Отиди на страница:
| Стойностните автори ще останат! Времето ще отсее плявата от зърното, а то (зърното) ще даде добри плодове, напук на всякакви безстойностни драскачи и друга дребнопишеща паплач. Писател може да се утвърди чрез критика или отрицание на останалите, но това е само в началото, след това такъв "писател" омръзва на всички, с изключение на няколко продажни души и купени съвести |
| Проблемът "стари-млади" е стар като света. Въпреки, че сега диалектическата философия на Хегел и Маркс не е модерна, това е типичен пример за един от основните принципи в нея-"ОТРИЦАНИЕ НА ОТРИЦАНИЕТО". Светът се развива, като по-младите отричат достиженията на по-старите, след това и те биват отричани. Аз никога не съм се възхищавал от литературата на Априлското поколение, едва сега когато я сравнявам с настоящата виждам, че тя е имала стойност. Всяка оценка, може да се прояви само във сравнението. Настоящата литература, който честно казано не следя много е в доста насипно състояние. Струва ми се, че все още няма своята физиономия. Но аз дълбоко вярвам, че ще се появят нови тенденции, които ще извесят тази литература. Относно цензурата, трябва ясно да се каже, че никога изкуството и литературата не са били в пълна освободеност. За да пробие едно произведение то трябва да се хареса от някого. На времето писатели и композитори е трябвало да се харесат на някой феодал - Гьоте, Шилер, Лист - на Ваймарския херцог, Вагнер на Лудвиг II, и т.н. Сегашните писатели трябва пак да пробият по някакав начин. В антологиите на вестниците като "Труд" например съвсем не е лесно да пробиеш. |
| Във Форума се наблюдават аналогични явления. Някои хора фрустриране (дето стрина викаше) от собствената си незначителност, непрекъснато търсят вината в КОМУНИЗМА. Такива, като Минчо от тук, FL, Незнайко и др. |
Mrx ++  Следих внимателно тази дискусия, понеже претендирам да познавам донякъде новата българска литература. Удивих се колко малко смислени мнения прочетох. Глобалисти, соросовци, световни заговори - какво ли няма да измисли мъдрата глава на форумеца, за да обясни наперканите провокации на хора като Богдан Русев или Радослав Парушев.Скандалът не само е присъщ на младостта, той твърде често е съществен елемент от естетиката на редица течения в изкуството: със скандал идват и символистите, и футуристите, и дадаистите, дори реалистите идват със скандал. Така че в историята на изкуството и литературата "четиримата младежи" имат доста примери за подражание. Дали са им на нивото, това вече е отделен въпрос. А като видя някой толкова усилено да защитава априлското поколение и изпуснатата от него слуз през десетилетията, и ми се ще да ида до тоалетната. |
| Сортирането по възраст , , млади-стари” е възможно най смешното. В него е заложена конюнктурата-на времето , на грухтенето на интереса . А стойностите проличават много по късно . Много малко са в пантеона на съвършеното И почти всички са го постигнали с мъдрост. А не чрез обслужване на интереси. А това че днешната интелигенция , млада и стара , в огромната си част е грухтяща според интересите-и преди и сега -няма никакво съмнение. Авторката прави изключение и това дразни грухтящите. Защото не е като днешните духовни представители на кочината. Гьоте е типичен пример. Но Гьоте е бил и учен на изключително ниво. Направи ми впечатление как повърхностно се обясняват нещата. И затова го посочвам |
| Богдан Русев го познавам лично и го знам що за патешки дрисък е. М/у другото, с една позната доста сме се смели на съчиненията му, които той й пращаше във вид на любовни писма. Също така изпълнени с претенции за величие... Колкото до старите автори - за тях не ми се говори, щото те са направо кравешки дрисък. Затова не се чудете, че почти НИКОЙ в БЪЛГАРИЯ не чете български автори.  |
| Ами не четат, защото не ги знаят, Цуцурко. Ти колко български писатели на възраст под 50 години можеш да посочиш? Хунвейбин, Гьоте е архетипният пример за писател-мъдрец, но също и за писател-старец. Би ли се нагърбил с твърдението, че Байрон, Шели, Пушкин, Лермонтов, Бодлер, Рембо, Кафка, Виан, Фицджералд - да не изброявам още - са постигнали каквото са постигнали с мъдрост и съвършенство? |
| Човече, българската литература е затворена общност. "ПИСАТЕЛИТЕ" пишат само заради одобрението на "КОЛЕГИТЕ". Един на друг ди подаряват половината от тиражите си, само за да заформят приятелско (пиянско) кръгче. Издателите имат уговорка да не свалят цените на художествената литература под определена граница, иначе се сърдят един на друг. Аз лично познавам доста писатели (особено от младите и старите  ) и мога да ти кажа, че не съм очарован. Да не забравяме и медиите, за които истинските герои са: Кошлуков, Слави, Зара, Мел и пр. Абе, кой го ебе. |
