Отиди на страница:
Първо да ти честитя именния ден, Димитри. Да си жив и здрав и още дълги години да ни поучаваш с твоите екзорсистични есета.  Колкото до отварянето на тия пусти досиета, аз лично, не знам кое би било по-голямата злина. (ще поживеем - ще видим, дето викат руснаците ). От една страна: При отварянето наведнъж на толкова много мръсотия чувството за чистота ще бъде принизено неимоверно. "Ами, какво пък толкова преебал там трима-четирима, ама я го виж оня - ебал майката на цял един институт!" И дребните мерзавци, едва ли не ще бъдат амнистирани, тъй като в сравнение с онези мегаиграчи те направо ще се окажат аматьори. Освен това, видяхме какво стана с поотварянето на няколкото досиета на "нагазили лука другари"...ами, к'ва 'тана тя?...'тана квато 'тана...никой от тях не загуби нито политдивидентите си, нито пък някой беше осъден, нито дори и общественно порицан. Вижте ги къде са сега всичките разконспирирани агенти - и Сава и Димитър и Бор и всичките други. Дреме им на хуя, че били открити. Какво им можете, а? Ще им пръднете на хуя, дето има една дума. Така ще стане и с другите. "Ами бил съм бе! И к'во от туй? Такива бяха времената, в края на краищата." и толкоз. И ти, дето си бил топен, дето са ти разгонвали фамилийката толкова години, пак ще опъваш с мотиката, а той ще си лъска бюрото с лактите и ще ти се хили нагло. Не ми ли вярваш? Е, хубуу...ще си говорим като ги отворят (ако ги отворят, де ). От друга страна, обаче: Съгласен съм и с отварянето и то най-вече заради онзи коварен аспект за който намеква Фичо, в горния постинг. Фичо Неизвестното е генератор на най-смразяващия страх. Ако знаеш че ще те разстрелят в други ден, ами хубаво...в края на краищата. Хапваш си там последното ядене, изпушваш си последната цигарка, изповядваш се там, пишеш прощални писъмца и толкоз. Твойта се е видяла вече...ама я си представи да те вадят през нощ и ти да не знаеш ще те гърмят ли или само те сплашват. Всяка минута е кошмарна, всеки шум кара косата ти да настръхне, всяко едно потропване може да бъде изтълкувано като: Фссссс...може би сега? уффф...не би....кхък...нещо тропна? Да не би да се връщат за мен...и тези мигове са далече по-размазващи дори и от най-необратимата конкретност. Така е и с тези имащи "шарени досиета". "Какво, ако сега ги отворят" - треперят завалийките и очакват удар от всички страни. Тъй като не знаят откъде може да изкочи заека, те са готови да слушкат всеки, всякога и за всичко...от къде да знаеш, дали тоя няма достъп до тях, а? А наплашения човек е готов да извършва и нови и нови низости. За да замаже едно лайно, той изсира ново и ново и ново и ново...и този панаир на страха може да продължи безкрай. Ония там, баш - майсторите, държат каишките, а нашите дори и да лаят не могат. Само вдигат лапички и се молят да не им изгори къщата...и тази порочна игра е далече много по-опасна, тъй като предразполага към нови "изкривявания" за покриване на "старите".  |
| Д.Иванов. Май наистина си заслужаваш това дето те замерят.Високо стоиш , надалеко гледаш , приказката с боговете ти върви.Да се пържиш в земния ад още 100 години. А по апотемата. Царя рече да се смени чипа.Но не уточни кой чип.А досиетата са чипа на чепа.Такава е гротеската. Задействаш чипа , врътваш чепа и рога на изобилието се препълва и почва да прелива. Та заради чипа на чепа мисля , че няма да бъдеш разбран.Чичо Фичовия чеп го доказва. На такива им удари един чеп , не им сменай чипа. |
| Лекичко и прятно подскача речта на Джимо. Троп-троп, троп-троп. Така ни баламосваше и едно време. Троп-троп, маслаче за Чърчил, троп-троп маслаче за тоя, троп-троп масалче за оня. Троп-троп, статийка да се излюпи. Хем да е мекичка, хем да е забавничка. Би го постигнал, защото пише добре. Ако не ставаше въпрос за дяволско серизно нещо - досиетата на хилади българи с разбити мечти, разбит живот, разбито здраве или просто изчезнали. Не за глупашките досиета на комунистическото лайно Лозан Стрелков, а за онези другите досиета - лошите, на ДС. Джимовото послание: ако не можеш да се посмееш на миналото, гледай напред. Хубаво ни учиш, Джимо, само дето много българи се смеят с крива усмивка, на други усмивката е без зъби, а трети изобщо не се смеят защото са мъртви. Хайде днеска ти е имен ден да не те почвам. Защото нещо много си мекичък. Sleazy. |
