Отиди на страница:
Кой точно е платил този пасквил (нямам предвид статията, а "изследването" ? Световната банка или нашето правителство? 'Щото всичко останало оправиха и остана само висшето образование  |
| Допускам, че е платил същият, който е платил и на "демократите" в Украйна. Първо да гласуват, а като се видя, че не е платил за достатъчно гласове ги поддържа една седмица на улицата - с заплати и водка. Имам приятели във ВУЗ, имат проблеми не с ректорите, а с: - корупцията, която е навсякъде, но като хванат 2-3 изпитващи и ще намалее; - с парите, защото още не са добре свързани ВУЗовете с капитала и с индустрията. |
| има се предвид, т.е. 4овека сас слойното название Бахрам Бекхрадня има предвид по-горе, 4е не бива, не е до там лицепрятно, когато изто4ноевропеици полу4ават, макар и като се замисля :-)) насилствено, образование, което е на по-виско ниво от пове4ето подобни места вав Wест еуропа, за кадето мога да говоря без да се притеснявам. Редактирано от - bot на 29/11/2004 г/ 11:19:18 |
| ВУЗ-овете отново под натиск за реформа от някакъв си Бахрям, един за чийто глас ВМРО не желае и да чуе, защото идвал от Турция та за това и ВМРО предлага референдум и за еврото. Европа обаче си пада повече по Кадафи и го пак натисна за медиците ни, които обаче получили нулев ефект от контраатаките на Батето, въпреки, че той яко е подгонил Джакпота с 1.5 милиона в четвъртък. От толкова натискания НАКРАТКО 3000 души ще се проверяват за СПИН. За да сложи ред в неразборния секс Левицата иска министерство на семейството; другарката Иванова в четвъртък ще е с др. Иванов, в петък обаче, след Джакпота (потта на Джак) ще бъде с др. Петров и т.н. В този дух на левашка национализация Свещеник иска държавна църква по гръцки модел (Задна количка?). Поради същия зов Първанов обмисля вето върху бюджета. Трябвали му тези 10 млн. лв. за увредени деца, които скарват парламент и кабинет. За населението шарани и друга риба като например Солен и веян, и голям, и тъжен паламуд се появи на пазара в Бургас дни преди Никулден. Мрежите на рибарите обаче останаха сухи. Нито една душа не се улови въпреки, че Започва битката за гласовете на пенсионерите. Така и така тези от Турция ги не щем. На рибния пазар настана блъсканица, което доведе до Нов опит да се въведе ред в софийските сергии, но реда ще дойде скоро, До 4 месеца България ще лицензира "Калашников" гледай какво става! Прокуратурата погва 7000 от които МВР иска, но не може да намери 6000 души, криели са се в апокрифни квартали: Княжево, Враня, Лозенец, Владая, Идеален Център, Банкя и все в тоя апокрифен стил. Е те тая точно "кройка" на съдебната власт Станков ич не харесва. НАКРАТКО обаче Евгени Кирилов, титанът на българската дипломация за периода 1014-2025 г., пък не харесвал северняка Насрасе. Още по на север Монако лобира за Пловдив пред ЮНЕСКО, което Лечков спечели на благотворителен търг. Една глава и изравнихме се с Германия по всичко. На хаарлия да е! Ей това последното е турцизъм, но местен, не идва от изселниците. |
| В България има около 50! университета. В тях преподават на ротационен принцип едни и същи преподаватели. Базите им са в руини. Изследванията на преподавателите направо смешни. Така че това, което не работи трябва да се закрие или приватизира. |
| В Университетите преподават едни и састи прависти - Петкановзи и Гердгиковзи - на тях им пука само са тях и копелетата им. Именно те са платили и на тая свиня от доклада - са да сасипят и последното - висшето обрасование, което все осте е на прилично ниво и е достапно са нормалните балгари. Прочетете и предателския доклад на лизето Димитар Денков от СУ, платен агент на г-на от Англия! Но прочетете и статията сресту псевдореформите на ВУС-овете вав вестник "Свят и Дипломазия".[пурпле][/пурпле] Редактирано от - bot на 29/11/2004 г/ 11:20:03 |
| Брей, що вой се е надало тук срещу реформите! Да, не е лесно да ти секне далаверата, ама колкото и да виете, нещата са необратими, слава богу. По въпроса за това, че сме имали по-качествено висше образование от Запада, защо не чуете следното мнение: Хахахахаха! Как пък стана така, че сме най-най, а пък едно нещо не ни е като хората?! |
В България висшето образование е заложило на количеството, а не на качеството на кадрите. Всеки може да стане студент, но след като се дипломира, остава безработен просто защото не знае НИЩО. А за политиката, която предприема всеки новоизбран ректор - с нея се цели единствено пълнене на собствените му джобове чрез стимулиране на корупцията.  |
| wхите ман, говоря от ли4ен опит, у4ил сум и на двете места. дори в т.н. запад в два университета. западното образование е мит Редактирано от - bot на 29/11/2004 г/ 11:20:52 |
