Отиди на страница:
| Привет на сите, поздрави на BOT-а (бьiл токой дедь Штукарь). Чували ли сте как са създадени "шотланските" понита? По същество - това е порода от изроди с определено предназначение (за каменовъглените мини). Смешното в случая е, че за подложка за това недоразумение са използвани арабски жребци! Същото е и при кобурга. Само че експериментът е очевидно неуспешен - скъсили са не краката, а мозъка. А може и да е остатъчен резултат от приказката за лъжата? Нейсе, да не издребнявам. За "чипа" ми беше мислата, ама като споменах "кобурга" и се хванах за Кобура, та ми трябва малко време за една бира и ще продължа  |
| А Бира Спасибо , не нада такая честь для меня ! Посвещавам това пък на приятелската Бира !  Княз Александър и Съединението Димитър Ненов Неочаквани са обратите на времето. Ето днес, в началото на ХХІ век, всички ние, мнозина от които, убедени републиканци и почитатели на американската демокрация, изразяваме дълбокото си преклонение пред държавническото дело на един монарх от ХІХ век. Княз Александър I заема българския престол едва 22-годишен, но завършил висше образование в Дрезден и висше военно образование в Касел, офицер от германската армия и с разрешението на германския император участвал във войната за освобождение на нашето отечество от турците. Неопитен в политиката, но за сметка на това честен и самопожертвувателен, той постепенно разбира дълбокото противоречие между руските имперски интереси и интересите на България. Прогласеното на 6 септември 1885 съединение на България с Източна Румелия е голямото историческо събитие при управлението на княз Александър. Той несъмнено е в течение на дейността на създадения в Пловдив от Захари Стоянов БТЦРК. При пребиваването си още през юни в Лондон и Виена, князът прави изявления, че евентуално съединение ще премахне руското влияние в България. На 29 август 1885 бива известен от Ризов и Муткуров за подготовката в Пловдив и взема мерки да не бъдат освободени мобилизираните запасни войски. А на 3 септември, когато му съобщават за плана за действие, взема мерки за привеждане в пълна бойна готовност на войските на Княжеството. Ако преди 6 септември неговата роля е на дискретен вдъхновител и поддръжник, със своята прокламация, обявена на 8 септември в Търново, в която нарича Съединението “Свято дело”, то става негова съдба. Защото народната революция в Пловдив е само величавото начало на едно крехко начинание. Борбата за неговото признаване от Великите сили пада главно върху българския княз и изпълва изцяло дейност му на войник и държавник. Първото изпитание - нахлуването на сръбските войски в България, княз и войска преодоляват блестящо и принуждават Европа да гледа с уважение на Съединена България. Но предстои още тежка борба с руската дипломация и с руската агентура в страната. Успехът в сръбско-българската война прави възможен Топханенския акт на Великите сили, съгласно който общото управление на Източна Румелия се поверява на българския княз. Сянката на Берлинския договор все още лежи върху България. Знаейки като войник, че нападението е най-добрата отбрана, князът прави следващата си стъпка към пълното съединение на страната, като вместо избори за Областно събрание в Румелия, той провежда избори за румелийски депутати в Народното събрание на Княжеството. Всички дипломатически представители в Пловдив минават на подчинение на представителите в София. Единствено руският представител остава на подчинение в Цариград. В тронното си слово княз Александър обявява, че личната уния според Топханенския акт е вече съюз и не можа да става дума за бъдещо разделяне. Но това, което предизвиква най-много гнева на Петербург, е, че в това официално обръщение той не споменава дори името на Русия. Постигнатото дотук се признава от всички, включително и от руската дипломация за необратим акт. Остава само формалното дипломатическо отхвърляне на васалната зависимост от Турция. Ударът срещу руската имперска политика е тежък и в нейните очи княз Александър е основният виновник. Пред Каулбарс императорът заявява, че няма да минат и шест месеца и княз Александър ще бъде изгонен от България. И действително, за своята младежка дързост князът заплаща с едно по балкански маниер грубо детрониране с преврат от страна на група офицери-русофили. Превратът обаче не се приема от населението и войската и княз Александър се завръща триумфално в