Отиди на страница:
| Не сме като малките деца, с цялото ми уважение към Вас, г-жа Сибила, на които като подадеш пръст и започват тутакси да се смеят. Затова ще подмина темата за агента Боев и лошото време, възпяти иначе в контраразузнавателния епос "По терлици, но със автомат да изненадаме сега врага отзад": Агента Боев с топъл шал, досущ приличащ на педал, отиваше на тайна операция, едва устискващ свойта информация. Той трябваше да пусне шифрограма в тайника на млада дама, успя да се изпразни той навреме, защото ФеБеРе-то дреме. Западен Берлин, 1971 |
| Палада, прочети това, ти си литератор, сигурно ще ти е интересно. За мен е важно да се насладя на един талантлив писател, на майсторлъка му да пише, независимо дали пише винаги с теза. Дори и да не си съгласен с тезите му, какъвто например е случаят на Жан Пол Сартр/той държал винаги да има теза/, талантът му бил толкова голям, че тезите му се размивали и оставало само изкуството. Ей така съдя аз, когато реша да вдигна палец. И на Богомил Райнов - също. Но бих желал да се върна на своя строго личен въпрос - писането. Има някои въпроси, които човек в моето положение дори не си задава. Жан-Пол Сартр например е посветил цяла книжка на въпроса "за кого пишем?". Интересен въпрос, но би могъл да бъде и опасен и аз във всеки случай съм благодарен на съдбата, че никога не ми се е налагало да разсъждавам върху него. Да видим в какво се състои опасността му. Ако си изберем, да кажем, някоя обществена класа, на която искаме не само да доставим наслада, а и да й въздействаме, тогава най-напред трябва да насочим поглед към собствения си стил, дали е подходящ като средство за оказване на подобно въздействие. Писателят лесно може да бъде обзет от съмнения: проблемът е в това, че неизбежно ще се заеме да наблюдава себе си. Пък и откъде би могъл да знае какво е точно желанието на публиката, какво ще є хареса? В крайна сметка не може да попита всеки поотделно. Пък и би било напразно. Може да изходи единствено от това как той си представя въпросната публика, самият той какви изисквания є приписва, върху самия него какво би оказало въздействието, което той иска да постигне. За кого пише тогава писателят? Отговорът е ясен: за себе си. |
| Сибил, Много точно казано....  Писателят пише единствено за себе си...Ще го разберат тези, които са настроени на неговата вълна.Другите ще се затрудняват да прозрат истините му...Точно поради тази причина винаги съм била в тиха война с литературната критика.Още от училище се боря с предразсъдъците на няколко мастити литературни критици, чиито размисли върху даден автор коренно се различават от моето виждане.Откъде накъде те ще ми казват какво е мислил авторът, когато е писал еди-кое си....Когато самият автор остави критика за творбите си или поне в свои спомени опише преживяванията си-да, съгласна съм.Но не разбирам как може няколко души, критици, да определят мисленето на сума ти народ по отношение на даден автор и произведение...Не го разбирам, наистина.Всеки читател има душа и очи, с които по свой начин приема и осмисля творбата.Затова и всеки сам прави изводите си...Писателят пише сам за себе си, защото има нужда да каже нещо на другите.Другите , от своя страна, оценяват написаното и в зависимост от това дали то е оставило някаква следа в мисленето и светоусещането им, преценят дали е добро или не е.Точно затова има класически творби, които всички познават , уважават и препрочитат често...Както и има творби, които се четат веднъж и след това остава само съжалението за изгубеното в четене време...Дано бях достатъчно ясна..  |
| О, Палада, съгласна напърно. Теб още те нямаше тук под тази рубрика, когато аз предложих да основем клуб на пишман литературните критици, в който да подгоним бедния автор на реконтри както си знаем, докато дъх не му остане от юркане. Идеята ми някак залиня....... |
Е, Палада ме изпревари за критиците....   Ама за журналята нищо не казва ... Че те да не са по-добри от критиците, а?Има часове да обясняват какво е искал да каже Президента , кихайки след лека простуда..... айде да не почвам! Че днес от сабаале ми е на криво ... и бира пих и кюфтета ядох.... помага , ама леко...  |
| не е била чорбата от молюски... тенкю за заболезнованията... некоя друга съставка на вчерашния обяд ще да е била... чудя се коя ли... понякога на човек му се повдига от много ребелоти... а може и от хубавото време да е било... нооо както да е... доде време за ресърекшън... и фък ъфкорс... |