| Понеже въпросът за разсекретяването на архивите и за лустрацията е от стратегическо национално значение (като присъединяването към НАТО и ЕС, но не като въпроса за старите реактори в Козлодуй или ракетите), и понеже е противоречив и политизиран (за разлика от НАТО и ЕС, за които имаше отдавна национален цонсенсус), най-доброто му решение, което предлагам вече няколко години, е референдум. Виждаме, че за две години настроението на форума по въпроса чувствително се измени в положителна посока. Времето до влизането в ЕС, вероятно преди референдума за ЕС, ако има такъв (който би трябвало според практиката на другите нови членове) да стане скоро преди 1 януари 2007) може да се използва за такъв референдум, като се разгъне широка дискусия. * Позицията на премиера за досиетата вероятно еволюира по користни подбуди, той използва щедро лустрационните си контакти за връщането на имотите (само преди година тук събирахме подписки за Бриго), а сега шантажира бъдещите управляващи да увековечат сделката и мястото му в политическия живот като гаранция. В края на краищата западният натиск също си е казал думата, както с Бриго. Все повече сънародници разбират, че борбата с лустрацията ще е като борбата с гравитацията. * И тук е напълно уместен християнският патос на Джимо за опрощение (човешко, не кадрово и политическо). Лустрацията не бива да се превръща в лов на вещици, какъвто толкова пъти сме виждали и тук. Но все пак опрощението да се предшества от покаянието. |
| Да разгледаме разслояванията на жизнения свят в пространствено-времево отношение. Най-напред там съществува слой на преживения или преживявания жизнен свят, който лежи в „сега" на моя актуален обсег (обсег на чуване, на виждане, на полето на манипулация и т. н.) свят, за който аз имам или мога да имам пряко усещане със или без помощта на инструменти от всякакъв род, за който аз знам, че действа непосредствено върху мен и върху който аз мога непосредствено да действам — със или без помощта на инструменти. Но аз имам знание също за онзи свят, който е бил преди в моя обсег, въпреки че сега той вече не е. Тук трябва да се прави разлика, дали моят опит за този свят включва очакването, че аз, поне но принцип, мога да го върна отново в моя сегашен обсег или не. Ако е в моите възможности да възстановя отново предишния си обсег, например чрез връщане към началната точка, то тогава, съобразно идеализиращите допускания „и така нататък" и „аз мога отново и отново", аз приемам като безвъпросно дадено, че във възстановения обсег бих открил света като принципно същия, какъвто съм го преживявал преди, когато той е бил в моя актуален обсег — може би с модификацията „същият, но променен". Третата зона е тази част от света, която нито е, нито пък някога е била в моя актуален обсег, която обаче бих могъл да въведа в него. Тази зона също има своя характерна степен на позната близост. Първо аз приемам за безвъпросно, че нейните типични структури ще бъдат същите, каквито са тези на областите, които преживявам актуално или които съм преживявал. Второ, проблемът за структурата на социалния свят тук вече придобива значение, тъй като аз приемам за безвъпросно дадено, че твоят свят в актуален или във възстановим обсег е по принцип моят свят в потенциален обсег, въпреки че поради моята биографична ситуация опитът ми за него ще се различава от твоя опит, съответстващ на твоята биографична ситуация. Разслояването на света на зони — актуален, възстановим или достижим обсег, вече препраща към структурирането на жизнения свят съобразно измеренията на обективното време и неговите субективни корелати във феномените ретенция и протекция, припомняне и очакване