Отиди на страница:
| Оло, Не ти разбрах базата от която тръгваш да правиш изводи и паралели между Япония и Ирак. Любопитно ми би било да се изясниш но без намеци... Щото не вярвам да предполагаш че след 30-40 годин американците ще карат иракски коли?! Виж за бензин от тая страна - по-може... |
| Ти не четеш ли, бе комба? Прочие, леко с прогнозите, щото некои още помним за Уесли Кларк.  Аман, аман. |
| Връзка между Ирак и Al Qaeda? - Не мога да твърдя такова нещо. (G. W. Bush) По време на пресконференция в Белия дом, посветена на посещението на Британския министър-председател Blair в САЩ (31-ви Януари 2003) президентът Буш отрече да има връзка между Ирак и Al Qaeda: [Adam Bolton, Sky News, London] Въпрос за вас двамата. Вярвате ли да има връзка между Садам Хюсеин, директна връзка, и хората които атакуваха на 11-ти Септември? ПРЕЗИДЕНТЪТ: НЕ МОГА ДА ТВЪРДЯ ТАКОВА НЕЩО. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Това е отговорът на вашия въпрос. … За по-любознателните: Транскрипт от пресконференцията може да се намери на официалната интернет страница на Белия дом: Натиснете тук На същата страница има и връзка за желаещите да видят на запис пресконференциятя или да слушат звукозапис. |
Олчо, уважавам хъса с който защитаваш незащитима кауза.  Но съм забелязъл , че когато аргументите на такива като тебе се попривършат, идва заклинанието -"комунист ниедин...", терорист   и пр. Разбира се , елементарно ще е да се хванеш на капанката и да влезеш в спор , че не си камила. Апропо , ако това те успокоява за липсата ти на аргументи , форумът позволява да наричаш всеки и комунист и терорист и т.н. Разбира се , ако позволи Бот... Сега за Пърл Харбър : Отдавна военните историци са описали "странностите" на поведение на ам.военно командване в седмиците преди 07.12.1941 . Изнасянето на централната база на флота на Хаваите , което е било неудобно, щото тогава базата не е била добре обурудвана. Липсата на добра охрана на острова , въпреки че се е виждало как пропадат мирните преговори с японците. Изключването на повечето радари в деня на нападението.Преместването на стратегически важните самолетоносачи на маневри , далеч от Хаваите дни преди нападението./Корабите , които пострадват са примамката , голяма част от тях после са отремонтирани , някои изкарват цялата война ! / Странно-бързото реабилитиране на командващия базата адмирал за поражението... И най-вече - както и ти правилно си забелязал - малкия брой на жертвите.  Всички важни събития в историята Олоолчолу , са планирани  Парите не искат да зависят от случайности.  |
| Виж сега, Муктада, въпросът е прост: кой кого е нападнал? И защо? От твоето писание оставам с впечатление, че Щатите са нападнали Япония. Така ли пише в конспиративните теории?  Верно ли мислиш, че преди Пърл Харбър някой е водил мирните преговори с японците . Ми то не е имало война, бе агитаторе, кви мирни преговори, бе калпак?Що така ви свикнаха в дружество "Георги Кирков" на шаблонни изрази не знам, обаче се познавате отдалече. Освен дето тенекията дрънчи на кухо, де. Редактирано от - oIo на 21/11/2004 г/ 11:43:58 |
| Пърл Харбър, голямото предателство? Американският президент Рузвелт не само е знаел предварително за разрушителната японска атака срещу базата на Хаваите, но и съзнателно я е провокирал В осем без пет, на седми декември 1941, повече от сто японски бомбардировачи внезапно атакуват американската военно-морска база в Пърл Харбър поставяйки началото на най-големия разгром във военната история на САЩ. За малко повече от час японците унищожават или изваждат от строя девет линейни кораба, един крайцер и два танкера, както и стотици самолети, които така и не успяват да излетят от пистите. Загиват хиляди американци, а японската флота постига мечтаното военно-стратегическо равновесие със САЩ в Тихия океан, подготвяйки грандиозното си настъпление в южните морета. Вече шест десетилетия историците си задават въпроса, защо