Отиди на страница:
Бих ги нарекъл пигмейчета с хипертрофирано самосъзнание. Бих ти благодарил за комплимента, но това странно съчетание ме възпира. Не си се постарал, някак на кандидат-студентски бисер ми прилича - чини ми се смисълът на думата "самосъзнание" нещо ти е убягнал.  Ти не гледай от Пантев, като станеш професор, чак тогава ще ти е позволено така да пишеш. |
| "Най-зле са хората които не са се засмели цял ден !" Густав Флобер ми го каза когато се видяхме за последен път !?!?  |
| Подземнико, У Чудомир е Нено, но аз не съм. Никога не съм считал не-пишещите "авторитети" за такива. За мен, единствено добрите поети и писатели могат да бъдат критици, и само на такива вярвам (според зависи). Който разбира, може да пише, и който може да пише, разбира. Ваша милост, за съжаление, не от тях. |
| Темелко, ти каза една от най-големите глупости, които съм чел напоследък. Викаш, само поети (и то гении) могат да съдят други поети? О, горкият Шекспир! О, горкият Гьоте! О, горкият Ботев! Те не биха написали и ред, защото нямаше да имат време от рецензии на невероятно многото бездария, които щяха да ги залеят! Всъщност, ще ти опиша случка с Марк Твен, описана в биографията му. Той бил редактор в провинциален вестник (преди да се прочуе). Един ден получил по пощата стихотворение от млад, бездарен поет - да го наречем Иван Брегов, например. Трябвало да рецензира и евентуално да одобри за печат творбата. Стихотворението било озаглавено "Защо съм още жив". Марк Твен върнал творбата с рецензия "Защото не ми го донесохте лично" |
Ако не греша, Иполит Тен, Сент Бьов, Белински и Боян Пенев не са писали нито поезия, нито белетристика. Грешиш, разбира се, но поне стана по-предпазлив в изявленията си и взе да се застраховаш. Ти чел ли си "Празни мисли на един празен човек" и знаеш ли кой е преводачът им на български? Знам. Е, и? |
| >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<<<< <<<<<<<<>>>> Истински случай! Пребили селяни някъде вълк. Почнали да го дерат. Насъбрало се цяло село и дошъл авджия от ловната дружинка. Стоп, маата ви! - ревнал той, който нема ловен билет, нема право да дере! ..... Мони, кво толко се запна за сенегалеца?- Он не тролку тъп. Може да е бодливо-заоблен, но на едно место има.... ръб... там е и малко спукан, та виждам - вътре пълен със знания и не че толко ми пука, но ний сме направо ебани.. ...... Ние сме си просто едни... едни непоетични създания: мертеци, чукани и греди абе направо ебани .... Гледам, чета дефиницията - кой е възседнал Пегаса: начи, пишещите и критиците - останалите са.... педераси ... , слънчо |
| >>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<<<<>>> >>>>>>>>>>>>>>>> Темелко, не се забърквай в материи дето нямаш понятие! Децибелите са моя работа, имам инженерен бакгроунд и такъв бизнес. Ако си искал да кажеш ембицили, па ти недостигнало знанието, включи ме там, обаче ти е спукан геврека. От утре съм за 5 дена до Чикаго, като бай ни Алеко и след това се прибирам. Ако не си ни избил, немаш шанс... Въобще преди да стреляш глей дали си си изпилил мушката! Обясненията като си дойда. майстор слънчо >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<< <<<<<<<<<<<<<< |
| Абе, Слънчо, какви пушки и мушки? Вие сте тези дето трепете вълка и го дерете, не аз. И за децибелите не си прав. Моя бакграунд да не би да не е технически, а? Темелко, МСНА. |
