Отиди на страница:
| Тревогата на специалистите по български език и литература от въвеждането на тестове за изпитите след седми клас идва най-паче от това, че нема вече парички от курсовете, затова ако може някак си тия парички да се плащат и без да се дават уроци, че да мирясат специалистите. Иначе удар ще получат и без специалисти ще останем. |
| Тази госпожа учителка още живее в двадесети век! Какво ли знае тя за тестовата система на оценяване? Драги форумци, позволете ми да я "светна" с превод на част от тест...с условието, че е предназначен за по-големи ученици ТЕСТ ПО ЧЕТЕНЕ 35 минути – 40 въпроса Указания: В този тест има 4 откъса, следвани от няколко въпроса. След като прочетете даден пасаж, изберете най-подходящия отговор на всеки въпрос и попълнете съответния овал във формуляра за отговори. Можете да се консултирате с откъсите колкото често ви е необходимо. Откъс І ХУДОЖЕСТВЕНА ПРОЗА: Този откъс е адаптиран от разказа от едноименния сборник кратки разкази “Само малката кост” от Дейвид Хъдъл /© 1986 от Дейвид Хъдъл/ Дядо ми направи патерици.Здрави патерици, точно по размер. Радвам им се много и хуквам из къщата, като се подпирам на тях. И веднага падам. Продължавам да го правя по няколко пъти на ден. Пада голямо блъскане в мебелите, чупене на разни неща, което кара членовете на моето семейство да дотичват тревожно при всеки шум. Дядо ми е забравил да сложи гумени тампони в края на патериците. Когато разбираме това - купуваме тампоните, поставяме ги и аз спирам да падам. Но дотогава наместената кост, която беше започнала да така добре да зараства, се е разместила и докторът отново ме праща в инвалидния стол. Липсващите тампони на патериците са първият предвестник на особената семейна черта, която поради липса на по-добър термин, бих нарекъл “дефектна компетентност”. Ние от семейство Брайънт сме способни и умни хора, усърдни, интелигентни, решителни и с добри намерения. Внимателни сме в работата си. В края на краищата, дядо ми взе мерки на два пъти преди да направи патериците. Но обикновено правим по нещо не както трябва. Четири години по-късно още по-ясно осъзнавам тази “дефектна компетентност”, когато замислям план да превърна стария обрасъл тенис корт в баскетболно игрище. Дядо ми винаги се е интересувал от разни планове и сега решаваме, че той ще измайстори кръговете за баскетболните кошове и ще ми помогне да направя таблá та към тях. Моя задача щеше да е почистването и подравнянането на терена. Така че аз започвам да скубя бурени и да сека малки диворасли дръвчета. Ние, Брайънтови сме известни с това, че като решим нещо, го правим. Тогава дядо ми донася кръговете. Те са добре направени и добре конструирани. Висококачествена железарска работа за аматьори като нас. Но са два пъти по-големи от нормалните баскетболни кръгове. Само му казвам, че са много големи. Нито съм неблагодарен, нито сърдит, нито много придирчив. Просто отбелязвам характеристиката на кръговете. Но чувствата на дядо ми са наранени. Не, той не може да ги направи по-малки и не, повече не е заинтересован да ми помага с таблата, нито с някоя друга част от моя план. Съжалява, че изобщо се е захванал с това. Това също е характерен белег на “дефектната компетентност”. Чувствителни сме към работата си, особено към тази част от нея, която е сбъркана. Двайсет и осем години след баскетболните кошове, в работата ми дават нов офис с изглед към езерото. Има обаче едно условие – трябва сам да си направя библиотечния шкаф. Започвам да планирам с ентусиазъм. Това е друга не толкова вредна семейна черта – готовността, с която правим планове. Меря, гледам рафтовете на другите колеги, намирам човек да ми помага да монтирам конзоли на стените. Точно в момента когато изрязвам отвор в една от вертикалните дъски, за да стигам ключа за осветлението, изведнъж се сещам за дядо си и за баскетболните кръгове. Капчици пот избиват по челото ми – ще объркам тези рафтове точно както дядо ми преди мен би ги объркал. Със сигурност изрязвам отвора не където трябва. Докато работя, през цялото време чакам да видя откъде ще дойде издънката. Представям си какво ще говорят колегите ми за мен по коридорите. Знаете ли, че Брайънт е монтирал библиотеката си накриво? Знаете ли, че книгите изобщо не отиват на цвета, с който е боядисал рафтовете? Но издънката така и не се появява. Боядисвам рафтовете в червено и те изглеждат добре. /Дядо Брайънт веднъж боядиса в жълто цял ред еднофамилни къщи, които той беше построил./ Боядисвам един стол в синьо и червено и макар да изглежда малко глупаво, все пак отива на синьото на килима и на червените рафтове. Не е толкова впечатляващо, колкото очаквах, но пък коя ли гледка е? Ние, съставителите на планове сме свикнали нещата да не изглеждат толкова добре, колкото сме