България, но не за да продължи да бъде държавен глава, а за да покаже какво е желанието на българския народ и да абдикира по своя воля - за да предотврати руска окупация на България. В дневника си от тези дни Стамболов пише:” Борба става голяма между българското правителство и руското. От последното се употребяват всички… средства за да… произведат в страната бунт, за да намерят благовиден предлог да я окупират. …Те искат… едно Народно събрание, което да… избере руския цар за български княз … и да превърне България в руска губерния. Сам императорът в телеграма до княз Александър отправя ясна заплаха казвайки: “Не мога да одобря Вашето връщане в страната защото предвиждам злополучни последствия.” В манифеста по случай абдикацията си князът заявява, че императорът бил оповестил, че свободата и независимостта на държавата ни ще останат непокътнати. Не е известно руският цар да е правил такова изявление. Но със своя манифест, княз Александър му отправя едно предизвикателство за поведение, което да е в съгласие с официалните претенции на Русия като наша покровителка. Това е последното което той може да направи за България. Делото на Съединението намира своето окончателно формално признание едва на 22 септември 1908 година – тридесет години след освобождението ни с обявяването на независимостта на България след революцията на Младотурците. Княз Александър обаче не доживява да види този светъл край на делото на живота си. Той умира на 5 ноември 1893 на 36 годишна възраст от заболяване, получено на фронта във войната със Сърбия. В изгнанието си той не престава да мисли за България. В писмо до Радославов, в качеството му на министър-председател, князът пише: “Аз съм със всичките си чувства тъй свързан с България, щото не мога да се примиря с мисълта, че завинаги съм загубил всяко отношение с нея… Тъй като не мога вече да бъда български княз, то мога макар и едно българско име да нося… По тази причина пожелах да придам към моето име името княз Търновски, а именно Търновски, защото там бях избран за княз. Моля да ми телеграфирате след получаване на това думата “съгласен”, и аз ще смятам делото за свършено.” Не ми е известен отговорът на министър-председателя Радославов, но се надявам отговорът на всеки един от нас да бъде “съгласен!”.  |
| Незнайко, Това. , , Ех , Хунвейбин не съм заслужил чак толкова големи [b]похвали от твоя страна !" [/b] е аритмия в главата. Простена да ти е иронията. Но днес от тем ме е гнус. Бирата е хубаво нещо.Последствията от прекаляването с бира са лоши. Когато бирено човече като теб препикава Левски - диагноза е 100% ясна. Горко на Цара и на монархията с царедворци като теб. Бъди убеден-горчива съдба Ви очаква.Когато му дойде времето! |
| Колкото и да се дървите, фактите са неумолими. Когато стана "народната революция" през 1997 г. тия, които дърпат конците пратиха Гернот Ерлер, той се поогледа, докладва и решиха да турят Иван Костов начело. Когато той се осра, решиха да опитат с царя. Оказа се повече от успешно. Не е чудно да вземат да го възнаградят с монархия, да не би да ни питат нас случайно. |
Хенвейбине, и да хвърляш кал по другите , ръцете ти ще астанат все кални брат ! По-добре прави нещо друго !  - Но все пак не може да отречете завоевателните планове на руския царизъм? - Разбира се. Александър II не идва да освобождава "единоверни и едноутробни братя славяни". Русия следва завещанието на Петър Велики за излаз на топлите морета. Но същевременно трябва да се отбележи, че стратегията през XIX в. се сменя. Русия продължава да напредва в Азия. Но на Балканите лансира създаването на независими православни държави. Което обективно съвпада с нашите национални интереси. Натиснете тук |
№ 0291/2001/214330/14.10.2004г. Подписаната Илушка Веселинова Пастухова, публичен изпълнител при РД – гр. Русе на АДВ, съобщавам, че по изпълнително дело № 291/2001 г. по описа на същата дирекция, ще се проведе търг с явно наддаване по реда на чл. 210 - чл. 211, във връзка с чл. 212 от ДПК, на групи движими вещи, в сградата на АДВ - гр. Плевен, ул. “Дойран” № 160, ет. 6, стая 612, на 08.11.2004 г., от 11.00 ч. 1. РИТЦЕЛ М=6 Z=13 - 1 бр. 2. БАРАБАН КУЛАЧКОВ - 7 бр. 3. ПИНЬОН "АРЕ" 126 - 8 бр. 4. ЗЕГЕРКИ 30 Х 1, 2 / УПЛЪТНИ - 67 бр. 5. РОЛКИ ГУМИРАНИ ЗА СКИПОК - 175 бр. 6. ДИАФРАГМА ТП3-4102 - 14 бр. 7. ФЕРОДО ПЛЕТЕНО 120Х10 - 2, 20 м. 8. КНОПКИ ВЗРИВОБЕЗОПАСНИ ХД - 33 бр. 9. ЩУЦЕРИ 16Х14 - 150 бр. 10. ПНЕВСОУДАРНИК "КОМСОМОЛЕЦ" - 21 бр. 11. КУРТКА РАБОТНА ОТ МОЛЕСКИ - 42 бр. 12. ОБУВКИ ПРОТИВ РАЗШИРЯВАНЕ - 46 чифта Огледът на имотите ще се извършва всеки присъствен ден от 27.10.2004 г. до 02.11.2004 г., от 09.00 ч. до 16.00 ч., на адрес: гр. Белене, ул. ”България” № 74, “Еврика” ООД. |