Дисклеймър: Сигурно тези от вас, които имат търпението и желанието да четат моите дълги постинги са забелязали моята открита неприязън към провинциализма. Искам да повторя ( хмм...не е точната дума, ама карай не ми се измисля нова в момента ) за кой ли път: Аз нямам нищо против хората родени в провинцията. Много от най-добрите ми приятели са родени там. Най-уважаваните от мен форумци също са родени в провинцията ( дай да спомена само няколко от тях: Круела, Нели, Наум, Фичо ), така че под провинциализъм аз имам предвид само онова на което му викат македонците малограджанство. Онова арогантно самочувствие което е подплатено с категорични констатации и амбицийки: Дай да не се мина. Аз съм най-умния. Аз разбирам от поезия. Ти си тъп. Сега че му разгоним фамилийката. А бе, той на мене ли тия? Аз съм интелигентен! и т.н.т Ясна ви е картинката, предполагам. Дай сега да минем към същественното: Има много голяма разлика между сбор от красиво звучащи и неестественно подредени думи и Поезия с "голяма буква". Докато целта на първата е да шокира обикновенния потребител на това изкуство, то втората е определено рожба на творец искащ наистина да сподели с околните ( или дори само с един човек, често дори той самия е този един човек ) своите мисли и емоции. Всеки който тръгне да ми твърди, че разбира от поезия е според мен full of shit, тъй като целта на поезията (както и на музиката и танца ) е не да бъде разбрана, а почувствувана. Истинските ценностн поети са култивирали своите умения не в кръжоци по стихотворство( или както гледам сега им викат уъркшопове ) и не дисектират творбите на колегите за да измъкнат от там някой творчески иширет. Представяте ли си Ботев или Вапцаров да посещават уъркшоп? Представяте ли си Едгар По или Бодлер дискутиращи поетични хватки в интелектуални кръжоци с Георги Константинов, който след като им обясни как да "хванат читателя" с разни уреди раздаващи шамари и бели птици край морския бряг накрая дори снизходително ги дарява и с романтичен псевдоним, който да ги направи по-желани в очите на жадните за интелектуалност почитателки на поезията. Какво е това миришещо на ТПК презиме Киров? ( или каквото му е там името на младежа ). И като Йоан Кръстител го поръсва там с малко мастичка ( или каквото пият там ) и му казва с тембър искащ да наподоби онзи на Левитан: От днес ти вече си Брегов. Cool, нали там... морски асоциации, пристани, завръщане...а бе изобщо много е гот...пичките ще се изпотепат да купуват стихосбирки от поет с име Брегов. Слушай ми думата. И момченцето слушка. Хвърля на боклука името което му е дадено като наследство и прегръща новото, което е част от ключа към успеха. Едно от първите неща които комплексиран провинциалист прави в големия град е опит да се отърси от всичките онези издаващи провинциалността му признаци. Той иска да се слее с аборигените, да бъде един от тях, да говори с техния жаргон, да чука същите готини мацки които чукат те и да може като равен с равен да говори с тях ( разбира се с надеждата че като достигне това ниво, следващото ще е да говори отгоре-надолу с тях). Не забравяйте - Той е изключително амбициозен! Няма да позволи да бъде изхвърлен от бленувания РАЙ и да бъде захвърлен пак в онова скучно градче със скучен площад, сиви калдаръми и безумно прости и неинтелектуални жители! За да достигне това плато той е готов не само да се откаже от ИМЕТО си, но ако му кажат, ще се откаже и от родителите си и от истинските си мисли и чувства даже! Какво? Казвате значи, че ако използувам тия алегории слога ми ще е по-убедителен! Добре, добре. Веднага ще опитам. Колкото повече се бори да бъде по-различен, толкова по-унифицируем става. Бягайки от своите естественни мисли и чувства ( а всеки малко по-чувствен читател безпогрешно усеща фалшиво поднесените, предназначени само за "вижте ме колко съм интелигентен и с каква уникална чувственност съм надарен" ) младият творец навлиза в един свят на криви огледала, където в борбата за уникалност всичките онези "творци" са се превърнали в жалки занаятчии изработващи конвейрни ПРОДУКТИ с красиви думи компилирани в неестесвенни постройки. Разбира се, има и много искренни и истински поети. Доста от представяните в тази рубрика могат да бъдат окачествени като вълнуващи (особенно представителките на нежния пол). Както казах по-горе, поезията се чувствува. Лъжливите послания просто дращят и дразнят с помпоните и висулките напудрена символика, не сте ли забелязали? Не казвам, че няма и някои изключително вещи занаятчии, които са достигнали до ниво от което могат да сътворят фабрикувана чувственност и да ви я пробутат за истинска.