Отиди на страница:
Мислех, че Мето е физик  , пък той май историк балканист . АОК беше създадена с помощта на УДБА през 1995 г., за да конкурират Ругова и да създадат прецеденти за обезлюдяването на Косово, поставено като задача същата година от вицепремиера на Сърбия Шешелй. Едва в началото на 1998 г. Обрайт и Холбрук решиха да припознаят АОК като свой съюзник против Милошевич и прецениха. На сърбите не само “се пада лъвския пай от престъпленията”, но те започната конфликтите: в Словения се опитаха да попречат на независимостта само с армията, защото нямаха значително сръбско малцинство, но в Хърватска (Книн, източна Славония и западен Срем) и Босна (Република Српска) по команда от Белград местната сръбска номенклатура вдигна сърбите на бунт срещу новопровъзгласените независими републики, обявиха независимост и тутакси почнаха етническа чистка на хървати и босненци. В последните дни на мира в Сараево стана грамаден митинг за мир на босненци, хървати и дори мирни сърби, след което артилерията на Република Српска (т.е. на ЮНА) зачеса града от височините край Пале. Сребреница беше босненски анклав в Република Српска. * Косово било предимно албанска етническа територия още от османско време, люлката на модерния албански национализъм – там през 1878 се създала Призренската лига. Сърбия завладяла Косово през Балканската война, след ВСВ Тито искаше да вземе цяла Албания (с Косово) като седма република. През 1974 г. той даде на Косово (и Войводина, с над 400 хил. унгарско малцинство) автономия, отнета му от Милошевич през 1989. След смъртта на Тито в Косово още в началото на 80-те фактически бе установен военен окупационен режим, югоизтребителите всекидневно пикираха над Прищина. Албанците в Косово престанаха да се чувстват част от сръбската държава още тогава. Съпротивата им беше най-вече мирна, реакцията на Белград – военна. Косово не може да се върне под Сърбия. Опитът на други страни показва, че границите на областта няма да се прекрояват и обединение с Албания най-вероятно няма да има. Правата на 10-те процента сърби и целостта на сръбските манастири в Метохия трябва да се гарантират, преди Косово да получи международно признание. |
Косово създава емоции у Бай Ганя дотолкова , доколкото вижда там аналогия на некои родни региони.  Апропо - Чичата като убеждава , че Косово си е исторически албанско , да му бодна един перспективен вопрос : Чича , за кога е планирано в Манхатъня да започне кампанията по убеждаването на Света, че и Родопите са си турски по история  Ти ша участваш ли в кампанията , или напротив Планира ли се "мироналагане" , ако малцинствата възнегодуват И още едни се таквиз ми напират из тъмната балканска картуна...Ма се надявам на отговор  |
| За дочулите оттук-оттам искам да дам малко по-обширна информация от първа ръка. В бивша Югославия, непосредственно след смъртта на Йосип Брос настана едно доста осезаемо разклащане. Цените хвръкнаха нагоре, започна и невижданото - криза и липса на "неща" от пазара. Спомням си как ( когато дъщеря ми беше още невръстно новородено бебенце), в Македония беше въведена купонна система за прах за пране, мляко и мисля още нещо. Токът спираше от време на време ( не чак толкова колкото в "дискотечна" България, което беше и главната причина да решим тя да остане там с жена ми, докато в София се нормализират онези 4часови прекъсвания на тока, които бяха достатъчни панелния ни апартамент да се превърне в хладилник. Зимата на 1982-1983 година беше бая студена, ако се сещате. Най-трагичното беше, обаче, че "бугарофобските македонски лайнари" като разпределяли купоните не включили дъщеря ми, а няма какво да ви разправям колко прах за пране е необходим при наличието на бебе ( тогава нямаше памперси - или барем ние не бяхме чували за такива "глезотии" ). Жена ми, разбира се, ми казва по телефона и аз веднага изпращам по пощата прах за пране. Веднага след получаването на поканата за да си вземе колета при нея идва локалното "тайно ченге" и започва да я кори за това, че тя ИЗЛАГАЛА РОДИНАТА си, откривайки на "врага" наличието на дефицит в страната!!! Представяте ли си? Освен това зачестиха и "запасите" и