американското военно командване в региона проявява такова Престъпно безгрижие въпреки наличието на достатъчно косвени данни за подготвяното от японците нападение? Някои обаче смятат, че в случая съвсем не става въпрос за проява на безгрижие или на некомпетентност. Защото има повече от достатъчно доказателства, че правителството на Съединените щати и президентът Франклин Делано Рузвелт, в частност, не просто са знаели за подготвяния от японците удар срещу базата в Пърл Харбър, но и съзнателно не са предприели нищо за да предотвратят последиците от него. Обяснението за подобно поведение, в общи линии, е следното. Рузвелт е твърдо убеден, че Америка на всяка цена трябва да се намеси във войната, вече бушуваща в Европа. Убеждението му се усилва особено след поражението на Франция през юни 1940. След срещата си с президента, през август 1941, Чърчил отбелязва “огромното му желание да се включи във войната”. В същата посока работят и представителите на стария англо-саксонски и протестантски елит на САЩ, а след нападението на Хитлер срещу СССР, и левичарските кръгове, разполагащи с немалко влияние по онова време. В същото време обаче, сред много широки обществени слоеве в страната, както и в Конгреса доминират откровено изолационистки настроения и ясно нежелание страната да се намесва в “поредната европейска война”. Това принуждава Рузвелт отчаяно да търси средство за да промени ситуацията. Той систематично и съвсем умишлено провокира японците да атакуват Съединените щати. Всъщност истинската му цел е война с Хитлер. Рузвелт очаква, че Фюрерът ще спази изискванията на Тристранния пакт и в случай на американо-японски въоръжен сблъсък, ще се намеси на страната на Токио. Президентът очевидно се е опитвал да улесни подобно решение на немския диктатор, демонстрирайки му “уязвимостта” на Америка. Ето защо, макар и да е добре информиран за планираната японска атака срещу Пърл Харбър, той не просто не предприема нищо за да и попречи, но демонстрира очевидно облекчение и дори задоволство след като тя вече е факт. В подкрепа на тази версия съществуват сериозни доказателства. Така, през лятото на 1940 Рузвелт нарежда на американския Тихоокански флот да се предислоцира от базите си на Западното крайбрежие в Хавай. Когато командващият адмирал Ричардсън се опитва да протестира, посочвайки, че базата в Пърл Харбър е силно уязвима за въздушни и торпедни атаки, моментално бива уволнен. На 7 октомври 1940 аналитикът от флотското разузнаване Маккълъм предава на президента меморандум от осем точки, за това как Япония може да бъде накарана да атакува САЩ, сред които е и предложение за налагане на петролно ембарго. С течение на времето и осемтте точки са реализирани на практика. На 23 юни 1941 (ден след немското нападение срещу СССР) вътрешният министър на САЩ Харолд Айкс специално подчертава в писмо до Рузвелт, че: “Налагането на петролно ембарго срещу японците би облекчило евентуалното ни по-късно влизане във войната. Нужно е обаче да намерим подходящия повод за да не бъдем обвинени, че сме станали съюзник на комунистическа Русия ”. Няколко месеца по-късно Айкс отбелязва в дневника си: “отдавна съм убеден, че Япония ще стане поводът за намесата ни във войната”. Месеци преди атаката срещу Пърл Харбър американските разузнавателни служби разполагат с японските шифрови кодове, а всички прихванати съобщения са били предавани директно на Рузвелт. Така, на 24.09.1941 във Вашингтон получават заповед на командването на японския флот в Токио до консула на страната в Хонолулу (Хавай), да уточни точното разположение на американските кораби в пристанището Пърл Харбър. Командирите на въпросните кораби обаче, въобще не са уведомени за това. Днес, 60 години по-късно американското правителство все още отказва достъпа до десетките подобни съобщения, “от съображения за националната сигурност”! Междувременно, на 25.11.1941 военният министър Стимсън записва в дневника си, че