Отиди на страница:
| ВНЕЗАПНО Спасявам си душата. На края на града. На края на живота. И само сутрин, между съня и будността, внезапно усещам тялото си младо, духа — непримирим и горд, и ми се струва — ей сега ще блесна, ще се стоваря, справедлива сато меч, над този мръсен свят! Или ще го целуна, и той — току що сътворен — невинно ще ми се усмихне... |
| Ей това: имаме автори от европейска величина, но колцина от тях познава Европата? Знам - езикова бариера, малък език и т. н. Одеве питахте какво й трябва на България. Ами да й се чува името не край фалшификатори и хакери, наркотрафиканти и сводници, а да излезе пред света със своите най-добри творци! Трудно ще стане - най-добрите творци не ги познава и от творбите им не се интересува собственият им народ.  |
| ...И гордостта ми като бяла дреха пада, а цялата земя крещи "Обичам те"!... България трябва да обича своите поети. |
| Прочетох нещо. Наистина добри стихове. А сега за добрата новина – нали за това става въпеос в статията. Ето как се поднася лошата новина като добра – Над 1, 5 милиарда отдъхнаха щастливо осъзнали отминалата ги опасност да бъдат издавени в океана, а земите им тотално заляти и изчезнали като суша. Размерът на бедствието се ограничи в загиването само на 0.0001 % от потенциално изложените на природната стихия и в отмиването на няколко плажа и ниски крайбрежни ивици. Възстанивяването на щетите ще стане бързо вследствие на отпуснатите огромни помощи от съчустващи държави и частни лица. Всички са обърнати към бъдещето, а трудовият ентусиазъм ги кара да забравят преживяното. Оптимизмът възражда усмивките. Щастливо се усмихва и Сър Гей, а от неговата усмивка ни става топло, топло ..... къде са пожарникарите. |
Прав е Иван Динков да казва: "Когато говорим за поезията, мъртвите поети са в гроба, а живите още по-дълбоко."  За всекиго по нещо:Натиснете тук |
| Попро4етох оттук оттам линк4ето и кво да кая-:"Британска Цолумбя е в Цанада и да се продава Неw Ъоркер там , мойе но само като 4уйдо издание!" Друго какво някои си мислят 4е като крещят и викат стават по-убедителни, ама не е така-напротив веднага ли4и 4е нещо не е както трябва! Редактирано от - bot на 16/1/2005 г/ 13:23:05 |
| Марксе, Нещо си занемарил базата данни на комсомолските кадри: недей бърка Станка Шопова (дето беше у ЦК на ДКМС - "Мислете за мен като за Нея"  със Станка Пенчева, нали така. |
| Майстор Кольо Фичето е казал:"Две неща ме плашат на тоя свят.Това са огънят и невежеството.Защото това, което създавам, могат да онищожат само огънят и невежеството."Колко прав е бил Майстора!Тук , на този форум виждаме невежество , подплатено с дива умраза, невежество, което е неспсобно да възприема красивото в живота, настроено е агресвно и е готово да разруши всички сътворени в миналото ценности.. ..Мила госпожо Пенчева , тези които все още не са притъпили своята естетическа чувствителност и могат да възприемат и се вдъхновяват от изкуството, а това са мнозинството българи, ви обичат..Не се огорчавайте от нелепите ругатни на невежи хора -във всяко стадо има и мърша...Желая ви от все сърце здраве и творческо дълголетие. |
Свършекът на света ще дойде за мен, ако вече никого не обичам. Няма да разсъмне него ден, една тишина апокалиптична ще ме покрие с гъстата си смола и аз ще остана в глъбината й кехлибарена, прозрачна и мъртва като крилца не пчела. Станка Пенчева  Редактирано от - Miranda на 16/1/2005 г/ 13:44:24 |
А когато нас ни приемаха Мъцара каза, че иска да влезе в комсомола, защото занапред е решил да става космонавт, а това не може без да е бил член...  Възхитих се на гражданската му позиция и доблест  |
