Отиди на страница:
| СПОКО! ВЕЧЕ ГЛАСУВАХ! В линка на ГЕНОВЕВА/ който аз копирах директно оттук !/ се оказа , че има един излишен ИНТЕРВАЛ!!! изписала е :...aud ience...  |
| Народите и децата не порастват без митологии. Хубавите семейства също се създават с традиции и семейна митология. Не искам да бъда разбрана погрешно, но не смятам че историята на Гюро М. е мита с който сме пораснали като нация. Аз съм от Пловдив. Родителите ми са живели, преди да се оженят на "Капитан Райчо" (на мястото на днешния, хм, май стана вчерашния, "Тримонциум" ) - единият от едната страна на улицата, а другият на другата. До тях, на 100 метра, е бил паметника на Гюро Михайлов (на мястото на днешната поща). От малка си спомням как майка ми си определяше срещи с приятели..."на Гюро Михайлов" (макар паметника вече да не съществуваше там) - за знаещите Пловдив това е страната на пощата, гледаща към някогашния бул "Г. Димиторв". И въпреки това мога да твърдя с увереност, че не съм чувала пловдивчанин, който да споменава този млад човек като герой. Версите бяха всякакви и в тях преобладаваха съжалението за безмислено погубен млад човек. * За мен човешкият живот и добруване е по-важен от всяка вещ на този свят. Смятам, че точно на това трябва да се учат днешните български деца - да ценят и спасяват човешкия живот. * Нека не преиграваме и да бъдем искрени в чувствата и мислите си. Авторът можеше да развие априорната си теза с други примери. Защо точно Гюро Михайлов? Редактирано от - Нели. на 15/1/2005 г/ 08:37:43 |
Не искам да бъда разбрана погрешно, но не смятам че историята на Гюро М. е мита с който сме пораснали като нация Нема место за погрешно разбиране. Още "нощес" изяснихме, че "сте" израстък на нацията на Гюро Михайлов с мита за Павлик Морозов.  Незнайко, В рот фронт!  Редактирано от - другаря Тодар Живков на 15/1/2005 г/ 19:05:41 |