Рузвелт е споделил пред него за очаквано японско нападение в близките дни и дори е поискал съвет “как да накараме японците да ни атакуват първи, без да понесем големи загуби”. По-нататък Стимсън разказва, как двамата стигнали до извода, че в случая по-важни са не “загубите”, а убеждаването на обществото, че САЩ са станали жертва на японска агресия. На 25 ноември президентът получава послание от Чърчил, че Япония ще атакува САЩ до края на първата седмица на декември. Вместо обаче да се опита да избегне конфликта, Рузвелт нарежда на държавния секретар Хъл да изпрати до Токио провокационен ултиматум, фактически означаващ война. На 26.ХІ.1941 Вашингтон нарежда на самолетоносачите “Ентърпрайс” и “Лексингтън” моментално да напуснат Пърл Харбър.Същевременно самите самолетоносачи са запазени. Така базата е лишена от почти половината си самолети, т.е. от реална защита. Същият ден държавният секретар Кордел Хъл ултимативно изисква от Япония да се изтегли от Индокитай и Китай, което посланикът на САЩ в Токио квалифицира като “фактическо обявяване на война”. На 29.ХІ. Хъл споделя пред репортера на “Юнайтед прес” Джон Лейб, че Пърл Харбър ще бъде атакуват на 7 декември. На 1.ХІІ. Службата на флотското разузнаване в Сан Франсиско установява точното местоположение на огромния японски флот, насочил се към Хаваите. Четири дни по-късно, Рузвел пише на австралийския премиер, че “през следващите три-четири дни нещата с японците ще се изяснят окончателно”. Особено показателно е поведението на американския президент в Деня на атаката Хари Хопкинс, който е насаме с Рузвелт, когато се получава съобщението за нападението срещу Пърл Харбър, свидетелства, че президентът въобще не е изненадан и дори изразил “облекчението си”. По-късно Хопкинс добавя, че никой от членовете на кабинета не демонстрирал особено вълнение, защото “всички бяхме убедени, че истинската ни цел във войната е Хитлер, а японците просто дават удобния повод”. Буквално същото заявява и Рузвелт пред своите министри: “Имаме основание да смятаме, че германците са заявили пред Япония, че ако японците обявят война на някоя държава, те също ще го направят”. На следващата сутрин президентът подчертава пред автора на своите речи Розенман, че “Хитлер винаги е бил мишена номер едно”, изразявайки обаче опасението си, че много американци може би смятат войната в Тихия океан за по-важна от тази срещу Германия. Прес-секретарят на Рузвелт Джонатан Даниелс, на свой ред отбелязва: “Ударът, който понесохме бе много по-силен от очаквания….но рискът си струваше, дори и загубите, които претърпяхме, си струваха”. На срещата в Техеран през 1943 американският президент потвърждава пред Сталин, че “ако японците не ни бяха нападнали, изпращането на американски войски в Европа би било много проблематично”. Един от най-известните съвременни американски историци Джонатан Толанд, отбелязва в книгата си “Безчестието – Пърл Харбър и неговите последици” : “Можем ли да си представим президент, който сред като на 6 декември е получил поредното съобщение, потвърждаващо предстоящото японско нападение, няма да свика ведната командващите различните родове войски, както и министрите на флота и отбраната? Стимсън, Маршал, Старк и Хари Хопкинс действително са прекарали по-голямата част от нощта срещу 7 декември с Рузвелт. И всички те са чакали нещо, за което предварително са знаели, че ще се случи – Атаката срещу Пърл Харбър В случая не може да се говори за “грешки”. Защото всичко застава на мястото си, ако допуснем, че и президентът и, “вътрешният му кръг” са знаели за нападението”. По-късно Чърчил потвърждава, че Рузвелт и съветниците му “бяха наясно за непосредствената цел на своите противници. Японската атака срещу САЩ всъщност безкрайно опростяваше задачата им. Затова не можем да се учудваме, че те са знаели за нея (макар и да не са оценявали мащабите и), смятайки загубите за по-маловажни от факта, че американската нация най-после ще бъде обединена и готова за война”. Истинската мишена Адолф Хитлер лекомислено влиза в капана, когато три дни по-късно, на 10.