Отиди на страница:
мисля че си ненужно скромен.. един венерикт не може да не е бил еротичен.. ерозията е само следствие  |
| Един хубав ден, имахме си семеен празник, запазихме маса на подходящо място, поканихме приятели, облякохме новото костюмче на детето и бодро се строихме до вратата готови за излизане. А-а да излезем и на вратата се звъни. Отварям, а там са грейнали едни роднини. "Ами, ние такова, нали имате празник, та додооме. А къде са останалите роднини?" "Ами не са поканени"-взех да заеквам. "Абе те не са се отзовали, ама ние са отзовааме." Та шъ съ отзовем Марангоз, идеме, имаш немаш празник |
| Виж сега, ерозирах от много работа. Без скалп останах. Те, мухомеданите, си махат скалповете още от малки и после се мажат с мед и чакат мухите да ги накацат. Това правят по цял ден и връткат броеницата да отмерват броя на мухите. Съревновават се на кого повече мухи ще накацат. Такива как да ги накараш да свършат некаква работа? Такъв един па е и политик на прехода. Той тепаше мухите с тупалката за килими, беше се направил на боксьор в главата. А аз ерозирах с времето. Първо се обелих от едната страна, после и от другата. Обелките обаче не ми паднаха и предизвикват небивал интерес. Роди се нов език по тоя повод. Искат си и викат - абе мое ли ми хвърлиш едни обелки? Говвориме си направо пред мъжете им. Никой нищо не подозира. Фърлям ги направо под масата, както сме си в заведението. Един вика - ей, не прави боклук, бе, и без това цяла София се е заринала. Викам си, гледай ти, другите явно съвсем са ерозирали. |
| Смилете се с тоя карагьоз бе, хора! Хеле пък като заспоменавате и бялото винце, ми лигите ми изтекоха, а коремът ми заглушава дрънченето на трамвая отвънка Измислете му някакъв код, папие маше, например за карагьоза и терпентин за винцето... и ние сме хора, и ние душа и стомах носим... |
Много е хитър този Марангоз  Джакузи с минерална вода! Значи, докато си пие, си масажира венците. А аз да давам пари за разни гаргари  На Гаргамел заприличах |
| замислям се вече - дали пък четвъртъка е толкова гаден... ей на, Марангозов и Ерофеев примамливи предложения правят....джакузи с минерална вода, туй-онуй.... Жизнь хараша, кажется.... |
| Не си прав Веня , ой как не си прав дарагой! Просто новото вино но Марангозича стана кисело и той са скри временно от Пенелопито. Обаче май му хареса...  Що се отнася до канелката му... ти си знаеш , аз не съм компетентен... не керпеденское это дело , в марангозских канелках ковырятся... Жени , Макс мерака си не крие по Багира цял ден вие Сигурен съм, таз разходка кратка и за мен ще бъде сладка  |
Землянката е тясна, но сърцето ми е широко  Има място за всички. Само се обадете ден по-рано, за да пушна нещо дивечово за скарата. Няма да ядем карагьоз, я. Той си е най-сладък там където е роден! И професор Василев доведете |
| Даа, без туй-онуй - жизнь не хараша. Мани го джакузито на Магданозов, чака водата да му го фибрилира, а сърцето му отдавана не тупти по тия му места. Аз има много яко сърцебиене, правим откат по 5 сантиметра 50 пъти в минута. Нещо страшно е, разправят. А па като дигнем пулса по некой път - стигам и до 150 в минута. Не ти требва вибратор, той само бръмчи. А аз не гъквам. Редактирано от - Venedikt Erofeev на 20/1/2005 г/ 11:11:32 |
| rОФев в пълен блесък темата за общинските боклуци е ного актуална.. трети мандат.. ну волф погоди.. както се казва.. |
| Волф ни погоди голем номер. Не си виждах номера на блока от боклуците им. Сбърках си апартамента. Нахълтах на чуждо място. Едва не ме пребиха после. Тамън си закопчвах чантата и си дойде стопанинът. Не ме познава и вика, я дай да видя кво крадеш. А аз си държа вътре оная работа. Тоя като виде - направо полуде, умре от завист. Оная работа ми беше останала от предния ден. Не можах да я свърша и си я бях взел за в къщи да си я довърша. Онзи беше безработен счетоводител и като видя натрупаните папки - направо полуде. |
| Ерофеич , стига сипа бисери, смили се! Че проф. Василев петимно гледа отзивите във Форума, недей му прави скомина на човека! |
| Ерофеич, вълка Волф козината си мени, но номера - не....оборудвай се с противогаз и противогъз (при евентуални грешки на местонзначението) и ще дишаш по-спокойно. Другия вариант за спасение е провинцията - виж как съм си бодра и весела и все в къщи си се прибирам.  |
Жени, нещо ме кара да подозирам, откъде (след какво  ) си се прибираш все в къщи, бодра и весела?  Редактирано от - The Fool on the Hill на 20/1/2005 г/ 11:39:55 |
| подозирай ме, подозирай ме... след работа все в къщи се прибирам, че кучките чакат да ги пусна да гонят багери и котки и шофьорите на таксита си ме знаят, и даже не питат - направо пред нас ме доставят. |
| раздвоявам се отвреме навреме.. като братя аргирови.. не че ме тегли чак толкова към русоляви лелки.. хем ме кефи супер ного когато офеев грее.. като пернишко кюмбе на шест.. и сички около него се потат от смех.. хем фърлям по едно око и за кар и кру.. малко на бен търпин почвам да приличам |
| Да, започва да се покачва градусът, като термометър в микровълнова фурна или като промили във Влахов, което ме подсеща за поетичното излияние на една почитателка, отправено към любимия й автор: Брей, какъв е смешен змей този Веня Ерофей! Днеска е във епогей, както Женя с нежен гей. Летвата отново вдигна, как сега да го настигна? ъгъла на "Ангел Кънчев" и "Солунска", 11, 20 |
Брей Ерофей . Насмях се много...до крайност. Вроден виртуоз