Отиди на страница:
| Какво искаше царят? Обединението на народа, нали. Е постигна го! На вас за България ли ви е мъчно или за доказали се незнам си какви? Вие толерантност към кого имате? За кой милеете? Ако този или онзи доказал се, но и оклепал се има достойнство, той просто се оттегля, без да роптае и толкоз. Това ли наричате полика и политици? Да не би в България да не останаха други хора, които да имат глави на раменете си? |
| Скаличински, да не би да твърдиш, че не работиш активно за падането на това правителство? И какво ще се промени като падне? Какво добро ще стане за България? И какво лошо? И защо точно сега, а не преди 1, 2, или 3 години? Можеш ли трезво и честно да отговориш на тези въпроси? Това са въпросите, на които всеки трябва да си отговори, и с тези отговори ще разбере кой за какво се бори. |
| Скаличански "Какво искаше царят? Обединението на народа, нали. Е постигна го! " - шепа продажни депутати не са "народа". |
| Експерт на ББС: Страда образът на България като обект за инвестиции След като депутатите в българския парламент освободиха председателя Огнян Герджиков, запитахме специалиста на ББС по проблемите на Югоизточна Европа Гейбриъл Партош има ли други примери за подобни кризи в страни-кандидатки за членство в Европейския съюз? Г. Партош: Не мога да си спомня случай, който да е толкова подобен на българския, въпреки, че ЕС не е толкова загрижен за евентуални промени в правителството и разпадането или съставянето на коалиции. Много добър пример е това, което стана в Полша, където има нестабилно правителство от поне 2 години. Проблемите на предишния премиер на левицата Лешек Милер бяха толкова сериозни, че той беше принуден да подаде оставка, но тя влезе в сила едва след влизането на Полша в Европейския съюз. Така, че макар в България да има проблеми с правителството, страната като цяло, като демокрация, като политическа система изглежда стабилна. В момента управляващото мнозинство заплашва избирателите и политическите си опоненти, че членството на България в Европейския съюз е застрашено от политическата криза. Така ли е наистина? Г. Партош: Не, не мисля така. Наистина не мисля, че изобщо става дума за подобно нещо. Както казах има вече подобни примери, макар и не толкова идентични, но има проблеми с промени в правителства, смени на премиери...и аз не мисля, че точно това е проблем. Проблем са трудните преговори и приемането на необходимите закони за членството в ЕС. Всичко това е зад гърба на България. Има, разбира се, теоретична възможност членството на страната да бъде отложено с 1 година, но всички наблюдатели смятат, че това е по-възможно да се случи на Румъния, отколкото на България. Но ако в България се разрази политическа криза, парламентът няма да може да приеме толкова важните промени в конституцията, особено за съдебната система, които са едно от условията за членство на България в Европейския съюз? Г. Партош: Да, това е потенциален проблем. Ето защо мисля, че забавянето от 1 година, което беше поставено като предпазна клауза от Европейския съюз спряма България и Румъния, може би, ще трябва да бъде приложено на практика. Много малко хора в България биха искали да видят това, но това ще се наложи, ако българските политически сили не успеят да се организират навреме и да приемат промените. Дали кризата, предизвикана от провала на сделката за приватизацията на Булгартабак се отразява върху имиджа на България като сигурна за инвестиране страна? Г. Партош: Мисля, че това е пример, където влиянието на политиката и на политическите разправии оказва много по-голямо влияние върху българската икономика и нейния имидж по света като страна за сигурно инвестиране, отколкото имаше въздействие върху световната политика или дипломация. Всяка страна, която би искала да привлече чужди инвестиции трябва да създаде усещане за стабилност и доверие сред потенциалните инвеститори. Необходимо е да има доверие у инвеститорите към политическата система и към правителството, че то ще осигури подходящи условия за стабилност на инвестициите, че това правителство няма да се разпадне, когато една или друга партия се усъмни в някои аспекти на постигнат договор за приватизация. Политическите партии трябва да изясняват отношенията си преди подписването на договор с инвеститори, а не след това. Мисля, че в случая политическата нестабилност имаше много по-голям ефект върху привлекателността на България като обект на инвестиции, отколкото върху бъдещото й членство в Европейския съюз. |
