Предложения на форумците за име на рубриката за собствени теми
Отиди на страница:
| Пет са знаците на самотната птица: тя в най-високи предели лети, тя никога не страда за другар, дори и ближен; и вечно към небето сочи с клюн; тя няма цвят тя пее много нежно Сан Хуан де ла Крус "Станси за любовта и светлината" |
| Елинор, достойнство е да можеш да се смириш и да поискаш прошка, и винаги има за какво. Слабостта е сила. Смирението е също сила. И е въпрос на избор. Когато го направиш, следваш го, защото иначе сам себе си лъжеш. Редактирано от - Сибила на 14/3/2005 г/ 22:47:11 |
Не излиза линкът, няколко пъти пробвах, затова го пращам като текст, малко е дългичко, но цялата седмица е за прошка, никога не е късно. Неделя на всеопрощението Александър Шмеман Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като “неделя на всеопрощението”. На този ден се четат Христовите думи: “Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.” (Мат. 6:15) През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез “ритуала на прошката”, за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята. Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата “неделя на всеопрощението.” Защо? Защо жаждата за прошка се появява у нас толкова силно в момента, в който се събуди нашата съвест? Отговорът е: защото съвестта ни разкрива същността на злото и лъжата, а тя е раздяла, вина пред другите. Достоевски е казал чрез стареца Зосима, че “всеки е виновен за всичко пред всички”. На пръв поглед тези думи изглеждат не само много преувеличени, но направо абсурдни. “С какво съм виновен пред другите?” - питат постоянно нашият накърнен разум и нашето външно аз. Що се отнася до “морала”, разумът ни е склонен да се съгласи, че наистина по някакъв начин сме виновни пред някого, но после успокоително добавя, че това е част от живота. Нека позволим на разума да се съмнява, нека оставим моралът да разсъждава, но нека да се вслушаме и в съвестта: там някъде дълбоко, дълбоко в нас един тих глас казва толкова категорично и настоятелно: “Виновен си.” Каква е тази вина? Не, тя не е за конкретни обиди и скарвания, които са почти неизбежни, нито пък за обикновени разправии и малки дрязги. Не. Тази вина, толкова изненадваща и оче-видна, произлиза от друго място - от моя собствен живот, изцяло пропит от егоизъм. Следователно вината е съсредоточена само върху мене, другите нямат нищо общо с нея, освен дотолкова, доколкото са станали само едно средство. Любовта им е отровена отвътре, осакатена от егоизма и сякаш дори и в любовта искаме да притежаваме любимия само за себе си. Само и единствено съвестта е тази, която ни разкрива в голяма яснота света като битка на всеки срещу всеки. Една битка, която обхваща целия живот отначало до край. Знаейки и чувствайки това, ние започваме да усещаме вътре в себе си истинността на думите на Достоевски: “ “Всеки е виновен за всичко пред всички.” Тогава започваме да разбираме и думите на св. Серафим Саровски, който казва: “Спаси себе си и хиляди около теб ще се спасят.” “Спаси себе си” означава да се спасим най-напред от първоначалното робство на разделението, от този вътрешен развод с живота и хората, от това съзнателно и несъзнателно състояние на борба, в което живеем. Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо - с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безраз-личие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен. Всичко това е изразено в църковната молитва на неделята на всеопрощението: “Не обръщай лицето си от Твоя син, защото съм наранен.” Ето я тази светла тъга, която единствена ни дава възможност да разберем корена, същността и силата на злото: охладнели сърца, повехнала любов, триумф на себеутвърждаването, чийто резултат е изолация и самота. Молим се за прошка, жадуваме да ни бъде простено... Както малкото дете, което е обидило майка си, копнее за изгубения рай на нейната любов, така и всеки от нас знае, че унищожаването на злото започва с обръщането на душата, със смекчаването на сърцето, с жаждата за помирение. Независимо колко далече ни изглежда всичко това от студения и жесток живот, в който силата на “колективното” по-скоро влошава, отколкото смекчава човешката самота, независимо и колко чуждо ни се струва това в наше време, истината е, че само в силата на съвестта, в жаждата за прошка и в обръщането на душата можем да открием началото на нашето духовно възраждане. Редактирано от - Сибила на 14/3/2005 г/ 22:52:44 |
