Отиди на страница:
| bot, защо само Чичо Фичо е отблъскващ? kombat#5 
Редактирано от - bot на 10/12/2004 г/ 12:25:40 |
| СКАЗКА О РЫБАКЕ И РЫБКЕ А.С.Пушкин Жил старик со своею старухой У самого синего моря; Они жили в ветхой землянке Ровно тридцать лет и три года. Старик ловил неводом рыбу, Старуха пряла свою пряжу. Раз он в море закинул невод, — Пришел невод с одною тиной. Он в другой раз закинул невод, Пришел невод с травой морскою. В третий раз закинул он невод, — Пришел невод с одною рыбкой, С непростою рыбкой, — золотою. Как взмолится золотая рыбка! Голосом молвит человечьим: «Отпусти ты, старче, меня в море, Дорогой за себя дам откуп: Откуплюсь чем только пожелаешь.» Удивился старик, испугался: Он рыбачил тридцать лет и три года И не слыхивал, чтоб рыба говорила. Отпустил он рыбку золотую И сказал ей ласковое слово: «Бог с тобою, золотая рыбка! Твоего мне откупа не надо; Ступай себе в синее море, Гуляй там себе на просторе». Воротился старик ко старухе, Рассказал ей великое чудо. «Я сегодня поймал было рыбку, Золотую рыбку, не простую; По-нашему говорила рыбка, Домой в море синее просилась, Дорогою ценою откупалась: Откупалась чем только пожелаю. Не посмел я взять с нее выкуп; Так пустил ее в синее море». Старика старуха забранила: «Дурачина ты, простофиля! Не умел ты взять выкупа с рыбки! Хоть бы взял ты с нее корыто, Наше-то совсем раскололось». Вот пошел он к синему морю; Видит, — море слегка разыгралось. Стал он кликать золотую рыбку, Приплыла к нему рыбка и спросила: «Чего тебе надобно, старче?» Ей с поклоном старик отвечает: «Смилуйся, государыня рыбка, Разбранила меня моя старуха, Не дает старику мне покою: Надобно ей новое корыто; Наше-то совсем раскололось». Отвечает золотая рыбка: «Не печалься, ступай себе с богом, Будет вам новое корыто». Воротился старик ко старухе, У старухи новое корыто. Еще пуще старуха бранится: «Дурачина ты, простофиля! Выпросил, дурачина, корыто! В корыте много ль корысти? Воротись, дурачина, ты к рыбке; Поклонись ей, выпроси уж избу». Вот пошел он к синему морю, (Помутилося синее море.) Стал он кликать золотую рыбку, Приплыла к нему рыбка, спросила: «Чего тебе надобно, старче?» Ей старик с поклоном отвечает: «Смилуйся, государыня рыбка! Еще пуще старуха бранится, Не дает старику мне покою: Избу просит сварливая баба». Отвечает золотая рыбка: «Не печалься, ступай себе с богом, Так и быть: изба вам уж будет». Пошел он ко своей землянке, А землянки нет уж и следа; Перед ним изба со светелкой, С кирпичною, беленою трубою, С дубовыми, тесовыми вороты. Старуха сидит под окошком, На чем свет стоит мужа ругает. «Дурачина ты, прямой простофиля! Выпросил, простофиля, избу! Воротись, поклонися рыбке: Не хочу быть черной крестьянкой, Хочу быть столбовою дворянкой». Пошел старик к синему морю; (Не спокойно синее море.) Стал он кликать золотую рыбку. Приплыла к нему рыбка, спросила: «Чего тебе надобно, старче?» Ей с поклоном старик отвечает: «Смилуйся, государыня рыбка! Пуще прежнего старуха вздурилась, Не дает старику мне покою: Уж не хочет быть она крестьянкой, Хочет быть столбовою дворянкой». Отвечает золотая рыбка: «Не печалься, ступай себе с богом». Воротился старик ко старухе. Что ж он видит? Высокий терем. На крыльце стоит его старуха В дорогой собольей душегрейке, Парчовая на маковке кичка, Жемчуги огрузили шею, На руках золотые перстни, На ногах красные сапожки. Перед нею усердные слуги; Она бьет их, за чупрун таскает. Говорит старик своей старухе: «Здравствуй, барыня сударыня дворянка! Чай, теперь твоя душенька довольна». На него прикрикнула старуха, На конюшне служить его послала. Вот неделя, другая проходит, Еще пуще старуха вздурилась: Опять к рыбке старика посылает. «Воротись, поклонися рыбке: Не хочу быть столбовою дворянкой, А хочу быть вольною царицей». Испугался старик, взмолился: «Что ты, баба, белены объелась? Ни ступить, ни молвить не умеешь, Насмешишь ты целое царство». Осердилася пуще старуха, По щеке ударила мужа. «Как ты смеешь, мужик, спорить со мною, Со мною, дворянкой столбовою? — Ступай к морю, говорят тебе честью, Не пойдешь, поведут поневоле». Старичок отправился к морю, (Почернело синее море.) Стал он кликать золотую рыбку. Приплыла к нему рыбка, спросила: «Чего тебе надобно, старче?» Ей с поклоном старик отвечает: «Смилуйся, государыня рыбка! Опять моя старуха бунтует: Уж не хочет быть она дворянкой, Хочет быть вольною царицей». Отвечает золотая рыбка: «Не печалься, ступай себе с богом! Добро! будет старуха царицей!» Старичок к старухе воротился. Что ж? пред ним царские палаты. В палатах видит свою старуху, За столом сидит она царицей, Служат ей бояре да дворяне, Наливают ей заморские вины; Заедает она пряником печатным; Вкруг ее стоит грозная стража, На плечах топорики