Отиди на страница:
| Не съм наплашена, просто допускам, че човек, правещ опити за литературна (или каквато и да е) критика, би могъл да понесе известно количество и върху себе си - не с лошо чувство естествено. Така че това очевидно е втората ти грешка, като включим и това, че вече втори път ми бъркаш името... |
| Оооо, Блиндяев, уелкъм, уелкъм, упорит човек си ти, и трудолюбив. Работи, работи, работата никога не свършва: Your Work Is Never Done |
| Леонора, просто исках да ти кажа, че все още има бани с душ, в които човек може да бъде видян и от други. Ти - Биг Брадъри, преградки, воайорки, девет кладенца с вода - нам кво си още. Виж колко време загуби, за да разбереш какво ти казвам. Когато човек прави опити, независимо какви, все пак, някакъв положителен резултат трябва да предвижда, а ако не му се получи, както при теб, да го отчита като вероятност при бъдещите си опити. |
фък... пак пияницата подфанаха... мадам очевидно е леко раздразнена... и бедния адикт пак го отнесе... ех, съдба...  |
| Ууууу, ти пък, Блиндяев, раздразнена, напротив, напротив, винаги ухилена , че как иначе щях да те надуша от первий раз? |
| Леонор е мъж, не й бъркайте името. Литкритиката му е първа специалност, а критлитиката - втора. По втората специалност е в критлическата и вече никаква мисъл не го опложда. А първата му е инженерна - елиткрическа. Елиткричеството е открито от Фарадей, той е първият литкритик. Леонор е само скромен инженер по литература. |
| мадам, хилежът, както е казал тов. Громыко, е висша форма на раздразнение... а фъкът е балсам за наранената душа... и само възпитанието ме възпира да ви дам съвет... |
| Ей, Сибил, мила... Днес и Шанта, и ти ми напълнихте душата... То бива смях, бива....ама вие не сте хора, бре... Пощадете ме малко.... Поздрави и бъди щастлива, мила...  |
| а фразата кис май а(к)с се е появила още когато викингите са подавали брадвите на жените си да им ги целунат преди битка... |
Аааа, Евгения, ти за там ли си помисли, брей, не бях се сетила. Ама ти като целуваш все ли се навеждаш? Аз, щото се повдигам на пръсти. Сигурно си с ръст на манекенка, знаех си аз, освен че си руса. Палада, здравей сестро, много опити днес за литературен анализ на моя скромен първи пост, в който споделих за едноседмичното ми ново естествено състояние. Ноооо, затова и сме клуб на пишман литературните критици, ти си знаеш, сестро  |
| Сиби, не изпускай нервите, старата генерация трябва да държи фронта и на майтап... а аз съм височка, да... мога да пия кафе направо от капчуците (да цитирам един класик). е, понякога се навеждам повечко, за да целуна ръка на някого, но за съжаление много заслужили за това няма. |
| Да, бе, верно, що требва да се навеждаш, бе, Жени? Ако е за навеждане - мани, не се занимавай с такива. При мен се качват на столче, което винаги си го нося с мен - не знам кога ще потрябва. Пак псуват, щото по некой път падат и се пребиват. Некои искат стълба. Некои па направо се правят на скаути и се катерят като диви кози. Нема нищо общо със содомоята това, обаче. Чакай да се разберем, моля, моля. Просто са по-пъргави и в добра кондиция. На върха ликуват, като че ли са изкачили "Окото" в Рила. И право в окото гледат. И в челцето. |
Ииии , много весело тук , бе! Пак съм изтървал веселбата, да са ... в керпедена! Аман от данъчни , НОИ, съюз на потребителите и други идиоти!  Искам в реконтратаааааа!  |
Какви нерви, бе, Жени, наричаме се с целите си имена, ти мен - Сибила, аз теб - Евгения. Ама не преувеличавай, де. И аз не съм идеалната жена - висока един метър и с квадратна глава, нали знаеш защо висока един метър - за да не се навежда когато...., а с квадратна глава, за да си поставя господарят чашата на нея. Ние - от старата генерация ги знаем тия вицове.   |