и към своеобразните разграничения на прежи вяване на времето, които съответстват на различните измерения на реалността. Тук ние не можем да се занимаваме с тези много сложни проблеми. Трябва да се кажат няколко думи за структурирането на социалния свят. Слоят на социалния жизнен свят-в нашия обсег ще наричаме свят на непосредствен социален опит, а субектите, дадени ни в него — наши приближени. В света на непосредствения опит ние делим заедно с нашите приближени не само периодите преживяно време, ние притежаваме също един сектор от пространствения свят в общ обсег, при което тялото на другия е в моя обсег и моето — в неговия. Към това ядро на непосредствения опит се присъединява светът. на съвременниците, чиито субекти са наречени още „хора покрай мен". Съвременниците знаят един за друг чрез многостранно разчленено типизиране, което преминава през всички степени на изпълване, яснота, интензивност и анонимност и чието описание е задача на философската социология. Независимо от всяка социална дистанция съвременниците могат по принцип да действат един върху друг. Светът на съвременниците е разчленен -на предишен свят на приближените — възстановим или не — и на достижим свят на приближените. По-нататък откриваме социалния свят на нашите предшественици, който действа върху нас, без ние да можем да действаме върху него, и социалния свят на нашите наследници, върху който можем да действаме ние, но който не може да действа върху нас. Светът на предшествениците ни е даден за постоянно тълкуване чрез разнообразни, изпълнени със съдържание типове, а светът на наследниците по принцип остава в празна анонимност. Всички тези разслоявания се намират като безвъп-росно дадени в нашия наивен опит за социалния жизнен свят. Дори типизациите и символизациите, чрез които разграничаваме различните слоеве на нашия социален свят, тълкуваме и интерпретираме неговите съдържания, определяме нашите действия в него и върху него и неговото действие върху нас във всички степени на въз¬можност, са предпоставени като безвъпросно дадени чрез социално обусловените схеми на изразяване и ин¬терпретация на групата, към която принадлежим — ние обикновено наричаме тези схеми „култура" на нашата група. Също културата, дори преди всичко тя, е съставна част от жизнения свят, който ни изглежда саморазбиращ се. Тя съопределя какво в нашия културен свят ще важи като безвъпросно, какво ще бъде под въпрос и какво ще се разглежда като заслужаващо си въпроса. Но тя също така съопределя разграничаването на хоризонтите, които трябва да бъдат тълкувани, т. е. на условията, при които за целите на социдлния живот възникващият проблем може да бъде разглеждан като решен. Това е така, защото знанието на всеки индивид само в нищожна степен съответства на неговия личен опит. Преобладаващата част от това знание е социално извлечена, то е предадено на индивида в дългия процес на възпитание от родители, учители, учители на учителите, чрез отношения от всякакъв тип, включващи приближени, съвременници и предшественици. То е предадено под формата на възгледи, повече или по-малко добре обосновани, съответно на слепи мнения, максими, рецепти, указания за решаване на типични проблеми, т. е. за постигане на типични резултати чрез типично прилагане на типични средства. Цялото това социално извлечено знание се възприема първоначално от отделния член на културната група като безвъпросно дадено, защото то му е предадено от групата като безвъпросно възприето и като валидно и проверено. Така то става елемент от формата на социалния живот и образува като такъв както обща схема за интерпретация на общия за нас свят, така и средство за взаимно съгласие и разбиране. Това ни отвежда към следващата стъпка, а именно към въпроса за структурирането на нашето знание за нашия толкова многообразно разчленен жизнен свят. Алфред Щутц СТРУКТУРИ НА ЖИЗНЕНИЯ СВЯТ |
| Ще си пусна диска с Dio ...The last in line После идва Halloween... Но днес бе Димитровден. Започва зимата. *** Наздраве! Да си жив и здрав, Джимо. И дано ни се паднат демоните от гръцката митология.  |