| Абе аз ли съм толкова изкуфял, та се не сещам, или наистина няма една реално действаща монархия в Европата? Освен Монако май... Та какво са - вместо да хрантутим 240 дирника в парламента, да си изберем цар... Да ни управлява мъдро и с твърда десница... И кат му се роди престолонасаледник, да се минава със седмици в гимназиите? (Туй ша е добре за CV -тата пред Европа) Бе ние не сме ли 21-ви век? Ми както каза Крюела - да правят един референдум, да си гласуват там 20-30 процента да си имат цар, та белким секнат мераците за монархия! Интересно дали "дирник" се хваща от бот-а - я да видим!  |
| Греда в сфинктера ти да проникне, измекяр мръляв... ----------------------- Препоръчвам мненията с подобни молби да се постват в раздел " Помощ" С уважение: bot Редактирано от - bot на 02/11/2004 г/ 13:11:41 |
| Незнайко, Когато на изкалян човек като теб /на български калтак/се сваля калта-няма начин човек да не си изцапа ръце с кал. Това е риска . Ако можеш го разбра-разбери го. Много разкаля терена.Вземи един душ. Ако си нормален , ще изтрезнеш и ще се извиниш. Ако аритмията в главата ти е постояна-спасение няма. Твоя чип на бирено човече действа безотказно. |
| Никифоре, Слаба ракия! След детронацията на Батемберг Стамболов праща телеграма "Намерете ми княз, ако ще от дърво да е" имено за да се защити легитимността на България по Берлинския договор. Когато Фердинанд се опитва да поставя условия, Стамболов казва "Е какво иска този гусар?" Толкоз за монархизма на Стамболов! А за останалото ти само потвърждаваш това което писах. Абе батювите монархисчета, я се откажете! Или поискайте референдум за да се убедите че по-малко от 1% българи искат монархия. И Пиночет да дойде не може да ви помогне. |
| Така.... Хубаво нещо е бирата, въпреки темата Та за нашенското пони (iже нарицаемо “цар”) беше думата, и за силнотоковите му напъни. Как мислите – може ли невежеството да бъде аргумент? Още повече – ако е изречен от устата на сенилно същество с неоспорими онаследени малформации? И как може в рамките на един абзац да се споменава прякорът на това нещо и името на Апостола? Добрата новина е, че Господ си знае работата (а аз съм приготвил китката). Пак се хващам за Кобура, но ще продължа монолозите си след малко. А скоро - и събрано издание ПП. Незнайко, ти на приятел “здрасти” ‘що не казваш бе? |
| Каруцарю , не се нерви толкова ! Аз само следвам съвета на един прозорлив форумец който ми каза преди няколко години по памет " Незнайко за да си защитиш силно мнението , намирай факти и се доказвай , защото тука не те разбират много-много ! А когато фактите говорят и боговете мълчат ! Знаеш го това ! Те още едно, и не съм го аз писал за съжаление ! Анонимен 3259 [Анонимен] * * 22 септември все още някак трудно се вмества в съзнанието на съвременния българин. Може би защото последен - едва през 1998 г., намери най-сетне място в списъка на официалните празници. Денят на независимостта - за разлика например от Съединението, 45 години бе не само забранен, но и съзнателно заличаван от историческата памет на нацията. Просто защото бе свързан прекалено много с личността на цар Фердинанд и с правителството на Демократическата партия с министър-председател Александър Малинов. И за да заличи всякакъв спомен за събитието, на следващия ден - 23 септември, с паради, илюминации и производство на офицери в по-горен чин се отбелязваше поредната годишнина от Септемврийското въстание, обявено и за празник на българската "народна" армия. Специалистите по народопсихология твърдят, че липсата на постоянство и степенуване на политическите приоритети е един от големите недъзи на българина. Действията на управляващия ни елит от Съединението през 1885 г., та чак до Балканската война опровергават тази теза. Защото именно в тази епоха стъпка по стъпка те измъкват България от хватките на Берлинския договор и я правят равноправен член на европейското семейство. Честно казано, Берлинският договор никога не е бил спазван - още от деня на подписването си. На България е забранено да има редовна армия. Но въпреки това още първият