| Извинявай, редактирах... Мен ме приеха предсрочно, още в 7 - ми клас, за активна пионерска дейност.  Редактирано от - Miranda на 16/1/2005 г/ 13:51:02 |
| Казват, че поетите се раждат. Мисля, че слизат от небето, изпратени да правят живота по-красив. За да ги усетиш трябват сетива, или ги имаш или не. |
| Не се прощава, но се надживява. Ако на тоя свят са вземали от тебе - значи си богат, а взелият е беден. Вие сте богата, много богата. Жива и здрава да сте ни и да продължавате да ни радвате, г-жо Пенчева! Толкова е лесно да изразиш любовта и уважението си към човек, който толкова пъти те е успокоявал и вълнувал със стиховете си. Истинската поезия е за нежните и чувстителните души, а който не я разбира е по-добре да си замълчи! Цената на доверието Така съм създадена, Че предпочитам Да се усмихна, вместо да се намръщя, Да погаля — вместо да ударя, Да повярвам — щом ме погледнат в очите. Много пъти са ме лъгали. Дори най-скъпите, най-близките. Обичта ми са тъпкали С думи са ме оплитали — И пак ме гледаха в очите. Може още сто пъти да ме излъжат. Нека. Едно не искам: заради стоте измами Веднъж да не повярвам само На очите, които наистина Са били искрени. |
| - Обичам и чета с удоволствие и редовно (доколкото имам възможност сега да се добера до нея) поезията на поетесата Станка Пенчева. Имала съм дори добрия шанс да я срещна на живо и да разговарям с нея на саме, когато през 70-те години уредих среща с нея за моряшките й почитатели в библиотеката към Дома на транспротните работници. И досега си спомням подредените върху леглото и бюрото й в Почивния дом на писателите листи на предстоящата нейна стихосбирка, която ТЯ подготвяше тогава за издаване... Мога дори да кажа, че чрез нея съм оформяла своята нравствена и душевна нагласа ОЩЕ В УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ И СТУДЕНТСКИ ГОДИНИ - когато тя набираше висотата на поетичния си полет - вероятно затова пътят ми в България бе усукан, като нейния, с много скъсани нишки и изпуснати бримки, с много препъни камъни и препятствия... Впрочем, то и тук съм встрани от асфалтираните магистрали, по които фучат с лъскавите си автомобили моите сънародници. И тук утъпквам тясна моя си пътечка сред кактуси, вой на койоти и лазещи в нозете ми гърмящи змии, скорпиони, отровни паяци, а вечно духащият пустинен вятър заглажда следите от стъпките ми... И докато другите българи в САЩ броят успехите си в натрупани в банките доларови еквиваленти на труда си, аз разговарям сомнамбулно със старицата Сонора с надеждата тя да ми подскаже къде точно са потънали сред пясъците Седемте златни града, които преди 5 века са подмамили испанските конквистадори да тръгнат да ги търсят сред тази пустош на пустинята Сонора... и да сложат основния камък на града Феникс, сред който е спряла и вкаменяла завинаги една митична камила, дала името на уникалната улица, на която ме отвяха черните ветрове, вихрещи се на Балканите... Но... в търсенето на изворна вода в безпределната пазва на пустинята има нещо съкровено вълнуващо, което хвърчащите по магистралите никога няма да изпитат. Затова аз съм ви благодарна с цялата си душа, госпожо Пенчева, че ме научихте как да откривам с душата си скритите под сухите пясъци бистри като сълза подводни извори. Да сте ни ни жива още дълги години и да сте все така истинска в своите чудесни поетични изповеди! С уважение и искрена обич към вас - твореца и извисената личност, Станка Пенчева!   |
