Отиди на страница:
Палада, аз принадлежа към най-унизената и най-оскърбена част от човечеството - мъжете. Поне засега. Не съм съгласен с твоето сиромахомилско отношение към лошите "пианисти". Защото лошият пианист е заел мястото на някой добър. Защото по някакъв неведом закон /някои говорят за компенсаторни механизми/ лошите пианисти обикновено са по-напористи, по-пробивни от добрите. А до какво води това? Спомням си /сега не зная дали е така/, че в. "Труд" поддържаше една уж иронична, уж язвителна рубрика, в която правеше анализи на текстове за фолкпесни. И редом с тях се публикуваха самите текстове. Според мен рубриката водеше до обратен ефект - популяризираха някакви пошлости на място, където можеха да бъдат поместени стихове я от Валери Петров, я от Валери Станков или от някой друг. Но това между другото. Аз съм убеден, че огромен процент от тийнейджърите, пък и от по-възрастните смятат вулгарните текстове на Шамара за по-стойностни от стиховете на Дебелянов /ако са го чели, разбира се/. И какво става? - пианистът-Мишо е на сцената, а пианистът Валери - в галерията... Не, лошият пианист трябва да бъде свален от сцената! |
| Палада, ето, намерих го. Да, объркала съм се, не се нарича " Regina mortua", а "Последен сън". Но, случва се, аз не съм голяма познавачка на Теодор Траянов, нито пък от твърдите му почитателки. По скоро на Емануил Попдимитров, той не е така мрачен и отнесен, по скоро, една светла тъга. Неговата "Ирен" е направо изумителна, бисер сред символистичната поезия. Но, ето това, което търсих, на Теодор Траянов - "Последен сън" ПОСЛЕДЕН СЪН . Недей последний ми сън смущава, иди си с миром, остави ме сам, тук буря не гърми, а кротко тлей, сред златоносна жъртвена забрава, огнището на чист небесен плам. Недей последния ми сън смущава, иди си с миром, остави ме сам! . Богиня тук, от чудо възкресена, не вдига взор от мене и мълчи! Запалений в сърцето ми елей по красота безплътна и студена разлива животворните лъчи! Богиня тук, от чудо възкресена, не вдига взор от мене и мълчи. . О, тоя образ в оня миг израсна, когато твоят чар света обви! Иди си с миром, и сълза пролей пред кръста черен на душа безвластна. Сълза пролей и всичко забрави! О, тоя образ в оня миг израсна, когато твоя чар света обви! |
| Ъндърграунд, Много съжалявам, че ти говорех в женски род, заблудих се явно, за което моля да ми простиш... По отношение на последния ти постинг-абсолютно си прав.Мисля точно като теб!С думите си просто определих поета като слаб, и донякъде ми се искаше да бъдем по-снизходителни към него...Както се казва, от човешка гледна точка...Нищо повече... |
| Сибил, Не се притеснявай, на всекиго се случва...) Това стихотворение наистина е от "Мъртвата царкиня".А аз искрено се изненадах от предишните ти думи, защото за стихосбирката с това име знаех, но за стихотворение-не.И си помислих, че умишлено са го махнали от нея...Имах подобен проблем с намирането на всички поеми от "Пантеон", тъй като дипломната ми работа беше върху това произведение.Намерих няколко стихосбирки, но доста орязани, с липсващи поеми, а на мен ми трябваха всички.В крайна сметка се оказа, че доста редактори са правили "чистка" по свой избор, с което бяха осакатили Траяновата творба.Намерих най-накрая едно издание, доста старо и овехтяло, но пълно, и по него работих...Траянов лично мен ме опива с тази тъмнота на изказа. Доставя ми истинско удоволствие да се ровя в значението на неговите думи, да намирам там скритите му послания, да разбулвам словесната мъгла, която изплита със словото...Някак си ме предизвиква...Затова го харесвам толкова много... Благодаря за стихотворението...Опитах се да постна тук няколко поеми от "Пантеон", които много ми харесват, но явно имам проблем с компютъра и не се получи... |
| Палада, ти сигурно си завършила специалност "българска филология", специалността на майка ми. Тя беше, Бог да я прости, истински познавач. Аз съм само едно нейно бледо подобие. Но някои стихотворения помня от нейно време, тя ми говореше за тях с истинско въодушевление и възторг. Та, оттам и повечето ми по-задълбочени познания върху отделните етапи в българската литература и поезия, освен че чета много, естествено. Сега ще намеря и Ирен, адски го обичам. Редактирано от - Сибила на 23/10/2004 г/ 20:53:34 |
