Отиди на страница:
| Здравеите и тук. Една поезия не може да излъже за душевността на автора си. Интервюто е просто едно потвърждение. Тук да кажа и моето - Благодаря. . Малко и за добрата новина: Тя е тук, в постингите на повечето от форумците разбрали и оценили тази душевност.... ...и посланието на словото. |
| НЕЗАБРАВА /в изпълнине на Катя филипова/ *** Налей ми вино в чаша тънкостенна, и приседни с усмивка неизменна. Любими ти навярно имаш право, сърцето свойта участ заслужава. И някакси привиква с туй човекът, крещи от тишина, мълчи от екот. Дали позор ще срещниш или слава, сърцето този изпит заслужава. Целувай дълго глътката резлива, безсмъртната любов из нас разлива, Не можеш дълго, е до гроб тогава, сърцето този празник заслужава. Далеч от теб или навеки с тебе, спокойна ще дочакам всеки жребии. Сърцето всеки жребии заслужава, но не забрава, но не забрава. Сърцето всеки жребии заслужава, но не забрава, но не забрава. |
Параграфе  , само остава КЪДЕ да го слушяме? Примерно, под Вятърната мелница в Несебър? За подгряване - “Очите на Шенън”.. |
| GAN/Ю/ ГО ТРИЙр Освен "КЪДЕ", много важно е и "С КОГО" !!! А "за подгряване" стига и ОЧИ В ОЧИ-РЪКА В РЪКА !!!  |
| Има ли някой да ми припомни, или да разреши съмнението ми - това стихотворение на Станка Пенчева направено ли беше на песен? В съзнанието ми се върти едно доста драматично изпълнение на добра певица. ************ Не мога като злато да те заровя, Като пръстен на ръката си да те нося, Пия с виното и тънка отрова – Ще дойде след мен Друга някоя дългокоса. Не мога с девет ключа да те заключа – Все някога сърцето ти ще изстине. Едно те заклеван – Каквото и да се случи, Не докосвай отминалото! Не смей да я водиш по пътеките, Нашите, Осеяни от есенна шума; Не й давай глътка от своята чаша, Не й казвай в ухото същите думи. Оная песен беше на двама ни – Нека онемее, нека! И онова място, на дясното ти рамо – То е мое, сега и навеки. Нищо наше, и най-дребното – Не повтаряй! И да спя – насън отчаяно ще извикам. Мъртва ли съм – гръм ще удари... Не ме замествай с друга никоя, С друга никоя. |
| Не знам , Геновева, нямам спомен за песен по този текст. Мисля , че песента на Мими Иванова - "Вече свърши хубавото време" е по нейн текст Но ето още от Станка Пенчева - последното от стихосбирката й "Незабрава" Запомнете ме остроока и бързорека, своенравна и гореща- сякаш току-що извадена от юлските пещи. Запомнете ме с усмивка закичена, готова на всичко да се удивлява, с глава-за отсичане, с устни-за целуване. Запомнете ме такава. Тръгнала си недопята, недоизпита, излетяла от сами връх на лятото... Мислете, че отдавна ме няма, додето аз си доживявам дните, тиха и бяло. С лице, което седефено свети, с ликуващо рязък замах на крилете- такава ме запомнете ! |
| Геновева, да от Станка Пенчева е. Ето, чувам я да звучи в съзнанието ми тази песен. Мисля обаче че бе в изпълнение на Катя Филипова. Благодаря от сърце, че ми припомни изцяло текста, бях го позабравила, но мелодията и края - не! |
*Теодора Астро*:... вероятно затова пътят ми в България бе усукан... с много скъсани нишки и изпуснати бримки...  Геновева, нишките в паметта на Астро продължават да са усукани, че и скъсани... Изпълнителката все пак е Маргарита Горанова! |