| Световната банка срещу Феодалната система, наречена ВУЗ? Мнооооого смело. Те още малко ще поискат да реформират и БАН? Ще ни затрият нашите люпилни на нобелови лауреати. Ще падне рязко БВП. Ще се слегне стандарта на населението. Апокалипсис просто някакъв Те това е по-лошо зловещо и от БигБрадърс   |
| "Западното" образование е мит. Американското и английското не е. В класацията на световните университети САЩ държи 40 от първите 50 места, а Англия държи 4. Като изключим Англия, ЕС се появява за пръв път на 49-то място. Тоя пич е от Оксфорд, значи разбира от какво говори. |
Да! Всеки може да стане студент, а не само тези чиито родители са успели да 'вземат' нещичко за отрочето си и да му платят за документа. Не казвам, че така сме много добре, но по-добре отколкото само богати да имат правото на образование. (не знам доколко ще се интересуват от това което се преподава  ) |
| Тоя умник прави ли разлика между Университет и хипермаркет /който разбира се трябва да се управлява от мениджер/? |
| А ти, Тома, правиш ли разлика между филолог, например, и мениджър? Разликата е, че първият нищо не разбира от управление, докато вторият все пак и той е прочел доста книги. Те затова единият трябва да се занимава само с научната си дейност и евентуално да управлява цялостната й философия, а другият да се грижи за управлението на сгради, средства и пр. Ако беше така, корупцията и безстопанствеността в университетите щяха да са значително по-малки. Дори не става въпрос за банкнотите в студентските книжки, ако това си мислиш, като се сетиш за корупция. |
| Ааааааа, забравих да питам, като правим сравнения, на кое място се появяват българските университети в класацията, след като ЕС се появява на 49-то? |
| Прочетете това: Натиснете тук После си поиграйте на "Намери българския университет имежду най-добрите 500 в света"... Коментарът е излишен. |
Не лайте срещу университетите! Висшите учебни заведения трябва да се занимават и с научна работа, но за това трябват много пари... При условие, че получават около 20% от тона, което им е нужно като средства, никак не е чудно, че преподавателите се чудят как да оцелеят те и учебното заведение... Така, че идеята да дойде едни "лумпен" мениджър, който не разбира за какво става въпрос и просто е учил икономически дисциплини не е никак добра...  |
| Абе пожелавам на всеки такова "оцеляване" като на ръководствата на университетите. За тях ставаше дума, а не за редовите преподаватели. Ама нейсе, давай със заклинанията срещу "лумпените". Щом така ти става по-добре... |
WHITE MAN, едно са "леки козметични промени" спрямо ръководствата на висшите заведения, съвсем друго е фискализация на образованието, до което ще доведе всяко мениджърство. Ти какво искаш, една учебна година да струва примерно 10000 лв. То тогава всички учебни заведения ще са много добре. НО това означава: - кастовизация на обществото; - цялостно и трайно разслояване на обществото в цели поколения за напред (едните ще се раждат "господари", а другите "работници, тежък физически труд"; - замяна на правилото "всеки според възможностите" на "всеки според финансите"...  |
| Уважаеми форумци, По повод на начина на управляване на университета в миналото предлагам следния откъс от текст: ... Нека да си припомним, че пред-социалистическата традиция на СУ e била съвършено различна: мандатите на всички изборни ръководни длъжности са продължавали само една година. За това водещи са били съображенията, че колкото по-малко се ангажира с административни тегоби един учен, толкова повече той ще се занимава с преподаване и наука, но и също така, че колкото по-кратки са мандатите, толкова повече колеги ще бъдат реално включени в самоуправлението на университетската общност. Освен това много често е имало едно плодотворно “разделение на властите” и колективно упражняване на власт. Например изборът на ректор в нашия СУ от 1904 до 1948 г. се е провеждал в края на всяка учебна година през месец юни. Новият ректор е “завзимал службата си” 10 дена преди началото на новата учебна година, но официалното му представяне и встъпване в длъжност е ставало на 25 ноември, празника на св. Климент. Мандатът е продължавал една година. При това ректорът е споделял своите отговорности с бившия ректор ex officio (предимно през лятото и есенно-зимния семестър), но също така и с предполагаемия бъдещ ректор (предимно през пролетно-летния семестър). Евентуалният бъдещ ректор много често е бил известен отнапред, защото факултетите поред са издигали една своя кандидатура. Реално се е получавал един ректорски триумвират, предаване и поемане на щафета на управляването на университета.  