военен министър ген. Паренсов я въвежда. Забранено ни е да имаме и военен флот. Но и той е създаден веднага. Сключените търговски договори по времето на Стефан Стамболов и Константин Стоилов пък са крещящо нарушение на финансовите клаузи на Берлинския договор. А през 1899 г. България сяда на първата конференция за разоръжаване в Хага като де факто суверенна държава. Ето защо юридическият статут на България като васално княжество от година на година става все по-непоносим. И за неговото премахване работят всички правителства от Освобождението нататък в продължение на три десетилетия. Просто капризът на историята е бил заключителният акт да бъде дело на цар Фердинанд и Александър Малинов. Помага им избухналата през юли 1908 г. младотурската революция, която принуждава султан Абдул Хамид II да възстанови конституцията от 1876 г. Кабинетът прави бързи сондажи за българската независимост пред Великите сили чрез дипломатическия си агент в Париж Димитър Станчев. Позициите на големите европейски държави са различни, затова те призовават към изчакване. Но и Фердинанд, и Александър Малинов са наясно с амбициите на Виена на всяка цена да анексира Босна и Херцеговина. Княз Фердинанд одобрява предложението на Александър Малинов да се действа. И сам поставя на 10 септември 1908 г. в Будапеща въпроса за обявяването на българската независимост пред престарелия - и станал още по-предпазлив - австро-унгарски император Франц-Йосиф. Виенският кайзер в крайна сметка казва едно полугласно "да". Фердинанд отива във Виена, където извиква незабавно премиера Александър Малинов и министъра на финансите Андрей Ляпчев и им дава съответните указания. На 16 септември кабинетът решава да обяви независимостта на България на 22 септември и да постави силите пред "свършен факт" - политика, която може да си позволи само една велика държава. Или една уверена и в правото си, и в силата си нация. От великото до смешното, е казал Наполеон, има само една крачка. Любителите на "жълтите страници" на историята знаят как Фердинанд, пътуващ с влак от Виена до Будапеща, където го чака яхтата му, на всяка гара се крие в тоалетната на вагона. Та да ни би случайно вечно колебаещият се Франц-Йосиф да е размислил и да спре подготвяното обявяване на независимостта с някоя телеграма. Както се казва, целта оправдава средствата. В такива случаи и смешното може да стане наистина голямо. Щом става въпрос за националната съдба. Така в крайна сметка се стига до манифеста от 22 септември, прочетен върху руините на Царевец, с който България се обявява за независимо царство. Един сам по себе си формален и дори малко оперетен акт. Но зад него се крият 30-годишните усилия на цялата българска нация. Създадено: 23.9.2004 г. 04:50:19 Натиснете тук |
| Баго, този бот е тотален хуморист! Разхилих се кат идиот на работното си място! Каруцар, те това е велико - "с подобни молби - към раздел помощ". Там сигур ще измерят фи -тата на гредата и на отвора, ще дадат съвет... тъй де! Ама не може да ми хване "дирника" бот-а! |
Здрасти Старшинка , как е със лова ??? Нещо те отнема и си помислих че не можеш да докараш глиганя до тиганя !?!  |
Мъ каков е тоя вой бе? По-спокойно, още не е тупнал тупана. Тупана ще тупне на 22 Септемврий 2008г. (7513г. от Сътворението по Българския календар) по случай 100-годишнината на III-то Българско Царство. Хем и македонците ша са "готови", та направо в Царството да си улязат. Па и ний малко да се позамогнем дотогава, както му се полага на царски поданици. Да знаете, че хич нема да боли! Толкоз хиляди години все в Царство сме живели, та нема да ни е за пръв път. Господ си знае работата!  |
| Слушайте, Избийте си от главата мераците за референдум за монархията. Тая няма да стане. И на самия цар сигурно му е ясно, че монархията е невъзможна. Но няма да задоволи и мераците на синьо-червените тикви. Има и други форми на царуване. Може и чрез президентството. И този път не могат да го спрат , защото тъкмо тогава ще навърши 5 години жителство в България. Че не му откриха и испански паспорт /много им трябваше, ама кат са тъпи/. |
| Малиййй, каруцаря го ударил даже на кълнежи. То всъщност, незнаещите биха могли наистина да вкарат човека в делир, ама не им се връзвай. Тегли им по една утка майна и нещата ще си дойдат на мястото. След което шибваш и един игнор, да го поемат на дилибочко и си свиркаш. Ихуууу. Прост народ еййййййййййй. |