| Малко ми напомня на "Анабел Лий" на Едгар Алън По, някакво влияние има, но е най-хубавото му, на Попдимитров. Ирен Наведен, на пейка самотна седях уморен сред някакъв шумен и стар булевард непознат. Ехтеше тълпата пред мене в стохилядний град. наведен, на пейка самотна седях уморен и мислех за тебе, Ирен! Аз мислех в забрава, тъжовен и блед, примирен, как пътя ми с тръне съдбата навеки постла, а сивата Грижа над мене наведе крила. и мислех в забрава, тъжовен и блед, примирен за моята младост, Ирен. Припомних си вашето знаме и праздничний ден, ръцете, косите и твоите бледни черти, на ранна бе смърт обещата, обречена ти! Припомних си светлото знаме и празничний ден и горко заплаках, Ирен! А после: и тъмния креп над вратите развян, воал и кандило... и бледно и строго лице, и твойте за път безнадежден скръстени ръце! Припомних си тъмния креп над вратите развян и плаках за тебе, Ирен... И ето - в разгара ликуващ на слънчеви ден - аз пак се намерих след стар булевард непознат, ехтеше тълпата безгрижна в стохилядний град, а тъжен, в разгара ликуващ на слънчеви ден - аз плачех за тебе, Ирен. |
Сибила и Палада, надявам се да продължим в този дух и занапред, макар че някои ще ни укрепнат в старомодна сантименталност. А сега ще ви предложа една старомодна кръчмарска елегия. PANTA REY Тече, изтича всичко в този свят, цъфти и прецъфтява всеки цвят и в пепел се превръща всяка плът на времето по шеметния път. Твори, но и погива всеки ум - било от вирус или от куршум. А някъде на есента по друма жълтее майската зелена шума... И всичко взема, нищо ни не връща на времето стихията могъща. Къде сте, урски и микенски ери, къде сте Афродити и Венери и вие, рицари и тамплиери? Къде си, ненаситна Клеопатра - със Марк Антоний в златната си шатра? Къде го вее вятърът Сократ, изпил отровата със дух сърцат? А Цезар? А Сенека? А Петроний? А вие, славни римски легиони? Над всички вас като над суха плява забравата на времето повява и чезне нейде в Дантевия лес прославяното вчера или днес. Твърдим, че Гьоте или Рафаело безсмъртни са с безсмъртното си дело. Но Гьоте по-добре от нас разбира, че според логиката на Всемира безсмъртното, дори и то умира, та не ли ние с участа на роба, разпънат между люлката и гроба! Тече, изтича всичко. Панта рей! вишат се монументи, мавзолеи, а сетне се превръщат в съсипни. И като дреха, вече отесняла, гнети ни подир време идеала, след него идва друг - да го смени и да зачеркне земните ни дни... Това е то животът - панта рей! Налей да го полееме! Налей! |
| >>>>>>>>>>>> Щом е някакъв плюс да не си изцяло българин и да милееш за българската поезия, имам смелостта да си пусна тук вчерашното творение (бил съм яко закъснял, ама на живот) по покана на Грацян. Та темата беше з а васеркенефите и никой не бе писал след мен... Посвещението правя некси на ъндерграунф д дето ме трогна с интетрвалите междъ буквите. Там имаше много недоизказано и аз го позапълних. слънчо >>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<<<<>>>>> > >>>>>>>>> Пътник закъснял към пътник 1: Какво е тука туй говно насртед зелената ливада?... на мене пак ли чест се пада да бърша със хартия но, така не ще да продължава не искам начи чест такава... в това... наречено държава... ще пиша аз писмо до цар, до Старшиина, до Каруцар.. Или до онзи Грациян В Канада дето е пиян от миризмата на лайната заляла Тук,"Сега"- страната.. Открил съм начин чрез водата със силна струя по средата да смивам сякое лайно от нежно аки до говно втвърдено даже като камък изсрано до дувар на замък. Въобще вода, вода ми дайте в най-лош случай напикайте лайното някакси отгоре а аз чрез царската опора ще търся начин да го смия .. Повервайте, не съм от тия да ви оставят насред път задръстен тъй но ще серат "другарю" пътник, ще серат и други пътници след вас.. ... последен май че ще съм аз. .... С2 ще удържиш ли баса- не е кенеф щом нема васер?... Ъндер, ебавам се почти! не се сърди, а разбери след бира пуснал съм мечти и давам ред сери, шери сери сери .... ... слънчо .. >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>> >>>>>>>>>>>> Затвори прозореца |
| ЪНДЪРГРАУНД, ТАКА и предполагах! Допусках, че ОТ СКРОМНОСТ ПРЕМЪЛЧАВАШ: КОЙ Е АВТОРЪТ ?!? Но вече съмненията ми са окончателно разсеяни!!! ДАВАЙ НАТАТЪК!!!  |