( Е, на тях им свалям шапка за професионалността и умението да манипулират чувствата ) , разбира се. Постигнали са целта си, в края на краищта. Повечето творци обаче, не лъжат. Дори и най-големите ( и знаещите как да манипулират ) знаят че разковничето си е самата ИСТИНА. Давай както си е. Оголвай, да го еба, тая ми твоя душица и хем няма да се чудиш какви да ги изфабрикуваш, хем пък наистина ще се получи нещо красиво, тъй като истинното често е по-вълнуващо и от измисленото.  |
| Грациян, друго време е вече. Общество на образите. И Интернета, който прави глобалното село или град-за каквото ти стигнат силите. И все по-малко млади хора с време, навици и желание да четат литература. Та всеки младежки опит е за писане е добра идея - ако живота не се осмисля, как ще се промени. Исках да кажа съветвай ги с любов, а значи отговорно като изчезващ вид. |
| RUTH STONE: I At the poetry factory body poems are writhing and bleeding. An angry mob of women is lined up at the back door hoping for jobs. Today at the poetry factory they are driving needles through the poems. Everyone's excited. Mr. Po-Biz himself comes in from the front office. He clenches his teeth. "Anymore wildcat aborting out there," he hisses "and you're all blacklisted." The mob jeers. II The antiwar and human rights poems are processed in the white room. Everyone in there wears sterile gauze. These poems go for a lot. No one wants to mess up. There's expensive equipment involved, The workers have to be heavy, very heavy. These poems are packaged in cement. You frequently hear them drop with a dull thud. III Poems are being shipped out by freight car. Headed up the ramp they can't turn back. They push each other along. They will go to the packing houses. The slaughter will be terrible, an inevitable end of overproduction, the poetry factory's GNP. Their shelf life will be brief. IV They're stuffing at the poetry factory today. They're jamming in images saturated with as and like. Lines are being stuffed to their limits. If a line by chance explodes, there's a great cheer. However, most of them don't explode. Most of them lie down and groan. V In the poetry factory it's very hot. The bellows are going, the pressure is building up. Young poems are being rolled out ready to be cut. Whistles are blowing. Jive is rocking. Barrels of thin words line the walls. Fat words like links of sausages hang on belts. Floor walkers and straw bosses take a coffee break. Only the nervous apprentice is anywhere near the machines when a large poem seems about to come off the assembly line. "This is it," the apprentice shouts. "Get my promotion ready! APR, the quarterlies, a chap book, NEA, a creative writing chair, the poetry circuit, Yaddo!" Inside the ambulance as it drives away he is still shouting, "I'll grow a beard, become an alcoholic, consider suicide." |
| Kamakat na sastradanieto/sajalenieto/ SOMETHING LIKE A TRANSLATION 1 Vav fabrikata za poeziq poemi na tqloto se garchat i karvqt Razgnevena talpa jeni se e naredila na zadnata vrata i 4akat za rabota. Dnes vav fabrikata za poeziq prekarvat igli prez poemite/mushkat poemite s igli/ ??????? Vsi4ki sa razvalnuvani. Samiqt G-n Po-Biz idva ot predniqt ofis. Toi stiska zabi. "Ako o6te nqkoq diva kotka abortira/ne uspee/ tam navan," izsaskva toi, ' i vsi4ki 6te se v 4erniq spisak". Talpata go posre6ta s podigravki. 2 Poemite sre6tu voinata i za za6tita na grajdanskite prava sa zavedeni v bqlata staq. Vsi4ki vatre nosqt sterilni marli Tezi poemi varvqt/se kotirat/se prodavat/ dobre/struvat mnogo. Nikoi ne iska da se precaka/obarka ne6to. Ima skapo oborudvane. Rabotnicite trqbva da sa tejki, mnogo tejki. Tezi poemi se opakovat v ciment. 