредпазливо. |
| [/left]Докторе, във всеки от отзивите си за дъжда аз съм посочвал, че стихотворението е приемливо, ако е писано поне преди 60 - 70 години. Разбира се, без да подминавам очевидните му недостатъци. А да се пише така днес са именно "окаяни опити". Все едно някой днес да напише нещо в стила на "Стон" от Яворов или на "Опълченците..." от Вазов. Веднага ще бъде овикан. И с право. Освен това изрично ти обясних, че в първия си отзив съм ти дал известен аванс за да те поощря и за да има мир и любов. Но ти не пое. Нали има архив -прочети го пак, белки го запомниш. Кстати, да не ти е висок холестерола? Виж там, провери си кръвоносните съдове. |
Сенегалецо, трябва непременно да се обадиш на Грациан и да му благодариш за пламенния панегирик, който е положил в подножието ти. |
| Мога ли аз като рефер да кажа "BREAK!" и да изкажа откровеното и непредубеденото си мнение? Абе и да не може, *бал съм го, на'ш колко ми пука... Докторе, ако наистина си лекар, трябва спешно да идеш да се прегледаш при колега. Ако си доктор по философия - прегледай се при доктор по философия. Ако си доктор по медицина - прегледай се при доктор по медицина. Изобщо - прегледай се при весел доктор  You suck big time, както казват негрите в Америка. Тук не е мястото да избиваш комплексите си. Освен това "тормоз" на руски (ударението е на първото О) знаеш ли какво значи? Ъндърграунд, Не мисля, че си заслужава да губиш времето си с такива незначителни опоненти като г-н Тормоза. Доказал си се тук, предполагам и пред публика. Това е напълно достатъчно. Бъди здрав и все така духовит и оригинален в творенията си |
Ъндърграунд, е нали трябваше да има първична правдивост.  А и сега чета тук някакви тези, антитези, нали се прехласваш по антитезите. Уф, обърках се.  Не стреляйте по младите поетииии!   |
Kaily, антитезата е нещо много красиво. Например мъжът и жената са антитеза. Но каква антитеза, Господи! Тя е венецът на божията изобретателност! |
| Хм...за мен мъжът и жената значат сливане, завършеност. А то било антитеза. Не ща вече да съм поет тогаз. Ни стих повече от мен, нека ви е.  |
Kaily, щом става дума за сливане, ПРЕДАВАМ СЕ! Много ми е слаб ангела, за да ти опонирам. Бъди здрава и щастлива! |
А да се пише така днес са именно "окаяни опити". Окаяни или не, важното е, че с това "днес" признаваш за втори път, че си сметнал стихотворението за мое. С което още веднъж става ясно кой лъже и увърта. А стихотворението на 22-годишния Марангозов, без да е велико поетично творение, впечатлява със своята мощ, енергичност и размах. Неслучайно той е забелязан и насърчаван от Гео Милев (сигурно и той не е разбирал от поезия), който впрочем измисля и псевдонима му Марангозов. Както днес Г. Константинов по сходен начин е насърчил Брегов, но колкото и да е (според тебе) старомоден вкусът ми аз все пак предпочитам стихотворението на Марангозов пред "модерното" писане на Брегов. Хубавото стихотворение си е винаги хубаво, независимо преди колко години, векове, хилядолетия е написано, колко бил остарял поетическият му език, какви влияния се долавяли в него (сякаш има поет , чиято творческа индивидуалност да се е формирала без влияния). |
Добре, признавам, че стихотворението е твое, ако това ще ти помогне да се издигнеш в собствените си очи на неосъществен поет и критик. Заявявам най-тържествено: Ти си: ВЕЛИК! СЮБЛИМЕН! НЕПОСТИЖИМ! |
| Мони, смешен си. Седнал далтонист да ми говори за слепци... Подземника верно се е доказал - топ стихоплетец е. Както и Грациан. Ма не значи, че разбират от поезия. За тях, да се изкарват разбирачи, е донейде оправдано - пишат, колкото и бездарно да е, и спазват ритъма. Ти, обаче, на какво отгоре си тръгнал да даваш поетични оценки? |
Докторе, нашият общ познат Мони ме посъветва да си спестя задявките с такива като тебе. Бих ги нарекъл пигмейчета с хипертрофирано самосъзнание. Може би е прав. Ще си помисля как да постъпя. А засега като "протегната ръка" за помирение ти признавам, че ти си авторът на: - "Илиада" - "Енеида" - "Божествена комедия" - "Хамлет" - "Фауст" - "Евгений Онегин" /ако русофобството не ти пречи да му признаеш бащинство/, - "Чайл Харолд" - "Хаджи Димитър" /ако нямаш резерви към гении-терористи/ и т. н. Разбира се от самосебе си, че Омир, Вергилий, Данте, Шекспир, Байрон, Пушкин, Ботев са твоите псевдоними през вековете. |
Сенегалецо /Нено ли беше или Темелко?/, Ако не греша, Иполит Тен, Сент Бьов, Белински и Боян Пенев не са писали нито поезия, нито белетристика. Това не им пречи да разбират повече от тази материя, отколкото Кръстьо Пишурката, Зевзека, Тормозчиян и Твоя милост... Ти чел ли си "Празни мисли на един празен човек" и знаеш ли кой е преводачът им на български? |