| Хубаво де, къде е драмата? Младите размахвали юмрук на старите, а старите поучително ги пляскат с опакото на ръката. Е, и? Винаги и навсякъде е било така, нищо ненормално няма. Ненормалното всъщност е изключително ниското КПД и на едните, и на другите, както и фактът и че и едните, и другите вече доста малко хора ги четат. В крайна сметка, а и както вече беше отбелязано правилно от Dante, само времето ще отсее зърното от плявата, колкото и много да е тя. |
Само че, драги, докато времето отсее зърното от плявата, ние вече няма да сме тук, за да видим резултата  Цуцурко, ти си болезнено прав: българската литература е затворена общност. Но така ли би трябвало да бъде? |
Следователно афектираният отговор на Станка Пенчева не говори добре за моженето й... Както не говорят добре за това и стиховете й  |
| Руританец Аз казах с какво се ангажирам. Изкуство когато се обвърже с конюнктурата е грухтене. Това е повече от ясно. Съвършеното и красивото-не са константни .Нито пък са известни. В болшинството случай изкуството е конюнктурно . Когато го извадиш от контекста на времето-нищо не остава. Затова и единици са победили времето. В литературата отговор за действителността не се търси. А политически отговори е най цинично да се търси-както ти го правиш. Тя не ги дава.Писателя е потопен в политическата реалност.А не обратното. Айнщайн се е учил от това как мисли Достоевски- как мисли Начина по който го казва и прави е цяла философия. Мъдрост. С две думи .Времето е само конструкцията-скелето. По скелето-за създадената сграда не може да се правят изводи. Всяко интерпретиране на скелето показва , че си имаме работа със занаятчия. А историческо деление в стойностите-чрез млади и стари - аз не знам да има. Логиката на живота-да се превръща в проблем на живота , е толкова тъпо , че няма до къде. А трупофилите очевидно са кретени.И в това две мнения няма. |
| Както се казва "Никога не е късно да станеш за резил". Бих добавил - ама струва ли си, дори и на 75? Поне заглавието да беше "Защо не изгорите ...?". Таз' женица сигурно си е мислила нещо... Ееех, "старост-нерадост" ......  |
| Руританецо, Някога, много отдавна, великите умове на човечеството използваха литературата, за да кажат на човека, че може и да бъде свободен. Естествено, ако тогава имаше телевизия, щяха да използват нея, може би... Та, поради тази причина, литературата заслужава да бъде обичана и уважавана. Не ти ли прави впечатление как американското кино се опитва да наложи в масовото съзнание предствата за МЛАДИЯ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ (най-вавече писател). И успява, затова ги има и явления като Богдан Русев и пр. Колкото до старите родни писатели, не мога да отрека, че сред тях има и изключителни хора, но те са рядкост. Истината е, че и в литературата, както навсякъде у нас, има едно стадо храненици-бройлери, които доста са затлъстявали в различни исторически периоди... А сега, когато литературата замира (както навсякъде по света, за жалост), някои от тях просто вече не могат да се хванат за нещо друго и смислено. Не твърдя, че г-жа Пенчева е от тях, защото не я познавам. Въобще, всякакви литературни претенции в наши дни са смешни. Дори добрите писатели нямат шанс, когато властва простотията и "отворенообществената" практика на всичко да се лепи етикет - трилър, хорър, драма, романтична комедия.... и т.н. Съгласен си, нали? |
| Статията е точна. Поезията на Станка Пенчева си е заела мястото в съвременната българска литература. Тя самата още миналата седмица, а и много преди това, е заявявала, че няма претенции за величие и вечност. Някои тук твърде са се засегнали (лично?  ), щом повтарят едно и също в няколко постинга. |
| Истината ще стане ясна след (поне) 100 години. А Херострати и Нероновци...са обект на психиатри и пожарникари. |
| Хунвейбин, мога да ти посоча доста примери на изкуство, което е обвързано с "конюнктурата", защото говори за актуалните проблеми на времето си. И това може да го прави непригодно за вечността - или пък след като му отмине времето могат да го ценят за други неща, не за онези, за които са го ценили съвременниците му. Но стига вече с тая вечност и с времето, което отсява плявата. За никакво време не става дума тук, става дума за институции, които определят кой влиза в канона и кой не. Пък и какво ми дреме на мен за вечността? Не ме интересува дали след 100 години ще четат Станка Пенчева или Богдан Русев (бас държа, че нито един от двамата няма да четат) - интересува ме какво да чета тук и сега. Ако искате, вижте тази тема: http://forum.skycode.com/topic.asp?topic_ id=68450 За по-любознателните - още нещо: http://www.liternet.bg/publish4/akiossev/ chuk.htm |
| Цуцурко, не съм съвсем съгласен: и днес има много добри писатели в цял свят, въпросът е че у нас е много трудно да се добереш до информация какво си струва да четеш и какво не. |