Отиди на страница:
| Параграфе, но понеже “управляващите държавата САЩ” - това са гражданите на САЩ, която федерална република е работеща демокрация, “антисащист” е тъждестевено с “антиамериканист”, още повече, че ти отричаш съществуването на американската нация и твърдиш, че “американец” значело само “гражданин на САЩ”, а не някаква етническа и културна характеристика. Антиамериканизмът е вирулентна форма на ксенофобия, която се осъжда от ООН и от българските закони и проповядването й се наказва с лишаване от свобода. |
| ЧИЧО ФИЧО, Могат да се МРАЗЯТ съседите /ако има причини!/, но НЕ и НЕпознати хора на другия край на Света!!! Т.нар. от теб "американци"-всъщност, американските ГРАЖДАНИ, нито са ми изяли десерта, нито са ощипали жена ми- твърде далеча са и НЕ са ми комшии! Но могат да бъдат мразени Управляващите САЩ- защото, за съжаление, много от нещата по Света зависят от тях и външната им политика! Например, че НЕ подписват "Протокола от Киото", че нарушават Устава на ООН, че корумпират управляващите в много държави по Света- включително и в България, че с Агресията и Окупацията на Ирак вдигнаха цената на бензина за колата ми, че отровиха почвата в Северозападна България, че слагат защитни мита срещу внос на стомана от Европа, че наказват цели народи с икономическо Ембарго...!!! И т.н. и т.н.... Пълни глупости са това, че т.нар. "антиамериканизъм" е равнозначно на КСЕНОФОБИЯ- американските ГРАЖДАНИ никой НЕ ги мрази по Света! Хората по Света мразят американските РЕЙНДЖЪРИ и американските УПРАВЛЯВАЩИ- когато правят за мразене!!! Това, , че мразейки Управляващите САЩ значи, че мразя американските ГРАЖДАНИ- това е втората поред ГЛУПОСТ !!! Значи ли, че като мразя СЕГА управляващите България , то аз мразя ВСИЧКИ български ГРАЖДАНИ !!! Не, НЕ значи- защото НЕ е така!!! Освен това, на предишните избори в САЩ почти половината/а според някои и повече!/ гласуваха против Буш- това НЕ значи, че тези/ а и аз!/ мразят другата половина от американските ГРАЖДАНИ !!! "АнтиСАЩИЗЪМ"- да!- ЩОМ ИМА ПРИЧИНИ!!!" "АнтиАМЕРИКАНИЗЪМ"- НЕ!-защото НИКОГА НЯМА ПРИЧИНИ !!!  |
| Статията е слаба, авторът е объркан човечец. Балканите са нужни на ционистите в USrael само като постоянен източник на проблеми за ЕС и Русия. Тактиката на Вашингтон е добре известна: създавай проблеми, после привиквай помагачи да ги разрешават за своя сметка, но под Шатско ръководство в Щатска полза. Тази тактика е в рамките на стратегията за постоянната война по света извън Щатска територия за унищожаване на всяка форма за съпротива на налагания от ционистите повсеместен грабеж и напредващ геноцид. Ционистки Вашингтон много скоро ще формира отделни ядра на съпротива срещу политиката си с последващо тяхно обединяване за отпор на човеконенавистническата си политика. После ще започне ядрен шантаж в смисъл или се подчинявайте, или ще унищожим планетата. Никакво значение няма за света, за Ксово или Уагадуго как ще се казва ционисткият назначенец в Белия дом. Илюзиите се разсейват, лъжите се обезсилват пред очевидните факти. Скоро и последните наивници ще прозрат, че ционизмът е най-голямото и опасно ЗЛО на планетата. Той неминуемо ще породи адекватна съпротива и в самите САЩ, знаят го и затова бързат като бесни. Личи по много белези, включително и по максималната мобилизация на форумните гъзомийници и моше-ници. |
 МЪЧЕНИЯТА СА НОВИНА, НО НЕ СА НИЩО НОВО-Джон Пилджър ....................... ИЗТОЧНИК: <http://radr.net/ZBG/adisp.php?aid=31> За автора: ----------------------------------------- ---------------------------------------Ав стралийският репортер Джон Пилджър, носител на десетки международни награди за журналистика, работи като акредитиран военен кореспондент във Виетнам, Камбоджа, Египет, Индия, Бангладеш, Биафра. Като независим репортер отразява кръвопролитията в Палестина, Източен Тимор, Афганистан. *Публикувано в Z Net на 7 май 2004: Torture Is News But It's Not New и във в. Дейли Мирър: TORTURE'S NOT NEW, BUT NOW IT'S NEWS. ----------------------------------------- --------------------------------------- Джон