евакуациите. Спомням си как си изкарах акъла една вечер, когато в един хотел в Рогатица ( малко босненско градче, близко до Сребреница) някъде далече след полунощ ме събудиха ужасни сирени. Ставам аз, сънен, повдигам пердето и гледам камиони се товарят със запасняци с пушки и започва една съвсем сериозна мобилизация, баш като истинска. Аз, като чужденец, разбира се, нищичко не зная и си помислих, че наистина е започнала някаква война. Питайте ме какво ми е било до сутринта, когато без да съм мигнал станах и плахо слезнах във фоайето за да видя какво е дереджето. Очаквах всяка минута да бъда ако не гръмнат, барем - арестуван. И всичко това през далечната 1981 година!!! Все пак, аз бях загубил всякакви такива "оцеленчески инстинкти", тъй като при нас в България, последната "пробна евакуация" в която участвувах беше някъде в средата на 60те, когато цялата махала (предполагам и целият град) бяхме събудени и в пълна тъмнина се влачехме с часове пеша от "Витошка" до тогавашното село Дървеница ( което си беше извън София в ония години) Да не говорим пък, че пътувайки от Дубровник, през Титоград за Скопие автобусът беше спиран на два пъти от военни, които го претърсваха доста щателно. Тогава и през ум не ми е минавало, че нещо кипи и ври. Косово още от тогава предполагам е било под щателно наблюдение. Дали наистина е имало някакъв трафик на оръжие, дали вече са се понесли някакви слухове, това не знам. За мен тези картини просто бяха шокиращи, тъй като такива деяния бях гледал само по филми преди това. Скривалищата са се държали под пълна бойна готовност и изобщо цялата страна си е била "надървена" в очакване на някаква външна интервенция. Предполагам обаче, че именно със старият трик "врагът не спи", народът е бил от една страна сплотяван, а пък от друга - секретно подготвян, за онова което се случи една декада по-късно. Когато се готвиш за война, тя току виж, наистина дошла.  |
| Абе предавам се. Почвам да ви вервам на вас с ораклето, щом сте историци. Ще вервам, че сърбинът Слобо е създал “АОК”, за да коли сърбите в Косово. Освен това ще вервам, че ЦРУ-то е организирало атентататите на 11 септември. И че Мосад е създал ПЛО да трепе евреите в Израел. И че КГБ-то има пръст в тая работа в Беслан. И така нататък. Тия работи са тънки работи, само спецuaлистите ги знаят За туй ще ви вервам. Нищо, че всичко което сте писали и за Югославия, и за Ирак се опровергава постоянно от събитията. Нищо, че се оплитате като пиле в кълчища, когато фактите ви притиснат. Я че ви вервам, шото нема смъсъл да се хабим. Някои хора промиват само мозъците си, никога очите си. Като се измиете, обадете се. Дотогава, както е казал другарят Шекспир: “Would thou wert clean enough to spit upon”. |
Мето, ха дано наистина се предаваш , щото ми се чини, че колкото повече безмислици пишеш за физиката, Айнщайн и балканската история толкоз повече се самонавиваш. А запри се, де. Тия две науки не се учат на крак, за момента и от расистки сайтове.  |
Грацко,  - след началото на хърватската и босненската война, в началотона 1992 имаше две извънредни сесии на комисията на ООН по правата на човека за бивша Югославия, създаде се процедура (специален докладчик) по въпроса. Докладчик първите четири години беше Тадеуш Мазовиецки, бившия първи некомунистически премиер на Полша, религиозен и много честен. Близка му беше нашата приятелка д-р Ева Брантли (дето съм казвал, че е лежала като правозащитник в затворите в Белград, Прищина, Варшава, Източен Берлин и др.). Тя ходи много пъти в Косово. До края на 1994, дори след стрелбите по пазара в Сараево, съпротивата на албанците беше мирна - албанския университет в Прищина, който се събираше в къщата на Ругова - работа най-вече на професори, писатели и студенти. Ако е имало оръжие, повечето е било у сърбите, както в Книн и Пале - раздавано от партийните ръководства от складовете на ЮНА, под командата на кадрови офицери, пари с торби им се носят от куриери от УДБ от Белград. |
Чичовщини | Ето още едно доказатлество за блестящите резултати от далновидната политика на САЩ на балканите. Линк-че към статия от любимя на всинца ни "Монитор" Натиснете тук |