| алабала и тук си прав, наистина те не са народа. Да оставим на страна кой, какво представя, не е релевантно, така че няма да се хващам изобщо за това. Но къде е разликата между продажните депутати и тези, които сега държите да оправдаем? Аз съм съгласен да ги оправдаем, но къде в делата им е разликата? А пропо, какво не ви харесваше в Петър Младенов, когато решихте да го махате, (казвам решихте, не защото не се броя за българин, а поради много обективна причина). Та защо решихте да махате човека? Каза за някакви си танкове, so what?  А Костов? Той какво? При него и аз взех участие в решението, а и днес опасявам се, че Костов не по-различен. Моето мнение срещу Костов е, че той не вижда народа си, мисли се за голяма работа и не търси никаква комуникация с обикновените хора, разчита само на шепа свои "апостоли". А царя, а Герджиков? Къде те постъпиха по-различно от горните двама? Единственото нещо, което на царя му го признах, беше миналата седмица изказването му за обратната дискриминация. Ако не вярваш, иди във форума, пише ми мнението. Искрено казах, че респектирам позицията му. Но само позиция по тема дискриминирането не е атестат за държавнически способности.  |
| Тъжна, тъжна картинка. Парламентът помни много по-лоши и по-безпринципни председатели. Познавам професор Герджиков и считам, че не трябваше той да става жертва на безпринципни и лични амбиции на т.н. “обединена опозиция”. Точно в това “обединена опозиция” е тъжната картинка. Убеден съм, че освен лични амбиции няма нищо принципно в това “обединение”. Амбиции да се докаже нещо недоказуемо – че политиците в т.н. “опозиция” чинат нещо. Помислете само – животът е логичен – поради каква причина едни и същи политически “опозиционни” лица са в парламента от началото на демократичните промени?! Едни и същи лица, с които изминахме целия преход, са тръгнали да ни учат на демокрация, която незнайно защо не съумяха да сътворят 15 години?! Същите тези лица днес нямат по-важна работа, не се занимават с важни закони, не са занимават със стратегическите за България интереси, а са тръгнали да търсят нарушения за “демократичността”. Абсурд?! Какви по-големи нарушения на демократичността от съсипването на Българската икономика до 1996 година; приватизацията на безценица до 2001 година; съсипването на селското стопанство; умишлената “хиперинфлация” и умишления фалит на банките през 1996??!! Това беше същинското нарушаване на демократичните принципи, а не всичко след това. И много искам да видя какво ще кажат всички тези, които днес всячески се радват на това, което става с Парламента, ако планираният вот на недоверие успее, и ако в следствие на това България отложи членството си в ЕС с една година?! Това няма да се случи, но все пак ще има да помним, че десни и леви, бивши и настоящи врагове, са се съюзили за да свалят най-успешното до момента правителство на Република България! |
| ...г-н Петров... /секунда само да забърша сълзите на умиление/ ...готово, даже се изсекнах ### Това правителство наистина се оказа най-успешното За цели три и половина години, никой не разбра какво работеха Николай Василев, Социалната Кака Христина, моя любимец Церовски, безспорния Абрашев, Петкан-ов /без активите на Мачо/, имаше май някакви министри на образованието и здравеопазването, ама не им запомних имената, сталиноподобния Пламен Панайотов Миглена Кунева... била работела, ама било тайна Соломон Паси /става дума да са работили за БГ/ Лидия Шулева.... поне в едно от министерствата, ако не са я пратили вече в трето ..... Ти знаеш ли, г-н Петров, щото сто пъти питах и никой не ми отговори |
| Господа, какво толкова сте се разплакали?То не беше плач в парламента онзи ден , плач във Форума, смях във Форума, злорадство, личностни обиди.Ние демократична държава ли сме или не?В края на краищата това са процедури те на демакрацията.Вотове, оставки, бламове и тн.Ако ще е фиктивна демокрация(каквато всъщност е на този етап на развитието ни) по-хубаво да си беше останала на власт БКП и чл.1на конституцията.Стига лъжи, демагогия и лично обогатяване.Подхвърляния, че големия бял брат видите ли Харесвап Симеон и да внимавате в картинката.Тези филми сме ги гледали вече.Той дадо ми серадваше, как Хрушчов тропал със обувката в ООН, какви ракети имали, какво ОМП ползвали срещу китайците.Какви им били самолетите на съветите и други подобни, ама реалностите се променят.Хубаво е да надделее здравия разум в регионален и световен мащаб , щото които се е хванал за калъчката хаир не е видял, а е от калъчка умрял.Кога по-рано, кога по- късно.Истина е че и това правителство се държа нагло и високомерно и трябваше да си отиде доста по-рано когато се разбра, че лъже и няма да си изпълни обещанията, ама пусти лични интереси и тънки сметки я докараха до тука.Депутатите гледат да се спасяват по единично и не си правят сметката , че потъне ли България ще потънат и теИли може би като плъховете.?И защо като2 |