Пилджър напомня във в. Дейли Мирър отразяването на войната във Виетнам и как тогава издевателствата на американските войници не са били считани за новина. Същото важи и за жестокостите на британските колониални походи. “В Ирак – пише той, - нищо не се променило.” Когато за пръв път заминах да пиша репортажи за войната на Америка срещу Виетнам през шейсетте години, посетих сайгонските бюра на великите американски вестници и телевизионни компании, както и на международните новинарски агенции. Бях впечатлен от почти еднаквите снимки, висящи по стенните им табла. “Тук закачаме съвестта си,” подхвърли фотограф на една от агенциите. Имаше снимки на разчленени тела, на войници, размахващи отрязани уши и тестикули и на самите мигове на мъченията. Имаше пребити до смърт мъже и жени, давени и унижавани по начини, които ти преобръщаха стомаха. Върху една от снимките над главата на мъчителя беше написано: “Ще те науча да говориш с журналисти.” Винаги, когато посетителите зърваха тези снимки, изникваше въпросът: защо не ги публикуват? Стандартният отговор беше, че вестниците не ги публикуват, защото читателите нямало да ги приемат. А да ги публикуваш без задълбочено обяснение на обстоятелствата във войната означавало да “правиш сензации”. Отначало приемах очевидната логика на това обяснение: издевателствата и мъченията, извършвани от “нас”, със сигурност бяха отклонения по определение. Но очите ми се отвориха бързо: тази обосновка не обясняваше нарастващите доказателства за целенасочено осакатяване и избиване на цивилни, за неоправданото им лишаване от покрив, за подлудяването им с масирани бомбардировки на села, училища и болници. Тя не обясняваше децата, превърнати в горяща клокочеща каша от нещо, наречено напалм, нито “отстрелването” на селяни като дивеч от хеликоптери, нито влаченето на изтезаван до смърт “заподозрян” с въже на врата с джип, пълен с дрогирани и превиващи се от смях американски войници. Тя не обясняваше защо толкова много войници държаха човешки части в портфейлите си, а офицери от специалните части държаха в бараките си човешки черепи с надписи: “Един по-малко, един милион остават.” Филип Джоунс Грифитс, големият уелски фотограф на свободна практика, с когото работих във Виетнам, се опита да попречи на един американски офицер да пръсне на парчета група притиснати един в друг жени и деца. “Те са цивилни!” – изкрещя той. “Какви цивилни?” – дойде отговорът. Джоунс Грифитс и други се опитаха да заинтересуват новинарските агенции да публикуват снимки, разкриващи истината за тази чудовищна война. Често отговорът беше: “Нещо ново?” Разликата днес е, че истината за не по-малко чудовищното англо-американско нашествие в Ирак е новина. Нещо повече, от достигнали до обществеността документи на Пентагона става ясно, че мъченията в Ирак са широко разпространени. Амнести Интернешънъл ги нарича “систематични”. И все пак, ние едва започваме да разпознаваме неописуемия елемент, който свързва агресията срещу Виетнам с тази срещу Ирак. Този елемент поставя под общ знаменател голяма част от всички колониални окупации, без значение кога и къде са станали. Той демонстрира същността на империализма – една дума, отскоро възстановена в речника ни. Расизъм. Данните сочат, че в Кения през 50-те години британците избиват 10 000 кенийци и създават концентрационни лагери с такива жестоки условия на живот, че само за месец в тях измират 402 концлагеристи. Изтезанията, боят с камшик и издевателствата над жени и деца са ежедневие. “Специалните затвори – пише историкът В. Дж. Киърнън – вероятно не бяха по-добри от който и да е нацистки или японски концлагер.” Нищо от това не беше новина тогава. “Терорът на Мау Мау” беше съобщаван и възприеман само по един начин: като черни “демони” срещу белите. Расисткото послание беше ясно, но “нашият” расизъм никога не беше споменаван. В Кения, както и в проваления американски опит за колонизиране на Виетнам, както в Ирак, расизмът подклажда и безразборните нападения над цивилни граждани, и мъченията. Когато пристигат