Отиди на страница:
| Керпеденя и Don не наминават ли и те на по една чорба, да ти правят компания? |
| Разкошен текст. Преди години в една русенска шкембеджийница имаше опашка, както обикновено. Чорбата намаля, а опашката растеше. Тогава една от готвачките домъкна кофа вода и я пред очите на всички я изля в казана. Хората се развикаха, след това помъмриха, но накрая си взеха полагаемата се чиния и засърбаха като невидели. Има нещо дълбоко мазохистично в българската шкембе чорба. |
Валери,  това го пратих и в съседство,страхотни сте днес с шанта, текстът ти е великолепен! Леле, днес един до друг - много мъжкарски текстове, и поетични, и в двата - символът на мъжкото достойнство и мъжка сила - петелът, този галски рицар, този херой галфонтенски ; и в двата - малко встрани, в миманса , но многозначително присъстващ, как така се е получило? Великолепния е блестящ, както винаги! Ангелогласния и Кофи Ламаринова - ето това, противоречиво - обърнато наопаки, но толкова пипнато, антитеза някаква - майсторска находка. А Валери Станков - колко поезия бълбукала в една уж нищо и никаква шкембе чорба, магия чудна , вълнуваща и вдъхновителна. Страхотно "После" днес!  |
| Валерка, ако са живи Маларме и Вийон, след този текст ще хванат целия ЕС за врата и ще го бухнат надолу с главата в казана с българската шкембе чорба... Сиреч България ще приеме ЕС в необятията си кухненски и поетични. |
| Тьй, тьй, като няма карагьоз за рибена чорба, ще ядем шкембе.Дядо ми разправяше, че веднаж като ял шкембе и намерил вътре парцалчето с което бършат шубера, отишъл да се оплаче с думите "в шкембето има парцал", шкембъл майстора невъзмутимо го репликирал-Ти кво искаш черга ли да има за 0.26ст? Аз пък преди години години работех в Слънчев бряг и закусваме в закусвалня Ракета в центъра и веднаж като чакахме на опашката котката скокна в казана в чорбата.Майстора я хвана, вдигна я, изстиска я внимателно в/у назана и я хвърли настрана.Та този същия майстор една сутрин след здрав нощен насморк(запой), като се наведе над казана от дихата ли щоли взе, че се издрайфа вътре за всеобщ ужас на чакащите.Истории. |
ТупакМанго след милото припомняне на вица за парцала, дето аз го знам във вариация за - персийски килим, а не черга, може пък да е софийски богаташки вариант, знам ли  , взел та с този унищожителен натурализъм за пустия му майстор и казаня , да ни разваля апетита и светлите спомени. Ама няма да може, едно време имаше една съвецка песен - эту песню не задушишь, не убьешь, не убьешь, не убьешь! Та и тъй с шкембе-чорбата и милите й атрибути - в тенекиените панички - лютивия едър пипер и лютивите зелени чушлета туршия. И провикванията - една голяма със, две малки без... и т.н. No passaran! |
Я да дам и своя принос в съкровищницата на световната култура: Опичате люти чушки в голяма тава във фурната; накисвате ги в 1:1 оцет и олио и добавяте няколко скилидки чесън, ситно нарязан магданоз и копър. Като покиснат така няколко дена, чушките се ядат по всякакъв повод или без такъв, а сокът се сипва в шкембе-чорбата вместо оцет или просто се топи с хляб - м-м-м  . При нужда сосът се долива с оцет до пълна невъзможност.P.S. За пребиваващите в САЩ - в горното много успешно могат да се употребяват 10-сантиметрови jalapenos от Walmart. |
Евалааа, шкембето си е шкембе, но без магията на трите си елемента е нищо - горещо + люто + киселко.  |
| Фък! С тези копнения ли ще влизаме в Европа? Що за простотия - шкембе чорба с толкова малко люти чушки? |