ХІІ.1941, допуска най-голямата грешка в кариератата си и, обявявайки война на Америка, предопределя германския разгром в нея. Впрочем, това не е всичко. Защото, както твърди и Джонатан Толанд: “Тъкмо този модел на политическо поведение по-късно превърна Америка в световна суперсила, а по-късно и в империя. Той нанесе жесток удар на изолационизма и легитимира тоталната война целяща безусловната капитулация на противника като инструмент в американската политика. Той породи и ядрената надпревара и студената война, и всесилието на военно-промишления комплекс, и тоталната шпионска война, и дори днешната глобална хегемония на Америка. И неслучайно тези, които днес управлявата американската империя отхвърлят идеята за “конспирацията Пърл Харбър”, също толкова яростно, колкото и техните предшественици отпреди 60 години”. Историята обаче е онази, която трябва да отсъди, доколко справедливо и вярно е подобно заключение. Абе Олоолчоолу , ти да не си от американските управляващи |
| Muktadasaxkoburgidiotski, уф, от това боли - за съжаление казваш интересни неща ... но и нищо ново под слънцето Не се обиждай, става дума за преразпределяне на световните ресурси. На кой му пука колко ще загинат, при положение, че ще притежават важна суровина. Ама все се питам, ние, какво правим там и къде ни е печалбата? Ще ни дадат ли поне някое танкерче петрол. Иначе бива, че не сме им опростили дълга - трябват ни тези парички. |
Бенедикт , дълбоки извинения , че преоткривам топлата вода. Ама спорим, и в спора ми излизат с отдавна бракувани "аргументи"  Кво да се прави ? Ни петрол , ни пари ще видим от Ирак .Това е фасулската истина. Въпросът е съвсем друг - да минимизираме загубите , като не се набутваме с нови разходи за тази война. За моралните и справедливите моменти хич и не говоря , за тях изписах достатъчно. |
| Ей, приятели, вие още сте тук! Ппрез викендот стават длъжки и разсеяни темите, а. Какво ще кажете за новите зрелищни разкрития във Фалуджа и вълнуващия лов на Заркауи преди високоотговорните редактори да са си харесали и изтропали Новината по първата страница? |
| Никой нищо не казва. Прочиствайки Фалуджа, америте "се натъкнали на голяма къща със табела, върху която пишело на арабски Организация Ал-Каида ". В къщата намерили документи, стари компове (един от тях съдържал файл със няколко постинга на olo), бележници, фотографии (ето една) и няколко екземпляра на Корана. Намерили също и няколко тела. Имало също две писма, в едно от тях ал-Заркауи давал нареждания на двама от подчинените си, другото било молба до него за пари и помощ. В близост имало работилница, в която намерили спортен джип с тексаска регистрация, който бил вече почти завършена кола-бомба. В съседство имало приспособена класна стая, в която терористите изучавали полетни планове и се учели да свалят самолети. Тук започват кълчищата. Associated Press пише в петък , но New York Times вече е намерил щаб квартирата на Заркауи още в четвъртък. Това е постижение, след като майор Дейвид Джонсън, човек oт мястото, обяснява, че армията се върнала да претърси къщата в четвъртък, след като я предупредили иракски правителствени войници, иначе тя била взела къщата още в неделя, след ожесточена битка с 25 бунтовници. NYT, наричан мамата на всички американски медии, е по-кадърен: намира още документи за самоличност, между които судански паспорт, както и медицински материали, предоставени от Международния червен кръст и, глей, глей?.. Американската Агенция за международно развитие (които не си е упдейтнал черния списък, може да го направи сега). NYT не оставя също място за гадаене и недоразумение - в класната стая са изучавали чертежи на американски бойни самолети. И за всеки случай припомня че мрежата на г-н Заркауи е отговорна за засади, атаки и обезглавявания, които са оставили