Освен, че мандатите за управление на ректора и деканите са били едногодишни, нашите предшественици в СУ са поддържали една общоевропейска университетска практика: да има ротационност на управляващите и те да представят последователно различните групи в Университета, сиреч ректорите да се избират последователно от различни факултети. В случай на болест, продължително отсъствие в чужбина или други извънредни обстоятелства факултетите, които са били наред да управляват, са излъчвали нов ректор или проректор. Всеки може лесно да съобрази, че точно този модел, с точно тези два основни негови принципа (1. Кратка продължителност на мандатите; и 2. Последователно, ротационно представяне на всички групи) е моделът, по който са конструирани всички институции от Европейския съюз в момента. Във всички тях различните ръководещи управляват от 6 месеца до една година и представителите на страните-членки се редуват.Между другото, едва ли е излишно да припомня, че този модел не е измислен от днешните чиновници в Брюксел. Просто най-далновидните европейски политици най-после са попили поуките от историята и историята на философията, политологията, социологията и теорията на управлението, и са убедили днешната бюрокрация и администрация, че това са единствените механизми за справедливо и равнопоставено самоуправляване на една голяма общност, включваща различни човешки групи.  Теоретичната обосновка на това е направена преди повече от 2000 години от Философа. В своята “Политика” Философът е написал: “Затова се смята, че е редно заемащите ръководните длъжности (в случай че длъжностите са основани на равенство и равноправие на гражданите) да управляват по ред – понеже преди хората смятали, че както е естествено, човек трябва да изпълнява служебните си задължения, когато е негов ред и след това да се грижи отново за собственото си благополучие, както преди, когато сам е управлявал, се е грижил за ползата на онзи, който сега го управлява. А в днешно време поради изгодите от обществената дейност и от властта хората искат да управляват непрекъснато…” Още по-важно е да се припомни, че ако многонационалните европейски институции едва в края на кошмарния ХХ век извлякоха поуките от историята и “мъдростта на вековете”, то в университетските общности тези поуки са били вземани предвид и те са определяли как да се организира животът на академичната communitas. В някои многовековни университети тези традиции не само, че са се запазили и до днес, но и цъфтят и процъфтяват. В нашия СУ, който си е една 30 хилядна университетска политейя, управляват не няколкостотин души, както е в хебдомадалния съвет в Оксфорд, а не повече от 30 души – ректорът и заместник-ректорите; деканите, повечето от които влизат в Академичния съвет и самият Академичен съвет. А щом една 30 хилядна общност се управлява в продължение на 4 години от 30 души, това означава, че имаме класическа парадигма за университетска аристокрация, която много често се изражда в парадигмата на олигархията. Когато 30 хиляди души бъдат управлявани в продължение на 4 или повече години от една и съща 30-членна олигархична група, дори и в нея да са включени най-изявените академични светила с най-разностранните таланти и художествени заложби, това превръща 30 хилядната “маса” в огромно пасивно множество от незаинтересовани, недоволни и мърморещи “субекти” или “поданици”. При друг регламент на правилата на академичната игра незаинтересованите започват да се интересуват, защото знаят, че от тяхната катедра зависи кой ще бъде декан през следващата година, а също така от техния факултет зависи кой ще бъде ректор през по-следващата година. Тогава и недоволството, и мърморенето може би са по-малко, защото, дори количествено погледнато, при по-кратките мандати, разделението на властите и ротационния принцип активните управляващи и решаващи в академичната общност са стотици пъти повече от сега. Когато пасивните управлявани са много по-малко, всеки знае, че всяка година не просто се делегират правата за управлението на нови и нови лица, но и че всяка година се уточняват и препотвърждават общите цели и ценности за всички в университетския дом… По-кратките мандати, разделянето на отговорностите и принципът на редуването прави хората в една университетска общност много по-ангажирани с общите дела и проблеми. В такава ситуация всеки дългогодишен преподавател разбира, че поне веднъж ще му се случи за една година да отговаря за нещо важно и че не може вече да се оправдава с това, че “лично от него нищо не зависи”, а “онези там” командват както си искат.И накрая нека още веднъж да напиша, че това не са просто изводи от абстрактните умувания на прочути мислители от Аристотел до Ролс, Макинтайър и Хабермас, нито са фантазии на една университетска утопистка, а припомняне за нещо, което и сега го има в други страни, и го е имало и при нас, в нашия Софийски университет. До 1948 година, разбира се... |