| Масал и месал са думи с различно съдържание, кратункьо. Общото е само, че идват от турския. Прегледай си речниците, преди да даваш акъл. Редактирано от - Артиста на 27/10/2004 г/ 00:40:28 |
| Грацко, боровете и димитровците си развяват засега коня, макар известни на всички, поради туй, че няма лустрационно законодателство, което да ги засяга, поради туй, могат да шантажират на воля (или да купуват – със средства, достъпни им заради биографиите) други лица, и поради туй, че у нас все още се създава целенасочено “добряшко”, попустителско отношение към тези люде, вкл. и от Джимо с тазвечершната колонка. * Разсекретяването на архивите и лустрационното законодателство ще доведат и до разпадането на сегашната круговая порука на лустрационния контингент, те ще имат вече противоречиви интереси в новата обстановка. * През изминалите три години видяхме великолепен социалнопсихологически експеримент. Как глутницата се изпояжда помежду си тутакси щом изчезне обединяващият фактор. Как доброто и разумното надделява у мнозинството при вида на самоизяждащата се глутница. * Най-важното – изобщо не става дума за миналото. Само за бъдещето. |
| Здраво, изглежда, е бръкнал Джимо в задника на Фичовщината, щом така мощно се вайка Отвъдокеанският. Честно, на прима виста бях обладан само от ромона на речта, от пъстрите цветя в душата на едно поколение, каквото едва ли ще се повтоери някога в обозримия свят. И веднага, като мрачен контрапункт, като тежка сарабанда се появяват воплите на една цяла политическа философия, излязла именно оттам, откъдето Димитри с усмивка ни откъсва. От ненавистта, от злобата на неудачниците. |
...парламентът на Чехословакия прие през есента на 1991 г. наистина драконовски закон, който обяви, че цели категории трябва да бъдат изгонени до крак от държавна служба, включвайки тук висши партийни функционери, работници от народната милиция, осведомители и т. нар. съзнателни сътрудници на Държавна сигурност. Лустрацията в Чехословакия вървеше с пълна пара година и нещо: после страната се разпадна на две части. И докато Чешката република продължи започнатата политика, като леко я видоизмени, Словакия фактически се отказа от нея. Не може да се отрече, че процесът изхвърли от обществения живот много безусловно компрометирани лица в Чехия (докато словашките им събратя запазиха положението си). Изискваше се човек да бъде лишен от правото да заема административна длъжност само поради това че е принадлежал към определена категория лица, т. е. никакви частни обстоятелства не се приемаха под внимание. Специална комисия, след като се запознаеше - понякога твърде бегло - с документи от органите на Държавна сигурност и други официални ведомства, решаваше дали даденият човек принадлежи към някоя от определените категории. Според германския закон служителите, отговарящи за назначаване на държавна работа, по свое искане получават резюме от документите, които се пазят в досието на проверяваното лице. Те се предоставят от т.нар. служба на Гаук - специално министерство за управление на гигантските архиви на Щази, заемащи над 170 километра рафтове. След получаване на справката работодателят взема решение, което във всеки отделен случай е строго индивидуално. Най-малко две трети от лицата, признати от службата на Гаук за осведомители на тайната полиция, запазиха своите длъжности. Освен това наеманият има право да обжалва решението на работодателя в специални съдилища по трудоустройството. ...до края на 1996 г. службата на Гаук е отговорила на 1, 7 милиона питания. ...в началото Полша се канеше да тръгва по “испански” път. ...