стотици трупове от лятото на 2003 до сега. (При 2700 официално съобщавани нападения на IR месечно, 7-8 от тях на ал-Заркауи, колко ли е общият закръглен диапазон?) Междувременностава ясно, че никой не е ходил там, медиите базират репортажите и коментарите си на видеоматериал от имбеднат екип на CNN (възможно, същият който засне събарянето статуята на Садам). Това, което, по непонятни за мен причини, е изпуснато в отчетите, са девойките в традиционни костюми, който на четирите порти на града раздавали на влизащите GIs туристически листовки с основните забележителности. Както и отчетливите стрелки по големите улици, указващи пътя към въпросната къща. Също, един приятел от Лондон казва, че получил ехо от някакъв стационарен спътник - покривът на къщата бил плосък, върху него имало голям кръг с диаметър около девет метра и пресечен на кръст, всичко това изпълнено в червен неон, за да се вижда и през нощта и през дима на пожарите. Без Reuters, разбира се не може, но те са по-предпазливи и не се хвърлят със затворени очи на такава масовка. Но го използват като фон, за да обявят, че Осама бин Ладан и ал-Заркауи се "опитвали да комуникират". Твърдението има име : ген. от авиацията, Ланс Смит, който в петък, във Вашингтон, рекъл на имбеднатите към Пантагона журналисти "ние знаем със сигурност, че има опити за комуникиране". Връщайки се от брифинг в "новото" ЦРУ, Смит не бил още сигурен дали тези опити са били успешни, но било "ясно, че има връзка между висшето ръководство на ал Каеда и ал-Заркауи". Reuters също припомня за тъпаци като нас, че "йорданецът Заркауи, обвиняван за някои от най-известните обезглавявания, отвличания и бомбени атентати в Ирак, съвсем неотдавна бил декларирал предаността си (фирмената табела на къщата във Фалуджа!) към бин Ладен и Ал Каеда, която извърши в 2001 атаките в Съединените щати." Духовен татко на Абу Мусаб ал-Заркауи е Колин Пауъл, които през февруари 2003 размаха страшния йорданец пред съвета за сигурност на ООН. Преди това никой не знаеше за врага N° 2. Цялата история е добре събрана и анализирана в статия на сайта на Asia Times. И (намиг-намиг, ръг-ръг) днес Associated Press в обобщаващ репортаж за Ирак, вмъква един самотен и несвързан с останалия материал параграф, в който четем: "Групата на Ал-Закауи, която неотдавна декларира предаността си към Ал Каеда, е предполагаемо отговорна за многобройни атаки с коли-бомби и за обезглавявания на чуждестранни заложници, включително трима американци." И отново духовата секция –Reuters via the ABC (Australian Broadcasting Corporation) : Водачът на бунтовниците Абу Мусаб ал-Заркауи е по-трудно е да бъде заловен отколкото Садам Хюсеин, но шансовете може да са по-добри след като е избягал от Фалуджа, казва американски генерал. Друг генерал, Рей Одиерно, който е спец, хващал е Садам, и смята, че ал-Заркауи бил по-дбре организиран и имал широка мрежа. Не е известно откъде е приказвал генералът, но армията съобщава днес за поиск в Рамади за залавяне на "цел с висока стойност". Точно така, както заключава посочената статия: So the world should expect more "Zarqawi" merchandise - emails, threats, communiques, grisly videos. "Zarqawi" lives. What a legend. He's unstoppable. And he votes Bush. Редактирано от - yapayapa на 21/11/2004 г/ 16:25:40 |
| Йапа , чел ли си "1984" на Оруел ? Там , сещам се , имаше един Голдщайн - врагът на враговете.Дето все го търсеха и НИКОГА нямаше вероятност да го хванат... Щото както е казал писателя "Войната е мир..." |
| Муктатада, не забравяй най-важното. Малко преди нападаението над Пърл Харбър, американците са успели да разчетат японските дипломатически и военни кодове и са били наясно с предстощатата атака. САЩ неявно вече са взели страната на Англия, но за да убеди собственото си население, че е нужно да се воюва, е било нужно огромно предизвикателство. Така че намирам израза ти "покана за нападание" за много уместен. |