| Верно сладко и хубаво го е казала Елинор. Елинор, тази година е по-добре от миналата, миналата на тази дата не можеше да се разминеш с форумец, без да ти простят поне два пъти и да те прегърнат през кръсна. На следващия ден всеки ругаше като невидял и така цяла година. Имам двама старци в българия и вчера цял ден им звънях по телефона да им искам прошка и не можах да се ствържа. Ама не трябва прошка да им искам, а по-корем да се влача пред тях, че съг ги зарязал за тоя що духа. Не можах и поисках прошка от жена си и детето си, покрай многото други работи, за всяка секунда лично време, която, вместо да отделя за тях, съм отделил, за да пиша глупости във форума. Нейсе. Поздрави на всички. |
Поздрави, Южен, поздрави и на жена ти и на детенцето - момченце. И аз поисках прошка на моите за същото. Че вместо да се гушкам с тях, се гушкам с форума за няколко часа, през ден през два, а понякога и по-начесто. Но, това е, защото не сме съвършени. Въпросът е да го осъзнаваме и по малко да робуваме на страстите си, ако си дадем сметка че са точно такива, дори и да ни се струват безобидни, защото пътят към ада е може би този по наклонената плоскост. |
Говоря за страстите въобще, Комба  Тая по форума е малка ли, голяма ли- не се наемам да определя, но една от многото. Господ не ни обича съвършени, а дали си сметка за несъвършенствата си. |
| Тъй като още няма "консенсус" от страна на форумните участници по наименованието на рубриката, анкетите в сегашният им вид не могат да претендират за обективност (като опции), а в същото време споровете се проточиха доста и забавянето е ненужно и непрактично, то ще се отвори рубрика с неутралното заглавие "Теми на форумците". Името винаги може да се промени после ако е необходимо и участниците предложат по-подходящо и прието от повечето форумци. |
| Чудесно, и престанете да търсите някакъв консенсус - именно с тези средства за допитване, все едно да ползваш детска кофичка за булдозер, пясъка да изгребваш. Демокрацията струва скъпо - вж. вече цитираните разходи за парламентарните избори. Успех! |
| Не дирижирам, а ръкоплескам. И понякога викам - браво! може и бис!, а мога да река и Уууу! Но това последното не го правя, като не ми хареса изпълнението, просто си напускам залата. Зависи кой е изпълнителят. За теб - три-четири вяли плескания, с мека и отпусната китка се получават най-дискретно.  |
| Точно така, какво значение има. Нали няма да откриваме офис с голяма табела срещу Народното събрание, че да умуваме чак толкоз. |
| Днес понеже съм в някакво лирично настроение, искам по добрата традиция на копи-пейста да ви поздравя с една песен, вероятно доста изтъркана от много слушане, но все пак: There's a lady who's sure All that glitters is gold And she's buying a stairway to heaven When she gets there she knows If the stores are all closed With a word she can get what she came for And she's buying a stairway to heaven There's a sign on the wall But she want's to be sure 'Cause you know sometimes words have two meanings In a tree by the brook There's a songbird who sings Sometimes all of our thoughts are misgiven It makes me wonder (Led Zeppelin, Stairway to Heaven) Мисля си, че най-подходящото време за слушане е вечер, когато човек остане сам с мислите си, но нищо. Все пак човек може да мечтае и да се надява по всяко време, нали така. |
За скъпия ми приятел  Събрали се по пълнолуние дон Жуан, дон Корлеоне , дон Кихот и дон Базилио, скрили се зад един храст и зачакали да мине дон Хуан. Чакали, чакали, никой не минавал , доскучало им, надрусали се с пейот и паднали в драките. Минала доня Соледад , видяла ги и си помислила: - Мдааа. Не всеки дон е Хуан. |
| КАЙЛИТО е като калкулатора - събира проблеми, отнема време, умножава разходите и разделя имуществото. |
| Що бе, господин Графе? Офис в Радисън си е ачик офис в Парламента. Това ще е директен път да станем и лобисти.  |
| За съжаление, откриването на новата рубрика малко ще се забави. Вероятно има някакви технически проблеми. |