Отиди на страница:
Не е зле, къде по-постни реконтри сме обсъждали. Все пак бисери няма много - освен поантата, може би второто изречение (макар да е познато  )Виж, постингът на др. Перемянов си струва клавиатурата. Имам само един въпрос, Другарю - в това разделение на задоволени и незадоволени къде попадат самозадоволените?   |
| Мдааа, преразказът с липсващи елементи на разсъждение верно започна да става на почит тук. Това горното покъртително, разчувствително, трогателно, и др. -телни нещо съм го срещал поне няколко пъти под различни форми в "публичното пространство" през последните десетина и повеке години. Притопляме пак ланшния обед, едно друго.  Ама нищо, дръж се, Льоха - уи шел оувърком! - А коментарът ми е за Реконтрата, не и за хилядите истински истории, които спокойно биха могли да станат основа на подобни писания. Уточнявам, да няма недоразумения. |
| Като в американски филм, всичко си има и цици и пистолет и приятел даже и нашия български филм е включен - досиета, доносници. Даже не се е престарал както повечето правят, да пише в черно(преди)-бяло(сега). В общи линии добре, само малко още трябваше да подсили преувеличението, за да се усети по-добре гротескността на съвремието ни. Началото е просто блестящо - за децата, за ешафода, а и на мен ми се пие. |
| Темата е благодатна като четвъртък, както американските колеги обичат да казват. Тайните служби у нас обаче са възпяти още в далечната 1396 г. от псевдомонаха Прокобий Потайнов, внедрен агент на царството, едно от трите, в шатрата на Светкавицата: От час си лъскам боздугана, приготвен тайно за султана, щом тук се появи и в миг ще чуйте крясък, страшен вик, ще изхвърчи навън, в полето, държейки си с ръце ... (стражата, предполагат историци, е осуетила в този точно момент замисъла на Прокобий) Метохия, 1396 |
| Абе бай ви Грациян си праи ташак с вас, и вие му се връзвате! Просто човека иска да види дали овцете ще вървят след него! И то функционира! |
| Може пък и да си е струвало... Натиснете тук  |
| Всичко зависи от нагласата. Дали ще погледнеш на тази реконтра като Рабле и ще си кажеш, че поантата е във финалните цици или обратното, като Йонеско и ще си кажеш, колко тъжно, колко тъжно, няма, няма вече хумор на Европа от 20 век. Нейният хумор е страшен и поради това го няма никакъв. Но така рискуваме да не се засмеем никога. |
| Много бързо го изчетох , даже не забелязах кога стигнах до циците ! Бе езпех го текста както обикновенно бирата , на един дъх !   |
| езпех е наистина позабравен старобългарски глагол, един от малкото, които са си запазили звученето непроменено и до днес. Ето в ProГлас на Блюдолизец Храбър, писано преди 20-ина години, как само звучи: Тежък е конгресът днеска, в сградата на НДК-то - щайга със хайвер от треска, после тезиси на Тато. Имам класова закваска, шава ми между краката, с нея искам аз да прасна комсомолска секретарка, като Пършинг ще съм точен - тезисът ми е наточен. ХІІІ-ти конгрес, НДК, дупката |
| бай кар .. спука ме от смех.. като ален делон син балон.. начи.. ти сметаш.. че още от кръчмата у говедарци е почнал тоя класов конфликт.. никога не съм имала вера на табладжии |
| Обаче за агента Боев не се присещате, ех вие, какъв славен агент беше той. И само лошото време обичаше. |
| Наздраве за автора! Чудничко! Макар че дори и без агент и досиета, що народ си е провалил живота заради едните цици!!! |
| Сибил, Още заглавието ме препрати мисловно към Райнов и Емил Боев...)))Леко перифразирано, но пък почти точно..)))Наскоро пак препрочетох подвизите на агента....Ей така, за собствено удоволствие...И за осъзнаване, че все пак почти нищо не се е променило...Само героите са различни... За реконтрата-хареса ми...Смях и тъга в една страничка, които те карат да се замислиш какво и в твоя живот е зависело от другите...Да, хареса ми. |