Отиди на страница:
М о н и д а д е м н о г о т о ч е н п р и м е р к а к н я к о и р а з б и р а т п и с а н е т о н а с т и х о в е . С п о х о д и т е н я к а к в а с л у ч а й н а м и с ъ л , д о р и н е е н е о б х о д и м о д а б ъ д е м и с ъ л , н а р е ж д а ш д у м и ч к и т е н а д о л у п о с т ъ л б и ч к а т а и е т о т и с т и х о т в о р е н и е . А к о с и д р ъ п н а л п о в е ч е ч а ш к и и с и о л а б и л с п и р а ч к и т е , м о ж е д а т и х р у м н а т к а к в и л и н е и д и о т щ и н и . Н о п о д р е д е н и в е р т и к а л н о , д у м и т е и з в е д н ъ ж д о б и в а т р а н г а н а п о е з и я , о т к о я т о е д н о л и н е й н и с н о б и з а п о ч в а т д а с е в ъ з х и щ а в а т , и т о т ъ к м о з а т о в а , з а щ о т о н е е я с н о з а к а к в о с т а в а д у м а . |
| Ъндърграунд, здравей, о, Гео Милев, титаничен талант, интелектуалец, и то какъв. Едно време в университета, професорът ни беше предупредил: който ми се яви на изпит само със знания за "Септември", веднага го скъсвам, да знаете. Искаше "Атология за жълтата и червената роза" - Гео Милев - символиста. Ето, според мен, най-магическото стихотворение на Гео Милев и най-любимото ми. Поздрави на теб и на всички тук. Лоенгрин Да бъдеш светлият герой на неизменната усмивка, понесъл в своята усмивка зора и злато и покой - без меч и слава в кървав бой - тенор на щедрата усмивка - да бъде твоята усмивка единственият подвиг твой - начало, край, число и брой да няма твоята усмивка, да гасне всичко в таз усмивка: и злост и скръб и страст и зной - неудържимият порой на дните в твоята усмивка да вплита Вечната усмивка и неизменно чист и свой да следваш тихия хобой на свойто щастие с усмивка - и то само да е усмивка, без Как, Какво, Кога и Кой? и да пристъпиш - тих герой - брега на своята усмивка - бял - да отвърнеш - и с усмивка: "Благодаря ти, Лебед мой |
Палада, Пантеонът е великолепен. В него има нещо царствено. По "кристалност" на ритмиката може би му съперничат единствено някои стихове на Ясенов. Да ти кажа, макар че се опитвам да пиша сатира, а тя изисква по-изчистен стих /усложнените образи убиват жилото й/, като читател си падам по съвсем различен тип поезия. Между любимите ми автори са Траянов и Бояджиев от българските. Яворов не ми допада, особено в така наречения втори период. В него има нещо албумно. Има не искрена скръб, а демонстрации на скръб. Има досадно повтарящи се мотиви. Има театралност. Кокетиране. И т. н. От световната поезия много ми харесва поемата "Едисон" на Витезслав Незвал и "Сонети за смъртта" от Габриела Мистрал, макар че преводът на български едва ли е от най-сполучливите. |
Ъндърграунд, чудесно го каза за Траянов!!!Наистина трябва и нещо допълнително като настройка в душата, за да го разбереш и да му се насладиш напълно..."Пантеон"-а ме предизвика с абстрактните си образи и лабиринти от преплетени житейски и душевни символи, много красиво четиво, великолепна фраза...Яворов малко ми се изплъзва...Леко изкуствен го усещам на моменти, както и ти казваш...Но Лилиев например-разкошен...Нежен, чист и ефирен...Ох, можем с дни да си говорим за прекрасното в нашата поезия, не мислиш ли?  |
С и б и л а , п о з д р а в я в а м т е з а в к у с а т и . В е д н ъ ж н я к а к ъ в т а м в ъ в ф о р у м а с и п о з в о л и д а "к р и т и к у в а" Г е о М и л е в и м и и д е ш е д а с е р а з п с у в а м к а т о к а р у ц а р /п о н я к о г а г о и п р а в я /. И м а т е с н и , и з с у ш е н и , о ж е с т о ч е н и д у ш и ч к и , к о и т о с а г о т о в и д а р у г а я т и Ш е к с п и р , а к о н е д о п а д а н а п о л и т и ч е с к и т е и м п р и с т р а с т и я . Т е в ъ о б щ е н е м о г а т д а с и п р е д с т а в я т к а к в о н е в е р о я т н о я в л е н и е в н а ш а т а л и т е р а т у р а е Г е о М и л е в . Х в а щ а т с е з а "С е п т е м в р и" п о д о б р е и з в е с т н и п р и ч и н и . И в ъ о б щ е н е и м и д в а в а к ъ л а , ч е к а т о п о е т и ч е н и з к а з п о е м а т а п р а в и и с т и н с к а р е в о л ю ц и я в б ъ л г а р с к а т а п о е з и я . |