держат. Как увидел старик, — испугался! В ноги он старухе поклонился, Молвил: «Здравствуй, грозная царица! Ну, теперь твоя душенька довольна». На него старуха не взглянула, Лишь с очей прогнать его велела. Подбежали бояре и дворяне, Старика взашеи затолкали. А в дверях-то стража подбежала, Топорами чуть не изрубила. А народ-то над ним насмеялся: «Поделом тебе, старый невежа! Впредь тебе, невежа, наука: Не садися не в свои сани!» Вот неделя, другая проходит, Еще пуще старуха вздурилась: Царедворцев за мужем посылает, Отыскали старика, привели к ней. Говорит старику старуха: «Воротись, поклонися рыбке. Не хочу быть вольною царицей, Хочу быть владычицей морскою, Чтобы жить мне в Окияне-море, Чтоб служила мне рыбка золотая И была б у меня на посылках». Старик не осмелился перечить, Не дерзнул поперек слова молвить. Вот идет он к синему морю, Видит, на море черная буря: Так и вздулись сердитые волны, Так и ходят, так воем и воют. Стал он кликать золотую рыбку. Приплыла к нему рыбка, спросила: «Чего тебе надобно, старче?» Ей старик с поклоном отвечает: «Смилуйся, государыня рыбка! Что мне делать с проклятою бабой? Уж не хочет быть она царицей, Хочет быть владычицей морскою; Чтобы жить ей в Окияне-море, Чтобы ты сама ей служила И была бы у ней на посылках». Ничего не сказала рыбка, Лишь хвостом по воде плеснула И ушла в глубокое море. Долго у моря ждал он ответа, Не дождался, к старухе воротился — Глядь: опять перед ним землянка; На пороге сидит его старуха, А пред нею разбитое корыто |
| "Навсякъде с тези песни масите протестират срещу управниците. У вас управниците протестират... сигурно срещу народа." И сега е така.Толкова много лъжи , толкова много подмазвачи , толкова много криминални типове в България никога не е имало. И както винаги.Всички криминални типове са политически борци. Щях да кажа колко е броя на криминалните престъпления . Щях да кажа какво правим по света. Ама айде от мен да мине. |
| You say you want a revolution Well, you know We all want to change the world. Tou tell me that it’s evolution, Well, you know We all want to change the world. But when you talk about destruction, Don’t you know that you can count me out. Don’t you know it’s going to be alright, Alright, alright. You say you got a real solution Well, you know We’d all love to see the plan. You ask me for a contribution, Well, you know We’re doing what we can. Ut if you want money for people with minds that hate, All I can tell you is brother you have to wait. Don’t you know it’s going to be alright, Alright, alright. You say you’ll change a constitution Well, you know We all want ot change your head. You tell me it’s the institution, Well, you know You better free your mind instead. But if you go carrying pictures of chairman Mao, You ain’t gonna make it with anyone anyhow. Don’t you know it’s going to be alright, Alright, alright. |
| Чете човек и се чуди - Калин Донков дава тон за ангажирана естрадна песен от 70те и надолу следват патетични обсъждания на строеве и заклеймявания на предатели "използвали смъртта на баща си" за да дизертират(от какво?). Преди 90те наистина живеехме в лагер, в който бяхме строени във строй и който не се явеше за вечерна проверка, беше дизертьор. И имаше такива като К. Донков за изпускане на парата - произвеждаха контролирана и правилно насочена "градивна критика" с патоса на дикторка на вечерна заря-проверка. Сега обаче, дали в Канада или в БГ, не живеем в строй. Сега всеки живее в това, което сам си е надробил - със своите избори и усилия. Демокрацията и пазарната икономика, при споменаването на които някои мозъци тук направо се газират, са просто естествени стъпки по пътя към свободата да бъдеш себе си. Те не са съчинени от Маркс и Ленин в Бритиш мюзиъм с парите на фабриканта Енгелс или край Женевското езеро с вдовишката дворянска пенсийка на мама Улянова, а са естествен резултат от спонтанни исторически процеси. Никой не е обещавал светло бъдеще и не е пеел кретенски песнички за тях с кухи мантри за мирА в светА, единство-творчество-красота и прочее бливочи. Единствената цел, която имат е да оставят всеки да бъде себе си - колкото и както иска и може. Ако, разбира се, на някои хора мечтите им за това как да бъдат себе си се свеждат до това да бъдат в строй - никой не им пречи да се строяват и да маршируват и да викат Донков да им чете пред строя сълзливи бози за това как са ги измамили с новия строй и колко всъщност нямаше причини да разваляме стария. Демокрацията и пазарната икономика не обещават на никой глупак да го направят умен или хармоничен. |
| Добро писание на Донков. Жалко, че е обосрано от някакъв грациозен ОТК (нa public WC, предполагам). Всеки с дертовете си ...  |