ги замислили. Нашият възглед за света включва термина “непълна перфектност”. Но тя е състояние на света и следователно не е повод за съжаление, докато “дефектната компетентност” идва от характера и често е причина да ходим намръщени и с наведена глава. Три месеца по-късно, когато се опитвам да спра парното в офиса си, откривам, че съм сложил една от вертикалните колонки на библиотеката много близо до радиатора и не мога да завъртя крана. Значи издънката си е била там през цялото време, но в случая бях облекчен да я открия. В края на краищата – нали съм внук на дядо си! 1. Откъсът е написан от гледна точка на: A. Неидентифициран разказвач, който проследява във времето връзката между едно момче и неговия дядо. B. Двама членове от едно семейство, които откриват тяхна обща черта чрез съвместни дейности. C. Възрастен човек измъчван от спомените за обърканите послания, които е получавал в детството си от по-възрастни роднини. D. Едно момче и мъжът, в който то се е превърнало, размишляват върху случаи/инциденти илюстриращи една семейна черта. 2. Кое от следните твърдения най-добре разкрива подхода на автора при представяне историята на разказвача – неговите разкрития за себе си? F. Разкрива как разказвачът осъзнава черта от своя характер през бленда от лични размисли и сцени от младостта и зрелия му живот. G. Започва веднага да говори от името на разказвача за откриването на тази черта и продължава със сцени, които показват как е станало откритието. H. Описва физически подробности от сцените и обобщава тяхното значение с едно заключително твърдение от името на разказвача. J. Използва диалози изпълнени с напрежение, с които да ни посочи какво изпитва вътрешно разказвачът. 3. Всеки от трите плана/проекта описани в откъса разкриват: A. Задълбочаващият се антагонизъм между дядо и внук. B. Грешките, които допуска разказвачът и неодобрението на другите, което тези грешки му носят. C. Че такива инциденти подготвят почвата за проявление на характерната черта на семейство Брайънт. D. Че разказвачът е решен да не бъде неблагодарен, сърдит или прекалено придирчив. 4. Отношението на момчето към задачата да превърне тенис корта в баскетболно игрище може най-добре да се опише така: F. Неохотно, докато планът на дядо му не го вдъхновява. G. Ентусиазирано, докато грешката на дядо му не ги поставя и двамата в неудобно положение. H. Неспокоен, докато не открива, че грешката му не е фатална. J. Раздостно възбуден, докато не си спомня, че дядо му е слаб в плановете. 5. Както е описан в случая с баскетболното игрище, дядото най-добре може да бъде характеризиран като: A. Уверено оптимистичен, а после детински сърдит. B. Очарователно търпелив, след което нарастващо обвинителен. C. Постоянно окуражаващ, въпреки временните неуспехи. D. Словесно отбранителен, след това мълчаливо извинителен. 6. Въпросът “Знаете ли, че Брайънт е монтирал библиотеката си накриво?” ни помага да установим, че разказвачът се притеснява, защото: F. Колегите му са открили неговата некомпетентност и това е станало тема за шеги в офиса. G. Колегите му недоволстват, че му е даден хубав офис и го наказват като му се подиграват. H. Той се страхува, че некомпетентността му е толкова очебийна, че ще го направи обект за присмех сред колегите. J. Криво монтираните рафтове му напомнят, че както дядо му, така и той не може да скрие грешките си. 7. От информацията във втория параграф /редове 4-12/ се разбира, че семейството реагира на грешката на дядото с патериците по следния начин: A. Намира подходящ изход от ситуацията. B. Прехвърля вината върху разказвача. C. Похвалват го, за да прави по-успешни планове. D. На първо място поправят това, което не е било наред. 8. От 6-ти параграф /редове 36-46/ е логично да се заключи, че твърдението “баскетболните кръгове не могат да се направят по-малки” /ред 40/ е: F. Факт, заявен от дядото извинително. G. Мнение, заявено от дядото с възмущение/негодувание. H. Изявление, което прави разказвачът, за да унижи роднината си. J. Заключение, до което стига разказвачът след усилена работа. 9. Най-логично е да се заключи, че откритието на разказвача, че е направил грешка при поставянето на библиотечните рафтове е за него източник на: A. Неудобство пред колегите, които са очаквали това да се случи. B. Утеха, защото разкрива обща семейна черта. C. Раздразнение, защото ще е необходима поправка, която ще стане трудно. D. Облекчение, защото му дава извинение да потърси помощта на колегите за довършване на работата. 10. В последния параграф е направено сравнение между “непълна перфектност” и “дефектна компетентност”. От гледна точка на разказвача тези две състояния са различни, защото едното е: F. Източник за съжаление а другото – източник на гордост. G. Едното е базирано в семейството, а другото е характерно за самата личност. H. Присъщо за заобикалящата ни действителност, докато другото е присъщо на индивида. J. Знак, че индивидът може да подобри света, докато другото – че индивидът не може да го направи. |