4esto gi 4uva6 da padat s tap zvuk. 3 Poemite gi izvozvat s tovarni koli. S li4a kam rampata te ne mogat da se obarnat nazad. Te se butat edin-drug prez cqloto vreme. Te 6te otidat v sgradite za opakovane. Kasapnicata 6te bade otvratitelna, neizbejen krai na svrahprodukciqta, dobrata proizvodstvena praktika na fabrikata za poeziq. Jivotat im na 4erupki 6te bade kratak. 4 Dnes se trupat vav fabrikata za poeziq. Tap4at se s obrazi, propiti s "kato" i "podobno na" Redove se natapkvat dokadeto e vazmojno. Ako nqkoi red po slu4ainost izbuhne, se aplodira 6umno. Oba4e pove4eto ne eksploadirat. Pove4eto lejat i stenat. 5 Vav fabrikata za poeziq e mnogo gore6to. Mqhovete varvqt, naprejenieto se poka4va. Mladi poemi se razgavat, gotovi da badat orqzani. Duhat svirki bumti djaiv. Bureta tunki dumi sa naredeni po stenite. Debeli dumi kato nadenici visqt na remaci. Hode6ti-po-poda i bosove na slamkite/senoto si izlizat v po4ivka za kafe. Samo nervniqt 4irak e nqkade mejdu ma6inite kogato golemi poemi izglejda 4e izlizat ot poto4nata liniq. "Tova e", izvikva , 4iraka. "Prigotvete mi povi6enieto! APr, trimese4nite, ???????????? napukana/evtina kniga, NEA, izobretatelen stol za pisane, kragat na poeziqta, Yaddo !" Vatre v lineikata, dokato tq se otdale4ava, toi o6te vika, "^te si pusna brada, 6te stana alkoholik, 6te obmislqm smoubiistvo. Kamakat na sastradanieto/sajalenieto/ 1 Vav fabrikata za poeziq poemi na tqloto se garchat i karvqt Razgnevena talpa jeni se e naredila na zadnata vrata i 4akat za rabota. Dnes vav fabrikata za poeziq prekarvat igli prez poemite/mushkat poemite s igli/ ??????? Vsi4ki sa razvalnuvani. Samiqt G-n Po-Biz idva ot predniqt ofis. Toi stiska zabi. "Ako o6te nqkoq diva kotka abortira/ne uspee/ tam navan," izsaskva toi, ' i vsi4ki 6te se v 4erniq spisak". Talpata go posre6ta s podigravki. 2 Poemite sre6tu voinata i za za6tita na grajdanskite prava sa zavedeni v bqlata staq. Vsi4ki vatre nosqt sterilni marli Tezi poemi varvqt/se kotirat/se prodavat/ dobre/struvat mnogo. Nikoi ne iska da se precaka/obarka ne6to. Ima skapo oborudvane. Rabotnicite trqbva da sa tejki, mnogo tejki. Tezi poemi se opakovat v ciment. 4esto gi 4uva6 da padat s tap zvuk. 3 Poemite gi izvozvat s tovarni koli. S li4a kam rampata te ne mogat da se obarnat nazad. Te se butat edin-drug prez cqloto vreme. Te 6te otidat v sgradite za opakovane. Kasapnicata 6te bade otvratitelna, neizbejen krai na svrahprodukciqta, dobrata proizvodstvena praktika na fabrikata za poeziq. Jivotat im na 4erupki 6te bade kratak. 4 Dnes se trupat vav fabrikata za poeziq. Tap4at se s obrazi, propiti s "kato" i "podobno na" Redove se natapkvat dokadeto e vazmojno. Ako nqkoi red po slu4ainost izbuhne, se aplodira 6umno. Oba4e pove4eto ne eksploadirat. Pove4eto lejat i stenat. 5 Vav fabrikata za poeziq e mnogo gore6to. Mqhovete varvqt, naprejenieto se poka4va. Mladi poemi se razgavat, gotovi da badat orqzani. Duhat svirki bumti djaiv. Bureta tunki dumi sa naredeni po stenite. Debeli dumi kato nadenici visqt na remaci. Hode6ti-po-poda i bosove na slamkite/senoto si izlizat v po4ivka za kafe. Samo nervniqt 4irak e nqkade mejdu ma6inite kogato golemi poemi izglejda 4e izlizat ot poto4nata liniq. "Tova e", izvikva , 4iraka. "Prigotvete mi povi6enieto! APr, trimese4nite, ???????????? napukana/evtina kniga, NEA, izobretatelen stol za pisane, kragat na poeziqta, Yaddo !" Vatre v lineikata, dokato tq se otdale4ava, toi o6te vika, "^te si pusna brada, 6te stana alkoholik, 6te obmislqm smoubiistvo. Kamakat na sastradanieto/sajalenieto/ 1 Vav fabrikata za poeziq poemi na tqloto se garchat i karvqt Razgnevena talpa jeni se e naredila na zadnata vrata i 4akat za rabota. Dnes vav fabrikata za poeziq prekarvat igli prez poemite/mushkat poemite s igli/ ??????? Vsi4ki sa razvalnuvani. Samiqt G-n Po-Biz idva ot predniqt ofis. Toi stiska zabi. "Ako o6te nqkoq diva kotka abortira/ne uspee/ tam navan," izsaskva toi, ' i vsi4ki 6te se v 4erniq spisak". Talpata go posre6ta s podigravki. 