| Никой нищо не казва... UPDATE ЗАРКАУИ МОНИТОРИНГ : "следим" "със затаен дъх" и "знаем" "движенията" на "ал-Заркауи" * From Reuters via the ABC (Australian Broadcasting Corporation) : Iraqi insurgent leader Abu Musab al-Zarqawi is harder to catch than Saddam Hussein but the chances may have improved since he fled Fallujah, a US general says.... Zarqawi is believed to have escaped the insurgency’s epicentre despite a US offensive that wrested control of Fallujah from his group. * One American soldier was killed and nine were wounded in an ambush in central Baghdad. Five other U.S. soldiers were injured in a car bombing on the road to Baghdad's airport -- considered by U.S. authorities among the most dangerous routes in the country. A Web posting claimed responsibility for the attack in the name of a group led by Jordanian terror mastermind Abu Musab al-Zarqawi, who is believed to have fled Fallujah before the city fell this month to U.S. forces. The veracity of the claim could not be confirmed. * Iraqi Brig. Gen. Anwar Mohammed Amin said he had seen various reports placing al-Zarqawi in the Tuz Kharmato area south of Kirkuk and in the Baqouba area. * RAMADI, Iraq (AP) - A spokesman says U-S forces have conducted a raid to capture a "high value target" associated with Jordanian terrorist Abu Musab al-Zarqawi (AH'-boo MOO'-sahb ahl-zahr-KOW'-ee). * Rules of Engagement Newsweek Nov. 29 issue The truth is that Zarqawi and his partners in jihad have been responsible for many hundreds of civilian deaths in Iraq, including a horrific series of mosque bombings in Shiite areas, the August 2003 bombing of the U.N. headquarters in Baghdad and the videotaped beheadings of at least half a dozen Western hostages. One of many grisly discoveries made by U.S. forces in Fallujah last week was the mutilated corpse of a middle-aged woman tentatively identified as Margaret Hassan, 59, the longtime chief of Iraqi operations for the international relief group CARE. She was kidnapped in Baghdad on Oct. 19, and her captors subsequently issued three videotapes of her begging for her life and being abused by her captors. Last week the Arabic TV channel Al-Jazeera said it had received a tape of her apparently being put to death. The station said it would not air the footage for reasons of taste. Изобщо веднаж ме(р)дийната лавината тръгнала, няма спиране: Казваш - но не показваш. Показваш - но не доказваш. Я тебя уважаю, ты меня уважаеш, значить... мы с тобой... Махнах с ръка през улицата на един познат, който е казах "здрасти!" на човека, който е стиснал ръката на третия братовчед на шурея на шофьора на втория секретар на заместника на... |
Не е смешно , всичко това , Йапа , дава необходимия резултат. Те си вярват и безусловно подкрепят Буша  А цензурата е желязна. За разлика от "добрия стар Виетнам" сега няма независими журналисти на полесражението.В това отношение са си взели "добри поуки". И могат да лъжат колкото е необходимо.  |
| Има американски медии с висок професионализъм... Има добри, задълбочени и обективни американски наблюдатели... Има сериозни и отговорни хора в политическите, академичните, военни, бизнес среди... Има много свесни, мислещи и честни със себе си и към събитията американци. За съжаление, ПОВЕЧЕТО не са. Ето един малък пример , който чудесно илюстрира: * общата характеристика на доминиращата медиина нагласа * възприятието и отношението на преобладаващата част от американците. |
| Муктатада, Su38, Wilson, Churchill, Roosevelt and Bush: The Banality of Betrayal |
Добър линк Йапа  Т.Манго - "Пирова " победа е много далеч по смисъл с победа , след която се пирува Идва от антично време и е свързано с името на Епирския цар Пир. Той водил серия от войни с Рим. При една от битките победил , но войската му дала толкова много загуби , че той казал нещо от рода на "Още една такава победа и сме загубени ..." Та -"Пирова" победа ще рече -победа с цената на загуба. |