| Имам едно предложение - да се накарат учителите по литература (да речем от Пловдив или Русе) да напишат теми. След размесване с ученически (от същия град) да се дадат за проверка на учители от друг град (примерно Варна или Бургас). И по оценките на тези учители им се определят заплатите (компетентността). Да подложат на такъв изпит Симеон Сакскобурготски, Георги Първанов и бившия министър на образованието, чието копеленце получи незаслужени две шестици (първите двама, понеже направиха това недоразумение посланник). Веднага ще ревнат! |
| "Но в частта си по български език и литература той трябва задължително да включва създаването на макар и кратък текст (най-добре свързан с изучавано в училище художествено произведение, защото за есе по житейски проблем седмокласниците все още не са узрели)." А да коментират произведение на Вазов са узрели, така ли? И все си мисля не е ли по-добре нашето образование да набляга именно върху житейските проблеми, а не върху псевдоанализите на художествени произведения. Интересен експеримент в тази област би било просто да накарат седмокласниците да напишат просто кратък текст какво те самите искат да учат, какви са техните желания и стремежи и т.н. Колкото и смешни да са резултатите ще са по-добри от безмисленото заучаване от страна на децата на словесните дрисъци (ще ме извините за израза) на нашите литературни критици. |
| Кой каза за пет лева? Може и не се случи още -за петте лева Ама ще пада многа пара. Щото много по-лесно е да се наизустят някакви се 500 отговора, отколкото 50 теми Срещу пари пада и това задължение. |
| Леле, Нямам добро предчувствие за госпожата, написала този текст. В смисъл, че тезата и има повече дупки от плетката на баба ми, и форумците ще я разнищят савсем изоснови (ако искат, разбира се). Не мисля да коментирам всичките "особени точки". То не са доброволни окови, то не са само и христовите мъки. По-скоро искам да отбележа, че човек е Винаги е достатъчно зрял за да разсъждава върху "проблеми". Практически от когато може да мисли. |
| Радева, разбира се че способността за писмено изразяване е важна. Проблемът е в това, че въпреки вашите безсъници и доброволни "окови" децата излизат функционално неграмотни от училище. Колко седмокласници знаят как се пише писмо по каноните. Ами заявление (молба)? Учат ли се на публично говорене? Аргументът че го нямало в програмата не ме интересува? Като го няма - сложете го. Вторачването в свещения жанр на литературното съчинение (отговор на литературен въпрос ли беше?) осакатява способностите за писмено изразяване. И като обръгнат дечицата на преподавания материал, започват да пишат шаблони и един филм не могат да преразкажат. Доказателство ли? Ми ето го - вие Радева, не можете да замените конфузната метафора "многобройната армия", та ви се налага да я употребите два пъти в една тъй кратка статия. Какво остава за учениците ви. |
| Другарката Радева е права! Само с тестове по български език и литература не може! Требва и рушвет (под формата на пари за частни уроци) да има за даскалите! Иначе те отдавна да са зарязали школото, че сал с една заплата се не живей. |
| Какво се изживяват тези литератори като най-велики.Неможе всички да говорим и пишем като Холивудски звезди или Класически писатели.7 години учите децата да пишат и говорят, да сте ги научили....Стига им, господи толкова е достатъчно..Госпожо, тестове, само тестове -това е истината! |
| Тестът е система за проверка на знанията, при която се произвеждат ниско и слабо знаещи индивиди! Основна слабост на тестовата система е възможността за налучкване на верния отговор. Колкото по-малко на брой са зададените алтернативни отговори, толкова повече нараства вероятността от просто уцелване на верния от тях при положение, че не го знаеш! Наистина, силните ученици ще си останат силни, защото така или иначе си знаят верните отговори. Но тестовете ще демотивират слабите и част от средните като успех и знания ученици да се стараят повече, т.е. системата ще бъде спънка за основната маса деца, тъй като слабите и средни ученици са мнозинство. С всичко казано дотук не искам да изглежда, че се съгласявам и със сегашната, вече изродена система на проверка на знаията! СИСТЕМАТА НА ПРЕПОДАВАНЕ И ИЗОБЩО УЧЕБНИТЕ ПРЕДМЕТИ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ПРОМЯНА! Те не са свързани с придобиване на практически знания, много често са твърде абстрактни, изискването за простото преповтаряне, в една или друга степен на урока не развива мислене и т.н., и т.н. |
