Да ти е живо името, Джимо! Да си жив и здрав! |
Ей сегинка, съм застанала тук и чакам, да видя, тоз път пък какъв кусур ще му намерят на Джимо, като му се лее, лее, лее, същи ангел сладкогласни... |
Винаги съм казвал, че г–н Д.И. е най–интересен когато се обръща към миналото /дано да е минало/ , времето преди вътрешно партийния преврат 1989. Без да прави коментари , с няколко щрихи и факти, поднася добър материал. Малко са свидетелите и носителите на богата информация от онова минало "не забравимо" и всеки подобен материал е ценен. Той може да нашише шедьоври. Чакам ги, нужни са ни, нужни са на България. Е, разбира се нещата се развиват , малкия Гошко вече не ходи прав под масата и не си играе със зелените чорапи на татко си Гошо, по късно ще забърши и щерката на други зелени чорапи /Кашев/ и то в момент, когато големия Гошо вече беше нищо, а трябва да се прави кариера – накъде без зелени чорапи, само дебелия авторитеен глас на момчешката физиономия не стига. На г–н Д.И. му е задействан и стокхолмския синдром /то на кой ли не беше задействан/ да гледа с благодарност на тези, който са го "национализирали" , но са го измъкнали от Орешак. Въобще комунистите бяха "благородни хора" , на що народ помогнаха да се измъкне от калта в която го бяха навряли. Някои от благодарните им беше вменено правото да доносват, на други задължението за това. Въобще армията на доносниците се състоеше предимно от текущи или бъдещи консуматори на благодарноста на комунистите. В България на 10.11.89 имаше 1 мил. комунисти, над 90% от доносниците не са между тях – такава беше системата на набиране на доносници. Така комунистите превърнаха жертвите си къде доброволно, къде доброзорно в доносници. Така практикуваха и фашистите. Не им завиждам на тези хора преживяли разрухата на живота си, смазани от комунистическата мелница, а сега обиращи омразата и ставащи изкупителни жертви на пак същите тези комунисти. А зелените чорапи, те винаги са си били добре, винаги са били комунисти и сега са си, и във власта са и искат още. |
"Стоя си аз на пост пред бункера и се взирам в тъмното... Взирам се - нищо !.... Пак се взирам - пак нищо ! .... и си викам "Тая работа не е току така ... тука има нещо !" |
Честит имен ден на Джимо! Поредната порция информация за размисъл! ....... Бай Иване, ти от жетвите ли си? Защото поздравите за братовчет ми (Панчо) ми говорят за нещо друго! Знам къде е работил Панчо! Лека ти вечер! |
Съгласен съм с втората част от постинга на бай Иван (за Стокхолмския синдром). Гузното прекраснодушие на Джимо е полезно за възпитанието на подрастващите, но не е политически мъдро в конкретните условия в България през 2004. * През 1990 г. и аз се заблуждавах, че като във Вапцаровата “Песен за човека”, че “бившите” могат да станат хора. Че можем да забравим “досиетата”, да плеснем с ръце и да се прегърнем, и всичко да стане като във Вапцаровата “Пролет моя” – “ще пеят птиците в житата…” За съжаление съм се заблуждавал. Признавам, че напълно осъзнах това едва в зряла възраст, в Америка, вкл. и благодарение на форума. България не е Гърция, не е Испания (впрочем Джимо иронизира опита на диктатора ген. Франко да помири испанците с построяването на обш паметник на убитите в Гражданската война и от двете страни – в предговора на “За кого бие камбаната” на Хемингуей. “Паметникът не е величествен” – писа Джимо – “просто голям”…) * Разсекретяването на архивите на ДС – оперативният и служебният, както и на архивите на ЦК на БКП, в пълен обем, до 31.12.1989 г., е абсолютно необходимо за започване на истински, качествен политически преход у нас, а условията за това се появяват едва в последно време с приемането ни в НАТО и наближаването на ЕС. Във вcички досегашни парламенти и кабинети потърпевшите от евентуално разсекретяване успяваха да го осуетят. В НАТО и ЕС няма да могат. * Джимо не познава и не разбира Америка, народната й култура, а също и политиката й, въпреки, че е един от най-добрите (заедно с колегата си от БТА Тодор Вълчев, превъзxоден преводач на О.Хенри) български преводачи на американска литература. Това също е трагично. Не знам дали щеше да е по-щастлив, ако беше останал при орехите (съмнявам се), но съм сигурен, че щеше да е по-щастлив, ако можеше по-често да говори (и да разбира, което е по-важно) истината. Истината, не гузната (“оглупялата” по Вапцаров, “История”…) мъдрост на Стокхолмски заложник. |
