Отиди на страница:
| Bongo Barabata Повече от симпатично мнение.И щеше да бъде точно в стил Барава –око беше казал че Моа е пророк . Още по барабско би било да го предпоставиш и преди Боговете и преди днешния Бог. Естествения подбор го остави на Барабите. Днес след Биологичната еволюция , вече се говори за интелектуалната и се прогнозира духовната. И да ти кажа Бараби го правят-но истински . |
| Четете, бре: "Литературен вестник": Застраховки "Душа" (http://www.religiabg.com/?p=news&id=3404 &action=post). |
| Нямам време да участвам в такава дискусия на тема има ли Бог, въпреки, че едно от моралните задължения на вярващия е да се бори за приобщаването на останалите. Само се чудя, като Джимо, аз ли отприщих тази грамада, но както й да е... Всеки стига до Бога по разлиен начин и по-различно време-но накрая стига. Никога не бива да се забравя това. Само, че Паулу Коельо го е казал в " Мактуб" по-добре от мен Една сутрин Буда седял сред учениците си, когато към него се приближил един човек. "Съществува ли Бог?" — попитал той. "Да, Бог съществува" — отговорил Буда. След закуска се появил друг човек. "Съществува ли Бог?" — попитал той. — Не, Бог не съществува." — отговорил Буда. В края на деня трети човек задал на Буда същия въпрос, и отговорът на Буда бил следният: "Ти си длъжен да решиш сам за себе си". "Учителю, но това е абсурд" — казал един от учениците. — Как Ти можеш да дадеш три различни отговора на един и същ въпрос?" "Защото те бяха различни хора — отговорил Просветеният. — И всеки човек стига до Бога по свой собствен начин: някой — с увереност, друг — с отрицание, а трети — със съмнение". Един човек вървял през една долина в Пиренените, когато срещнал стар овчар. Той разделил с него храната си и те дълго време седяли и разговаряли за живота. Човекът казал, че ако някой вярва в Бога, той е длъжен да разбира, че не е свободен, понеже Бог управлява всяка негова стъпка. В отговор на това овчарят го завел в едно дере, където той можел да чуе с абсолютна чистота ехото от всеки звук. "Животът е тези стени, а съдбата е този вик, който всеки от нас прави — казал овчарят. — Всичко, което ние правим, се отразява в Неговото сърце и се връща към нас в същия вид. Бог е ехото на нашите собствени дела". На границата между Франция и Испания се намира планинска верига. В една от планините там има село, което се нарича Аргелес, а в селото, по пътя към долината има хълм. Всеки ден по обяд един стар човек се качва на хълма и слиза от него. Когато пътешественикът за първи път пристигнал в Аргелес, той не бил осведомен за това. При второто си посещение той обърнал внимание, че по пътя си отново срещнал същия човек. И всеки път, когато той пристигал в селото, той възприемал човека с повече подробности - запомнял дрехите му, неговата барета, тояга, неговите очила. Днес, всеки път, когато той си мисли за това село, той си мисли за стария човек, макар че не знае дори, дали той съществува наистина. Само веднъж странникът говорил с този човек. В шеговита форма той попитал стареца: "Мислите ли, че Бог живее в тези красиви планини, които ни заобикалят?" "Бог живее — казал старият човек, — в онези места, където му позволят да влезе". |
| Muncho Podigovski Така е друже. Но през 20 в. , , човекът-машина” направи много за да си възвърне духовното начало. Преди Айнщайн всички смятаха материята за първична. Айнщайн направи най големия пробив в човешката история. Той каза че материята и енергията са еквивалентни. Но и след това този пробив се разшири. Енергията стана първична , а материята стана просто енергийна форма. Това е огромен пробив-все още не напълно осъзнат. От днешните позиции те са точно на една крачка от представите за Бог.И тази крачка е да се признае енергията на ума , енергията на съзнанието-като първична форма на енергията. При това положение-твореца е доказан. Ноетичните науки/за разума/набират скорост и това не е случйано. |
