
| ...па и консумеризма е здрава човешка стихия, мани, мани... ееех, май-май че си консерева, не леберал...а бай Фичо? |
| Няколко пъти забелязах, че "левите" не дават пет пари за истинските леви политически агитки, за Апаркоа, за Маяковски, Брехт и Пискатор - не ги вълнуват (и Вапцаров писал агитки - "един е лозунга"...). Баща ми казваше за неговия партиен секретар - "ако живеехме през фашистко, щеше да е фашист". Добавям - ако живеехме в постфашистко, щеше да пише за днешния облик на вчерашния арианец и вълшебния конструкт на земята и кръвта. За какво му е на едно общество, като нашето в 70-те, в което политиката беше забранена със закон, политически агитки? Да не би да земат да гласуват за другата партия, не за офето? Тяхното беше една безкрайна левчевска, стефан-цаневска, неделко-юргановска литургия за по-великата слава господня (за по-якото гушене сиреч). Представям си как се е шегувал Пешо Мъката с апапите си в кръчмата след поредния си блестящ успех с "Партизани, партизани" или "Зарад него съм пил от копито вода". Или Мишо Белчев след "Един подир друг си отиват от нас ветераните". Както бледния Антони Генов, който срамежливо казваше, че образът на Янко в "Те надделяха" на Киран Коларов го обогатил Редактирано от - Чичо Фичо на 11/12/2004 г/ 07:56:34 |
Не ну дават покой на Фичо лаврите на днешния му образ. Натиснете тук |
| Пост-мортем фазата на "политическата песен" настана пролетта и лятото на 1990, пак по партийно поръчение. Хармонията на Карадимчевата "45 г. стигат" удивително напомняше Ступеловата в "На всеки километър", школата си е школа. Последни валсове, самодейни кънтрита насред селото, софт рок балади от Киро Маричков и Валди Тотев, кръчмарски Гарговизми стил "стари мой приятелю", хремави романси на Богдана по стихове на М. Башева за котенца и Господ, гвоздея беше подуенския блус. Всичко туй беше абсолютно изсмукано от пръстите и изчезна без след до края на 1991. От червената страна - трогателна пенсионерска самодейност ("особено грижете се за Лили, че тя от глад събира сетни сили"...), бате Асен плюс априлско-пиринската чалга на Мая Нешкова, която сбираше овчици и козици със стотици и хилядици. |
| Прегледът на 70-те май пропусна интересния жанр "политическа чалга", чийто шампион безспорно беше държ. ансамбъл Пирин с шлагерите на Илия Аргиров "Пей, танцувай ти Пирин планино, българска родино" |
| В. "МОНИТОР" 12.12.2004 ..................... ДАЛИ ПЪК НЕ ГО ПРАВИ ЗАРАДИ ДЕПУТАТСКИЯ ИМУНИТЕТ?!? ............... ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ ТУК: http://www.zone168.com/article?sid=&aid=2 2749&eid=212 Натиснете тук |