| От книгата "ГУЛАГ. Историята на съветските концлагери" , автор Anna Applebaum През 1927 година група руски писатели, затворени в подземен затвор, изпращат по таен начин един призив под заглавие" Призив към всички писатели в света от група руски писатели" . В този призив пише:" Нас ни унищожават. Свободата не се се вижда.На нас ни липсва възможност да разкажем на света на какви невероятни мъчение ни подлагат. Молим ви, разпространете истината за нас, вие които сте свободни, за да може сегашната и бъдещите генерации да се научат и никога тозу ужас да не се повтаря ". (продължава) |
| "Гулаг" от Anne Applebaum Книгата на Applebaum е почти 700 страници и в неай авторката отбелязва датата 1929 година като важна дата. Това е годината която Сталин нарич "големият завой". Един нов 5-годишен план поставя за цел индустрялизацията на Съветския Съюз и нуждата от работна рака се задоволява с масовите арести и изграждане на концентрацийонни лагери за (работна ръка". Комцемтрационните лагери и затвори бяха строени преди всичко в Сибир и на места, на които никой човек с малко чувство за самосъхранение би отишъл доброволно да работи. В Сибир е нечовешка, 50 минус градуса не е изключение, а природните богатства са неизчерпаеми. Така че Сталин решава проблем с работна ръка по един бърз и ефективен начин." (продължава) |
| от книката "Gulag", наградена с най-престижната публицистична награда Пулицер за 2004 година , аvtor Anne Applebaum Авторката смята че няма някакъв първоначален план зад създаванетто на този гигантска робска машина за набавяне на безплатни работници каквато е била Гулаг. Гулаг е резултатът на политически и административни импровизации , чисто рационалната пресметливост се състои в идеята, че ако хората бъдат обвинени в предателство и заточавани, най ефтино ще излезе построяването на социализма. Наречи един обикновен, нормален човек "враг на народа" - и той се превръща на безправен роб, на когото няма нужда да плащаш заплата, да храниш, той е просто животно, което можеш да използваш за каквито цели си искаш. "Врагът на народа" няма никакви права, той няма право да живее. Той може да живее докато има полза от него. А се пита къде и как са се поставили основите на тази нечовешка, човекопрезираща система ? Отговора е един: Ленин. Лудоста на системата не се дължи на единични луди, тя е вграден в самата идеология. Който вярва в идеологията, който я пропагира, се съгласява да жертва живота на другите за постигане на някакво непостигаемо бъдеще. |
Салмане , чувал ли си понятията : ВРЕМЕ, ПРОСТРАНСТВО и МЯСТО   Чичо - защо НЕ кашляш  Редактирано от - Muktadasaxkoburgidiotski на 27/10/2004 г/ 22:47:57 |
| Вместо отговор на по горния: Анна Ахматова, из "Вместо отговор:Реквием" "По времето на отвратителните година на Йезовия терор аз бях 17 месеца в затворническите "опашки" в Ленинград. По някакъв начин някой можа да ме "идентифицира". Зад мене стоеше една жена със сини устни.: разбира се тя никога не бе чувала името ми, но в същия момент когато тя чу говора като че ли излезе от летаргията и вцепенението което бе присъщо на всички нас и прошепна(всички шепнеха тука) в ухото ми- можеш ли да пишеш за това тук ? Аз казах: да, мога. Нещо което приличаше на усмивка се мярна по това "нещо" което някога е било нейното лице". Това достатъчно ли е като отговор, ххххххххххххххотски ? |
| от "ГУЛАГ" автор Анна Апплебаум. 2004 Доклад на Берия от 1953 година относно Гулаг, наскоро след смърта на Сталин. Берия усеща че неговото време свършва и се опитва да бъде "човечен", да остави впечатление че по някакъв начин, иска нещо "добро". Преди смърта на Сталин един такъв доклад е бил чисто и просто невъзможен. Takyv doklad e vodel do sigurnata smyrt na toja kojto go pishe." Броя на затворниците е 2, 562, 402. От тях са 438, 788 жени, от тях са 6, 286 бременни и 35, 505 имат деца със себе си които са под 2 годишна възраст. Много от жените имат деца под 10 годишна възраст, обаче те не са в лагера а ги гледат роднини или са в детски дом. От затворниците са 238, ООО мъже и жени над 50 годинии , 31, 181sa под 18 годишна възраст, повечето осъдени за дребни кражби и хулиганизъм. Приблизително 198, 000 страдат от много сериозни неизлечими болести и са напълно неработоспособни. Известно е че семействата на затворниците са в много тежко състояние и пораженията остават за цял живот." |