| Хунвейбински, малко се изхвърляш.С това за еволюциите де!Лично аз, пък и несамо аз виждам че настъпва точно обратното:с приключването на биологичната еволюция интелектуалната и духовната започват да протичат в обратен ред.Хунвейбините бяха само първата стъпка в това отношение, а Барабите са последните, които ще се примирят с деградацията на ума и душата за сметка на чисто материалното.Ана-Никол Смит и други подобни са днес венеца на творението.Прекрасно развити и оформени парчета месо, плод на хилядолетия квато си щеш еволюция.Пред тях дори и хунвейбините немеят, а барабите повръщат, но не могат да повърнат невъзвратимото.Началото на края е поставено, и в това се състои естествения подбор:Природата не търпи ентропията.И никой Бог няма нищо общо с това. |
| Хунич, Простата психологическа истина е, че човек вярва само в онова, в което иска да вярва. Има, например, едни 3 принципа на термодинамиката, които няма как да се докажат. Ние просто вярваме, че те са валидни посмъртно. Както вярваме в материята и енергията - понятия, които не могат да се дефинират с нищо и никак. Или приемаме, че са, или не. А такива, дето дедо ни Енгелс ги наричаше първични понятия, има не малко. Приемаме ги изцяло и абсолютно на вяра по някакви, известни само нам, лично на всеки от нас, причини. И те са сугубо субективни, защото обективни нема как да бъдат по дефиниция. Само дето върху тези понятия се гради целото ни така наречено познание. Гради се върху едната вяра. А защо не си го признаваме, е въпрос с много понижена трудност. Редактирано от - Muncho Podigovski на 22/12/2004 г/ 18:51:51 |
| Хунич, Моля те, остави Бонго да се амюзва. Явно пожеланието ми към него го е застигнало тутакси и славно при това.  |
| >>>>>>>>>>>>><><<<<<<<<<<<<<<< Бонго, требе да си допиеш! Taka samo si opleskal neshtata..  >>>>>>>>>>><<<<<<<<<<< |
| Няма нужда да ми верваш, Царо има нужда.И дедо ти Господ.А Бонго Барабата съм аз.Свободен като бараба. |
| Ето подборка от цитати на хора, по-умни от нас, на тема Бог. Последният всъщност е източникът на мъдростта, изречена от пиринейския селянин: Бог Същността на Бога представлява кръг, чиито център е навсякъде, а обиколката - никъде (Емпедокъл). Ако кажеш: “Покажи ми твоя Бог”, аз ще отговоря: “Покажи ми себе си и аз ще ти покажа моя Бог” (Теофил Антиохийски, “До Автолик”). Бог се познава във всичко и извън всичко, поради което за Него може да се твърди едновременно всичко и нищо (Псевдо-Дионисий Ареопагит). Бог е по-близо до човека, отколкото вратната му вена (Коран). Точната мярка за любов към Бога е да се обича Бог без мярка (св. Бернар Клервоски). Нищо не трогва така човешкото сърце като милосърдието и смирението на Бога (св. Максим Изповедник). Бог е сътворил всичко не за да увеличи славата Си, а за да я изяви и сподели (св. Бонавентура). Най-голямата почит, която можем да окажем на Бога е да живеем радостно поради познанието за Неговата любов (св. Джулиан от Норуич). Само повърхностното знание ни отдалечава от Бога; задълбоченото знание, обратното, пак ни връща към Него (Френсис Бейкън). Бог е непознаваема същност, към която човек може да се доближи единствено така, както сянката към светлината (Джордано Бруно). Колкото нещо е по-прекрасно, толкова повече то излъчва славата Божия (Жан Калвин). Пътят към небето е самото небе (св. Тереза Авилска). Земното първо