До Пишлето:    МОНОЛОГ НА ДРЕБНОТО ПИШЛЕ "Не се бъзикай ти, за Бога, с пишката ми дребна. Да те наеба не мога, но мога да те ебна." |
| Стига с тоя Гео Милев. Той е гностик като нашите богомили, защото се самообожествява и пише: "Бог Аз твори” (“Небето”). |
| Колкото до Теодор Траянов, той е почти непознат и малко позабравен. Литературните критици споделят, че е малко монотонен и погребален, с тия стъпки ямб и амфибрахий, предпочитаните му и традиционно римуване. Най харесвам първата му стихосбирка - Regina mortua, но самото стихотворение не можах да намеря, а то е прелестно. Редактирано от - Сибила на 23/10/2004 г/ 18:24:59 |
| arhiman, но какво значение има какъв е, нали си говорим за таланта му. Че е Богоборец, да, като Ницше и Пенчо Славейков, но това какво отношение има към качеството им на велики поети? |
Палада, за съжаление, поезията, както и много други стойности, са натикани в ъгъла. Сега се цени само онова, което може да се пипне с ръка. А поезията изисква други сетива, каквито нямат и хора, които се опитват да пишат стихове. Вземи например второто стихотворение на днешния автор в "Антология". Дръпнал му е една или друга чашка, размекнал се е и почва да ни занимава с това как се напивал с приятели и как плачели един другиму на рамото. Ами че това може да се види във всяка срещната кръчма. Къде е тук посланието - не непременно "мисловно", афористично, а чисто емоционално? Пълен баналитет! |
| Ъндърграунд, Много си права.Поезията днес се счита за отживелица, за някаква материя от христоматиите и учебниците, която само дразни и отегчава...Много малко хора я възприемат като цяр за душата, особено в днешно време...Което е трагично...Защото няма нищо по-хубаво от успокоението, което може да ти донесе един красив стих, нали?... А днешният поет....Не ми се иска да го коментирам...Както са казали някои-Не стреляйте по пианиста, той толкова може!...В случая-по поета... |
Архиман, сигурно си наясно, че в поезията, както и във всички изкуства съществува така наречената условност. Нещата не трябва да се приемат едно към едно. Макар Гео Милев да е казал "Долу Бог", това не означава, че той непременно е заклет враг на бога. Казал го е в някакъв контекст. В друг контекст може да извика "Горе Бог". Трябва ли известният стих "О, спи ли бог, о, Бог не види ли?" да се възприема като неприязън към Всевишния /та "спи ли Бог" си е чиста обида/? В този стих е потърсен похват да се изрази крайно отчаяние. А това няма нищо общо с Бога. |
| Да, няма го там, затова казвам, че не мога да го намеря. А съм го пускала в темите на проф. Поповски. Той обичаше Теодор Траянов и Лилиев. Завършваше така ...... ....богиня - и мълчи. ще ми отнеме твърде много време да го търся там сега. |
| Сибил, ако го намериш, моля те, пусни го тук, за да си го имам и аз...Заинтригува ме...Може би съвсем умишлено не е включено в стихосбирката...Много ми се иска да го имам...Предварително ти благодаря.. |
| Добре, Палада, може би утре, но трябва да ровя из стотици страници - професорът имаше две от темите с най-много мнения. |
| Явно съм пропуснала и двете теми, защото определено нямам спомен, пък и не бих пропуснала разговор за Траянов...Което допълнително ме кара да съжалявам...Дано успееш да го намериш...Прерових още няколко сайта за стихосбирката и там ни дума не се обелва за това стихотворение...Много съм заинтригувана наистина... |