във Виетнам, американците смятат виетнамците за човекоподобни въшки. Наричат ги с всевъзможни презрителни имена и ги избиват в промишлени количества, също както бяха избили навремето американските индианци и наистина, за Виетнам се говореше като за “индианска страна”. В Ирак нищо не се промени. Хвалейки се открито как избиват “плъхове в дупките им”, снайперистите на морските пехотинци на Съединените щати, които застрелваха жени, деца и старци във Фалуджа, също като навремето немските снайперисти във Варшавското гето, изразяваха расизма на своите ръководители. Пол Волфовиц, заместник-министърът на отбраната на САЩ, считан за архитект на агресията срещу Ирак, говореше за “змии” и “пресушаване на блатата” в “нецивилизованите части на света”. Голяма част от този съвременен имперски расизъм е изобретен във Великобритания. Вслушайте се в нюансираните изрази, когато британските говорители се усукват по килифарски и отказват да потвърдят броя на иракчаните избити от техните касетъчни бомби, чието фактическо въздействие не е много по-различно от това на самоубийствените атентати: те са оръжие на тероризма. Слушайте Адам Инграм, военния министър, който мърмори под носа си в парламента и отказва да каже колко невинни хора са станали жертва на неговото правителство. “Нюзуик” нарече разстрела на жени и техните бебета във виетнамското селце Май Лей “американска трагедия”. Подгответе се за още изрази от сорта “нашата трагедия”, които внушават съчувствие към агресорите. Американците оставиха три милиона трупа във Виетнам, опустошиха и изтровиха една някога цветуща земя с химическите си оръжия. Но докато американските политици и Холивуд кършеха ръце за изчезналите американски бойци, на кого му пукаше за виетнамците? В Ирак нищо не се промени. По най-сдържани преценки, американците и британците са избили досега 11 000 цивилни. Прибавете загиналите иракски военни и тази цифра се учетворява. “Ние броим всяка отверка, но не броим мъртвите иракчани” – отбелязва американски офицер по време на клането в Ирак през 1991 г. Адам Инграм може и да не умее да се изразява така добре, но позорното отношение към човешкия живот е същото. Да, зверствата и мъченията сега са новина. Но как така – пита писателят Адаф Суейф? Новинар от BBC описва снимките на мъченията като “просто спомени”. Да, разбира се: такива бяха и частите от човешки тела в портфейлите във Виетнам. Коментаторите на BBC – както винаги най-добрата мярка за чевръстата мисъл на британските властници – ни напомнят, че мъченията и униженията на войниците, “не могат да се сравнят със систематичните мъчения и екзекуции на Садам Хюсеин”. “Садам – отбелязва Адаф Суейф – сега е моралният компас на Запада.” Не можем да върнем живота на иракчаните, отнет или съсипан от онези, които действат от наше име. Най-малкото, което все още можем да направим, е да изискаме всички, отговорни за това епохално престъпление, да напуснат Ирак веднага и да ни се даде възможност да ги обвиним и съдим и да се опитаме да обезщетим иракския народ. Ако приемем нещо по-малко от това, “ние” се дисквалифицираме като цивилизовани хора. Превод: Благовеста Дончева 26.5.2004 г. София |
| Сега е момента да изразим по най-цивилизован начин мнението си по въпроса. Нека тези, който харесват повече Кери да изразят подкрепата си като запалят светлините на колите си утре през деня. Тези, на които политиката на Буш е по-присърце, нека изгасят фаровете на колите си утре през нощта |