трябва да се познае, за да се обикне. Божественото трябва първо да се обикне, за да се познае (Блез Паскал). Всичко, което съществува, съществува в Бога и нищо не може да съществува и да бъде схванато без Бога (Бенедикт Спиноза, “Етика”, І, 15). Този, който наистина обича Бога, не трябва да претендира Той да го обича на Свой ред (Бенедикт Спиноза). Когато изучавам законите на света, аз като че ли докосвам с ръце Бога (Йохан Кеплер). В сърцето, което обича Бога, винаги царува пролет (св. Жан Вианней). Бог мина покрай мен, аз Го видях в творенията Му (Карл Линей). Призовавай Бога, но греби по-далеч от скалите (Ралф Уолдо Емерсън). Бог е газообразно гръбначно животно (Лудвиг Фойербах). Пантеистите твърдят, че всичко е Бог, а аз казвам, че Бог е всичко (Виктор Юго). Ако Бог не съществува, всичко е позволено (Фьодор Достоевски). Този, който често мисли за Бога, има по-широк ум от онзи, който само тъпче тази малка планета (Чарлс Спърджън). Казват, че човекът е грешка на Бога. Но не е ли обратното, не е ли Бог грешка на човека? (Фридрих Ницше). И Бог има своя ад: това е неговата любов към хората (Фридрих Ницше). Само страдащ Бог може да помага (Дитрих Бонхьофер). Господ е една излишна и скъпо струваща хипотеза (Жан-Пол Сартър). Пагубното качество на Бога е Неговото величие (Елиас Канети). Възможно е Бог да не спи, а от страх да се крие от нас (Елиас Канети). Лицето на Бога се открива само на личности (свещ. Георгий Флоровски). Бог е бащата, който тича по пътя, за да прегърне блудния син, преди той да е изрекъл дума за покаяние (Джони Еарексон Тада, “Обикновени хора, необикновена вяра”). Нищо не можеш да направиш, за да накараш Бог да те обича по-малко. Нищо не можеш да направиш, за да накараш Бог да те обича повече. Божията любов към тебе е безкрайна, съвършена и вечна (архиепископ Дезмънд Туту). Мисълта за Бога, Който всичко прощава е като мисъл, която топли, докато смразява (Мартин Маринов). Ако Бог е благ, Той не е Бог. Ако Бог е Бог, Той не е благ (Арчибалд Маклийш). Основният въпрос в живота не е “колко съм силен аз?”, а “колко е силен Бог?” (Макс Лукадо). Не искай Бог да стори това, което искаш. Искай Бог да направи това, което е правилно (Макс Лукадо). Бог създава както светулката, така и звездата. Светлината в едната и другата е божествена (Джордж Макдоналд). Всеки от нас е толкова близо до Бога, колкото избира да е (Оуалд Сандър). Бог го няма, но е (Златомир Златанов, “Фенеганю поет”). Бог се намира там, където го пускат (Р. Пинхас). |
| Muncho Podigovski Така е.Не зная дали е случайно или не. Но посочваш една от , , божествените грешки”-тази за топлорода. Допускането че го има е допринесло изключително много.Почти цялата топлотехника. Същото е с редица други субстанции с всеобхватни свойства. Божествените грешки по божествен начин са ни придвижвали напред. След това са отречени-защото е открит , не напълно , механизма на топлинните явления. И парадоксалното – днес пак има завръщане към тях. Има , , тъмни полета” който без такова допускане не могат да се обяснят. |
| над всичко е ДАО. 4 Дао е пусто, но използването му е неизчерпаемо. O, бездънно, сякаш е праотец на всички неща. Притъпим ли неговите остриета, Освободим ли неговата хаотичност, Смекчим ли неговите блясъци, Уеднаквим ли неговите прашинки, О, как е чисто, сякаш е изчезнало, но съществува. Аз не знам на кого е рожба, но предшествува появяването на бога. 5 Небето и Земята не притежават хуманност. Те се отнасят към всички неща като към жертвено куче, направено от слама. Мъдрецът не притежава хуманност. Той се отнася към всички хора като към жертвено куче, направено от слама. |