| >>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<<<>>>>> >>>>>>>>>>> Архиман, мааму стара, бе разберете веднаж, че Бог не е Нещо или някой някъде си съществуващо независмо от вас. БОГ Е ЕМАНАЦИЯ НА НАЙ-ДОБРОТО (параграфа би отворил скоба и казал , "или най-лошото), което вие проектирате във времепространството, ерго Бог е вашето въжделениие за творец, човеколюбец, животнолюбец и пр. и вие граждани, усъвършенствате своя/нашия Бог/ съобразно със степента на собственеото си усъвършенстване. Така че Архиман, ако заплюеш тази моя констатация, ( а тя между другото идеално конформира с представата, която Бог би имал за себе си ако е независим от вас, но държи терца майорна от морални ценности)* ти заплюваш и Бог. Това е то. Вашата представа за Бог е далеч по-примитивна откполкото Единния Бог би трябвало да бъде. Много сори ама и с мъжкия род на Бога (натрапван ми от боголюбци) не съм съгласен, защото род предполага и секс и нме че това е лошо, но ни връща отново към многобожие. >>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<< слънчо *Вашата традиционна представа за Бог е и в това, което трябва да почитаме, боготворим и любим, защото Той ни е предоставил живот, ама на всеки както падне, радости, на всеки както може, болести - средностатистически, комари, мухи и др. просто да се понамират, а в оставените инфоормации като как да го почитаме и адмириране е наистина БОГ - оставил ни е от едно до деветдесет и девет лица и религии и всяка от тях с претенции да НИ ОТКРИЕ" ИСТИНСКИЯ БОГ". Прощавай Архи, много сме далеч в броеницата... слънчо >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<<<< <<>>>> |
| Четох ви с интерес, но за Яворов мисля различно, има баналности, но и пророческата дарба да запознава с други светове, да повдига воала на всекидневието, може би и неслучайна съдба.  |
| SLUNCHO 6, АКО Бог е НАИСТИНА това, което ти казваш- тогава НЯМА нужда от папи и патриарси, от църкви, джамии, пагоди и т.н. Нито от икони, нито от религиозна утвар, нито от Свещени Книги , нито от 2 /два/ Синода, нито от богослужения, нито от покръстване, помохамеданчване, побудистване, нито ... А сега "Правителството на Република българия мисли дали да разреши църковния брак" ?!?...  |
| Да, наистина няма нужда. странно, Слънчо почва с "мааму стара", завършава с броеницата, и това е точно така |
| свършиха ли нашите автори та ги почнахме......................палестински те.О маико моя родино мила. |
| Чичо ГРАЦ, Добре че отвори дума за заплетените естетики, та се подсетих. Че за тебе (и такива като тебе) Борхес е писал още в 1936 в есето "КЕНИНГИТЕ" (успокой се, ти не си кенинг). Цитирам чат-пат: Балтасар Грасиан-и-Моралес (ама и името точто твойто)... има против себе си няколко трудоемки перифрази, чийто механизъм прилича на този на кенингите....Бикоборско-кокошкарското безумие на преподобния отец не е най-големия грях на рапсодията му. По-лош е логическия апарат: приложението на всяко име и неговата свирепа метафора, невъзможното отстояване на безразсъдствата.... - бъркотия. Сега с две думи да ти кажа що е кенинг - малоумна исландска метафора - например: мечът на устата е езикът, китът е прасето на вълнението, конят е разтърсвачът на езда и прочие естетики, сред които Борхес с "мраколюбителско удоволствие" особено откорява творение на мисълта като братовчед на гарвана - гарванът, както и змей на меча - мечът. Мисля, че подобни неща те вълнуват, гаче ли седнеш да търсиш поезията. Щото пък като автор съм те признал - ти си нула на релси (демек, с 2 минуса). Хайде остави хората на мира, те толкова могат, но поне са искрени. На Мони ще река, че всяко време си заслужава поезията. Сякаш живеем в най-непретенциозния, подреден и римуван свят, в който хората плачат само от радост и пр, та стихотворенията ни да са като на Шекспира сонетите. На Валери Станков, който пък може да ми е дядо - той си знае, аз веднъж му го казах. Не ви прави чест, г-н поете... Айде, със здраве Edited by - pi6le on 24/10/2004 г/ 10:13:53 |
| Слънчо, Ако бех цар по тия места, щех специално един форум за Слънчовизми да отворя. Обаче не съм и требе да обикалям, немил, клет и недраг по теми и мнения да търся некой твой светъл лъч, настроението за деня да си застроя. Разгеле за днеска го застроих, за което имаш едно голямо "БЛАГОДАРЯ!"  |