Абе КОКОТКЕ, ти пак ли се дотътри, където не ти е мястото? Барабар Петко с мъжете. Сетих се да те питам, ти да не си хермафродит, та си си избрал/а/ такъв псевдоним? Или си от транссексуалните? А да не си участвал/а/ в шайките на проф. Цанков през 23-та - 25-та, дето видяли сметката на Гео Милев, Хербс и Ясенов? Ще да си бил/а якичка, защото за примките се е искало доста сила. Или джелатите са те имали под ръка, за да се нахъсват за по-сетнешните си благородни действия? Ще трябва да ми разкажеш спомени за Цанков - тази светла ренесансова личност. А през 40-те сигурно си посредничил/а/ на проф. Филов в далаверите му с нацистите. Търкаляше ли се често в будоарите на немските фрицове и черноборсаджии? Казват, че сексът с момчетата на Хитлер бил много здравословен. Изглежда, по тази причина си се застоял/а/ толкова дълго на този свят. Или пък поглъщаш огромни количества хумана и подяждаш българските бебета? А Симеончо се чуди защо демографската картина е толкова тревожна. Пак се сетих, ти ходил/а/ ли си на училище? Да си чувал/а/ нещо за точки, за запетаи, за тиренца, за пълни и кратки членове? Или ти си по само по твърдите членове? А може през Балканската война да не са наблягали толкова на точките и запетаите. Само до запетаи им е било! Ще ти пратя моите чираци да те научат на правопис, макар че не съм забелязал да са геронтофили… А Елин Пелин е академик! |
| Хахахаххахаа Подземник, ама ти мене ли визираш, ве!!! Ама ще ме умориш от смех!  Кво съм ти виновен, че не си се интересувал от спорт, а си чел Ленина, та не знаеш кой какъв е. Ами то е показателно за културата ти ве, другарю. А тоя, пълният член знаш къде може да си го завреш? И после си затъкни някоя запетая, че да не ти излиза. Къв Цанков, кви пред лева, товарищ? Лелееее, голям купон! Абе нищо друго не ми остава, освен да те поздравя с тая мелодия, първата Натиснете тук Ха-ха-ха-ха Рущи се, руши се... |
Зе Мария, всуе си харчиш патроните. Дори не подозирах за твоето съществуване. С лицето, за което става дума, си имаме приказка от време оно. То, както подозирам, е с единия крак в отвъдното, а ти, както мога да допусна, си млада като фиданка. Та това лице, което явно принадлежи към линейната геометрия, се опитва да спори с една толкова пространствена, толкова сложна и противоречива личност като мен, която в едно и също време може да реди мадригали или сонети и да псува като каруцар от Сточна гара. Ако продължиш да се задяваш с мен, ще мобилизирам целият си запас от цинизми и моята дума ще бъде последна. Имай го НАпредвид! |
| Шановни пане Пiдпольньiй, Зе Мария е името на доста известен бразилски футболист от "близкото минало", мъжко име, а зад него се крие високоуважаван (от всички страни, не само от мене) стар форумец. |
| ***Travel to Fernando de Noronha - Experience Fernando de Noronha at the Pousada Ze Maria, Fernando de Noronha, Brazil Pousada Ze Maria has been selected by DiscoverBrazil as one of the best pousadas in Fernando de Noronha. The pousada has 15 comfortable apartments, king size beds, an infinity pool with a breathtaking view of Morro do Pico, one of Fernando de Noronha’s landmarks. This is one of the few places in Noronha where you can see both sides of the island. Pousada Ze Maria was created by its founder, Ze Maria, who started by hosting friends and close acquaintances at his home. Ze Maria would cook and entertain his guests at his famous dinner parties and eventually started renting rooms in his house. Recently Ze Maria partnered with Celso Freire, one of three Cordon Bleu chefs in Brazil, and built this small pousada with 15 apartments. Today, Pousada Ze Maria has become a symbol of charm and a must-visit place in Fernando de Noronha. While staying at the Pousada Ze Maria, you will be able to experience the exciting activities Fernando de Noronha has to offer, such as, scuba diving, snorkeling, surfing, trekking, turtle watching and island touring, among others. DiscoverBrazil also offers private scuba diving tours, as well as dolphin watching and private fishing adventures. Fernando de Noronha, an archipelago, formed by 21 islands, with a total area of 26 km2 (10 sq miles), was discovered by Americo Vespucci in 1500, and was the private property of a Portuguese noble, who gave the island its name. It later became a Portuguese navy base, and then a powerful point for invasions for Dutch, French and English colonists. Amazingly, it was used as a federal prison and today is considered one of the most beautiful destinations in Brazil. ***Ze Maria & Pazedi Jazz Band ( Mozambique ) Raw and rootsy traditional rhythms and afro-jazz from Maputo with Ze Maria (founder of the popular Kinamatamikuluti Afro-Jazz Band) and his well traveled band - Jose Maria Daniel Mabota “Ze Maria” (sax, flute & voice), Maria Rahima Ezequiel Munjaga “Rahima” (voice), Adriano Enemias Lima De Castilho Cavele “Dino” (bass), Ilidio Nelson da Conceicao Ofinar “Pateta” (percussion), Albino Jorge Mbie “Bino” (guitar) & Flavio Augusto Magrimussa “Flavio” (drums). |