| Болезнено е миналото за всички, дето сме го живяли и го помним. Светлото комунистическо бъдеще не дойде и нямаше как да дойде, защото се базираше на утопията, че човешката същност може да се промени към добро. Вземаш пушката и "справедливо" утрепваш "изедника" фабрикант, банкер, търговец. После "обобществяваш" имането и го разпределяш "справедливо". Всички работят "според способностите си и получават според потребностите си". Впрягаш всичко, що има какъвто и да е талант да въздейства чрез изкуството си върху "широките народни маси" и ще се получи "новият човек" изчистен от егоизма, алчността, злобата си /ако се появят изключения от правилото има народна милиция/. Да ама не. Широките народни маси де демотивираха в продължителния преход към новия човек, социализЪмът и комунизЪмът умряха като непроизводителни общества в конкуренция с капитализма, а вождовете, притежаващи всички и добри и лоши човешки черти, загърбиха светлите идеи и се потопиха в "тъмните частнособственически страсти". Капитализмът победи като организация на обществото, умееща да използва и лошото в човека - свирепата алчност, обругавана като най-черна човешка черта, можела да мотивира съзидание, егоизмът можел да мотивира създаването на обществени фондове за подпомагане /така де, що да давам аз, не може ли да накарам другите/, себелюбието на индивида можел да мотивира национално себелюбие, пък после и национална гордост. Та така де - защо да плачем и да се жалим? Не е ли по-добре да си спомним за Елин Пелин с негово "С какво съгрешихме пророче? Ние сме като червеите в дървото -живеем и всеки си пробива път доколкото може. Не сме достатъчно добри, защото сме алчни, но не сме и много зли, защото се страхуваме един от друг." Та да загърбим вече несполучливия социален експеримент наречен "социалистическа революция" и продължим напред - нито ще станем по-добри, нито по-зли. |
| Много добра ирония , , Веднъж вече живяхме в най-добрия строй .Сега - в още по-най-добрия.” Особено като се има предвид какви забележителни резултати са постигнати-за тези 15 години.А само 10 години са възможно най дългия период всичко да се завърти . Два пъти по нисък стандарт.Вероятно постигане резултатите от миналото- за не по рано от 45 години. Средна цена както при соца – при четири и повече пъти по високи цени. Това е което стана.Един милион обърнаха гръб на България.Още един милион ще го направят.Това е стандарта . Как тук някой го нарече., , За широките народни маси.” Приказките за миналото са политически речи –за наивници. А геноцида е бил и винаги си остава най голямото човешко мракобесие. Така че изсилванията-за миналото- са ненужни. |
"Всъщност, ако в началото на ХХІ век в България се говори за тоталитаризъм, това е тоталната диктатура на простащината, която ръководи изцяло живота на населението. Напомнящи времето на фанатичния комунизъм митинги, придружени с бурни аплодисменти и екзалтирани скандирания, се провеждат около всеки по-голям простак, който покаже задника си или половия си орган на обществената сцена". "Жалките опити на отделни елементи /Калин Донков, например  / да се противопоставят на дивашката стихия и да отстояват божествената вприрода на човешкия дух се обявяват за вражеска на демокрацията дейност и за радост на обезумялата тълпа се смазват от хранещата се от човешката деградация четвърта власт".Това са цитати от страхотен текст на Иван Кулеков. А текстът на Донков е прекрасен! |
| "Ален Мак" или "Мак Доналд'с" - изборът е ваш. Имате и нагледен агитационен матриял във форума кое да изберете...  |
| Мерси, Хамър, дето препостваш Кулеков, чудесно е. Като не те мързи, пускай и по некое друго цитатче от него, сигур имаш книжката. |
socialdemokrat: "Светлото комунистическо бъдеще не дойде и нямаше как да дойде, защото се базираше на утопията" E, на някои "дойде" направо в собствения им двор: Контрабанден "водкопровод" от Беларус разкрит в Литва "Литовската гранична охрана откри трикилометров тръбопровод за контрабанда на водка от Беларус, предаде Ройтерс. Тънкият пластмасов "водкопропровод" бил заровен на няколко сантиметра под земята. Той минавал под няколко шосета, след това следвал коритото на река и излизал близо до къщата на литовски гражданин....."  |
| Не ме гони носталгия… никак даже, ама никак. Влизъм във форума, ей тъй на, единствено и само зарад пустата му логорея. С тукашните форуми не се получава някак… не знам откаде идва, но не ме грабват… примитивнички са едни такива..., все на екологя ги избива..., културата им убягва някак от темите... пък и.... не ме четат, да си призная. А туй не е добре за логореята. Иначе от къв зор да ме гони носталгия: хладилникът пълен, барчето заредено, телевизорът на шест, не ги разбирам тия дето и при тези условя се оплакват… кво има да му се приспособяваш толкоз аджеба…. |