| оооо, Блиндяев, утепахме ли противника с 280 викано от ръка? Противникът имаше и той 200 от каре валета, ама ги изигра как рускава царя и ние си казахме сичките ребелоти. Как го увътрихме само, къф запис направихме... Фантастико. |
| Готино, готино... Тук ми попаднаха записките на Подлю Доносников с псевдоним Капута. Той е бил толкова отдаден на следене и слухтене, че тази му дейност го е вдъхновила да напише следните стихове: Във прозореца му гледам денонощно на съседа и го следвам аз навред с стария далекоглед. Нал съм все пак инженер (па макар и пенсионер) платчица си аз направих и "ушички" му поставих. Вече знам какво с жената вечер шушнат си в кревата, с колко мацки е преспал и с кого се е видял. Стария касетофон съм снабдил със микрофон всеки виц за бае Тошо все е тук.. Е нема лошо! Може да съм информатор ала той е прост бачкатор. Не станА нито студент нито пък интелигент. Туй сторих от чиста злоба, като някаква прокоба. Нито аз съм по-добре, но на него му е зле! |
| Сибил, Аз съм твърдо ЗА създаването на подобен клуб...Почетен председател ще бъдеш ти, разбира се.. Аз пък ще се подвизавам като съвестен редови член.. Но определено идеята е много добра и, струва ми се, ще окаже влияние върху доста хора, знаеш за кого говоря...Ако те, разбира се, искат да чуят позитивна критика... |
| Керпи, Журналистите са извън моя обсег на наблюдение, така че това е причината да не съчм ги захванала...В цялата тяхна гилдия лично аз забелязвам само няколко имена, които заслужават моите поздравления...Другите са редови писачи, на трудов договор, със забодена ЖЪЛТА роза на реверчето, които с умиление слушат думите на политиците и с месеци могат да редят бисери за това кой какво е казал и поради ЧТО го е казал...Качествената журналистика у нас, за жалост, е или задушена или все още е неродена...И в двата случая губим ние...  |
| Мем, не обичам да ровя в душата си, но ето една новина, която може да наруши баланса на уинч-уинч ситуацийката (новината е истинска, всяко съвпадение с действителни лица и места е случайно... този Брамптън, не е онзи Брамптън)... В оргинал: In many ways, Brampton looks like any of the new housing developments that have popped up near big cities in the past several years. Except coursing under its crisp green lawns and treeless streets is a fiber-optic network that supplies some 600 homes with Internet access at speeds once reserved for the largest corporations. For Ashley D. Campolattaro, 33, a stay-at-home mom, the super-fast connection has become more important than her television or telephone. She uses it to schedule play dates for her children and dinners with neighbors and to check references for babysitters. The Internet has become a lifeline for Campolattaro, particularly on days when caring for her two young sons leaves her feeling isolated from the grown-up world. There is a laptop in her kitchen and another computer in the den. There isn't much time to sit for extended periods, but she can always steal a few seconds to click at the keyboard. "I can check my e-mail 100 times a day," Campolattaro said. И в превод на способната преводачка Уеб В. Транс...: В много отношения, BRAMPTON прилича на кои да е от новите развития на жилище, които излязоха близо до големи градове в миналите няколко години. Освен лов под неговите крехки зелени поляни и незалесени улиците е фибро-оптична мрежа, която доставя някакви 600 домове с достъп на Интернет при скорости веднъж запазен за най-големите корпорации. За ASHLEY D. CAMPOLATTARO, на 33, майка на домошар, супер бързата връзка стана по важна от нейната телевизия или телефон. Тя го използува за да планира дати на игра за нейните деца и обеди с съседи и да поставя в шах референции за детегледачки. Интернетът става LIFELINE за CAMPOLATTARO, особено при грижене за нейните двама млади синове я оставя да се чувства изолирана от светът на възрастният. Има лаптоп в нейната кухня и друг компютър в бърлогата. Там не е много време за да сяда за разширени периоди, но тя може винаги да краде няколко секунди за да щраква при клавиатурата." Аз мога да проверя моята електронна поща 100 пъти на ден," CAMPOLATTARO каза. Фък... |
| Блидяев, Вы Уродина! Няма да те водя с мен на риба, няма...рибоубиец ниеден. И как се сети за уебранса...фък... |
О, той Блиндяев са беше сетил за тва още преди да ни изостави да страдаме за него и да му се надаме пак да ни ощастливи с този сплин на отегченото поколение, чийто ярък представител е  Блиндяев, обаче капана хитро го заобиколи, хитрецо. Ах, ти....и бутилка ром. |