Макар с голямо закъснение, полският парламент ... прие подробно обмислен закон за лустрацията. Той задължава всички, заемащи видно положение в държавата, да заявят при встъпване в изборната длъжност или при назначаването им на определен държавен пост за своето “съзнателно сътрудничество” (или липсата му) с органите на Държавна сигурност в периода от юни 1944 до май 1990 г. По време на последните парламентарни избори видях в избирателните пунктове закачени дълги списъци на кандидатите и под всяко име - съответното заявление. Признанието за сътрудничество само по себе си не лишава от правото да се заеме държавна длъжност. Единствено в случай че човекът лъже, отричайки такова сътрудничество, и го изобличат, той бива лишен от правото да заема държавни постове в продължение на десет години. Заявленията за невинност се проверяват тайно от специален Лустрационен съд. Изборът на съдии за него се оказа твърде труден... Миналата година закон за лустрацията бе приет в Унгария и той постепенно влиза в действие. Тук лустрационната комисия проучва материали за най-видните фигури и ги публикува единствено в случай че опетненият човек не пожелае сам да подаде оставка. Но комисията няма други права, освен да публикува компрометиращите материали. |
| И да се отворят досиетата е твърде късно - всичко е подбрано оставено, останалото унищожено. И то зимата на 89 г. |
| А ЗАЩО САМО ПРЕДИШНИТЕ /"комунистическите", на ДС/ ДОСИЕТА ДА СЕ ОТВОРЯТ ?!? ЗАЩО НЕ /ПО/ИСКАТЕ И СЕГАШНИТЕ/"демократическите"/ ДОСИЕТА ДА СЕ ОТВОРЯТ?!? НИМА СЕГА В БЪЛГАРИЯ НЯМА ДОНОСНИЦИ-УВЕДОМИТЕЛИ- само защото, за благозвучие, ги наричат "информатори" ?!? АКО УВЕДОМЯВАНЕТО-"донасянето"/"информирането" на държавни органи за извършени Престъпления или Нарушения е УКОРИМО деяние- то трябва да е укоримо ПО ВСЯКО чонешко ВРЕМЕ! Но, знае се, че УВЕДОМЯВАНЕТО-"донасянето"/"информирането" , НЕ само, че НЕ е било и НЕ е "укоримо деяние", но то е и /и ВИНАГИ е било!/ ЗАКОНОВОи гражданско-патриотично ЗАДЪЛЖЕНИЕ на всеки български гражданин- и в "ония" и в тия години!!! ......................................... ......................................... ....... НАКАЗАТЕЛНО ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ........ Задължения на гражданите и длъжностните лица за уведомяване Чл. 174. (1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато узнаят за извършеното престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган. (2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато узнаят за извършеното престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данни за престъплението ......................................... ......................................... ......... ВЯРНО Е, че, нерядко, ДОНЕСЕНИЕТО на УВЕДОМИТЕЛИТЕ-"доносниците"-"информаторите" Е НЕГОДНО, или, че органът може и да злоупотреби с такова годно или негодно Донесение! Но това вече е ДРУГ въпрос- който изисква РЕВИЗИЯ, а НЕ отваряне и ПУБЛИЧНОСТ на всички досиета!!! КАЗАХ!  Редактирано от - paragraph39 на 27/10/2004 г/ 01:24:15 |
| Кире, това е ясно на всички. От отварянето на досиетата в момента имат полза единствено самите доносници. Това е парадокса. Те затова се мъчат да раздухат истерията и крякат най-силно. Еле пък такива нищожества като Отблъскващия. *** Дето това им е единствения шанс да се качат пак на влака. |
на прима виста бях обладан само от ромона на речта, от пъстрите цветя в душата на едно поколение, каквото едва ли ще се повтоери някога в обозримия свят.  А в душата на нашето поколение място за мисли като "бръкнал Джимо в задника на Фичовщината" на един ред с "пъстрите цветя в душата", няма място. С което смятам, че сме далеч по-поетично поколение - без доносници, без компромиси, без държавни издръжки и възпитавайки децата си отлично. * И още, усмивката на нашето поколение свършва там, където започва мръсотията на защитниците Джимови. BTW, Джимо е достатъчно умен за да желае страстно защитници и почитатели като Фичо, нежели като "бъркащия задници". Но уви, животът му е низ от дребни копромиси (желая му да са само дребни) и единственото на което може да разчита е на горните. * Джимо, бъди мъж и поискай отварянето на досиетата - и за теб добре (излизаш от подозрение), и за бъдещето на България също. |
Ей на, забутали са се нейде пущините...