| Никакви частни уроци! И въвеждане на тестове веднага..!!! Но и заплатите на учителите да скочат чувствително..... - иначе все повече тапири ще излизат от училище... |
| Сгуню, бе ти и тук ли си изсрал лайната си бе? Помня, когато в 10ти клас правихме класна работа върху "одата" на Гео Милев "Септември" и аз аргументирах позицията, че не армията, ами бунтовниците са истинските боклуци, които подронват устоите на държавността. Другарката обаче ми писа пет, защото в работата си не съм бил изразил гледната точка на Автора. Освен това протестирам в 8ми клас да се изучава илиадата на Омир. |
| Ако госпожата преподава по начин, близък до стила й от статията: 1. съм 1000 на сто против досегашните изпити по литература и 2. съм горд и щастлив, че не ми е била учителка  |
| Другарката учителка принципно е права. Не разбирам защо всички ревете срещу писането на съчинения. Това, което трябва да се поправи е: вид на съчинението, начин на формулиране на темата, начин на оценяване. И съответно начин на преподаване в седемте години преди изпита. Така че да не се получават класическите изцепки: "авторът е искал да каже това или онова" и др.п. Или учителки по литература да пишат съчиненията на отрочетата или частните си ученици, които после да получават най-много четворки от колежките си (мен лично това ме кефи най-много). А знаете ли какви бяха критериите за оценка на съчиненията при последната кампания? Наличие на свързан текст - 3!!! Нищо повече! Дори не е необходимо да е по темата! Значи темата е например "По жицата" - сбит преразказ, а детенцето пише в работата си как е прекарало снощи в дискотеката. Има ли наличие на свързан текст? Има! Пишем тройчица на детенцето! Относно частните уроци: не е луд този, който яде зелника; луд е този, който му го дава! |
| Първо да се разберем каква е целта на обучението по литература. Запознаване с изкуството? Тогава защо няма изпит по музика, живопис, ако щете и по кино? Умение да си служиш с писмена реч? Тогава защо се изисква литературен разбор, а не съчинение /или както му казват сега "есе" / върху интересна тема? Когато умението да се пише се проверява с дълбокомислен разбор "какво е искал да каже авторът" неминуемо ще се проверява механическата памет, а не способността да се пише и мисли. |
| Правилно пише учителката. Смаян съм от простотията в практически всички коментари. Повърхностни и примитивни разсъждения на нахални лаици. Особено тъпи са тези, дето са се съсредоточили в частните уроци - готови са да забранят даже самото образование само и само да се реши този проблем. тестовете не са панацея. Ако беше така нобеловата награда щяха да я дават срещу правилно попълнен тест а с тест ще се получава титлата поет или, съответно, прозаик. Няма спасение от войнстващата простотия. |
| Пешо Мастиката, да го пушиш неумит, брато! Такааа! ------------------- Сега, след като отговорих на г-н Мастиков в тона на неговото обръщение към мен, мога да река и нещо по същество! ---------------------------- Мастиков, всеки е ставал свидетел и жертва на необективно оценяване! В прежния си постинг аз критикувах системата на тестовете, но не съм хвалил сегашната система! Безспорно е, че при сегашната система на оценка често пъти силен фактор за изкривяване на оценките е личната пристрастност на учителя! Но тя не се проявява при всички случаи и далеч не спрямо всички! Всеки учител си има любимци сред учениците, а в някои случаи - и нелюбимци! Но спрямо огромният брой ученици учителите се отнасят сравнително безразлично и ги оценяват без да са пристрастни! Докато системата на тестовете проявява недостатъците си спрямо всички еднакво и във всички случаи! ----------------- Доколкото не се предлага трети вариант, поне би следвало да се направи съпоставителен анализ на предимствата и недостатъците на двете системи, той да се изложи публичнона обществено обсъждане и чак след това да се решава! Подход, който прочее е приложим и не само за случая! ------------------------- |
Вижте форумци!!! Това е изречение на литератор:" Самите ние, многобройната армия от преподаващи литература в различните степени на българското училище, се чувстваме много натоварени, С НЕИЗБЕЖНО ОГРАНИЧАВАНА СВОБОДА СВОБОДА ОТ ПОСТОЯННАТА НЕОБХОДИМОСТ ДА ПРОВЕРЯВАМЕ ПИСМЕНИТЕ РАБОТИ НА УЧЕНИЦИТЕ СИ." Какво ще кажете - ясна мисъл, недвусмислен изказ, готов проверител на мисловните и езикови умения на децата???  Еееееее, аз искам да попитам госпожата, колко съчинения - разсъждения е написала в учителската си кариера?!?Госпожата е силно разтревожена, че учениците не могат да създават смислен текст и тестовете не стимулипрат това умение. Моята препоръка е министерството да организира изпит на учителите по създаване на смислен текст. Мога да предвидя какви ще са резултатите... |