А стига сте мислили какво е искал да каже: .... впрочем Джимо иронизира опита на диктатора ген. Франко да помири испанците ..... А ако Джимо е искал да каже друго ти Дървен филосов ще спреш ли да ни досаждаш тук! ...... Поне Джимо е жив и здрав и може да ти опонира и да каже какво е искал да каже! ....... Ай сектир от "тълковачи" отвъд океана(координатната система е с център България)! Отблъскващ си, вЕрно! |
Наистина да си жив и здрав, именнико! Защо не списваш целия вестник, Дмитрий?! Навремето обожавах още като ученичка да гледам предаванията им с Тома Томов. Те двамата ме ориентираха професионално, но...и днес са недостижими! Интелигентният човек може да преглътне "обидата" на простака и да се докаже и в най-тежките години.И да прости на невежите, дето са му взели родното, а сега пак за досиета са се хванали.Ама то който за друго не става, в политиката се навира. Наистина трябва да пише, но дали му е комфортно на душата, за да го стори.Защото творчеството го изисква. Никога не ми омръзва да го чета. И да се уча от него.Признавам си! Djina_S |
Малей, Чичо, верно си дървен философ! Някъде бях писал, че успях да си прочета досието преди десетина години, когато можеше да подадеш молба в съответната служба и като ти отговорят, че имаш досие, да го прочетеш в една стаичка. Нямаш си на идея, какви нещастни хора бяха давали сведения за мен.Казвам нещастни, защото действително ги познавам.И знаеш ли кое е най-интересното?!? Дори не им се разсърдих. Я ми отговори, Философе, как си ти, ако се окаже, че баща ти, майка ти, или брат ти/ако имаш/ се окаже с досие?!? Ама не като моето, дето други са писали в него, а такова - на агент, явочник, или нещо подобно?!? И не ми казвай, че това е невъзможно, защото.... И аз преди да прочета щях да кажа за някои мои познати - това е невъзможно защото.... |
В Испания и до ден днешен още не са разкопани костите на жертвите на Франко, в т.ч. на поета Гарсия Лорка (гробът му е известен). Миналата година разказах за една статия в Ню Йоркер, дето пишеше как сега започват да ексхумират кости на убити републиканци, в присъствието на близките, на съдебен лекар, прокурор, медии. Доскоро било забранено, опасявали се властите от насилие, едва ли не от нова гражданска война. Една от критиките към Аснар беше, че пречел на установяването на истината. * В предговора към “For Whom the Bell Tolls” (мисля, изд. Народна култура, библ. Избрани романи, края на 70-те), Джимо смяташе, че опитът на Франко да помири испанците с паметници “на всички паднали” е несъстоятелен. Днес ни казва, че трябвало да изгоним демоните, като оставим архивите на ДС затворени. Според мене демоните се раждат от затворените, не от отворените архиви. Демоните на България, общите демони имам предвид – личните демони на Джимо моше пък, не дай Боже, и да се крият в някой неотворен архив. Не мога да не позодирам последното поне теоретически по адрес на който и да е адвокат на лустрационния контингент. Разбира се, държа на презумпцията за невинност и вярвам, че Джимо е субективно честен. * Няма начин да знаем кой какво досие имал и с какви мотиви го вършил, докато не прочетем архивите. В тяхната цялост, разбира се, като се иска и международна правна помощ за тези документи, които са унищожени (ако има такива – вярвам, че архивите не горят). За семейството си никак не се безпокоя, а какви хора са писали доноси за мене – всички имаме добра представа и оттук. * Но работата не е в някаква си личност. А в пречустването на националното психе, в отнемането възможността на злонамерени лица да шантажират с досиета, както и да се лишат със закон определени лица от правото да заемат определени обществено значими длъжности за определено време. |
Този именник Димитри е фантастичен! Живо и здраво да ти е името, Димитри, а ти с него - също! Екзорсистът е култов филм, как да не обяви човек и краят на днешното димитриево писание за такъв Димитри, как го измисли? Само Димитри може!! |
Най-сладкото е, че Джимо с нищо не украсява нещата. Дори и бай Лозан оживя. Да си жив и здрав, г-н Иванов! Една стара Бе-Те-А-нка, която някога проходи в занаята в печатницата на Агенцията. |