Валери !!!!! Ашколсун , брато! Ако не бях сигурен, че не съм ти го разказвал , щях да кажа , че в началото разказваш за бай Жеко Пителя от шембеджийница "Комсомолец" , в центъра на Ямбол някъде към 1963г.  Бе, много пръсти имат тез от ЕС! И все гледат или да ги заврат някъде или да ги размахат... а-а-а-а!  За шкембето -пръст! За агнешките дреболийки-пръст! За свинската пача-пръст!За дробчетата на скара- пръст!!! За пенсиите -пръст! За образованието -пръст! Пък нашите свирчовци - готови.... покажеш им пръст и се радват дебилите му с дебили..Я да го духат !!! Все едно на чичо Христофор Карабибера , от Аспарухово (Лека му пръст!) някой да му забрани сутрешните чорби с кана вино , щото той бира не пиеше...Степен, не сме се наканили - не сме го направили, но сутрешната шкембе чорба и бира имат и медитационно-концентриращо значение за мъжа и затова сутрин чорбата се яде сам, да си събереш пръснатите от сънищата мисли и да ги пуснеш отново по баирите на деня...иначе , дет са вика и за телефон няма да ся харчи , ми по Кю-то....  Редактирано от - керпеден_1 на 21/2/2005 г/ 10:58:39 |
| Когато това божествено творение се поднесе горещо, ви прави почти роднини със скандинавците и тяхната сауна. Жежка пот избива по челото ви и "маха като с ръка" всяко главоболие и кахъри. Лютият (а не каба) чесън щипе приятно осезанията и кара всеки италианец да ви признае за роднина. Когато заблудена капка от този елексир падне на пода, дървото съска и потъмнява от жарта на лютата чушка, така че ще ви завиди всеки индиец, малаец или арабин. Жегата, разбира се иска още бира. С всяка нова изпразнена халба печелите уважението на германци, чехи и датчани...Шкембе-чорбата ви прави да се чувствате не само българин, но и гражданин на света... А ако след този празник за душата ви дойдат и разни мераци - не забравяйте да люснете върху вулкана в стомаха ви една чаша гъст студен айрян с фино насецкан магданоз. Теглете му един душ, ударете една бръснела, плиснете малко афтършейв и ще засрамите дори Казанова... |
| Не забравяйте и за съпровождащите ритуала звуци и движения - шумно сърбане, духане на горещото, пъшкане от лютото, обърсване на избилата по челото пот, често подсмръкване, поради увеличените секреции като реакция, и отвреме навреме поемане на въздух с широко отворена уста, да разхлади пламнало гърло. То не е статична картина, то е една мултимедийна, мултисензорна композиция, от вкус, мирис, звук и цветове, много цветове... |
| Не забравяйте и за съпровождащите ритуала звуци и движения - шумно сърбане, духане на горещото, пъшкане от лютото, обърсване на избилата по челото пот, често подсмръкване, поради увеличените секреции като реакция, и отвреме навреме поемане на въздух с широко отворена уста, да разхлади пламнало гърло. То не е статична картина, то е една мултимедийна, мултисензорна композиция, от вкус, мирис, звук и цветове, много цветове... Впрочем, някой ял ли е шкембе чорбасъ в Турско? И там не е зле... |
| Най-хубавото шкембе във Варна не е на Кронщат, а в една шкембеджийница на Колхозния пазар. Там тази благина е супер. Евроейците да имат много здраве, те просто идея си нямат за какво иде реч |
| Ух, жалко, че нямам поетичната дарба на Валери... Иначе що нещо щях да напиша... За това как се топят залци от топла домашна пита в прясно изваден кехлибарен мед, как се ръфа едър месест току-що откъснат августовски домат, как се хруска крехък корнишон или опитва прясно сиренце преди да се сложи в качето... А за шкембе чорбата се сетих един стар виц: Веднъж Фердинанд се отбил в една гостилница където му поднесли шкембе чорба. Той много я харесал и поискал от придворния си готвач да му я проготви. Готвачът записал рецептата и я приготвил. Фердинанд обаче не я харесал и поискал от готвача пак да му приготви чорбата, но точно по рецептата. Обаче пак не бил доволен. Тогава готвачът извикал гостилничаря да го разпита дали няма някакъв чалъм. Гостилничарят казал: "Кажи ми как я приготвяш да видя дали не пропускаш нещо." "Ами, първо измивам шкембето..." "Те там ти е грешката" отсякъл гостилничарят. |
