
| Ма сьор Марсейез Точно на този ъгъл се продават най-палавите обувки в цела София. Избирай един чифт и нема начин да не догониш Ерофей, като Малкия Мук ще си, а не някакъв охлюв с бавна стъпка. |
| Ей го на, и поетът Беден Мераклиев се домъкна на купона. Дет се вика, веднага се отзова, няма значение канен или неканен. Имал човекът необичайно премеждие - кат отишъл в музея, облечен в костюм, костюмът видял на витрината една сватбена рокля и веднага се влюбил в нея. Зарязал притежателя си и останал при своята любима - в музея. Та ако видите там някъде в ъгъла стар костюм хич да не се чудите откъде е дошъл. ----------------------------------------- -------------------------------------- ЛЮБОВ Вчера ходих във музея в стария си чер костюм. Щом костюмът зърна НЕЯ падна като от куршум. * В миг сакото ми избяга кат пред роклята стоях, ризата и тя веднага след сакото излетя. * Бързо дръпнах памталона, но той свлече се от мен. Здраво стиснах аз балтона да не бъда гол хептен. * Нямах друго що да правя там костюма зарезАх. Нов костюм ще си набавя с този станах тъй за смях. Фоайето на НИМ, януари 2005 г. |
| Някой питаше одеве къде са поетите с клавиатурките Поетите с клавиатурките, надянали потурките, пишат и бришат на бабите по хурките |
| Поетът бил трогнат от вниманието, но решил, че сега е моментът да се възползва от щедростта на министъра. Още повече, че при темпетаура около нулата нямало как да се прибере в къщи: * Туй със потника добре... Но не съм аз на море. Даже в "Чистота" работник днес не ходи сал по потник. Ако може панталон, шлиферче или балтон да получа тук от Вас в къщи да си ида аз. |
| Нищо подобно, Бай Кар. Не само, че не подаряват в музея, но и с радост прибират там, както гащи и сватбени чорапи, така и споменатите потници и слипове. Затова и министерската реч е била всъщност следната: Идвам пак със закачалка, нищо, че съм откачалка, днес за новото дарение - слипове със осветление. Там, където им дупка, тоз дарител и новатор, мушнал е като в хралупка истински акумулатор. Затова да вдигнем чаши за дарителите наши! Нека с тези попълнения да ни помнят поколенията! Зала №1, вляво от корсет №4 |
| "Уважаеми форумци, очаквайте в скоро време нов кодекс на виртуално поведение. А засега ви молим под статиите на вестника да се придържате към добрия тон, който напоследък е норма за наша обща радост, и да поддържате уважителни отношения с модератора Бот, чиито действия са продиктувани от изискванията на редакцията. Благодарим ви. От редакцията" Бот, в контекста на написаното - аз да не би да говоря грубо, а???? Я, Рейджо шава |
| Клетият поет съвсем бил объркан от разнопосочните версии. Ха сега какво да правя? Мисля, че загазих здраво! Избор - потник или слип. Оле, ще ме хване грип. |
| Тъкмо си помислих, че това само на мене са го изпратили и искрено се засрамих. Даже съзрях дългия пръст на Пейчо. Извинявам се за грешните си помисли. Пейчо, Искам да изгладя едно недорзумение. Предполагам, че никой от пишещите тук не се изживява като поет, писането е само майтап да става. Наясно сме с качествата на тази "поезия". Тук обаче има и един положителен елемент - създава се база за сравнение. Как иначе може да се класифицира една поезия като добра? Като се сравни с нещо друго. Така ние създаваме на всеки начинеащ поет чувството, че е гений... Един вид, поощряваме го. Нека да види, че може да пише и по-лошо. А това никак не е малко, нали? Извинявай, ако има нещо. |
| Круел, Основата на мъдростта са две неща; * Не яж това, което се яде от всички. * Щастливия си миг над всичко постави |
| Как да ги спазвам тия постулати като ям кифтета, ядът ги всички шот са вкусни, а щзстливия ми миг да не изпадам в подробности, че ше вземе некой да се обиди. |
| БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ На врага се осланя човек и е петимен всеки за глад, който спи като пън, е нащрек, вкус на плява - каква благодат, колко смел е превитият врат, нежност има в сърцето от лед и почтеност във злия пират, а на влюбен умът му е в ред. На изгнаника пътят е лек, чист е, който се къпе в разврат, изнудвачът - на почит човек, луда радост - ритникът отзад, лицемерът е верен събрат, най-добре е да нямаш късмет, всичко бяло е в черния цвят, а на влюбен умът му е в ред. Всяко бреме е пухен дюшек, а простакът - духовно богат, жив е, който лежи във ковчег, да крадеш е почтен занаят, всеки пъзльо е смел акробат, от ядосан се иска съвет, във бардаците няма разврат, а на влюбен умът му е в ред. Вас ви дразни подобен похват? Изигран, аз съм всъщност богат. Йезуитът е доблестен гад. От трагизъм сме смешни наглед. Няма истини без маскарад. А на влюбен умът му е в ред. |