2 Poemite sre6tu voinata i za za6tita na grajdanskite prava sa zavedeni v bqlata staq. Vsi4ki vatre nosqt sterilni marli Tezi poemi varvqt/se kotirat/se prodavat/ dobre/struvat mnogo. Nikoi ne iska da se precaka/obarka ne6to. Ima skapo oborudvane. Rabotnicite trqbva da sa tejki, mnogo tejki. Tezi poemi se opakovat v ciment. 4esto gi 4uva6 da padat s tap zvuk. 3 Poemite gi izvozvat s tovarni koli. S li4a kam rampata te ne mogat da se obarnat nazad. Te se butat edin-drug prez cqloto vreme. Te 6te otidat v sgradite za opakovane. Kasapnicata 6te bade otvratitelna, neizbejen krai na svrahprodukciqta, dobrata proizvodstvena praktika na fabrikata za poeziq. Jivotat im na 4erupki 6te bade kratak. 4 Dnes se trupat vav fabrikata za poeziq. Tap4at se s obrazi, propiti s "kato" i "podobno na" Redove se natapkvat dokadeto e vazmojno. Ako nqkoi red po slu4ainost izbuhne, se aplodira 6umno. Oba4e pove4eto ne eksploadirat. Pove4eto lejat i stenat. 5 Vav fabrikata za poeziq e mnogo gore6to. Mqhovete varvqt, naprejenieto se poka4va. Mladi poemi se razgavat, gotovi da badat orqzani. Duhat svirki bumti djaiv. Bureta tunki dumi sa naredeni po stenite. Debeli dumi kato nadenici visqt na remaci. Hode6ti-po-poda i bosove na slamkite/senoto si izlizat v po4ivka za kafe. Samo nervniqt 4irak e nqkade mejdu ma6inite kogato golemi poemi izglejda 4e izlizat ot poto4nata liniq. "Tova e", izvikva , 4iraka. "Prigotvete mi povi6enieto! APr, trimese4nite, ???????????? napukana/evtina kniga, NEA, izobretatelen stol za pisane, kragat na poeziqta, Yaddo !" Vatre v lineikata, dokato tq se otdale4ava, toi o6te vika, "^te si pusna brada, 6te stana alkoholik, 6te obmislqm smoubiistvo. |
| Ето, на това му викам аз литературен анализ: Gradil Iliya Kiliya/Iliya was building a cell A Bulgarian folk-song with a translation in English, and with literary analysis, by Ivan Vassilev Gradil Iliya kiliya (2) gradil Iliya kiliya, oh aman, aman na pqtya, na krqstopqtya Iliya was building a cell (2) Iliya was building a cell, [hot mama], on the road, on the crossroad. Otdolu ide Irina (2) otdolu ide Irina, oh aman, aman i na Iliya govori: From below is coming Irina (2) from below is coming Irina, [hot mama], and she says to Iliya: "Vzemi me, bacho Iliya, (2) vzemi me bacho Iliya, oh aman, aman vqv tvoyta tyasna kiliya!" "Take me, brother Iliya (2) take me, brother Iliya, [hot papa] into your narrow cell!" "Ne moga mome Irino, (2) ne moga mome Irino, oh aman, aman che ti sa rusi kosite che ti sa rusi kosite, oh aman, aman i ti sa sini ochite" "I can't, Irina - babe (2) I can't, Irina - babe [hot mama] 'cause your hair is blond 'cause your hair is blond [hot mama] and your eyes are blue" "Shte si pritvorya ochite (2) shte si pritvorya ochite, oh aman, aman i pochernya kosite." "I'm gonna close my eyes (2) I'm gonna close my eyes, [hot papa] and I'll dye my hair black." Now, let us examine what the song means and what the bards of the Bulgarian nation are trying to tell us: [A Literary Analysis] Iliya, ladies and gentlemen, is a young, pious fellow, (not unlike many of us in here) minding his own business and building himself a cell, so he can have a place to praise the Lord, to contemplate the illusory nature of life and the vanity of it all. Some of you may ask: "But why the hell is he building a cell in the middle of a cross-road?" You see, my dear readers, a retirement from life is only a symbolic act. One cannot simply abandon wordily life and the secular pleasures in order to achieve an enlightenment. One must abandon not only the material objects, but the thought of them, one must abolish the desire for these objects. Thus