| Да-а-а, КомсомолА си беше развъдник на ПОДГОТВЕНИ за широкия бял свят ТВОРЧЕСКИ И НАЙ-ВЕЧЕ - РАЗБИРАЩИ ОТ ТВОРЧЕСТВО ЛИЧНОСТИ! Мен пък като ме приемаха - на всеки втори-трети кандидат-член се задаваше въпросът: "Кой е твоят любим български писател или поет?" И другарчетата ми отвръщаха: Ботев, Вазов и т.н. И когато трябваше да изрецитират нещо от любимеца си - запецваха безотказно на втория стих или куплет от избраното от самите тях стихотворение... И на мен се падна подобен въпрос. И когато им отговорих: Петър Бобев... тричленката се спогледна озадачено, и щото явно това име нищо не им говореше /ама как па да си го признаят?!/.. тържествено ме информира, че ме одобряват за ЧЛЕН НА ДИМИТРОВСКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ! Та това си спомням с умиление от ония години, когато комсомолците вървяха след комунистите, които пък изграждаха Родината! |
| P.S. А аз наистина харасвех Петър Бобев... Както харесвах /и още харасвам писателя/ Боян Биолчев... при споменаването на чието име едно време бая народ ме гледаше с погледа на ТРИЧЛЕНКАТА... Както и да е, радващо е, че човек като него ръководи нещо ЗНАЧИМО в България! |
| Поради непреходното му значение и за да не земе да се загуби случайно нейде из дебрите скайфорумски следното мнение: dobrogled [Начинаещ][25] 16.1.2005 г. 13:21:49 Майстор Кольо Фичето е казал:"Две неща ме плашат на тоя свят.Това са огънят и невежеството.Защото това, което създавам, могат да онищожат само огънят и невежеството."Колко прав е бил Майстора!Тук , на този форум виждаме невежество , подплатено с дива умраза, невежество, което е неспсобно да възприема красивото в живота, настроено е агресвно и е готово да разруши всички сътворени в миналото ценности.. .. |
Г-жо Пенчева, едно Ваше стихотворение ми даваше сила в тежки за мен мигове.. ..да, а и за колко много българи любовна романтика и семеен живот е тръгнал от стиховете на г-жа Пенчева, казваща това за което другите не могат да намерят думи. За таланта няма възраст и времето е без значение. |
| Правилно, dobrogled, требе да се гледа положително! Ама, както казва Пейчо Пеев /между впрочем единственият форумец, чиито реакции и постинги ме впечатляват!/, "трябват сетива - или ги имаш, или - не." Та въпросът - и той е по обясними причини най-важен и най-добре ВИДИМ при писателите и поетите - Е кое е онова НЕЩО, което прави словото... Слово?! И Станка Пенчева поне си го задава - макар и да търси отговора в погрешна посока... --- А сетивата и сеЧивата за Словото се добиват - пак ще цитирам Пеев - по РОЖДЕНИЕ... Което може да съвпада с биологичното начало на живота на даден индивид, НО може да се случи и "на попрището жизнено в средата"... Няма обаче нищо общо с усвояването на разни "литературни похвати"... То е като да се наслаждаваш на ЛЕКОТАТА, с която се леят стиховете на Смирненски /не точно онези, които ни караха да учим в училище, де!/ и измъчената поезия на Пенчо Славейков, примерно... Проблемът е, че когато човек придобие подобни сетива, много скоро загубва интерес към написаното от другите... Точно, когато ВЕЧЕ МОЖЕ ДА РАЗЛИЧИ Словото сред словото... Защото той сам е в състояние да пише не по-лошо... А и няма какво толкова да научи от тях... Също и РАДОСТТА, която би изпитал от срещата с друг МАЙСТОР на Словото, ... той си я носи НЕПРЕСТАННО вътре в самия себе си... За съжаление - друг един ефект е, че още по-скоро околните го отказват от желанието му да СПОДЕЛЯ тая СЕТИВНОСТ... --- Да се надяваме все някой да разбере наглед лишените от смисъл горни писания...  |