Каква опашка бе, ръбче? Кога те пипне вдъхновението, няма начало, няма край. Ние какви поетични вечери сме изнасяли преди години. Само параграфа минаваше, сериозен и намръщен и вика - айде, изнасяйте се, поетите, не може от вас човек да сподели за класата на наемниците и за класата на експлоататорите. Марш, марш КАЗАХ! |
Ръба, за какво ще се редиш на опашка? В некакъв сан ли ще те посвещава, или ще те благославя по некакъв начин? |
Той тоя на гишето си знае, за опашката И аз съм се наредил, ама докато ми дойде реда, се чудя кво да поднасям е ще измисля нещо... |
Твое Топовие, ти спомняш ли си онова стихотворение, което г-н Фотон /И Гурбет Гюро/ беше написал за форума и посветил на наши скромности? Аз бех на три месеца форумен младенец още. Ако го нема абулафията, на първо време и тези стихове можем да открием страницата на историята на славния форум Логрия. И Параграфа го имаше: награби ме строг Параграф |
Самолет летит, мотор работает, а мой миленкий сидит, картошку лопает Що за кабачок се е заформил тука, за това иначе трябват поне 3 бутилки водка Ботик, Ботик, где ты бил? На Фонтанке водку пил. Выпил рюмку, выпил две зашумело в голове |
Ваше Прорицателство, спомням си ги, но зависи и от желанието на г-н Фотон. Както се казва в подобни случаи: "от салкъма цвете бело!" |