Iliya, having obviously studied the holy scriptures, is building himself a cell where all the wordily temptations can reach him, so he may exercise his powers and reject them. Another thing to consider here is that probably nobody wanted to deliver him the stone material for the cell to a place where there are no roads. The Bulgarian contractors are notorious with their inflexibility in this respect. That is why Iliya is building a cell on a crossroad. But what do you know! Just when the noble lad has finished his cell and has prepared himself for a long night of prayers and meditations - look who's coming! Irina, a young, beautiful woman, that has been the downfall of many a pious monks, has decided to visit Iliya. Notice where she is coming from. The bards say that she's coming "otdolu", "from below". And we all know, don't we, what this word refers to. Irina is sent from Satan himself, so she can tempt Iliya and ensure him the fires of Hell forever. And she is talking to Iliya, not unlike Eve was talking to Adam in times Biblical, and we all know how that ended, don't we? What is she saying? She says: Take me, brother Iliya". Aha! Eve was urging Adam to take the "apple" - the evil, but Irina is saying "take ME"! The evil of the world has reached gigantic proportions since times Biblical and now the carrier of evil is evil herself. Before there was Eve and the apple, but now just the carrier of evil - Irina herself - is capable to cause the downfall of the poor, defenseless man! Note that she perfectly well realizes the absurdity of her wishes, since she refers to the cell as "narrow" - "tyasna". Why is the cell narrow? Because in the life of Iliya there is no place for evil, and Irina knows it, yet she insists to be "taken". Astounding, ain't it!? But, of course, Iliya firmly refuses, setting an example for all of us. He says, I can't, honey-pie, not a phucking chance! Ooohh, but he is smart, for he knows what a heap of trouble she is trying to get him into. He says, I can't because your hair is blond and your eyes are blue. And we all know what that means, don't we? Let me tell you, when I was in my prime, I met a blond, blue-eyed woman (from Sweden) on a resort on the Black Sea. She took whatever she was looking for, and then shamelessly abandoned me to suffer in loneliness and despair. So, probably Iliya has had similar experiences and knows better than to believe women with blond hair and blue eyes. Atta boy! But Irina doesn't give up. She's offering to change her appearance, without realizing that Iliya is not concerned with the appearance, the form, but he cares for the essence, for the Truth covered by the form. So she's ready to close her eyes, and dye her hair, but she's not ready to give up her evil ways. We can't be sure how the story ends, but I for one, am pretty confident that Iliya has resisted all temptations and had continued on his spiritual journey. May we all fight any future temptations and uphold the righteous way, just as he did! Amen. Just sharing... ILYA -= Ivan =- |
| От двата литературоведски опуса на тази страница повече ми грабна сърцето тоя, дето е написан на езика, който владея по-малко. нема да питам дали отгатнахте предпочитанията ми... |
| Граци, прав си донякъде да се критикува ! Но критиката убива , а не създава ! Както много от литературните кръгове във Франция не признаваха Александър Дюма повече от 100 години за писател и го критикуваха доста ! В края на крайщата го признаха и го вкараха във ПАНТЕОНА на големите френски умове ! Мисля че беше 2002 ако не се лъжа във годината !   |
| Таа страница - very cool, да го еба. Дуета на незнаещия с Грациан ми докарва едни душевни пориви, еле па пичките в Пантеона... |
| Как няма да е COOL страницата , след като се доказва че Критиката е слабост и то доказана от самите критикуващи ! ©  Велик Тандем са и  |