Чичо Фичо, това че въпросният форумец носи името на известен футболист, не му дава право да псува като хамалин, при това без да съм го предизвиквал. Аз имах предвид един друг сквернословец, май че се казваше Коткото, което е близко до кокотка. Но аз него го отвях, както се е случвало и на други, например на един екземпляр, който наричаше себе си Пошъл Тошев. Аз живея в страна, където футболът не е на особена почит. Тепърва се пробужда някакъв интерес към него. Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че си падам повече по бейзбола, например? При това живея в непосредствено съседство с един свръхмодерен стадион и на главата са ми не хиляди, а стотици хиляди бейзболни фенове. Що се отнася до неоснователно засегналия се, сигурно е нещо гузен, т. е. има проблеми със съвестта. Друг път да внимава с адресите. |
Чичо Фичо, ти като завеждащ връзките между участниците във форума и по съвместителство техен говорител, ще ми кажеш ли нещо повече за фамозната Оло. Аз я имах за "напреднала" и дори "златна", а изведнъж във форума се яви някакъв "новак" с десетина постинга и със същия ник. При това говори за себе си в мъжки род. Каква е тя? - мъж или жена, звяр или травестит? - както би се изразил "терористът" Ботев. Аз похарчих толкова чувства по нея, дори се бях заел с идейно-политическото й преориентиране, а ще се окаже, че дори не съм я идентифицирал, както трябва. Измамни са пътищата на любовта! |
| Nelentze, edna zabelejka milichka!Predi tia deto sa pravili svirki na komunistite sega praviat svirki i na kapitalistite, ili demokratite, ili kakto iskash gi razbirai.Kazvam taka, shtoto az edno vreme psuvah komunistite kato gi gledah kakvi gi vursheha, a sega psuvam ebanite zapadniatzi i tehnite podrujnitzi, poneje tova koeto go vurshat ne e demokratzia, ami chista diktatura.kato doideme nie na vlast(nikakvitzite)shte ti se obada da doidesh da ni posvirish i na nas!!! |
къртицо, пошъл тошев е едно от многото партизански имена на булдога порода отблъскващ, намерил си ти кого да питаш  |
| П. Тошев е забележителен стар форумец, нямащ нищо общо със Зе Мария (нито с моя скромност). Тошев живее в Америка. Не ми е известно да пише с друг ник. Като много патил от форумни нападки не одобрявам такива от ничия страна. Също живея недалече (около 30 мин с градски транспорт) от два бейзболни стадиона, Янки и Шей, ходил съм два пъти на мач (по веднъж на Янки-те и на Метс-ите), а съм гледал и любителски игри по поляните до нас (сега там има футболни soccer игрища). Още не мога да кажа, че разбирам играта, камо ли да съм й почитател. |
Подземний, там дето има бейзбол все повече започва да се радва на почит и футбола. Ако погледнеш Централ парк, дето ни е на 100 метра от къщи, в събота и неделя по бейзболните игрища на Норт Медоу ритат топка десетки детски отбори, половината от които момичешки  - в сини, червени, жълти, оранжеви и т.н. екипи на точки. Децата тук така се и разпознават - ти от червените или от оранжевите беше. Девойчетата през седмицата играят балет, а по уикендите футбол. Родителите стоят и ръкопляскат на всяка започната атака. * За Оло даже не съм слушала, нито съм чела нещо от нея/него. Но виж, Зе Мария е партизанското име на един наистина замисловат и много известен форумец. Жалко, че нещо не се разбрахте днес - нищо, случва се. Той със сигурност, обаче, не е Пошъл Тошев.  * Със здраве. |
| Зе Мария е почитан от всички разумни форумци, а Тошев като по-върл "безродник" (като нас) - най-вече от "безродниците". Как ни грустно, някои "родници" не ни дип обичат |
| Нели , омъжена ли си ? ако не нека се вземем аз си търся имотна булка , че старата ми дотегна.съгласна ли си? |