| ВВС ......  Жену Блэра упрекают за критику Буша"...Шери Блэр читала лекции в США Жену британского премьер-министра обвиняют в том, что она публично критиковала политику американского президента Джорджа Буша..." ......................................... ......................................... .......................... ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ ПРОЧЕТЕТЕ ТУК: Натиснете тук  |
| от "ГУЛАГ": "Според официалната статистика на Гулаг през 1942 година умират 352, 560 затворници, а през 1943 267, 826 . От оживелите 22% са болни от тифус, дизентерия и други епидемични заболявания. Смъртността е толкова висока, че застрашава продуктивноста. "Врагове" или не, от тях се нуждаят като от работни коне. Затова се образува специален фонд за изхранването на Гулаг. Всичко на всичко през военните години умират 2, 000, 000 затворници в Гулаг, според официалните данни. 10, 000 от тях са разстреляни за "предателство" и "саботаж", тоест за неспособност за работа. В защита на истината трябва да се каже че населението извън концлагерите също страдаше много. Един от начините да се избегне нечовешкия труд бе самоосакатяването, така наречения "саморуб"- режене на собствени пръсти, крака, ръце. Обаче самоисакатяването бе станало толкова масово, че излезе заповед, самоосакатяване да се приравнява на саботаж. Който се осакати, получаваше двойна присъда за престой в Гулаг. Обаче много от затворниците смятаха че си заслужава труда да се самоосакатиш за да избегнеш работата. Един от бившите затворници; Анатолий Марченко, оживял ужаса разправя че дори през 1960 година е видял как един мъж заковал тестикулите си си на една работна маса, а друг отрязъл пениса си." За жалост, не мога да продължа да преписвам по нататъка, защото историите са ужасяващи. Просто ми става лошо. |
Уважаеми Салмане , уважавам темата по която пишеш , но просто тук е друга тема. Как да ти го кажа по по-ЯСЕН НАЧИН. Престани да бълваш СПАМ. / Тия похвати ги знам , чичовите - ти му викаш "Добър ден Бабо!" -той ти вика "Боб берем чадо..."  |
| от "ГУЛАГ" Спомени на Анатолий Марченко, затворник 1960-1966 в концлагера Дублак в Мордвиниен. Марченко произлиза от работническо семейство, и двамата му родители са били аналфабети. Първият път той бива осъждан за хулиганизъм. Вторият път за предателство - опитвал се е да избяга от СССР през Иран. Попада в концлагера Дублак за политически затворници със строг режим. В концлагера той е получавал 50 грама месо и 625 грама хляб на ден. На кучетата които ги пазели са давали 500 грама месо на ден. През 6 те години които той е прекарал там е получил 2 пъти масло и 2 пъти краставица , през 1964 и през 1966 година. В средата на 60 години в концлагера е имало 3 категории затворници: привилигирани, обикновенни и строго наблюдавани.Марченко описва жестоката иеаркия в концлагера, отдел за мъже, особено всекиденевното насилие. Изнасилвания на хомосексуални и младежи са били всекидневен "спорт".По неписани правила затворниците са били делени на "женски" и мъжки"."Женските" са били презираните, "мъжките" се гордеели с завоеванията си и се хвалили пред пазачите. Пазачите и администрацията одобрявала тази жестока игра за да държат всички нащрек."Женските" били затваряни в специални килии. Същото е ставало и в женската част на концлагера. Една затворничка не смеела да приема на посещение мъжа си и малкото си дете за да не възбуди гнева на лесбийската си "покровителка". През 60те години почнала да вълнее резистентна туберкулоза в концлагерите и затворите - коята продължава и до сега. Фйодоров, един друг затворник, пише: в нашата барака спяха 80 души. От тях бяха 15 болни от туберкулоза.Никой не се опитваше да ги лекува, имаше само едно лекарство което можеше да се получи и това бе за главоболие. Лекарите бяха като офицери от СС: те никога не заговаряха някой затворник никога не го поглеждаха, той не съществуваше за тях". |